№ 7
гр. Велико Търново, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело №
20214001000341 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно
обжалване.
С Решение № 21/21.06.2021 г., постановено по т. д. № 12/2021 г. по описа на Окръжен
съд – Плевен е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1407, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на
Т. И. В., ЕГН ********** от с. Горник, Община Червен бряг, *******, сумата 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на
ПТП от 16.03.2020 г., причинено поради виновното и противоправно поведение на водача на
лек автомобил „Рено Клио“, с рег. № ЕН 79**** - Б. Д. П., чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответното дружество по застрахователна полица № BG/02/119003284870,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.11.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата до претендираните 50 000 лв. обезщетение, както и
за законната лихва за забава за периода от 20.08.2020 г. до 20.11.2020 г. е отхвърлен иска
като неоснователен. Със същото решение е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“
№ 87 да заплати по сметка на Плевенски окръжен съд държавна такса върху уважения иск в
размер на 1 200 лв., както и да заплати в полза на Плевенски окръжен съд съответната част
1
от направените от бюджета на този съд деловодни разноски в размер на 300 лв. Осъдена е Т.
И. В., ЕГН ********** от с. Горник, Община Червен бряг, ******* да заплати на ЗД „Бул
Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, район
Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 деловодни разноски в размер на 1 304 лв. С решението
е осъдено, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, район Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на адв. И. К. К. от АК - Ловеч, с адрес: гр. Ловеч,
******* адвокатско възнаграждение в размер на 1 430 лв.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К. – изпълнителни директори, чрез адв. Д. Н. от АК –
Габрово, съд. адрес: гр. Габрово, *******, против Решение № 21/21.06.2021 год.,
постановено по т. д. № 12/2021 г. по описа на Плевенски окръжен съд.
В същата се прави оплакване, че обжалваното решение в частта, с която ответното
дружество е осъдено да заплати на ищцата обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 30 000 лв., законна лихва и съдебни разноски, е незаконосъобразно и
необосновано. Излага се, че съдът не е взел под внимание всички установени по делото
факти и не ги е отчел в тяхната съвкупност. Счита се, че предявеният иск е недопустим, тъй
като по делото не били представени доказателства за предявяване на претенцията първо към
застрахователното дружество. Сочи се, че не било установено по безспорен начин, че
твърдените травми са реално настъпили. Излага се, че неправилно първоинстанционният съд
е определил размера на обезщетението в размер на 30 000 лв., като същият бил прекомерно
завишен. Безспорно било и наличие на съпричиняване, тъй като ищцата сама се поставила в
положение да търпи болки и страдания от получените при ПТП травми, поради непоставен
обезопасителен колан, поради което съдът следвало да приложи чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Иска се въззивният съд да се отмени проверяваното решение в обжалваната му част и
да отхвърли иска по чл. 432 от КЗ отчасти за горницата над 1 000 лв., като неоснователен и
недоказан. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Т. И. В.,
ЕГН ********** от с. Горник, Община Червен бряг, *******, чрез адв. ИЛ. К. от АК -
Ловеч. С доводи за съразмерност на присъденото обезщетение и липса на съпричиняване от
нейна страна, заема становище за неоснователност на въззивната жалба.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбите, обсъди доводите
на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията
си, приема за установено следното:
Производството по търговско дело № 12/2021 г. по описа на Окръжен съд – Плевен е
образувано въз основа на предявени от Т. И. В. от с. Горник, Община Червен бряг против ЗД
„Бул Инс“ АД, гр. София, иск с посочено в молбата правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за
неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. В исковата молба се излага следното:
2
Ищцата твърди, че на 16.03.2020 г., около 14.20 ч. в с. Горник, Община Червен бряг,
на ул. „Петко Хр. Петков“, Б. Д. П., управлявал лек автомобил „Рено Клио“, с рег. № ЕН
79****, собственост на А. Д. П., който водач при движение по сухо пътно платно в светлата
част на деня извършил маневра заобикаляне на паркирали МПС и реализирал ПТП, като
навлязъл в лентата за насрещно движение, не пропуснал правилно движещия се с
предимство лек автомобил „Рено Меган Сценик“, с рег. № ЕН 47****, управляван от Н. Д.
В., и го блъснал в предната лява част. В следствие на удара, ищцата, пътуваща на предната
седалка до шофьора в лек автомобил „Рено Меган Сценик“, с поставен предпазен колан,
пострадала и получила болки в областта на гърдите и по-точно ребрените дъги в дясната
гръдна половина, поради което била откарана ЦСМП – Плевен, филиал Червен бряг, където
й била направена рентгенова снимка. На следващия ден посетила болнично заведение в
Червен бряг, където било установено – контузия на гръден кош, множество счупвания на
ребра и счупена ключица. Твърди се, че в следствие на удара получила и силно главоболие,
болки в гръдния кош в дясно, гадене, повръщане и болки в цялата дясна половина на тялото,
вкл. и в горната раменна част на дясната ръка. И към момента в следствие на ПТП търпяла
много болки и страдания. Твърди, че към датата на ПТП лек автомобил „Рено Клио“, с рег.
№ ЕН 79****, е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника ЗД „Бул Инс“ АД с полица № BG/02/119003284870, валидна
от 27.11.2019 г. до 26.11.2020 г. Твърди се още, че ищцата е отправила писмена
застрахователна претенция до ответния застраховател, по която застрахователят й изисквал
допълнителни документи, с които не разполага, и не могли да се споразумеят за заплащане
на обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Прави се искане съдът да осъди ответното дружество да заплати 50 000 лв.
обезщетение за причинени неимуществени вреди, понесени от ищцата в резултат на
настъпилото на 16.03.2020 г. ПТП, както и законната лихва за забава върху претендираната
главница, считано от 20.08.2020 г. до окончателното изплащане. Иска се присъждане на
сторените разноски.
Пред първоинстанционния съд ответникът ЗД ,,Бул Инс“ АД, гр. София с отговора на
исковата молба оспорил предявения иск, като неоснователен и недоказан. Ответникът
признава единствено наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил „Рено Клио“, с
рег. № ЕН 79****. Оспорва се механизмът на ПТП, описан в исковата молба. Оспорва се
осъществяването на деликт от водача на застрахованото МПС. Навежда се довод за липса на
противоправност и вина в поведението на същия. Прави се възражение за съпричиняване на
вредите от страна на ищцата, тъй като пътувала без поставен обезопасителен колан.
Оспорват се по вид и степен изложените в исковата молба телесни повреди, както и че те са
резултат именно от настъпилото ПТП. Оспорва се също и твърдяната продължителност на
болките и страданията. Претенцията се оспорва и по размер.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:
На 16.03.2020 г., около 14.20 ч. в с. Горник, Община Червен бряг, на ул. „Петко Хр.
3
Петков“, Б. Д. П., управлявайки лек автомобил „Рено Клио“, с рег. № ЕН 79****,
собственост на А. Д. П., при движение по сухо пътно платно в светлата част на деня
извършил маневра заобикаляне на паркирали МПС и реализирал ПТП, като навлязъл в
лентата за насрещно движение, не пропуснал правилно движещия се с предимство лек
автомобил „Рено Меган Сценик“, с рег. № ЕН 47****, управляван от Н. Д. В., и го блъснал в
предната лява част. В резултат на процесното ПТП е пострадала ищцата по делото Т. И. В.,
която е била пътник на предна дясна седалка в лек автомобил „Рено Меган Сценик“, с рег.
№ ЕН 47****, управляван от Н. Д. В., неин съпруг, в резултат на което ПТП е получила
сериозни телесни увреждания. След ПТП, видно от медицинската документация, Т.В. била
откарана ЦСМП – Плевен, филиал Червен бряг, където й била направена рентгенова
снимка. На следващия ден посетила МБАЛ „Червен бряг“ ЕООД, гр. Червен бряг, където
било установено – контузия на гръден кош, множество счупвания на ребра и счупена
ключица.
В Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1/17.03.2020 г. на ПП при РУ –
Червен бряг в графа „пострадали” е отбелязано лицето Т. И. В. (натъртвания в областта на
гърдите).
С Наказателно постановление № 20-0374-000320/27.03.2020 г. на Началник РУ –
Червен бряг към ОД МВР – Плевен, влязло в сила на 20.05.2020 г. на Б. Д. П. е наложено
административно наказание на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5. от
ЗДвП – глоба в размер на 200 лв., за нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗДвП, за това че на
16.03.2020 г., около 15.20 ч. в с. Горник на ул. „Петко Хр. Петков“, пред дом № 19,
управлява лек автомобил „Рено Клио“, с рег. № ЕН 79****,собственост на Аксиния Павлова
с посока на движение към гр. Червен бряг, като при заобикаляне на паркирал автомобил,
навлиза в лентата на за насрещно движещия се с предимство лек автомобил „Рено Сценик“,
с рег. № ЕН 47****, собственост на Николай Вълчев и реализира ПТП с материални щети
по двата автомобила.
От заключението на допуснатата и изслушана съдебно-автотехническа експертиза,
неоспорена от страните и приета като доказателство по делото, се установява, че мястото на
първоначален контакт при удара, отразен като вертикална проекция на контактното петно
върху пътната настилка между челната част на процесния автомобил „Рено Клио“ с рег. №
ЕН 79**** и предна лява ъглова част от „Рено Меган Сценик“ с рег. № ЕН 47**** е
реализирано в лентата за движение на второто МПС. Това място в напречно направление е
на разстояние около 1,8 -2,5 м вляво от десния край на асфалтовата настилка на ул. „Петко
Христов Петков“ в с. Горник, Община Червен бряг по посока на движение на автомобил
„Рено Меган Сценик“. В надлъжно направление, мястото на удара е на разстояние около 20
м от възходящото възвишение, разположено напречно на пътното платно, през което е
минал автомобил „Рено Меган Сценик”. Дава заключение, че широчината на асфалтовата
настилка на ул. „Петко Христов Петков” в с. Горник е около 5,7 - 5,8 м и при наличие на
паркирани автомобили в една от пътните ленти (в лентата за движение на „Рено Клио“),
разминаването между насрещно движещите се автомобили „Рено Клио“ и „Рено Меган
4
Сценик” е било затруднено, относно технически необходимите странични отстояния между
МПС, като според вещото лице технически е възможно да се направи извода, че водачът на
автомобил „Рено Меган Сценик” към момента на навлизане на автомобил „Рено Клио“ в
насрещната пътна лента е имал техническа възможност да го възприеме, да предприеме
спиране, но не и да спре до мястото на удара и предотврати ПТП. Заключава, че
произшествието е предотвратимо от техническа гледна точка, като една от възможностите за
предотвратяване на ПТП е свързана с технически действия, от страна на водача на
автомобил „Рено Клио“, изразяващи се с боравене с органите за управление (скоростен лост,
педалите на газта и спирачния педал), чрез които водачът на МПС е имал възможността да
спре зад паркираните автомобили в полагащата му се пътна лента, след което да изчака
разминаването с насрещно движещия се автомобил „Рено Метан Сценик“ и продължи в
избраната от него посока, с което да предотврати ПТП. Вещото лице заявява, че от
техническа гледна точка, причина за произшествието е навлизане на автомобил „Рено Клио“
от полагащата му се към насрещната пътна лента, с което водачът на това МПС е поставил
себе си и водача на насрещно движещия се автомобил „Рено Меган Сценик“ в безизходно
положение на неизбежен удар. Дава заключение, че произшествието се състои в сблъскване
на две МПС-та, което е станало по следния механизъм: навлизане на лек автомобил „Рено
Клио“ от полагащата му се в насрещната пътна лента, удар с насрещно движещия се
автомобил „Рено Меган Сценик“ и движение на двете МПС-та след удара до окончателното
им установяване на мястото, на което са намерени. Относно механизма на процесното ПТП,
вещото лице дава заключение, че на 16.03.2020 г. водачът на автомобил „Рено Меган
Сценик“ се е движил на ул. „Петко Христов Петков“ в с. Горник, Община Червен бряг и
превключвайки на първа предавка преминава през изградена възходящо перпендикулярно на
пътното платно възвишение, като към този момент се е движил със скорост около 31.27
км/ч, когато челната част на автомобил „Рено Меган Сценик“ се е намирал на разстояние не
по-малко от 13,9 м от мястото на удара в полагащата се пътна лента на това МПС е
започнало навлизане на насрещно движещия се автомобил „Рено Клио“. Към този момент,
разстоянието между двете МПС е било не по-малко от 36,47 м, като отстоянието на
автомобил „Рено Клио” до мястото на удара е било 22,57 м. Времето от момента, в който
автомобил „Рено Клио“ навлиза в насрещната пътна лента до мястото на удара е не по-
малко от 1,6 сек., така двата автомобила движейки се един към друг в лентата за движение
на автомобил „Рено Меган Сценик“ се е стигнало до мястото на първоначален контакт
между тях, с което е започнал удара. Получил се е челен - кос удар, като първоначалната
контактна повърхност е между челната част на „Рено Клио“ и предна лява ъглова част на
„Рено Меган Сценик“. Мястото на удара, отразено като вертикална проекция на
контактното петно между двете МПС-та е в лентата за движение на автомобил в „Рено
Меган Сценик“, в надлъжно направление е на около 20 м след възходящото възвишение,
разположено напречно на пътното платно, през което е минал автомобил „Рено Меган
Сценик“. Мястото на удара в напречно направление е на разстояние около 1,8 -2,5 м вляво
от десния край на асфалтовата настилка на ул. „Петко Христов Петков“ в с. Горник, Община
Червен бряг. Дава заключение, че в следствие на действието на тангенциалните сили при
5
удара, двата автомобила получават завъртване в посока обратна на часовН.ата стрелка и
чрез комбинирано движение транслационно, придружено с ротация осъществяват
закъснително движение. Масовият център на автомобил „Рено Клио“ след удара изминава
4,5 м по пътното платно и се установява в покой, а масовият център на автомобил „Рено
Меган Сценик“ след първоначалния контакт при удара е изминал 0,5 м и следствие на
силите на триене се е установил в покой. С установяване на двете МПС-та в състоянието, в
което са намерени, произшествието е приключило. Заявява, че процесният автомобил „Рено
Меган Сценик“ е снабден с триточкови колани за всяко едно седящо место.
Според заключението на допуснатата и изслушана съдебномедицинската експертиза,
неоспорена от страните и приета като доказателство по делото, както и представената
медицинска документация се установява, че в приложените по делото медицински
документи на Т. И. В., издадени във връзка с ПТП на 16.03.2020 г., са вписани следните
травматични увреждания - глава: - хематом в дясната слепоочна област; гръден кош: -
спукване на дясната ключица с оток и деформация; - спукване на три десни ребра (5-то, 6-
то, 7-мо) с хематом по гръдния кош в същата област. Вещото лице заявява, че във връзка с
посочените травматични увреждания следва да се посочи, че липсват приложени:
рентгеновите снимки (на компактдиск или рентгенов филм), на които са установени
спукванията; липсват документи от прегледи на ортопед и хирург, каквито се предполагат
във връзка с диагностичното уточняване и лечението на спуканите кости; липсва документ
от консултативен преглед на невролог/неврохирург, какъвто се предполага от отбелязаното
в амбулаторния лист състояние на пострадалата (хематом по главата, унесена,
сомнолентна). Вещото лице констатира, че в материали по делото (искова молба,
констативен протокол за ПТП) се съобщава, че В. е пострадала като пътник на предна дясна
седалка в лек автомобил, при удар от насрещно движещ се лек автомобил, като дава
заключение, че е възможно коментираните увреждания да са получени при такъв механизъм
и респективно да са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Вещото лице
заключва, че вида на получените травматични увреждания не изключва възможността
пострадалата да е пътувала с поставен обезопасителен колан. Също така заявява, че
деформациите по автомобилите, отразени в протокола за ПТП, дават основание да се
обсъжда челен удар за „Рено Клио“ и предно-страничен ляв (челен-ексцентричен) удар за
„Рено Меган Сценик“. При такъв механизъм на ПТП, липсата на увреждания по предно-
страничната лява повърхност на тялото на пострадалата е в подкрепа на възможността
същата да е пътувала с обезопасителен колан. Заключава, че обезопасителният колан
възпрепятства преместването на човешкото тяло напред и нагоре, но не възпрепятства
напълно страничното му преместване, при рязката промяна на скоростта и посоката на
автомобила. При конкретния механизъм на ПТП, след първоначално удържане от
преместване на тялото напред-наляво от поставен обезопасителен колан са възможни удари
на дясната страна на тялото върху прилежащата дясна повърхност на купето, от които да се
получат коментираните увреждания. Дава заключение, че при конкретния механизъм на
ПТП и поставен обезопасителен колан не може да се изключи възможността от получаване
на посочените увреждания. При пътуване без обезопасителен колан би следвало да се
6
очакват увреждания по предно-страничната лява повърхност на тялото. Заявява също, че в
материалите по делото липсват данни за оздравителния процес на уврежданията от ПТП и за
заболявания, които да са повлияли или да са с потенциал да му повлияят. Вещото лице дава
заключение, че при обичайно протичане на оздравителния процес: спукването на дясната
ключица налага обездвижване на десния горен крайник за около 3 седмици, води до трайно
затрудняване на движението му за срок около 1 - 1.5 месеца и на възможността за физически
труд за срок около 2 - 2.5 месеца; спукването на три ребра води до трайно затрудняване на
движенията на снагата за срок около 1 месец и на възможността за физически труд за срок
около 1.5 месеца; кръвонасяданията са свързани с болка и страдание за около 1 -2 седмици.
Не е спорно по делото, че автомобилът, управляван от Б. Д. П., „Рено Клио“, с рег. №
ЕН 79****, собственост на А. Д. П., бил застрахован по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ № BG/02/119003284870, със срок на действие от 27.11.2019 г. до 26.11.2020 г.
в ответното ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София.
Т. И. В. е депозирала пред застрахователя претенция от 20.08.2020 г. с която е
поискала да бъде изплатено застрахователно обезщетение за претърпените от настъпилото
на 16.03.2020 г. ПТП вреди, за което била образувана щета № **********. С писмо с изх. №
НЩ-5164/04.09.2020 г. по описа на ЗД „Бул Инс“ АД е посочено, че за произнасяне по
претенцията ищцата следва да представи: медицински документи, удостоверяващи
получените увреждания – рентгенови снимки, както и медицински документи,
удостоверяващи оздравителния период, проведени консултации и други. До момента на
подаване на исковата молба от страна на застрахователя, съответно виновния водач, не е
било изплатено обезщетение.
От показанията на св. Н. Д. В., участник в ПТП – водач на лек автомобил „Рено
Меган Сценик“ и съпруг на ищцата се установява, че в деня на ПТП, заедно със съпругата
си пътували към с. Горник. В центъра на селото имало „легнал полицай“, той намалил,
включил на първа и в този момент забелязал, че срещу тях с голяма скорост се приближава
автомобил. Разбрал, че ударът е неизбежен, тъй като нямало накъде да отиде настрани или
назад (спрели коли, дървета, движещи се автомобили зад него), казал на жена си : „Стегни
се, този ще ни удари“. Последвал удар от неговата страна на автомобила, но жена му
пострадала. Тя била с колан, който се закопчал при удара и трудно го разкопчали. Извадили
ищцата, която била в безсъзнание и с друг автомобил била откарана в Бърза помощ, като
преди това дошла само полицията. Той останал на местопроизшествието, а водачът на
другия автомобил избягал. На следващия ден поради това, че изпитвала болки, главоболие и
повръщане, отишли в болницата в Червен бряг и се оказало, че има счупени ребра и счупена
ключица в дясно. Ръката й била имобилизирана, може би месец, поради което той й помагал
в обслужването и в домакинската работа през следващите 2-3 месеца. След инцидента
напуснала работа и 2-3 месеца била в къщи. Пиела болкоуспокояващи. И сега се оплаквала,
че я боли ръката.
Настоящата инстанция при преценката на показанията на този свидетел с оглед
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, предвид факта, че е съпруг на ищцата и е заинтересован от
7
изхода на делото, намира, че те касаят лично възприети от свидетеля факти, като
показанията са житейски логични, не се опровергават от останалите доказателства по делото
и съдът счита, че същите могат да бъдат кредитирани.
Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:
Решение № 21/21.06.2021 г., постановено по т. д. № 12/2021 г. по описа на Окръжен
съд – Плевен, е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалваният
съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения,
които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят
нищожност или недопустимост на същото.
След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към
проверка на правилността на същото.
При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за
установено следното от правна страна:
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът
счита, че е предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във
вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията
и договорите във вр. с чл. 409 от Кодекса за застраховането.
Искът с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ е за заплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди от пострадало лице или неговите наследници срещу
застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Застраховането срещу гражданска
отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да
обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна)
отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие,
плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица.
Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е
възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на
застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на
причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт, т.е. поведение на
застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД – противоправно
деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени и/или неимуществени;
причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, която се презумира. Т. н.
пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ за изплащане на
застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси
обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на
настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено
непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е
8
необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на
пресъдено нещо.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят – в случая ЗД
„Бул Инс“ АД се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди – чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение между
деликвента и ответното дружество.
Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия иск против застрахователя е
обвързана с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Не се спори, че на 20.08.2020
г. ищцата е отправила до ответното дружество писмена застрахователна претенция за
изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, по която не е
постигнато споразумение (т.е. застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ).
Спорните моменти в настоящето производство са причинените на ищцата
травматични увреждания, размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди,
причинени на Т. И. В. и приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
(съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат).
Настоящият състав на въззивната инстанция приема за безспорно установено, че на
16.03.2020 г., около 14.20 ч. в с. Горник, Община Червен бряг, на ул. „Петко Хр. Петков“, Б.
Д. П., управлявайки лек автомобил „Рено Клио“, с рег. № ЕН 79****, собственост на А. Д.
П., при движение по сухо пътно платно в светлата част на деня извършил маневра
заобикаляне на паркирали МПС и реализирал ПТП, като навлязъл в лентата за насрещно
движение, не пропуснал правилно движещия се с предимство лек автомобил „Рено Меган
Сценик“, с рег. № ЕН 47****, управляван от Н. Д. В., и го блъснал в предната лява част, за
което е ангажирана и административно-наказателна отговорност на Павлов с влязло в сила
Наказателно постановление № 20-0374-000320/27.03.2020 г. на Началник РУ – Червен бряг
към ОД МВР – Плевен. В резултат на процесното ПТП е пострадала ищцата по делото Т. И.
В., която е била пътник на предна дясна седалка в лек автомобил „Рено Меган Сценик“, с
рег. № ЕН 47****, управляван от Н. Д. В., неин съпруг, в резултат на което ПТП е получила
сериозни телесни увреждания - глава: - хематом в дясната слепоочна област; гръден кош: -
спукване на дясната ключица с оток и деформация; - спукване на три десни ребра (5-то, 6-
то, 7-мо) с хематом по гръдния кош в същата област, като при обичайно протичане на
оздравителния процес: спукването на дясната ключица налага обездвижване на десния горен
крайник за около 3 седмици, води до трайно затрудняване на движението му за срок около 1
- 1.5 месеца и на възможността за физически труд за срок около 2 - 2.5 месеца; спукването
на три ребра води до трайно затрудняване на движенията на снагата за срок около 1 месец и
на възможността за физически труд за срок около 1.5 месеца; кръвонасяданията са свързани
9
с болка и страдание за около 1 -2 седмици.
От изложеното се налага категоричния извод, в случая са установени всички
елементи на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Настъпилите за ищцата и описани по-горе
неимуществени вреди се намират в причинно-следствена връзка с виновното противоправно
поведение на водача на застрахования при ответника лек автомобил „Рено“, модел „Клио“.
Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд в тази им
част, като на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди трайната
съдебна практика, като напр. ППВС № 4/1968 г. на Върховния съд, както и по-новата такава,
формирана по реда на чл. 290 от ГПК (напр. Решение № 184/08.11.2011 г. по т. д. 217/2011
г. на ВКС на РБ, II т. о., Решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. 795/2008 г. на ВКС на РБ, II т. о.
и др.) е категорична, че „справедливостта“ по чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а се
изпълва със съдържание и смисъл при определяне на размерa на обезщетението за
неимуществени вреди, винаги и само когато се подхожда конкретно към случая, при
съобразяване с всички правнозначими факти и обстоятелства, понеже следва да се обоснове
връзката между конкретно установените увреждания и защо съдът приема, че съответният
размер на присъжданото обезщетение за неимуществени вреди е справедлив.
Съгласно т. ІІ на ППВС № 4/1968 г. при определяне на същото съдът следва да
съобрази характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които
е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на
извършването на противоправното деяние, претърпените от Т. И. В. болки и страдания
вследствие на причиненото травматично увреждане, периодът за пълното възстановяване,
нейната възраст, причинените неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното
събитие, както и високият нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили
неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка
„Гражданска отговорност“ – до 10 млн. лв. (арг. чл. 492, т. 1 от КЗ).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 от ЗЗД – по справедливост от съда. Размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е обсъдил събраните по
делото доказателства за естеството на претърпените от Т. И. В. неимуществени вреди и
техния размер, изложил е подробни мотиви относно същите, които настоящият състав
споделя в тази им част и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
При съобразяване на посочените обстоятелства, въззивният съд приема, че исковата
10
претенция е основателна за сумата от 30 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди за
Т. И. В..
Неоснователно обаче се явява възражението от ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалата (т. нар. „компенсация на вини“, уредена в чл. 51, ал. 2
от ЗЗД). За да се определи дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат, респ.
степента на участие на пострадалия в цялостния съпричинителен процес, е необходимо да се
изследва механизмът на настъпване на процесното ПТП. Процесуалното задължение
(доказателствената тежест) за установяването на този правнорелевантен факт принадлежи
на страната, която навежда това частично правоизключващо възражение, като доказването
трябва да е пълно (несъмнено, безспорно) съобразно правилата, предписани в правната
норма на чл. 154, ал. 1 от ГПК.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването
на вредите, обезщетението може да се намали. Не всяко нарушение на установените в ЗДвП
и ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД налага разбирането, че за да е
налице вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е
необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от
ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е
трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК – напр. Решение №
206/12.03.2010 г., постановено по т.д. № 35/2009 г. по описа на ВКС на РБ. Обективният
характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. – т.
7, което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от
ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за
съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се
преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия
вредоносен резултат.
Т. е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на
пострадалия в тази насока не се изисква. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би
се стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като
неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за
размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент
на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите
11
си за съпричиняване с вероятности или с предположения.
Настоящият състав на въззивната инстанция, както посочихме по-горе, намира, че е
неоснователно релевираното възражение от ответното дружество, наведено още в първата
инстанция за съпричиняване на вредоносния резултат, поради непоставяне на
обезопасителен колан от пострадалата в нарушение на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП.
При така приетите за установени правнорелевантни факти от събраните по делото
доказателства настоящата съдебна инстанция достига до категоричния правен извод, че не е
установено в процеса на доказване, че противоправното поведение на пострадалата е в
пряка причинно-следствена връзка с настъпване на невъзстановимите вредоносни
поселници – претърпените увреждания. А, както посочихме по-горе, не всяко нарушение на
уредените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на
застрахователното обезщетение, като, за да е налице т. нар. „компенсация на вини“, следва
противоправното поведение на увредения да е пряка и непосредствена последица (в
необходимата причинно-следствена връзка) за настъпване на вредоносните последици. Това
доказване трябва да бъде пълно и главно, като процесуалното задължение
(доказателствената тежест) за неговото установява принадлежи на страната, която твърди
този положителен факт и която релевира частично правоизключващо възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат - ответникът-застраховател по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“. При неустановяване на тези правнорелевантни
факти по несъмнен, безспорен начин в процеса на доказване при прилагане на правилата за
разпределение на доказателствената тежест – арг. чл. 154, ал. 1 от ГПК, съдът следва да
приеме тези обстоятелства за неосъществени в обективната действителност.
В този смисъл е и формираната по реда на чл. 290 от ГПК практика на касационната
съдебна инстанция с Решение № 98/24.06.2013 г., постановено по т. д. № 596/2012 г. по
описа на Върховен касационен съд на Република България, II т. о., ТК, в което се приема, че
„задължителната практика е ориентирана към становището, че изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не може да почива на предположения и че
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД предполага доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване“.
Във връзка със спорния въпрос дали ищцата е била с поставен предпазен колан в
момента на ПТП, е прието и заключение на съдебно медицинска експертиза. Вещото лице
приема, че вида на получените травматични увреждания не изключва възможността
пострадалата да е пътувала с поставен обезопасителен колан. Т.е. с много голяма степен на
вероятност получената от ищцата травма да е т.нар. коланна травма да е от притискане с
поставен предпазен колан при ПТП, тъй като при пътуване без обезопасителен колан би
следвало да се очакват увреждания по предно-страничната лява повърхност на тялото,
каквито не са констатирани.
12
При така събраните по делото доказателства, съдът намира, че не се установява по
несъмнен начин наличие на принос на пострадалата чрез непоставяне на обезопасителен
колан.
При лежаща върху ответника тежест да установи чрез пълно и главно доказване на
релевантните факти, на които се основава неговото възражение, доказателства дали ищцата
е била с поставен обезопасителен колен, това знание не може да се предполага. Същото е
елемент от фактическия състав, обуславящ наличието на съпричиняване, и като не е
установено по несъмнен начин, възражението за принос на пострадалия и на това основание
следва да се остави без уважение, като неоснователно.
Не са налице доказателства и за съпричиняване поради непоставен предпазен колан.
Ето защо не е налице основание за приложение на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, до каквито изводи
правилно и законосъобразно е стигнал и първоинстанционният съд.
Настоящата инстанция напълно споделя и изводите на първоинстанционния съд в
тази им част, като на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният от Т. И. В. против ЗД
„Бул Инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан до размер от 30
000 лева.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 409 от КЗ, имащ за
предмет присъждане на законна лихва за забава върху обезщетението за вреди.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 409 от КЗ, имащ за
предмет присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди.
В нормативната уредба в новия КЗ е възприет подхода да се разграничи
отговорността на застрахователя от тази на причинителя на деликта, при регулиране
отговорността за неточното изпълнение във времево отношение изпълнение на
задължението да се заплати застрахователно обезщетение. Макар деликвента да е задължен
от датата на увреждането – чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, застрахователят е отговорен за лихвите за
забава не по общото правило в ЗЗД, а по специалните правила на КЗ, а именно: чл. 493, ал.
1, т. 5 във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 3 от КЗ, които предвиждат, че застрахователят
покрива отговорността за лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице, тези лихви се включват в застрахователното обезщетение и
се плащат от застрахователя в рамките на лимита на неговата отговорност –
застрахователната сума. По отношение на началния момент на дължимост, е прието, че от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Така - Решение
№ 81/04.09.2020 г. на БАС по в. гр. д. № 212/2020 г.
В случая най-ранната дата, за която са налице доказателства, че застрахователят е
13
уведомен за настъпване на застрахователното събитие е 20.08.2020 г., от когато датира
заявлението на пострадалия за заплащане на обезщетение.
Предвид гореизложеното съдът приема, че претендираната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди е основателна, считано от 20.08.2020 г. (а не както е
присъдена от първоинстанционния съд – от 20.11.2020 г.) до окончателното изплащане.
С оглед на гореизложеното първоинстанционното решение, като неправилно следва
да се отмени в частта за законната лихва, като се постанови друго, с което законната лихва
да се присъди от 20.08.2020 г. до окончателното й изплащане. В останалата си част
решението е правилно и следва да се потвърди.
Съобразно направеното искане и изхода на спора пред въззивната инстанция ЗД „Бул
Инс“ АД, гр. София следва да заплати на адв. И. К. К. от АК - Ловеч направените по делото
разноски пред въззивната инстанция в размер на 1 400 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. трето от ГПК,
Апелативен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 21/21.06.2021 г., постановено по т. д. № 12/2021 г. по описа
на Окръжен съд – Плевен, В ЧАСТТА , с която ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. – изпълнителни директори, е осъдено да
заплати на Т. И. В., ЕГН ********** от с. Горник, Община Червен бряг, *******, законна
лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от
20.11.2020 г. до окончателното изплащане, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. С.
П. и К. Д. К. – изпълнителни директори, да заплати на Т. И. В., ЕГН ********** от с.
Горник, Община Червен бряг, *******, законна лихва за забава върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, считано от 20.08.2020 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21/21.06.2021 г., постановено по т. д. № 12/2021 г. по
описа на Окръжен съд – Плевен в останалата му част.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. С.
П. и К. Д. К. – изпълнителни директори, да заплати на адв. И. К. К. от АК - Ловеч, с адрес:
гр. Ловеч, ******* направените по делото разноски пред двете инстанции в размер на 1 400
(хиляда и четиристотин) лв., представляващи адвокатско възнаграждение, на основание чл.
14
78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15