Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. София,……….2020 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II „Б” ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в
откритото заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
ИВА НЕШЕВА
при участието на секретаря
Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия ИВА НЕШЕВА въз. гр. д. № 10788 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Т.С.“
ЕАД против решение № 113210 от 13.05.2019 г. по гр. д. № 87629 по описа за 2017
година на Софийски районен съд /СРС/, ГО, 87 състав, с което: 1) е признато за
установено на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че В.Д.З., ЕГН **********,
дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******,
сумата от 192,91 лв. - главница, представляваща стойност на доставена в периода
от м.08.2014 г. до м.04.2016 г. топлинна енергия, отразена в Общи фактури с №
*********/31.07.2015 г. и № **********/31.07.2016 г., в имот с абонатен №
110947, находящ се в гр. София, ж.к. „******, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 09.08.2017 г. до изплащане на вземането, сумата от 25,66
лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за
периода от 16.09.2015 г. до 28.07.2017 г., както и сумата от 4,79 лв.,
представляваща цена на извършена услуга "дялово разпределение" за
периода от м.05.2014 г. до м.04.2016 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 09.08.2017 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.дело № 54680/2017 г. по описа на СРС, 87-ми състав, като исковете са отхвърлени
за главници и лихви в останалата част, като неоснователни и като погасени по
давност и 2) са отхвърлени предявените
от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****** срещу Т.Д.З., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. е чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че Т.Д.З.
дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 1001,98 лв. - представляваща стойност на
доставена и реално потребена топлинна енергия за периода от м.5.2013 г. до м.4.2016
г., отразена в Общи фактури с № **********/31.07.2014 г., №
*********/31.07.2015 г. и № **********/31.07.2016 г., в имот с абонатен №
110947, находящ се в гр. София, ж.к. „******, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 09.08.2017 г. до изплащане на вземането, сумата от 192,69 лв.,
представляваща обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода
от 15.08.2014г. до 28.07.2017 г., сумата от 17,43 лв., представляваща цена на
извършена услуга "дялово разпределение" за периода от м.5.2013 г. до
м.4.2016 г., както и сумата от 3,45 лв., представляваща лихва за забава върху
цената на извършената услуга "дялово разпределение" за периода от
15.08.2014 г. до 28.07.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 54680/2017 г. по описа
на СРС, 87-ми състав, като неоснователни.
В жалбата се излагат доводи за
неправилност на обжалваното решение в частта, с която са отхвърлени исковите
претенции спрямо В.Д.З. поради изтекла погасителна давност. Твърди се, че в
случая е приложимо правилото на чл. 33, ал. 1 от общите условия на дружеството,
както и че доколкото обща фактура за периода от 05.2013 г. до 04.2014 г. е била
издадена на 15.09.2014 г., от този момент е започнала да тече погасителната
давност на вземанията. Моли се отмяна на решението в обжалваната част и
уважаване на исковите претенции спрямо З.. Претендират се разноски.
Уведомена за подадената въззивна
жалба въззиваемата страна В.Д.З., чрез адв. Д., е депозирала отговор на същата,
с който я оспорва. Излага се, че давността започва да тече от възникване на
вземането, като е недопустимо с общи условия дружеството да измества падежа,
определен по закон в нарушение и на правилото на чл. 113 ЗЗД. Прави се и
възражение за нищожност на чл. 32, ал. 1 и чл. 33 от общите условия на
дружеството като неравноправни. Според въззиваемия с тях се измества
недопустимо падежа на задължения. Моли се потвърждаване на решението на СРС.
Претендират се разноски.
Софийски градски съд, като взе предвид
подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните
по делото доказателства, основавайки се на вътрешното си убеждение, намира следното
от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК.
Въззивният съд намира, че с подадената жалба решението на районния съд се оспорва
единствено в частта, с която са отхвърлени предявените искове срещу В.З.. В останалата
му част, с която предявените искове са уважени частично спрямо В.З., както и в
частта, с която са отхвърлени исковите
претенции спрямо Т.З., решението на съда е влязло в сила като необжалвано от страните.
Жалбата е подадена от легитимирана с правен интерес от обжалването страна срещу
подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част.
По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка и след
осъществената проверка съдът намира, че оспореното решение е валидно и допустимо
в обжалваните части. Съгласно чл. 271, ал. 1 от ГПК, когато констатира, че
оспореното решение е валидно и допустимо, въззивният съд следва да реши спора
по същество, като потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното
решение съобразно доводите, изложени във въззивната жалба. Следователно, предметът
на решаващата дейност на въззивната инстанция е очертан не с наведените фактически
доводи и правни съждения в исковата молба, а с релевираните във въззивната жалба
основания за неправилност на обжалвания съдебен акт – по отношение на неговата обоснованост,
респ. по отношение на обстоятелството дали първоинстанционният съд е допуснал съществени
нарушения на процесуалния закон или не е приложил правилно материалния закон.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, Софийски градски съд, след
преценка на събраните пред СРС доказателства намира, че обжалваното решение е
правилно, поради което следва да бъде потвърдено и на основание чл. 272 от ГПК
препраща към мотивите на районния съд. Във връзка с доводите в жалбата на ищеца
за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Единственият довод в депозираната въззивна жалба е дали
процесната част от вземанията за главница за доставена топлинна енергия и
главница за дялово разпределение за периода 01.05.2013 г. до 31.07.2014 г. са
погасени по давност.
Ответникът своевременно се е позовал на изтекла погасителна
давност по отношение на претендираните от ищеца вземания. Процесните вземания
за доставена топлинна енергия имат характера на периодични плащания по смисъла
на чл. 111, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД и се погасяват с изтичането на три години от
тяхната изискуемост. В настоящия случай давността започва да тече от падежа на
вземанията поради следните съображения:
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЕ, заплащането на
топлоенергията се осъществява чрез прогнозни месечни вноски, за които се
съставят фактури и последващи изравнителни вноски. С изравнителната сметка се
отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно фактурираните
до този момент суми за съответния период се определя сума за доплащане или сума
за възстановяване на купувача. Така за всеки отчетен период в крайна сметка
топлоснабдителното дружество става кредитор на вземане само за реално потребено
количество енергия.
За част от процесния период, а именно от 01.05.2013 г. до м.
03.2014 г. са приложими общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
потребители от гр. София, от 2008 г., одобрени с Решение ОУ-001/07.01.2008 г.
на ДКЕВР, а за друга част – от м.04.2014 г. до м. 07.2014 г. са приложими
общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители
от гр. София, от 2014 г., одобрени с Решение № ОУ-03.02.2014 г. на ДКЕВР.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от ОУ от 2008 г. клиентите заплащат
топлинна енергия по един от следните начини – 1/ на десет равни месечни вноски
и две изравнителни вноски; 2/ на месечни вноски определени по прогнозна
консумация за сградата и една изравнителна вноска; 3/ по реална месечна
консумация. Съгласно чл. 32, ал. 2 от ОУ след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни и дебитни известия за разликите между
прогнозното и действително потребено количество топлинна енергия. Според чл.
33, ал. 1 от ОУ от 2008 г. купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а според ал. 2 дължимата
сума от изравнителните сметки се заплаща в 30-дневен срок, след датата на
издаване на съобщението за дължимата сума. От посочените разпоредби става
ясно, че вземанията стават изискуеми след изтичане на 30-дневен срок от
периода, за който се отнасят, тоест вземането за м. 03.2014 г. е станало изискуемо
на 31.04.2014 г., от който момент е започнал да тече и тригодишният давностен
срок за погасяване на вземането.
Според чл. 31, ал. 1 от ОУ от 2014 г. начините, по които
клиентите заплащат дължимите от тях суми са идентични с посочените по-горе,
съгласно чл. 31, ал. 1 от ОУ от 2008 г. В общите условия от 2014 г. е въведен
различен момент, от който вземанията на ищеца стават изискуеми. Съгласно чл.
33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т.е. прогнозните суми по
ежемесечните фактури в 30 – дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2,
т.е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г., продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 / т.е. за тези по общата фактура/, но не и върху
прогнозно начислените суми. При тази уредба на отношенията и с оглед момента на
настъпване на изискуемостта на месечните дължими суми за топлинна енергия, а
именно от датата на възникването им /арг. чл. 114, ал. 2 от ЗЗД/ следва, че
вземанията за м.07.2014 г. са станали изискуеми от момента на възникването им. Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 09.08.2017 г. и погасени по
давност са всички вземания за главница за потребена топлинна енергия, чиято
изискуемост е настъпила преди 09.08.2014 г., в това число вземанията за периода
от 01.05.2013 г. до м. 07.2014 г., както правилно е приел и първоинстанционният
съд. Не могат да бъдат споделени доводите на въззивника по отношение на
действието на издаването и публикуването на общата фактура. Видно от цитираните
клаузи задължението им да заплащат топлинна енергия не възниква с издаването,
респ. публикуването на обща фактура, очевидно и не става изискуемо към този
момент. С чл. 33, ал. 2 не е предвиден особен ред за настъпване на изискуемост
на вземанията, нито е направен опит за заобикаляне на правилата за
погасителната давност в чл. 113 и чл. 114 ЗЗД. В общата фактура е отразено
действителното количество топлинна енергия, което е използвано в съответния
недвижим имот, като в случаите, в които потребителите са заплатили количество
по-малко от действително използваното, резултатът от общата фактура е
определена сума за доплащане, която сума следва да се заплати в 30-дневен срок,
а както е видно от заключенията на вещите лица по назначените
съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза за процесния период са
прогнозните стойности са надвишили действително използваната топлинна енергия.
В този смисъл и неоснователно се явява възражението за нищожност на клаузата,
която както беше посочено, не представлява неравноправна клауза, доколкото не е
налице хипотеза на чл. 143 ЗЗП.
По отношение на претенцията за главница за услуга дялово
разпределение, доколкото не са налице специални правила, следва да се приеме,
че е приложимо общото правило на чл. 114, ал. 1 ЗЗД – погасителната давност
започва да тече от момента на възникване на задължението, поради което и за
периода от 01.05.2013 г. до м. 31.07.2014 г. е изтекла давността за погасяване
на вземането за цена за извършена услуга дялово разпределение.
По отношение на исковете за мораторна лихва настоящият
съдебен състав счита, че са правилни изводите на районния съд, че с погасяване
на главното вземане, дължимо за периода са погасени и вземанията за лихви за
забава върху тях, съгласно разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД.
С оглед изложеното и поради съвпадане на изводите на въззивната
инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението в обжалваните части следва
да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора – неоснователност на въззивната
жалба, на въззивника не се дължат разноски. Въззиваемият претендира разноски за
адвокат за оказана безплатна правна помощ. Видно от договор за правна защита и
съдействие от 10.07.2019 г. адвокат Д. е оказал безплатна правна защита, поради
което и следва да се присъдят разноски на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. с чл.
7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 300 лева.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 113210 от 13.05.2019 г.
по гр. д. № 87629 по описа за 2017 година на Софийски районен съд /СРС/, ГО, 87
състав, в частта, с която са отхвърлени исковите претенции с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК ******, спрямо В.Д.З., ЕГН ********** за признаване на установено, че дължи
сумите над 192,91 лв. до 1001,99 лв.- главница, представляваща стойност на
доставена в периода от м.05.2013 г. до м.07.2014 г. топлинна енергия, доставена в
имот с абонатен № 110947, находящ се в гр. София, ж.к. „******, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 09.08.2017 г. до изплащане на
вземането, сумата над 25,66 лв. до пълния предявен размер до 192,69 лв.,
представляваща обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода
от 16.09.2015 г. до 28.07.2017 г., както и сумата над 4,79 лв. до пълния
предявен размер от 17,43 лв., представляваща цена на извършена услуга
"дялово разпределение" за периода от м.05.2013 г. до м.07.2014 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.08.2017 г. до
изплащане на вземането, както и лихва за забава, изчислена върху главницата за
дялово разпределение за периода от 15.08.2014 г. до 28.07.2017 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.дело № 54680/2017 г. по описа на СРС, 87-ми състав, поради погасяваното
им по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА „Т.С.”
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. И.Г.Д.
от Адвокатска колегия - гр. Кюстендил, сумата от 300 лв. за осъщественото
безплатно процесуално представителство в полза на ответника В.Д.З. в настоящото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице –
помагач „Б.Б.“ ООД.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3,
т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.