№ 570
гр. С. , 14.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на четиринадесети декември,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Жанет И. Борова
Секретар:Г.Д.Й.- Н.
като разгледа докладваното от Жанет И. Борова Гражданско дело №
20203420100951 по описа за 2020 година
ИЩЕЦЪТ Я. Я. Г. с ЕГН **********, със съгласието на своя баща и
законен представител Я. С. Г., с ЕГН ********** и Г. Я. Г. с ЕГН
**********, чрез своя баща и законен представител Я. С. Г., молят съда да
постанови мерки за защита от домашно насилие по отношение на тяхната
майка И. Р. Р. и нейният съпруг - П. П. Л.. В молбата си пострадалите сочат,
че са обект на психически и емоционален тормоз, осъществяван по
отношение на тях чрез целенасочено злословене, адресирано спрямо техния
баща, ограничаване на контактите с него по отношение на по – малкото дете и
немотивирано несъгласие за продължаване обучението на по – голямото дете
в чужбина, както и омаловажаване на възможностите и постиженията му. Към
момента на предявяване на молбата, твърдят, че по отношение на тях е
осъществен акт на физическо, емоционално и психическо насилие, като на 04.
08. 2020 г. майка им и съпругът й, без обяснения и без присъствието на
другия родител проявили агресия спрямо децата, като изразили непреклонно
желание последните да тръгнат с тях, майката им крещяла и ги заплашвала, а
съпругът й подпомагал опитите й насилствено да раздели двете деца и също
насилствено да ги вкара в автомобила си. При липса на комуникация и без да
се съобразява с изразеното от децата желание да останат при баща си,
крещейки майката гонила около автомобила по – малкото дете, което
изпаднало в шок. Събитията се разиграли на обществено място, пред много
хора и децата се почувствали силно унизени, уплашени, емоционално и
психически дълбоко наранени.
За разрешаване на конфликтната ситуация спомогнала появата на
органите на реда.
1
Поради изложеното, молят съда да постанови решение, с което да
задължи ответниците да се въздържат от извършването на домашно насилие
спрямо тях, да им забрани да се приближава на по – малко от 150.00 м. от тях
и от жилищата, които обитават.
ОТВЕТНИКЪТ И. Р. Р., с ЕГН **********, живуща в град С., ж.к. М.
1, бл. 18, вх. 3, ап. 18 оспорва изцяло предявените искове, като заявява, че не е
осъществявала никакво насилие спрямо молителите. Твърди, че е била силно
притеснена за децата си, тъй като баща им ги е изолирал напълно от външния
свят и в поведението им започнало да се усеща напрежение и страх, което я
мотивирало да инициира среща с тях, да ги успокои и евентуално да ги вземе
със себе си. Описва случилото се на 04. 08. 2020 г. като опит да защити
децата си и отрича осъществяването на каквото и да било насилие спрямо тях.
Не оспорва твърденията на молителите, че същите са заявили категорично
несъгласие да тръгнат с нея, но счита, че отказът им се дължи на натиск от
страна на другия родител, от когото изпитвали страх.
ОТВЕТНИКЪТ П. П. Л. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Б.,
ул. И.Б. 66 също оспорва изцяло предявените искове, като заявява, че не е
осъществявал никакво насилие спрямо молителите. Твърди, че споделя
притесненията на майката на децата относно тяхното емоционално състояние
и също счита, че баща им ги е заставил с принуда и заплахи да не тръгват с
майка си.
И двамата ответници твърдят, че напрежение между тях и бащата на
децата се е появило много по – рано, по незначителен повод и настоящото
производство е мотивирано от желание за отмъщение, свързано с предявена
искова претенция от страна на майката за промяна на родителските права по
отношение на децата. В обясненията си ответниците твърдят и нелогично и
агресивно поведение спрямо тях, осъществено от бащата на децата на същата
дата.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл. 8 и следващите от Закона за защита
срещу домашното насилие.
Молбата е подадена от легитимирани лица, в посочения в чл.10, ал.1
от ЗЗДН срок, придружена е от Декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН на лицата,
търсещи защита /чл. 8, ал. 1 от Закона/ и е насочена срещу тяхната майка и
съпруга й – лица, които съгласно чл. 3, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН и чл. 2 от ЗЗДН са
надлежна страна по производството. Поради това, съдът приема, че
производството е допустимо.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира
2
молбата на Я. Я. Г. с ЕГН **********, със съгласието на своя баща и законен
представител Я. С. Г., с ЕГН ********** и Г. Я. Г. с ЕГН **********, чрез
своя баща и законен представител Я. С. Г. за основателна.
За да достигне до този извод, съдът преценява всички ангажирани по
делото доказателства, които в тяхната съвкупност водят до извод, че на 04.
08. 2020 г. между страните е възникнала конфликтна ситуация, която е
предизвикала негативни реакции у страните в производството. Твърденията
на двете страни са идентични по отношение на общите детайли – кога и къде
е възникнал спорът, кой къде се е намирал и каква е била първопричината за
възникването му. Твърденията им се разминават коренно в конкретното
развитие на ситуацията, възприета различно – молителите твърдят, че като
методи на убеждение да тръгнат с майка си и съпруга й са използвани заплахи
и насилие, а ответниците считат, че децата само са убеждавани да тръгнат с
тях, при това в името на тяхното спасение / на децата/. Разминаване е налице
и по отношение на твърденията за демонстрирано отношение и поведение
спрямо другия родител – децата твърдят, че майка им и съпругът й
осъществяват психически и емоционален тормоз над тях чрез целенасочено
злословене, адресирано спрямо техния баща, ограничаване на контактите с
него по отношение на по – малкото дете и немотивирано несъгласие за
продължаване обучението на по – голямото дете в чужбина, както и
омаловажаване на възможностите и постиженията му. Ответниците твърдят
точно обратното – че бащата е този, който насажда страх у децата от срещата
с тях.
За да възприеме за достоверна тезата на молителите, съдът преценява
всички, събрани по делото доказателства, които в своята съвкупност водят до
извода, че ситуацията между молителите и ответниците е акт на психическо и
емоционално насилие спрямо двете деца, именно предвид тяхната
дееспособност и особеното възприятие, свързано с липсата на емоционална
устойчивост и стабилност на възрастен човек. Спецификата на емоциите в
тази възраст е такава, че същите са засилени и еднозначни – фактите, които за
възприятията на възрастен индивид са в рамките на разумното, за децата са
многократно засилени, поради което и важно при преценката е как самите
деца са възприели тези факти. От изложеното в исковата молба, от
показанията на разпитаните по делото свидетели, от представените данни от
РУ на МВР и на РП – К., както и от изложеното от самите ответници става
ясно, че децата са възприели като упражнено насилие спрямо тях
непреклонното желание на майката и съпруга й да ги отведат със себе си.
Свидетелите Д. , А. и А. / първите двама преки очевидци на цялото действие,
а третият – частично / са единодушни в твърденията си, че децата са изразили
категорично несъгласие да тръгнат с майка си, както и че по – малкото дете се
е разплакало няколко пъти. Тези факти не се отричат и са достатъчни на съда
да приеме, че по отношение на децата е упражнено емоционално насилие,
което е оставило следа не само във вътрешния им мир, но е довело и до
3
външен израз – очевиден при по – малкото дете. Независимо от причините,
довели до ескалиране на напрежението, именно ответницата Л. е родителят,
който е следвало да прецени правилно ситуацията и при изразеното
нежелание от страна на децата да потърси други методи за разрешаване на
проблемите – чрез сезиране на компетентните институции, разговори с
другия родител / или медиатор, при липса на комуникация/, но в никакъв
случай не е следвало да задълбочава конфликта с децата.
От изложеното от страните и приложените и събрани доказателства е
ясно, че между родителите на децата съществува конфликт, който е с
неизвестен за съда срок и първопричина, но за разрешаването на този
конфликт не само не следва да бъдат ползвани като метод децата, но същите
не следва дори да знаят за съществуването му. Ясно е, че конкретната
ситуация се е развила по време на пандемия от непознато за света заболяване
– COVID – 19, което само по себе си е достатъчно да възбуди страх и
притеснение у децата, дори и да не са налице такива у възрастните. В случая
обаче не е спорно, че бащата на децата се отнася с висока степен на
отговорност към мерките за безопасност и ги съблюдава по отношение на
всички лица, които влизат в контакт с него и децата му. Това обстоятелство е
било известно на ответниците, които също в отговор на тази отговорност са
направили PCR тестове, за да осъществят безпроблемно среща с децата.
Действително, това не е нито задължително, нито необходимо законово
условие, но очевидно е условие на другия родител и в никакъв случай не
може да се приеме, че изискването му внушава допълнителен страх у децата.
Това твърдение на ответниците остана изцяло недоказано – въпреки
внушенията на свидетеля Недялков, по делото не се събраха никакви
доказателства бащата да ограничава или да се противопоставя на срещите,
разговорите и изобщо на общуването между децата и майката, както и да ги
отчуждава чрез внушения или страх. Напротив, именно от показанията на
този свидетел, който твърди, че е в близки отношения със семейството, става
ясно, че в присъствието на бащата децата стават по – сериозни и се усеща
респект към родителя. Изградения авторитет на родител не може да се приеме
като страх от същия – това са две различни понятия.
От друга страна, становището на децата, изразено в исковата молба за
насаждане на родителско отчуждение от страна на майката се потвърждава от
цялостното поведение на двамата ответници – макар и облечено в лустро, в
цялото им изложение прозира желание за неглижиране на бащата и
внушаване на негативно отношение спрямо него.
В заключение, съдът счита, че доказаното по несъмнен начин ясно
изразено нежелание на молителите да тръгнат с ответниците и последвалите
часове на убеждаване на висок тон, ангажирането на органите на реда, както и
явната заплаха за трайна раздяла в съвкупност съставляват акт на
емоционално насилие над децата. Съдът преценява и обстоятелството, че
4
всичко се е разиграло за продължителен период от време, без намесата на
другия родител, но при присъствието на други хора, което е засилило
чувството на унижение и срам у децата. Насилническите действия на
ответника Л. съдът преценява в същия аспект – той също е убеждавал децата
да тръгнат като освен това ги е заплашвал, че ако това не се случи незабавно,
то няма да се случи никога. Съдът счита за доказан и опита да се отведе
насила по – малкото дете, като Л. е докарал аввтомобила си за тази цел в
близост до детето / св. Д./.
Останалите възражения на ответниците досежно липсата на твърдения
за извършено домашно насилие към 06. 08. 2020 г. и начина на изготвяне на
социалното проучване са ирелевантни – именно предвиждайки особените
връзки и емоционалната, икономическа и семейна връзка между насилник и
пострадал, законодателят е предвидил едномесечен срок от акта на насилие за
сезиране на съда. Още по – сложна е ситуацията когато се касае за
непълнолетни пострадали, които са в конфликт на лоялност в настоящия
случай.
Следва да се спомене и неоснователността на възражението по
отношение на представените от молителите декларации по чл. 9 от ЗЗДН – по
отношение на по – малкото дете декларацията е подадена чрез бащата, който
не е бил очевидец и не може да декларира конкретен акт, като същото важи и
по отношение на по – голямото дете, но за съда е важен факта, че
декларацията, като задължителен елемент по допустимостта е представена по
делото и съдържа необходимата информация – дата, място и лице,
осъществило насилието. Друг би бил въпросът ако по делото не бяха събрани
допълнителни доказателства и молбата се основаваше единствено на
представената декларация, но случаят не е такъв.
При установен насилнически акт по ЗЗДН съдът е длъжен да приложи
и предвидените в същия закон адекватни на ситуацията мерки за закрила,
които в настоящия случай съвпадат с изменението, направено в съдебно
заседание.
Предвид близките отношения между страните и отчитайки тежестта на
нарушенията и факта, че страните живеят преимуществено заедно, както и
изминалият период от време на действие на наложената от съда мярка за
незабавна защита, съдът счита, че мерките по ЗЗДН следва да се приложат за
срок до датата на съдебното заседание – 14. 12. 2020 г.
На основание чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН съдът е длъжен да наложи глоба на
извършителите. В съответствие с тежестта на нарушението съдът счита, че
глобата следва да бъде определена в минимален размер от 200.00 лева.
Производството е освободено от заплащане на държавна такса по
отношение на ищеца, но същата се дължи от ответната страна на осн. чл. 11,
5
ал. 2 от ЗЗДН. Предвид това и на основание чл. 3 от Тарифата за ДТ,
събирани по ГПК, извършителите следва да бъдат осъдени да внесат по
сметката на съда и сумата от 30 лева - държавна такса по производството.
Мотивиран от гореизложеното, Силистренският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че по отношение на Я. Я. Г. с ЕГН
********** и Г. Я. Г. с ЕГН ********** е осъществено психическо и
емоционално домашно насилие на 04.08.2020 г. от страна на И. Р. Р., с ЕГН
********** и П. П. Л. с ЕГН **********, поради което:
ЗАДЪЛЖАВА И. Р. Р., с ЕГН **********, живуща в град С., ж.к. М.
1, бл. 18, вх. 3, ап. 18 да се въздържа от извършване на психическо и
емоционално насилие по отношение на пострадалите Я. Я. Г. с ЕГН
********** и Г. Я. Г. с ЕГН **********.
ЗАДЪЛЖАВА П. П. Л. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Б.,
ул. И.Б. 66 да се въздържа от извършване на психическо и емоционално
насилие по отношение на пострадалите Я. Я. Г. с ЕГН ********** и Г. Я. Г. с
ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА НА И. Р. Р., с ЕГН **********, живуща в град С., ж.к.
М. 1, бл. 18, вх. 3, ап. 18 да се доближава до Я. Я. Г. с ЕГН ********** и Г. Я.
Г. с ЕГН ********** на разстояние по – малко от 150 / сто и петдесет / метра
и да посещава и приближава на по – малко от 150 / сто / метра ЖИЛИЩЕТО,
което Я. Я. Г. с ЕГН ********** и Г. Я. Г. с ЕГН ********** обитават,
намиращо се в гр.С., ул.“П.Б.“ 1 вх.А ап.7 и в ж.к. «Т. К. Г. е. С. Р.» с.Б.,
общ.К. - за СРОК до 14. 12. 2020 год.
ЗАБРАНЯВА НА П. П. Л. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.
Б., ул. И.Б. 66 да се доближава до Я. Я. Г. с ЕГН ********** и Г. Я. Г. с ЕГН
********** на разстояние по – малко от 150 / сто и петдесет / метра и да
посещава и приближава на по – малко от 150 / сто / метра ЖИЛИЩЕТО,
което Я. Я. Г. с ЕГН ********** и Г. Я. Г. с ЕГН ********** обитават,
намиращо се в гр.С., ул.“П.Б.“ 1 вх.А ап.7 и в ж.к. «Т. К. Г. е. С. Р.» с.Б.,
общ.К. - за СРОК до 14. 12. 2020 год.
6
ОСЪЖДА И. Р. Р., с ЕГН **********, живуща в град С., ж.к. М. 1,
бл. 18, вх. 3, ап. 18 , да заплати ГЛОБА в размер на 200/ двеста/ лева на
основание чл. 5, ал. 3 от ЗЗНД.
ОСЪЖДА П. П. Л. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Б., ул.
И.Б. 66, да заплати ГЛОБА в размер на 200/ двеста/ лева на основание чл.
5, ал. 3 от ЗЗНД.
ОСЪЖДА И. Р. Р., с ЕГН **********, живуща в град С., ж.к. М. 1,
бл. 18, вх. 3, ап. 18 и П. П. Л. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Б.,
ул. И.Б. 66, да заплатят солидарно по сметката на Силистренски районен съд
сумата от 30.00 / тридесет/ лева - държавна такса по производството.
Препис от решението и заповедите да се връчат на страните и да се
изпратят служебно на РПУ С..
Решението може да се обжалва пред Силистренски окръжен съд в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
7