№ 62
гр. Чирпан, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ IV, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галя Тр. Динкова
при участието на секретаря Милена В. Ташева
като разгледа докладваното от Галя Тр. Динкова Гражданско дело №
20235540100726 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 26, ал.
1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 23 от ЗПК вр. чл. чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД.
В Районен съд гр. Чирпан е постъпила искова молба от А. Х. Г., ЕГН
**********, с настоящ адрес: **, чрез адв. А. Д. – САК, срещу „ИЗИ
ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК ********* с цена на иска 358.59 лв., която сума е
надплатена от ищеца по Договор за заем от разстояние № 373881 от
14.02.2022 година. Ищецът моли съда да постанови съдебно решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 358.59 лв. на
основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаването на исковата молба до
окончателното изплащане. Претендира разноски. Моли при отхвърляне на
така предявените искове изцяло или отчасти, съдът да съобрази практиката на
СЕС, че не се допуска национална правна уредба, която позволява част от
процесуалните разноски да се възлагат на потребителя в зависимост от
размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие
на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния
й характер.
Прилага писмени доказателства: Стандартен европейски формуляр към
Договор за заем от разстояние № 373881, Общи условия на ответното
дружество, погасителен план към Договор за заем от разстояние № 3738881,
извлечение от потребителски профил на ищеца, справка за регистрация по
ДДС на пълномощника. Ищецът прави доказателствени искания по реда на
чл. 190 от ГПК за представяне от ответника на Договор за заем от разстояние
№ 373881 от 14.02.2022 година и справка за заплатените суми от
кредитополучателя по Договор за заем от разстояние № 373881 от 14.02.2022
година.
1
Ищецът твърди, че на 14.02.2022 година с ответното дружество е
сключен Договор за заем от разстояние № 373881 (наричан по-долу за
краткост „Договора"), в съответствие със Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние. Посочва, че не разполага със самия договор
за заем, но разполага със Стандартния европейски формуляр към него, както и
с погасителния план към договора, от които може да бъде извлечена
необходимата информация. Твърди, че е заплатил на ответното дружество
сумата от 1 958,59 лева по процесния договор, който е недействителен и като
такъв сумата от 358.59 лв. е получена от ответника без правно основание.
По отношение на иска с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.22
от Закона за потребителския кредит посочва, че ищецът има качеството на
потребител по смисъла на чл. 9. ал. 3 от ЗПК, доколкото същият при
сключването на договора за потребителски кредит е действал извън рамките
на своята професионална или търговска дейност. Съгласно чл. 22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съгласно чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите
(ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т.1 от ДР на
ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Посочва, че договор за заем от разстояние № 373881 е недействителен
на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК по подробно изложени
съображения – клаузата за неустойка не е включена в ГПР, поради което
самият ГПР е неправилен и заблуждаващ; не е посочено кои точно разходи
формират ГПР. В процесния договор е налице несъответствие между
действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти,
поради което същият е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, доколкото
не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Клаузата, с която е
уговорена неустойката, е нищожна клауза на основание чл. 26, ал. 1,
предложение трето от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и
излиза извън обезпечителните и обезщетителните й функции. Цитира съдебна
2
практика на СЕС.
В преклузивния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор
на исковата молба. Оспорва допустимостта и основателността на ищцовата
претенция. Прави доказателствени искания – да се задължи ищеца по реда на
чл. 190 от ГПК да предостави текста на договор за кредит № 373881 от
14.02.2022 година и да се допусни ССчЕ. Оспорва представената снимка
„мини заем“- л. 26 от делото. Посочва, че исковата молба не отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК и е нередовна. Предявеният иск е
недопустим поради липса на правен интерес, тъй като ищецът не е направил
изрично искане за прогласяване на нищожността на договора. Ответникът
излага доводи, че исковата молба е неоснователна, тъй като липсват валидни
доказателства за съдържанието на твърдяното облигационно правоотношение,
както и пороците в него, поради което исковата молба е изцяло и недоказана.
Ищецът не е приложил договор за кредит към исковата си молба. Приложил е
Преддоговорна информация (Европейски сертификат, СЕС). Наличието й не
значи, че има договор, нито означава, че той е сключен във вида на тази
преддоговорна информация. Поради това въз основа на приложените от
ищеца писмени доказателства не може да се приеме, че се доказва
съдържанието на твърдяното правоотношение. Също така по принцип
преддоговорна информация не съдържа текста на окончателния договор за
кредит. На първо място при двете номерата на клаузите са с различен текст.
Също така в договора за кредит може да има индивидуално уговорени клаузи.
Въпросният процес протича след предоставянето на СЕФ. Въобще тя по
никакъв начин не установява текста на един договор. Не случайно това са два
различни документи. Също така само по повод договора се предоставят
волеизявления за сключване.
С Определение № 609 от 14.12.2023 година е изготвен проект за доклад
по делото. С протоколно Определение на съда № 10 от 10.01.2024 година
проектодокладът е допълнен. Същият е обявен за окончателен.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 154, ал. 1 ГПК съдът е
разпределил доказателствената тежест, както следва: за ищеца да докаже, че е
осъществил плащането, а за ответника – че плащането е осъществено на
валидно основание, тоест, че процесният договор е действителен, като всяка
страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения.
В тежест на ищеца по делото е да установи, че оспорените клаузи по
договора страдат от пороците, за които е навел твърдения и същите са от
естеството да обосноват извода за нищожността им/недействителността им,
че тази нищожност/недействителност на клаузите води до нищожност на
целия договор, че е заплатил процесните суми по нищожни недействителни
клаузи по договора и към момента на извършване на плащането не е имало
основание за него. Съответно в тежест на ответника е да докаже, че
основанието на което е извършено плащането, е съществувало към момента
на престацията, че е изпълнил задълженията си за преддоговорни и договорни
отношения по смисъла на чл. 18 от ЗПФУР във вр. със ЗПК.
С исковата молба и отговора на исковата молба са представени
документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на
делото от фактическа страна, поради което същите са приети като писмени
3
доказателства: Стандартен европейски формуляр към Договор за заем от
разстояние № 373881, Общи условия на ответното дружество, погасителен
план към Договор за заем от разстояние № 3738881, извлечение от
потребителски профил на ищеца, справка за регистрация по ДДС на
пълномощника; справка за извършените плащания „Оборот по дебита и
кредита“ с начална дата 01.02.2022 година до 31.10.2023 година по сметка 225
– ********** А. Х. Г.“. Допълнително от ищеца са представени и са приети
по делото: разписки извлечение с №№ 0300015308211304/30.03.2022 г.,
0300018237482210/20.03.2023г., 0300017836356569/04.02.2023 г.,
0300016883384433/14.10.2022 г., 0300016643325908/15.09.2022 г.,
0300016191364556/19.07.2022 г., 0300016453866322/22.08.2022 г.,
0300015995671042/24.06.2022 г., 0300015682036822/16.05.2022 г.,
0300015461018017/19.04.2022 г., 0200020031355239/11.10.2023 г., актуално
състояние на Изи Финанс ЕООД, Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от Закона
за потребителския кредит, ОУ към договорите за предоставяне на кредит от
Изи Финанс ЕООД, информация по кредита и Становище на НАП изх. № 20-
00-561/28.08.2023 г.
В о.с.з. страните не се явяват, депозират молби и ангажират писмени
становища.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено
следното:
Не е спорно, че ответникът „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, с ЕИК *********
представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради
което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Видно от
предмета на дейност на ответното дружество в ТР при АВ е, че дружеството
извършва дейност като финансова институция, изразяваща се в отпускане на
заеми със средства, които не са набирани чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 и чл.
2, ал. 2, т. 6 от Закона за кредитните институции, воден от БНБ по реда на чл.
3а от ЗКИ.
Съдът приема, че ищецът в качеството на кредитополучател е сключил с
ответника в качеството му на кредитор процесния Договор за заем от
разстояние № 373881 от 14.02.2022 година. С Протоколно определение на
съда от 14.12.2023 година и от 10.01.2024 година съдът е задължил
ответникът да представи Договор за заем от разстояние № 373881 от
14.02.2022 година, ведно с приложенията към него по електронната партида
на ищеца, но същите не са представени. Ответникът е предупреден, че съдът
може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала
пречки за събирането на допуснатите доказателства по реда на чл. 161 от
ГПК. С неизпълнение на дадените указания на съда по отношение на
представянето на договора и приложенията към него, съдът приема, че
ответникът цели да осуети установяването на правно релевантните факти –
действителното съдържание на договора, поради което настоящият съдебен
състав приема за доказани фактите, спрямо които страната е създала пречки
за събирането на доказателствата.
4
Договарянето между страните се е осъществило чрез средствата за
комуникация от разстояние. Съгласно Общите условия на ответното
дружество, приложими към договори за потребителски кредит, одобрени към
20.12.2021 година и действащи към датата на сключването на договора, в
частност пункт III, т. 2 от тях, подписването на договор за предоставяне на
кредит чрез кредитен посредник, се осъществява в следната
последователност: кандидатът заявява искане за кредит в офис на кредитния
посредник, с който кредиторът има сключен договор за предоставяне на
услугите. Запознава се с преддоговорната информация във формата на
Стандартен европейски формуляр и действащите Общи условия.
Упълномощено лице на кредитния посредник попълва данните от кандидата в
онлайн форма на сайта на дружеството – ответник. Кандидатът подписва
декларация, че е съгласен личните му данни да бъдат обработвани и
използвани за определяне на неговата кредитоспособност. Искането се подава
от кредитния посредник /“Креди тур“ ООД или „Уеб Брокер 2014“ ООД –
видно от Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК/, като кандидатът получава
обаждане или текстово съобщение /смс/ на мобилния телефон, посочен в
искането, с което бива уведомен дали е одобрен или не за отпускането на
кредит. Ако получи одобрение, същият следва да посети офис на кредитния
посредник, в който е подал искането, където му се предоставя индивидуалния
договор за предоставяне на кредит, както и действащите Общи условия. С
подписването на договора, потребителят декларира, че е запознат с условията
му и се задължава да спазва разпоредбите му. Със сключването на Договора
за предоставяне на кредит, потребителят се съгласява изпълнението на
финансовата услуга да започне веднага. Кредиторът превежда сумата на
потребителя по банковата му сметка или на каса в офис на Изи Пей АД. При
желание потребителят може да получи достъп до личния си профил /акаунт/
на сайта. Съдът приема, че съдържанието на договора е с параметрите по
Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК във връзка с процесуалното
поведение на ответника на основание чл. 161 от ГПК.
Съгласно Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК общият размер на
кредита е в размер на 1600 лв. със срок на договора за кредит от 720 дни, сума
на връщане 2259.61 лв., сума на връщане: 3059.17 лв. при непредоставяне на
обезпечение по чл. 3, ал. 1 и изплащане на погасителните вноски в срок.
Падежната дата на първата вноска е 16.03.2022 година, а крайната дата за
погасяване е 04.02.2024 година. Лихвеният процент по кредита е фиксиран
лихвен процент в размер на 40.15 %. Годишният процент на разходите е 48.44
%, като същият е изчислен при условие, че кредитът е усвоен на датата на
сключване на договора, изпълнено е изискването от част II т. 8 /предоставено
обезпечение/ и ще бъде изплатен без закъснение на падежните дати, описани
в погасителния план.
От приложеното по делото писмо на ответното дружество до ищеца /л.
25 по делото/ е видно, че сумата от 1600 лв. е преведена на ищеца по следната
банкова сметка BG97BPBI79241075856001, като в табличен вид е посочен и
погасителният план към договор № 373881.
Видно от т. 8 от Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК потребителят
се задължава в срок до пет дни, считано от датата на сключване на договора
да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Банкова
5
гаранция в полза на кредитора за общия размер на всички плащания по
договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора или две физически лица-поръчители, които да
отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от
работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетният им
осигурителен доход е в размер над 1000 лв.; да работят по трудов договор без
определен срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за
паричен заем, сключен с „Изи Финанс“ ЕООД; да нямат неплатени
осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други
банкови и небанкови институции или ако имат – кредитната им история в
ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“;
да подпишат договор за поръчителство.
Ищецът е заплатил по сметка на ответното дружество сума в размер на
1958.59 лв., като това се установява както от приложените от ищеца разписки
за извършени плащания и от профила на потребителя в ответното дружество,
така и от представената справка за извършените плащания от ответника с
отговора на исковата молба. По отношение на извършените плащания от
ищеца ответното дружество не е направило възражения за оспорването им
във връзка със заверяването на сметката на получателя, напротив –
ответникът удостоверява същият размер на погасени вноски по кредита.
Общият размер на начислената неустойка възлиза на 799.56 лв. и същата
представлява разликата между сумите от 3059.17 лв. и сумата от 2259.61 лв.,
посочени в приложението.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Материалните субективни права в процесния случай са обусловени от
осъществяването на следните материалноправни предпоставки: 1. Наличието
на валиден договор за предоставяне на кредит; 2. Валидни договорни клаузи,
които не са неравноправни и не противоречат на императивни
материалноправни норми; 3. Индивидуално уговорени договорни клаузи,
които не накърняват добрите нрави; 4. Плащане на сумите от ответника по
кредита.
Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗПФУР договор, сключен от
разстояние, е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като
част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние – едно или повече. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на
ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което
може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременното физическо присъствие на доставчика и потребителя, като
несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането
на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват
средства за комуникация от разстояние. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР
"финансова услуга" е всяка услуга по извършване на банкова дейност,
кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване
с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на
платежни услуги.
6
Страните не спорят относно факта на сключването на процесния
договор и начина на сключването му и в този смисъл сключеният договор за
потребителски кредит е сключен от разстояние. Съгласно разпоредбата на чл.
18 от ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от
разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си
за предоставяне на информацията по чл. 8 от ЗЗП, както и че е получил
съгласието на последния за сключване на договора, като за доказване на
посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 ТЗ, а в случаите
на електронни изявления ЗЕДЕП. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП електронен
подпис е всяка информация в електронна форма, добавена към логически
свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство.
Доказателствената сила на електронния документ е такава, каквато законът
придава на подписания писмен документ. Съгласно Определение № 169 от
06.04.2017 година по ч.т.д. № 672 от 2017 година на ВКС, I ТО, електронното
съобщение, несъдържащо квалифициран електронен подпис, макар да не се
ползва с формална доказателствена сила, не е „правно нищо“, не е
тъждествено на липса на волеизявление.
Съгласно разпоредбата на чл. 184, ал. 1 ГПК електронният документ се
представя по делото върху хартиен носител в заверен от представилата го
страна препис, като възпроизвеждането му на хартиен носител не променя
характера му на електронен документ. В случая сключеният Договор за заем
от разстояние № 373881 от 14.02.2022 година по своята правна
характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит
по смисъла на чл. 9 от ЗПК, поради което за неговата валидност и последици
важат изискванията на специалния ЗПК, в който законодателят предвижда
строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени
в глава трета на ЗПК, както и ЗЗП. Кредитополучателят е потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК – потребител е всяко физическо лице, което
при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките
на своята професионална или търговска дейност. Според разпоредбата на чл.
22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-
12 и 20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
В исковата молба се твърди основание за недействителност на договора
за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
във връзка с невключването на клаузата за неустойка в ГПР. В договора за
потребителски кредит на ясен и разбираем език следва да бъде посочено
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.
На основание чл. 161 от ГПК съдът приема за доказани твърденията на
ищеца, че в процесния договор е посочен размер на ГПР от 48.44 %, като този
допълнителен разход за неустойката не е ясно как се отразява на общия
размер на ГПР. Ако към посочените в договора разходи за договорна лихва се
прибавят и скритите разходи – допълнителната сума за неустойката, то
общият размер на ГПР значително ще надхвърли максимално допустимият
размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК – пет пъти размер на законната лихва. Това е
7
недобросъвестна търговска практика, която накърнява добрите нрави.
Грешното посочване на ГПР се приравнява на непосочен ГПР по смисъла на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до недействителност на договора на
основание чл. 22 от ЗПК. Договорът е сключен при предварително
определени от ответника клаузи и потребителят е бил лишен от възможността
да повлияе върху съдържанието им.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен
характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското
задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно
договореното. Непредставянето на обезпечението самостоятелно не води до
причинени вреди за кредитора, а такива биха възникнали при неизпълнение
на задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на
кредитополучателя. ГПР от 48, 44 % не отговаря на действителните разходи
по кредита, защото е без сумата за неустойка, а с включването й кредитът ще
се оскъпи допълнително, респективно ще се стигне до надвишаване на
законовия допустим предел по смисъла на чл. 19, ал. 4 от ЗПК от пет пъти
размера на законната лихва. Потребителят като икономически по-слабата
страна в правоотношението не може да бъде поставян в положение да не знае
колко точно дължи поради неяснотата в начина на изчисляване на ГПР.
Посочването в договора за кредит на по - нисък от действителния ГПР
представлява нелоялна и по - конкретно заблуждаваща търговска практика,
съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Потребителят
по този начин не може да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. Именно затова процесният договор не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като липсата на част от
задължителните реквизити по т. 10 води до неговата недействителност
съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.
Неустойката е уговорена с цел санкциониране на заемателя за
виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна
гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му.
Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение съдът намира за
установено в разрез с добрите нрави. При липса на предоставено обезпечение
от страна на потребителя, за последния възниква задължение да плати сума в
размер, която би довела до неоснователно обогатяване на кредитодателя. Това
е така, тъй като по този начин се цели да бъде осигурено допълнително
възнаграждение на кредитора, извън установения ГПР. В този случай следва
да намери приложение нормата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК, която установява, че
клаузи, установяващи задължения за заплащане на разходи над така
установеното ограничение, са недействителни. В Решение от 15.03.2012 г. по
дело С-453/10 на СЕС е прието, че посочването в договор за кредит на по-
нисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно
общите разходи по кредита и следователно относно цената, посочена в член 6,
параграф 1, буква "г" от Директива 2005/29. След като посочването на такъв
ГПР подтиква или може да подтикне средния потребител да вземе решение за
сделка, което в противен случай не би взел, тази невярна информация трябва
да се окачестви като "заблуждаваща" търговска практика на основание член 6,
параграф 1 от тази директива. Това от своя страна означава, че клаузата за
8
общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е
неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и
влече недействителност на договора в неговата цялост. Установяването на
нелоялния характер на такава търговска практика представлява един от
елементите, на които по силата на член 4, параграф 1 от Директива
93/13 компетентният съд може да основе преценката си за неравноправния
характер на договорните клаузи относно цената на отпуснатия на потребителя
кредит, като тази констатация не се отразява непосредствено на преценката за
действителността на сключения договор за кредит, от гледна точка на член 6,
параграф 1 от Директива 93/13.
Уговорената неустойка в размер на 799.56 лева е нищожна клауза и
поради противоречие с добрите нрави и е неравноправна клауза но смисъла на
чл. 143, т. 5 от Закона за защита на потребителите, тъй като е уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискванията за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
доставчика и потребителя, тъй като задължава потребителя при неизпълнение
на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. Съгласно Решение № 74 от 21.06.2011 година на ВКС по гр.д. №
541 от 2010 година, IV ГО и Решение №4/25.02.2009 г. по гр.д.№395/2008 г.
по описа на ВКС, ТК, І т.о., задължителна съдебна практика, е прието, че по
силата на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД нищожни са договорите, които накърняват
добрите нрави. Прието, че накърняването на добрите нрави по смисъла на
чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който
може да не е законодателно изрично формулиран, но спазването е проведено
чрез създаването на други разпоредби, част от действащото право. Като
такива са посочени принципите на справедливостта, на добросъвестността в
гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяване на
несправедливото облагодетелстване. Досежно волята на законодателя е
прието, че последният е придал правна значимост на нарушението на добрите
нрави с оглед защитата на обществените отношения като цяло, а не само
поради индивидуалния интерес на конкретния правен субект. Съдът е стигнал
до извод, че договорната клауза за неустойка би могла да се нищожна, като
нарушаваща принципа на справедливост и създаваща условия за
неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й, ще е налице
неравностойност на насрещните задължения по договора, или неустойката ще
излезе извън обезпечителните или обезщетителните си функции, които са й
придадени от страните. Прието е, че преценката за накърняването на
пределите на нравствената допустимост в тази хипотеза бил следвало да се
основава на вида на неизпълнението, за обезщетяването на което е уговорена
неустойката, на начина на определянето й, на базата на изчисляването й.
В посочения смисъл е налице и друго решение по чл.290 ГПК - №88/22.6.2010
г. по т.д.№911/2009 г. на ВКС, І т.о., в което също се приема, че преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се
прави за всеки конкретен случай и то към момента на сключване на договора.
Със заплащането на такъв размер неустойка би се достигнало до
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя,
поради което по този начин се нарушава и принципа за справедливост.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен
9
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита.
Неспазването на нормативните изисквания на националните правни
разпоредби, както и на Директивите на ЕС в областта на защита на
потребителите е основание за нищожност на договора поради противоречие
със закона.
Съгласно Постановление № 1 от 28.05.1979 година по гр.д. № 1/1979 г.
на Пленума на ВС първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД изисква
предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.
е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на
блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на
основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на
нищожен акт.
По делото са представени доказателства за извършените погасявания от
ищеца по кредита в общ размер на 1958.59 лв. и следователно сумата от
358.59 лв. превишава размера на главницата по кредита и поради
недействителността на договора следва да бъде върната от кредитодателя
като получена без основание. Ответникът признава този факт на извършените
плащания в депозирания по делото отговор на исковата молба.
Искът следва да бъде уважен в предявения размер, която сума се дължи
от насрещната страна ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска, доколкото това е законна последица от уважаване на осъдителната
претенция и се претендира.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца
се дължат направените по делото разноски. Ищецът е заплатил държавна
такса в размер на 60 лева, която сума следва да се възстанови от ответника.
Ищецът е представляван от упълномощен адвокат, на когото обаче не е
заплатил хонорар, а моли съда за определяне на неговото възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. В представения
договор за правна защита и съдействие от 13.10.2023 година е посочено, че
договорът за правна защита и съдействие е безвъзмезден поради затрудненото
материално положение на страната, което обстоятелство по смисъла на чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗАдв. представлява основание за оказването на безплатна
адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил
възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение,
което с оглед общата цена на иска тук следва да бъде изчислено съгласно чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като същото възлиза в размер на 480 лв. с ДДС.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД Договор за заем от
разстояние № 373881 от 14.02.2022 година, сключен между А. Х. Г., ЕГН
**********, с ** и „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Ивав Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ап. 1.
10
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД вр. чл.
23 от ЗПК „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Ивав Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ап. 1, ДА
ЗАПЛАТИ на А. Х. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес: **, сумата от
358.59 (тридесет петдесет и осем лева и петдесет и девет стотинки) лева,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК ********* , със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Ивав Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ап. 1, да
заплати на адвокат А. Д., член на САК, личен № **********, със съдебен
адрес и адрес за призоваване: гр. София, р-н „Средец“, ж.к. „Яворов“, ул.
„Хан Омуртаг” № 74, ет. 1, ап. 1, тел. 089 430 9 440, съдебен електронен адрес
за призоваване: antonii.dimitrov@gmail.com, сумата от 540 лв., от които 480
лева с ДДС адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата и 60 лв. за ДТ, по
банкова сметка: IBAN: BG23STSA93001526669872.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
11