№ 291
гр. Тетевен, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАРИО Д. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА
като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело №
20244330100458 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск,с посочено основание чл.415 от ГПК.
Ищецът твърди,че предявява иска,във връзка с дадени указания от заповеден съд по
ч.гр.д. №з3г по описа на Рс-Тетевен.
Ищецът обосновава вземането си с твърденията за сключен на 120.11.2019г договор
при общи условия,като същият е при следните параметри:
-Сума на кредита 5000.00 лева
-срок на кредита 36 месеца
-размер на месечната вноска 242.14 лева.
-годишен процент на разходите 49.09%
-годишен лихвен процент 41.00%
-лихвен процент на дет 0,11%
Обща дължима сума по ктредита 8716.83 лева.
-възнаграждение за закупена допълнителна услуга факт 1500.00 лева.
-възнаграждение за зак,упена допълнителна услуга Флекси-2400.00 лева.
Общото задължение по кредита е 12 616.83 лева.
Ответниците са поели задължението да погасят предоставения заем с равни месечни
1
вноски,в размер и срокове по погасителен план.Същите не са изпълнили задължението,което
са поели по договора.Преустановили са плащанията на погасителните вноски,изпаднали са в
забаванаправили са само следните плащания по цзаема: на 27.12.2019г-358.00 лева и на
18.03.2020г са платени 350.74 лева.
Общата сума на направените плащания е 708.74 лева.
След обявяване на предсрочна изискуемост на 03.06.2021г е започнало начислевяне
на обезщетение за забава.
Неизплатеното договорно възнаграждение е 2321.01 лева.
Последната вноска по договора е била с падеж 20.02.2023 година.
Моли да бъде постановено решение,с което бъдзат осъдени ответниците да заплатят
на ищеца задължението,възникнтало на основание неизпъление на договор за
потребителски кредит №30040753387,както следва: неплатено договорно възнаграждение в
размер на 2321.01 лева,дължимо за периода от 20.05.2020г до 03.06.2021г,неплатено
възнаграждение за закупена услуга фаст в размер на 1412.72 лева,дължимо до
03.06.2021г,неплатено възнаграждение за закупена услуга флекси в размер на 2266.66
лева,дължимо до 03.06.2021г,лихва за забава в размер на 518.09 лева дължима от 21.12.2019г
до 03.06.2021г, и законна лихва в размер на 2804.60 лева дължгима от 03.06.2021г до
30.10.2023 година,ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането.
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба само от
ответника К. В.,в който същият оспорва част от изложените в исковата молба
факти,респективно ползването на пакет от допълнителни услуги.
От представените по делото писмени доказателства,в т.ч. и по приложеното ч.гр.д.
№з3г по описа на РС-Тетевен,съдът приема за установено следното:
Приложен е Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт,сключен
между страните по делото,респ. ответникът К. В. като кредитополучател ,а ответника М. В.
като солидеран длъжник,при следните параметри:
-Сума на кредита 5000.00 лева
-срок на кредита 36 месеца
-размер на месечната вноска 242.14 лева.
-годишен процент на разходите 49.09%
-годишен лихвен процент 41.00%
-лихвен процент на дет 0,11%
Обща дължима сума по ктредита 8716.83 лева.
-възнаграждение за закупена допълнителна услуга факт 1500.00 лева.
2
-възнаграждение за зак,упена допълнителна услуга Флекси-2400.00 лева.
Съобразно погасителния план към договора,последната падежна вноска е на дата
20.01.2023 година.
Приложени са анекси,за изменение на част от условията по договора.
Въз основа заявление от кредитодателя и по образуваното ч.гр.д. №з3г по описа на
РС-Тетевен,срещу длъжниците и издадена Заповед по чл.410 от ГПК,за следното вземане:
сумата 4 820.31 лева,представляваща главница за период от 21.02.2023г,ведно със законната
лихва за период от 31.10.2023г до изплащане на вземането.
С Разпореждане №2502/13.11.2023г.,заповедният съд е отхвърлил заявлението за
издаване на заповед за изпълнение за следното вземане: договорно възнаграждение от
2321.01 лева за периода 20.05.2020г до 03.06.2021г,неплатено възнаграждение за закупена и
озползвана услруга фаст в размер на 1412.72 лева,неплатено възнаграждение за закупена
услуга флекси в размер на 2266.66 лева,неплатени такси по тарифа 0лв,законна лихва в
размер на 2804.60 лева за периода 03.06.2021г до 30.10.2023г,лихва за забава в размер на
518.09 лева за периода 21.12.2019г до 03.06.2021г.
В предвид липсата на указания към заявителя по чл.415,ал.1,т.3 от ГПК,съдът
намира,че предявеният осъдителен иск е допустим.
Разгледан по същество,искът е неоснователен и недоказан и подлежи на отхвърляне.
Съдът изцяло сподебля доводите на заповедния съд,обективирани в разпореждане
№2502/13.11.2023г,а именно:
Претендираното неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“
от 1412.72 лв. Допълнителната услуга „Фаст” за приоритетно становище на искането за
потребителски кредит и изплащане на същия преди клиентите без закупена услуга „Фаст“,
както и услугата „Флекси “ от 2266.66 лв. е право за едностранна промяна на погасителния
план от страна на клиента за целия срок на ДПК. Възможността за събиране от потребителя
на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в
разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК (нов – ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.).
Законът обаче не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Макар
законът, а също и сключения между страните договор да не съдържа легално определение по
отношение на понятията за услугите „Фаст” и „Флекси “, както и за такси за извънсъдебно
събиране на вземания, тази уговорка противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Освен това, с уговарянето на допълнително възнаграждение „Фаст“ и „Флекси“,
които са в общ размер на 3679.38 лв. съдът намира, че се заобикаля разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР /годишен процент на разходите/, като и
на годишния лихвен процент. На основание чл. 21 от ЗПК всяка клауза в договора за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна. Затова съдът счита за нищожна на уговорката за възнаграждение за услугата
„Фаст” и „Флекси“, както и за неплатени такси по „тарифата за извънсъдебно събиране на
3
вземания” са нищожни, предвид, че съдът следи служебно за нищожността. При
сключването на договорите за потребителски кредити, е приложима нормата на чл. 12 от
ЗЗД, която изисква добросъвестно поведение на страните. Добросъвестността при
предоставяне на услугата за предоставяне на заем е част от добрите нрави като морални
норми, при нарушаването на които сделката е нищожна. В този смисъл е Решение № 4 / 2009
г, по т. д. № 395 / 2008 г, Решение № 1270 / 2009 г. по д. 5093 / 2007 г, Определение № 877 по
т.д.№ 662 / 2012 г, Решение № 202 / 27. 02. 2015 г. по д. 4123 / 2013 г. и др. на ВКС. В
правомощието на съда е да установи дали дадена клауза в договора е нищожна.
В процесния случай споразумението за предоставяне на допълнителни услуги „Фаст”
и „Флекси“, е сключено при нарушаване на правилата за добросъвестност и справедливост,
тъй като несправедливо, кредиторът, без да извърши услугата в първия случай, се
облагодетелства за сметка на потребителя, тъй като това са действия, свързани с усвояване и
управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Съобразно чл. 33 от ЗПК при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата, а съобразно чл. 10а, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва
да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит, тоест тази от ОУ на
дружеството се явява нищожна ,касаеща вземанията от 1412.72 лв. дължими за услуга
„Фаст“ и вземането в размер на 2266.66 лв. дължими за услуга „Флекси“.
Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи са нищожни, ако не са
уговорени индивидуално. В случая не се установяват данни, че споразумението е уговорено
индивидуално. Съдът намира, че договорената допълнителна услуга в договора за
потребителски кредит в раздел V и чл. 15 от ОУ към договора за потребителски кредит №
30040753387/20.11.2019 г. изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1
от ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост. Съдът намира, че
уговорената в раздел V и чл. 15 от ОУ към договора за потребителски кредит №
30040753387/20.11.2019 г. за услуги „Фаст“ и „Флекси“ се явява неравноправна клауза по
смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП.
Съгласно практиката на Европейския съд по Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, въведена в Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ с § 13а от Допълнителните разпоредби /ДР/, „...националният съд е
длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са
налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства. Когато счете такава
клауза за неравноправна, той не я прилага, освен ако потребителят се противопостави на
това..“.
По смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП, ответникът е потребител, т.к е физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност. Съгласно чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
4
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, тъй като общата сума на двете
допълнителни услуги от общо 3679.38 лв. е повече от половината от предоставеният кредит,
поради което с двете клаузи се цели само и единствено постигане на неоснователно
обогатяване, какъвто е настоящия случай и съответно клаузата „Фаст“ и „Флекси“, която е
уговорена е нищожна, поради противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1 от ЗЗД (т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСТК, то добрите
нрави са неписани и несистематизирани морални правила без конкретика, но които
изхождайки от принципа за справедливост са общоприети в обществото и субектите на
правото следва да се ръководят от тях. Въпреки тяхната абстрактност законът им е придал
правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД), в този смисъл и Р-74-2011, ІV г.о.;
Р-88-2010 г., І т.о.; Р [1]702-2008 г. ІІ т.о.). Кредиторът, поставяйки това условие, с услугата
„Фаст“ заемателя да получи приоритетно разглеждане на становище и искане за отпускане
на кредит преди другите кредитополучатели без закупена такава услуга в рамките на един
час считано от постъпване на искането и услугата „Флекси“ право да променя едностранно
погасителния си план по кредита.
В разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП се предвиждат критерии, чрез които може да
се установи неравноправния характер на клаузата в договор, сключен с потребител.
Съгласно посочената разпоредба неравноправни са: 1/ клауза, сключена във вреда на
потребителя, 2/ клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи
на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрагентите и 3/
клауза, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя. В правомощието на съда е да установи дали дадена клауза в
договора е нищожна, като в случая настоящия състав приема ,че клаузата в раздел V и чл. 15
от ОУ към договора за потребителски кредит № 30040753387/20.11.2019 г. касаеща услугите
„Фаст“ и „Флекси“ е нищожна, тъй като по този начин се заобикаля лихвеният процент,
методиката за неговото изчисляване, както и годишния процент на разходите което
противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10, както и на чл. 12, т. 7, общия размер на кредита и
неговият лихвен процент.
Съгласно чл. 21 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна., а съгласно чл. 22 от ЗПК
Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая неприложим е
чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и съдът не разполага с правомощията да редуцира размера на ГПР до
законово допустимия по чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и да коригира годишния лихвен процент.
Съгласно съдебната практика на СЕС не се допуска правна уредба на държава членка,
която дава възможност на националния съд, когато констатира нищожността на
неравноправна клауза в договор между продавач или доставчик и потребител, да допълни
договора, като измени съдържанието на тази клауза. Националните съдилища са длъжни
5
само да не прилагат неравноправните договорни клаузи, така че те да нямат задължителна
сила за потребителя, но не са овластени да изменят съдържанието им. Договорът трябва по
принцип да продължи да действа без друго изменение освен произтичащото от
премахването на неравноправните клаузи, доколкото съгласно нормите на вътрешното
право съществува правна възможност така да се запази договорът.
Предвид обаче, че клаузата, с която се договаря годишният процент на разходите и
годишния лихвен процент е част от същественото съдържание на договора за потребителски
кредит, същият не може да съществува без нея, поради което нищожността на тази клауза,
обуславя недействителност на целия договор.
Както е приел и заповедният съд,в този случай се дължи само главница и законната
лихва за забавата от датата на подаване на заявлението. Именно за тези вземания е издадена
и Запорведта по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №з3г по описа на РС-Тетевен.
Нищожността на договора за потребителски кредит има за правна последица
задължение за потребителя да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва
или други разходи по кредита, по арг. чл. 23 от ЗПК.
Поради изложеното, следва да се отхвърли изцяло исковата претенция за
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, за договорно възнаграждение, лихва за забава от
преди подаване на заявлението и законна лихва,дължима до датата на предсрочната
изискуемост 30.10.2023 година.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и некозансао,предявеният от „Прифо Кредит
България“-ЕООД,с ЕИК:*********,със седилаще и адрес на управление вград
София,бул.“България“ №49,бл.53Е,вх.В,против К. А. В.,ЕГН:********** и М. А.
В.,ЕГН:**********,двамата от д,Лов.обл., ОСЪДИТЕЛЕН ИСК,квалифициран по чл.79,ал.1
от ЗЗД,за заплащане на задължение,възникнало на основание неизпъление на договор за
потребителски кредит №с,както следва: неплатено договорно възнаграждение в размер на
2321.01 лева,дължимо за периода от 20.05.2020г до 03.06.2021г,неплатено възнаграждение за
закупена услуга „Фаст“ в размер на 1412.72 лева,дължимо до 03.06.2021г,неплатено
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 2266.66 лева,дължимо до
03.06.2021г,лихва за забава в размер на 518.09 лева,дължима от 21.12.2019г до 03.06.2021г, и
законна лихва в размер на 2804.60 лева дължима от 03.06.2021г до 30.10.2023 година,ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Ловеч, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
7