№ 301
гр. Сливен, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20222200500336 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. М. - пълномощник на
А. Й. Й., ЕГН ********** от гр.Сливен, ************* против решение №
397/27.05.2022г. по гр.д. № 309/2022г. на Сливенския районен съд, в частта с
която е бил отхвърлен предявения от въззивника против „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, **********
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ал.2 от ГПК за
главница над сумата от 4258.85 лв. /още 2880.44 лв. до претендирания размер
от 7139.29лв./ . Жалбоподателят счита, че в тази част обжалваното решение е
неправилно, незаконосъобразно, немотивирано. Съдът неправилно бил приел,
че погасяването на задължението по изпълнителния лист е ставало
единствено с извънсъдебно плащане по споразумението от 28.02.2020г. От
мотивите на съда не ставало ясно дали той признава действието на
1
споразумението от 28.02.2020 г. От извършената по делото експертиза се
установявало, че ищецът е погасил изцяло задължението, дори бил надплатил
сумите по споразумението. По делото била разпитана свидетелката Й.А.
която посочила, че било постигнато изменение на плащанията, като първите
две вноски от споразумението са били изменени и били изменени и датите на
плащане на всяка следваща месечна вноска. Страната счита, че постигнатото
споразумение не е следвало да бъде считано за отменено, тъй като са били
налице форсмажорни обстоятелства, а именно Ковид епидемия, поради което,
макар и да е съществувало забавяне на плащанията, те не нарушавали
основните рамки на договора, не можели да се считат за неизпълнение на
същия и не следвало да доведат до отмяна на постигнатото споразумение.
Съдът не бил взел предвид в решението си и извършени допълнителни
плащания извън съдебно от страна на въззивника, както и плащания, които са
били осъществени по изпълнително дело № 380/2016 г. на ЧСИ Грозева.
Според въззивника, ищецът е платил 7674.91 лв. /суми платени по
изпълнително дело и по споразумение от 28.02.2020г. и платени по две
предходни споразумения, извънсъдебно/. Неправилно съдът при
постановяване на решението си бил взел предвид единствено плащанията по
споразумението от 28.02.2020 г. и плащанията по изпълнителното дело след
02.03.2020 г. Всъщност всички суми по изпълнителния лист били платени.
Моли се да се отмени обжалваното решение и предявения иск да бъде изцяло
уважен. Претендират се деловодни разноски. Представени са писмени
доказателства по споразумение от 15.02.2018 г. и 13 бр. вносни бележки,
както и споразумение от 22.03.2019 г. и 12 бр. вносни бележки.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната
жалба от адв. К., с който жалбата е оспорена като неоснователна. Страната
посочва, че действително първоинстанционното решение е неясно по
отношение на въпроса дали съдът е приел, че споразумението от 28.02.2020 г.
е било прекратено или не. Исковите молби по чл. 439 от ГПК следвало да се
основават на факти, настъпили след съдебното дирене, а доброволните
плащания при влязла в сила заповед за изпълнение и тяхното изчисляване не
бил новонастъпил факт, какъвто изисквал законодателят. Моли се да не се
приемат представените с въззивната жалба доказателства поради настъпила
преклузия. Моли се да не се уважава въззивната жалба, депозирана от адв. М.
и да бъдат присъдени деловодни разноски. Направено е възражение за
2
прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78 ал.5 от ГПК.
По делото е депозирана втора въззивна жалба от адв. К. - пълномощник
на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София,
против решение № 397/27.05.2022г. по гр.д. № 309/2022г. на Сливенския
районен съд, в частта с която е било признато за установено, че А.Й.Й.. не
дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД на основание чл. 439 ал.2 от ГПК, сумата
от 4258.85 лв. главница; законна лихва върху главницата, считано от
12.12.2011г. до окончателното и плащане, 932.67 лв. договорна лихва за
период от 25.01.2011г. до 11.12.2011г., 58,44 лв. наказателна лихва за периода
от 25.01.2011г. до 11.12.2011г., както и 623,30 лв. разноски, за които е издаден
изпълнителен лист от 14.12.2011г. по ч. гр. д. № 7820/2011г. на Сливенски
районен съд. Страната счита, че неправилно първоинстанционният съд е
приел исковата молба за допустима. Районният съд следвало да се произнася
за новонастъпили след издаване на изпълнителния лист факти, като
недължимост поради настъпила давност или изпълнение на сключено
споразумение с настъпила недължимост, а за размера на вече присъдени суми
следял съдебния изпълнител. Плащането по задължение, за което имало
издаден изпълнителен лист не представлявало новонастъпил факт, какъвто
изисквал законодателят по ГПК. Ако съдебният изпълнител допуснел грешка,
действията му подлежали на обжалване пред Окръжния съд. Въззиваемата
страна посочва, че същинският предмет на спора е бил дали споразумението
от 28.02.2020г. е породило ефект, той не оспорвал извършените плащания
като факт, а твърдял, че те не са новонастъпил факт по смисъла на ГПК. Като
формулирал неправилен петитум, ищецът обвързал ответника с разноски,
което било несправедливо. Моли се да се отмени решението на Районен съд
Сливен като неправилно. Моли се да бъдат присъдени деловодни разноски за
двете инстанции. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение по чл. 78 ал.2 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната
жалба от адв. М., с който жалбата е оспорена като неоснователна. Той
посочва, че иска по чл. 439 от ГПК предполага наличието на висящ
изпълнителен процес. Ищецът има интерес от воденото на такъв иск, тъй като
само чрез него може да прекрати изпълнението. Плащанията по парично
задължение след издаване на изпълнителен лист можели да бъдат
осъществени или доброволно или принудително. В настоящия случай били
3
извършвани, както доброволни, така и принудителни плащания, тъй като по
време на висящ изпълнителен процес са сключили извънсъдебно
споразумение за доброволно плащане. Това довело до дублиране на
плащанията, а от данните по делото било видно, че кредиторът не е поискал
частично прекратяване за онези суми, които длъжникът е бил изплатил
извънсъдебно доброволно. Съдебният изпълнител не можел да държи сметка
за извършените плащания извън изпълнителното производство. От това
следвал изводът, че тези плащания имат характер на новонастъпили
обстоятелства по смисъла на чл. 439 от ГПК. Моли се въззивната жалба да не
бъде уважавана. Претендират се деловодни разноски.
В с.з. въззивникът се представлява от адв.М., който поддържа
въззивната жалба, оспорва въззивната жалба на насрещната страна, поддържа
отговора си на въззивната жалба. Моли неговата въззивна жалба да бъде
уважена, а тази на насрещната страна да не бъде уважавана. Претендира
разноски.
В с.з. въззиваемата страна не се представлява.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка
изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е
изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради
което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с
оглед процесуална икономия препраща към него.
Въззивните жалби са редовни и допустими, тъй като е подадени в
законоустановения срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледани по същество същите се явяват неоснователни.
Делото е образувано във връзка с депозирана искова молба на ищеца, по
чл.439 от ГПК. Твърдяло се е, че вземането за което е бил издаден
изпълнителен лист от 14.12.2011г. по ч.гр.д.№7820/2011г. на СлРС и за което
е било образувано изп.д. №20169150400380 на ЧСИ Грозева е изцяло
погасено поради направени извънсъдебни плащания. Страната е посочила, че
между взискателя и длъжника е било сключено извънсъдебно споразумение
според, което задължението е следвало да бъде редуцирано, както и че
посочената в него сума е изцяло изплатена.
4
Ответната страна е оспорила твърденията на ответника като е посочила,
че постигнатото споразумение не е породило действие, тъй като длъжникът не
е изпълнил основни параметри по него – не е извършвал плащанията в
уговорените срокове и в уговорения размер.
От данните по делото е видно, че на 28.02.2020г. страните са сключили
споразумение, според което кредиторът ще разсрочи задължението на
длъжника на месечни вноски, които следва да се платят на определена дата,
както и че ще спре начисляването на законна лихва. В чл.5 от споразумението
е било посочено, че същото прекратява действието си автоматично ако
длъжникът не плати дължима вноска или забави плащане.
Неразделна част от споразумението е било подписаното от страните
Приложение №1. В него е отбелязано, че вземането е разсрочено на 18 вноски
като същите е следвало да се плащат на 20 число всеки месец, в размер на
300.00лв и плащането започва от 20.03.2020г.
Няма спор между страните, че длъжникът не е изпълнявал на
посочените в Приложение № 1 дати своето задължение, както и че първите
две вноски за месеците март и април не са били в пълен размер от 300.00лв.,
по 150.лв. Поради тази причина, съдът намира че са налице основанията на
чл.5 от сключеното споразумение между страните и че същото не е породило
действие – главницата не е била редуцирана и не е било спряно начисляването
на законна лихва върху главницата.
Съдът намира, че в случая Ковид епидемията и обявеното извънредно
положение нямат характер на форсмажорно обстоятелство, което да е
попречило на ищеца да извърши своевременно плащане на задължението си.
Той е можел да извърши превод по банковата сметка на кредитора, но не е
извършил такъв поради липса на финансови средства, което обстоятелство
обаче не е форсмажорно.
Извършените плащания от длъжника имат характер на факти настъпили
след съдебното дирене, по което е бил издаден изпълнителният лист, във
връзка с който е било образувано изп.дело при ЧСИ Грозева, поради което
искът по чл.439 от ГПК се явява допустим и частично основателен.
Според заключението на ВЛ изготвило СИЕ пред РС, при образуване на
изпълнителното дело пред ЧСИ Грозева не е било взето предвид, че
задължението на длъжника вече е било частично изплатено за сумата от
5
5873.26лв. по правилата на чл.76, ал.2 от ЗЗД, следва да се извърши
погасяване на вземането на кредитора в последователност – разноски, лихва,
главница. В случая се погасяват разноски в размер на 623.30лв, наказателна
лихва за периода 25.01.2011г. – 11.12.2011г., в размер на 58.44лв., договорна
лихва за периода от 25.01.2022г. – в размер на 932.67лв. и главница в размер
на 4258.85лв. неизплатена остава главница в размер на 2880.85лв.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на процеса ( не се уважава нито една от въззивните
жалби),всяка от страните следва да поеме разходите си, така както ги е
направила.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 397/27.05.2022г. по гр.д. № 309/2022г на
Сливенския районен съд.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му пред ВКС на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6