№ 6274
гр. СС, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110150655 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от ИВ. Т. ИВ. срещу „Софийска вода“ АД, с
която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено между страните, че ИВ. Т. ИВ. не дължи на „Софийска вода“ АД
сумата от 295,14 лева, представляваща стойност на предоставени ВиК услуги за периода от
м.01.2017 г. до м.12.2017 г. за имот, находящ се в гр. СС, ж.к. „Л ---“, бл.----, вх. В, ап.7,
абонатен номер **********.
В исковата молба се твърди, че след направена справка в деловодството на ответника
било установено, че за абонатен номер ********** е начислено задължение в горепосочения
размер. Ищецът поддържа, че отчитането на общия и индивидуалните водомери на адреса
било извършено в нарушение на чл. 32, ал. 3, както и на чл. 30 и следващите от Наредба №
4. Не бил спазен и чл. 21, ал. 1 от общите условия на дружеството, съобразно който
показанията на водомерите се отчитат за период не по-дълъг от един месец за общия
водомер, като отчитането на индивидуалните водомери след общия водомер се осъществява
най-малко веднъж на три месеца до 24 часа след отчитане на общия водомер, както и на чл.
21, ал. 5 от ОУ според който датата на отчитане на водомерите се обявява с писмено
уведомление в срок не по-кратък от 3 работни дни. Оспорва методиката, по която е
определен размерът на задължението. Ищецът оспорва и наличието на облигационна връзка
с ответника, като сочи, че няма качеството потребител. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност, като излага подробни съображения в тази насока. Моли съда да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
1
признава основателността на исковата претенция. Излага подробни съображения в насока,
че с поведението си не е станал повод за образуване на делото, поради което моли съда да
приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим. По така
предявения отрицателен установителен иск, ищецът следва да установи наличието на правен
интерес от предявения иск, а ответникът следва да докаже наличието на валидно
правоотношение между ищеца и ответника по договор за доставка на В и К услуги през
процесния период, количеството на реално доставените от него по договора В и К услуги за
процесния период и тяхната стойност, както и прекъсването или спирането на давността за
процесните претендирани вземания.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, като абсолютна
процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, е налице
тогава, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От значение за
допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции срещу
ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава срещу иска
чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е налице съмнение по въпроса, че
ответникът претендира това право и липсва необходимост ищецът да доказва правния си
интерес. Отричането, че съществува спор по предмета на делото, включително признаването
на иска в хода на производството или на отделни правнозначими факти по делото, не водят
до отпадане на правния интерес от него, когато ответникът е предявил оспорената претенция
извънсъдебно. В този смисъл е и практиката на Върховния съд, изразена в Решение № 43 от
1.II.1990 г., II г. о., както и по-новата съдебна практика, изложена в Определение № 95 от
22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о., ГК, според която ответникът не
може да предизвика прекратяване на делото с изявленията си и процесуалното си поведение.
В случая с обявения за окончателен доклад по делото е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че „Софийска вода“ АД е начислила на ИВ. Т.
ИВ. сумата от 295,14 лв., представляваща стойност на предоставени ВиК услуги за периода
от м.01.2017 г. до м.12.2017 г. за имот, находящ се в гр. СС, ж.к. „Л ---“, бл.----, вх. В, ап.7,
абонатен номер **********. Освен безспорния му характер, това обстоятелство се
установява и от представените от ищцата писмени доказателства – справка за неплатени
задължения към ответното дружество и покана за доброволно изпълнение от 24.03.2021г.
Следователно, при наличието на посоченото вземане, за ищеца е налице правен интерес от
установяване на неговата недължимост. Евентуалното счетоводно отписване на сумата не
води до различен правен извод. Счетоводните операции на кредитора – фактуриране,
префактуриране, сториниране, отписване на загуби и пр. нямат отношение към
съществуването или несъществуването на дълг от длъжника към кредитора. Законът за
счетоводството, както и ЗКПО в тази му част, уреждат правилата за водене на счетоводните
2
книги на търговското дружество по повод съществуващите между него и неговите
контрагенти облигационни отношения, но не съдържа основания за възникване или
погасяване на дадено облигационно задължение. Такива основания се съдържат в Закона за
задълженията и договорите, като в случая не е налице.
На следващо място, предмет на отрицателния установителен иск в настоящата хипотеза
е установяване съществуването на отреченото материално право, доколкото ищцата оспорва
наличието на предпоставките за възникването му – наличието на облигационно
правоотношение между наследодателя и ответника и между ищеца и ответника, както и
доставката на ВиК услуги в процесното количество на претендираната от ответното
дружество стойност. Едва при установяване по делото на тези обстоятелства подлежи на
разглеждане заявеното от ищцата възражение за погасяване на вземането по давност, тъй
като възражението за изтекла погасителна давност, като правопогасяващо възражение,
подлежи на разглеждане само ако и доколкото съществува притезание, което да бъде
погасено.
Ето защо съдът е указал на ответното дружество, че носи доказателствената тежест да
установи при условията на пълно и главно доказване, че през процесния период между
страните са били налице валидни правоотношения по договор за доставка на В и К услуги
при общи условия, количеството и стойността на доставената вода, както и изискуемостта
на сумите.
Съгласно пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ потребители са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
В и К услуги, а според чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г., потребители на
услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Тоест
страни по неформалния договор за доставка на В и К услуги при общи условия са конкретно
така посочените лица – собственици, вещни ползватели или суперфициарни собственици на
присъединените обекти в сградата и в тежест на ответника е да докаже наличието на право
на ищцата върху процесния имот. В случая ответникът не е релевирал доказателства за
наличието на облигационно правоотношение, а вместо това признава с отговора на исковата
молба, че такова липсвало.
При липса на доказателства за първата и основна предпоставка за възникване на
начислените вземания, останалите такива, както и възражението за изтекла погасителна
давност, не следва да бъдат обсъждани. Предявеният отрицателен установителен иск е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищцата. Релевираното от
ответника искане за присъждане на разноските по делото в тежест на ищеца по реда на чл.
78, ал. 2 ГПК е неоснователно. Действително, с отговора на исковата молба ответникът е
признал предявения иск, но не е налице втората кумулативна предпоставка за приложение
на нормата – същият да не е станал повод за завеждане на делото. От представените ищеца
3
писмени доказателства – справка за неплатени задължения, фактура от 22.05.2020г., в която
задълженията са начислени като старо салдо, и покана за плащане от 24.03.2021г., с която е
поискано от ищцата да плати задълженията си, в противен случай ответното дружество ще
предяви претенцията си по съдебен ред, се установява по безспорен начин, че ответникът
„Софийска вода“ АД е претендирал извънсъдебно плащане на сумата, чиято недължимост
признава в настоящото производство. Нещо повече, от приетата Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.06.2019г. по ч.гр.д. № 2509/2019г. по описа на
СРС, 127-ми състав (обезсилена на 25.09.2019г. поради подадено възражение и непредявен
иск по чл. 422 ГПК) се установява, че процесната сума от 295,14 лв. за периода от м.01.2017
г. до м.12.2017 г. е била включена и в предявена по съдебен ред претенция срещу ищцата.
При това положение съдът намира, че ответникът е станал повод за завеждане на настоящия
отрицателен установителен иск и следва да понесе сторените от ищцата разноски в
настоящото производство. Същата е сторила единствено разноски за държавна такса в
размер на 50 лева, които следва да бъдат присъдени. В исковото производство ищцата е
била защитавана безплатно от адв. К.Б. съгласно представения договор за правна защита и
съдействие. Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в този случай възнаграждението следва
да бъде присъдено пряко на адвоката, осъществил защитата. С оглед цената на иска, съдът
определи размера на възнаграждението по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ на 300 лева,
която следва да бъде присъдена на адв. Б..
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, че ИВ. Т. ИВ., с ЕГН: **********, с адрес: гр. СС, ж.к. „Л 3“, бл. ----, вх. В, ап. 7, не
дължи на „Софийска вода“ АД, с ЕИК: -----------, със седалище и адрес на управление: гр. СС,
Бизнес Център Интерпред Цар ББ, бул."Цар ББ ---" № ----- ет. 2 и 3, сумата от 295,14 лева,
представляваща стойност на предоставени ВиК услуги за периода от м.01.2017 г. до
м.12.2017 г. за имот, находящ се в гр. СС, ж.к. „Л ---“, бл.----, вх. В, ап.7, абонатен номер
**********.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД да заплати на ИВ. Т. ИВ., на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК сумата от 50 лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД да заплати на адв. К.И. Б., РАК, с ЕГН: **********, с
адрес на упражняване на дейността: гр. СС, ул. „Г----“ № 31, офис – партер, на основание чл.
38, ал. 2 от ЗАдв сумата от 300 лева представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставено безплатно процесуално представителство по делото на ИВ. Т. ИВ..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5