Р Е
Ш Е Н
И Е №429
27.06.2019
година, гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен
съд Трети граждански състав
на девети май през две
хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание
в следния състав:
Съдия : Нели
Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 2471 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е делбено и е във фазата по сметки и извършване на делбата на
допуснатия до такава недвижим
имот.
С решение №401/30.06.2017г.,
постановено по гр.д.№2471/2016г. по описа на Районен съд-Хасково е прието за
установено по отношение на Е.К.М. с ЕГН:**********
и Р.К.М. с ЕГН:**********, че не са собственици
по наследство и давностно владение над 1/3ид.ч. общо
/или всеки от двамата над 1/6ид.ч./ от магазин за хранителни стоки и железария,
находящ се в с.М, бул.“*****“ №**, със застроена площ
54кв.м., построен в УПИ 7 с площ 735кв.м., в кв.44 по плана на с.М., одобрен
със заповед №51/1990г., отменен е нотариалния акт, с който са признати като
собственици до тези идеални части и е допуснато извършването
на съдебна
делба между Я.Р.М. с ЕГН:**********,
Е.К.М. с ЕГН:**********, Р.К.М. с ЕГН:********** и Х.Р.М. с ЕГН:********** на
следния техен съсобствен недвижим имот, придобит по
силата на наследяването : магазин за хранителни
стоки и железария, находящ се в с.М., бул.“******“
№**, със застроена площ 54кв.м., построен в УПИ 7 с площ 735кв.м., в кв.44 по
плана на с.Минерални бани, одобрен със заповед №51/1990г., при квоти: 2/6ид.ч. за Я.Р.М. с ЕГН:**********;
2/6ид.ч. за Х.Р.М. с ЕГН:**********; 1/6ид.ч. за Е.К.М. с ЕГН:********** и
1/6ид.ч. за Р.К.М. с ЕГН:**********.
По
делото бе назначено вещо лице, което да
даде заключение за пазарната цена
на допуснатия до делба недвижим имот и неговата поделяемост с оглед определените в решението за допускане на
делба квоти. Вещото лице е депозирало заключения в няколко варианта, според поставените
от страните задачи, като съдът ги приема като компетентно и обективно дадени. По
приетите за съвместно разглеждане в делбеното
производство претенции по сметки съдът по искане на страните събра писмени
/договори за наем на допуснатия до делба имот за различни периоди от време/ и
гласни доказателства.
За изясняване на делото от фактическа страна съдът
допусна до разпит и изслуша показанията на свидетелите Н.Д.М., А. Я. К., М. А.
М., Е. Д. С. и С. М. Р.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намира, че приложим в случая
способ за извършване на делбата
и ликвидиране на съсобствеността между страните е чрез изнасяне на същия на публична продан по реда на чл.348
от ГПК. Преди всичко
предпоставките
за прилагане на този способ
са допуснатия до делба имот да е неподеляем и да не може да бъде поставен в един от дяловете
на съделителите. В настоящия случай от депозираното от вещото лице заключение се установи,
че делбения имот е неподеляем,
с оглед квотите на страните в съсобствеността. Липсват искания за възлагане на
имота в дял на един от съделителите, както и
твърдения или доказателства, че са налице предпоставките за това. Доколкото не
са налице основания за извършване на делбата по някой от другите способи,
предвидени в ГПК и с оглед неподеляемостта на процесния имот, съдът намира че същия следва да бъде
изнесен на публична продан, като се възприеме дадената от тройната експертиза
оценка за действителната пазарна стойност на допуснатия до делба имот в размер
на 26520лв.
Съдът намира приетите
за съвместно разглеждане в настоящото производство претенции по сметки по реда
на чл.346 от ГПК за частично основателни. Действително претенциите по сметки са
допустими, тъй като са предявени в първото по делото съдебно заседание след
допускане на делбата с влязло сила
съдебно решение от надлежна страна – част от съделителите.
Разгледани по същество същите са явяват частично основателни. По отношение на
предявените претенции от съделителите Р.К.М. и Е.К.М.
против съделителите Я.Р.М. и Х.Р.М. за заплащане на
суми съобразно квотите им в съсобствеността, представляващи вложени
средства за изграждане на търговския
обект и извършените в същия подобрения и ремонти за периода 1996г. – 2000г. и
2008г., съдът намира същите за доказани по своето основание. Преценени в своята
съвкупност показанията на изслушаните в настоящото производство свидетели,
посочени и от двете страни сочат, че търговския обект, предмет на настоящото делбено производство, е построен от Красимир Р.М. и бившата
му съпруга Ф.М.. Дори да се приеме, че цялото семейство е помагало при строежа
на търговския обект, което всъщност е логично, все пак липсват доказателства,
че при изграждането на магазина са вложени средства от друг член на фамилията,
освен от Красимир М. и неговата бивша съпруга. Дори в своите показания
свидетелката Н.М. твърди, че основното финансиране на строежа на магазина е
било от Красимир. Тази свидетелка е съпруга на ищеца в настоящото производство
и се явява заинтересована от изхода на делото, поради което съдът счита, че не
следва да се кредитират показанията и в частта, че такава била уговорката между
двамата братя – К. да финансира строежа и да ползва след това обекта три
години, след което да го предостави на Я.. От една страна дали е имало такава
уговорка или не е без значение за факта, че основно К. М. е осигурявал
средствата за строежа на магазина. От друга страна както самия ищец, така и
неговата съпруга св.Н.М. заявяват, че тази уговорка, ако е имало такава, не е
спазена. Съдът не кредитира показанията на св.А. К., който твърди, че
родителите на К., Я. и Х. също са помагали финансово за строежа на магазина,
поради констатирани противоречия в същите. Този свидетел едновременно твърди,
че възрастните хора са давали пари за строежа и че са нямали такива, а искали
заем от него, за да платят наливането на плоча. Нелогични се явяват показанията
на този свидетел във връзка с твърденията, че давал заем на възрастните хора,
за да платят за наливането на плоча, а същевременно твърдо заявява, че не са
наемани майстори за строежа на магазина. Предвид изцяло противоречивите му
показания съдът не ги кредитира. Останалите свидетели М., С. и Р. са
категорични, че строежа е заплащан изцяло от К. М., като разходи за материали и
труд на наеманите майстори за отделните строителни етапи. Ето защо, предвид
гореизложените съображения съдът намира за доказани твърденията на ищците по
претенциите по сметки, че именно техния наследодател К. М. е вложил
необходимите средства за изграждането на търговския обект. Не се установи от
анализа на свидетелските показания бившата съпруга на К. М. – Ф.М. да е влагала
собствени средства в строежа на магазина. По-скоро свидетелите заявява, че тя
се е включвала в строежа с труд, както всъщност и останалите членове на
семейството – братът и сестрата на К. М. и неговите родители, та дори се
твърди, че в строежа понякога са вземали участие и родителите на Ф.М.. Съдът
счита, че за преценка основателността на претенцията за заплащане на вложените
в строежа и впоследствие при извършване на подобрения в делбения
имот средства, не следва да се взема предвид личното участие на всеки един от
членовете на семейство М., тъй като в случая не се иска остойностяване на
техния труд, а по-скоро на паричните средства, заплатени от наследодателя на съделителите Р. и Е. М.. С оглед гореизложеното съдът
намира за основателна тяхната претенция за осъждане на другите двама съделители да им заплатят съответстващата на квотата им в
съсобствеността част от направените от техния наследодател разходи по строежа и
извършваните впоследствие подобрения. Не се установи по несъмнен начин, че
Красимир М. е бил възнаграден впоследствие от своите родители за вложените от
него средства за построяването на магазина. От една страна тези твърдения се
правят едва в хода на устните състезания, което се явява не само неоснователно,
а и недопустимо. От друга страна ищцовата страна
влиза в противоречие на собствените си твърдения преди това, както и на
показанията на свидетелите. Твърдейки в хода на устните състезания, че К. М. е
бил възнаграден от своите родители за вложените от него средства, което
противоречи на първоначалната позиция на ищеца, че между него самия и брат му
има уговорка за ползването на магазина от последния и след това от Я.М..
Твърденията на свидетелите Н.М. и А. К. също са в посока на съществуваща
уговорка между двамата братя, а не между К. М. и родителите му. При тези данни
по делото съдът намира за неоснователни и недоказани твърденията на ищеца, че
брат му е възнаграден за вложените от него средства в строежа на магазина.
Неоснователни се явяват и възраженията на ищеца относно извършваните подобрения
в делбения имот. Иревелевантно
се явява твърдението, че подобренията са извършени след откриване на наследството.
По категоричен начин се установи, че К. М. не само е финансирал построяването
на магазина, но и че единствено той е извършвал впоследствие подобрения в
същия. Според съда, няма значение дали тези подобрения са извършени преди или
след откриване на наследството, тъй като така или иначе увеличават стойността
на делбения имот и съобразно законодателното
разрешение на този въпрос всички съсобственици следва да участват в тяхното
заплащане съответно на своите квоти в тази съсобственост. Неоснователни са също
така възраженията на ищцовата страна, че следва да се
изключат от дължимите суми разходите, направени от бившата съпруга на К. М..
Действително Ф.М. не е страна в делбеното
производство, съответно облигационните отношения между нея и съделителите следва да се разгледат в друго производство. В
същото време по делото не се събраха доказателства за конкретни разходи по
строежа или при извършване на подобренията, които да са направени от лични
нейни средства, поради което и няма суми, които да се изключват. От данните по
делото се установи, че всъщност когато е построен магазина и са правени
подобренията К. и Ф. са били съпрузи и съответно не е имало разделност
в техните приходи и разходи. Установи се също така, че предимно К. М. се е
разплащал или съответно е осигурявал паричните средства за строежа и ремонтите.
Предвид гореизложените съображения съдът счита, че следва да бъдат осъдени съделителите Я. и Х. М. да заплатят съответно на другите
двама съделители Е. и Р. М. дела, съответстващ на
квотата им в съсобствеността от разходите, извършени от наследодателя на
последните двама – К. М., по построяването на процесния
търговски обект и неговите последващи подобрения. Досежно размера на тези разходи съдът кредитира изцяло
депозираното от тройната експертиза заключение, което не е оспорено от страните
и сочи, че стойността на магазина към 2006г. възлиза на 20500лв. Ето защо,
следва да бъде осъден ищеца да заплати на всеки от двамата ответници
Р. и Е. Милеви сумата от 3416,67лв., съобразно квотите им в съсобствеността на делбения имот. Същевременно следва да бъде осъдена
ответницата Х. Милеви да заплати на всеки от двамата ответници
Р. и Е. М. сумата от 3416,67лв., съобразно квотите им в съсобствеността на делбения имот. Съответно исковете в останалата част до
пълния предявен размер от 5945лв., като неоснователни следва да се отхвърлят.
Следва да се разгледат
и претенциите на съделителите Е., Р. и Х. М. против Я.М.
за заплащане на обезщетение за лишаването им от ползване на делбения
имот на основание чл.31 ал.2 от ЗС. Не съществува спор между страните, че
години наред ищецът отдава под наем целия делбен имот
и получава добивите под формата на наемни вноски, въпреки това съдът намира
тези искове за неоснователни. Съдът намира за основателно възражението на ищцовата страна, че това обезщетение се дължи след покана,
каквато в случая нито се представя като доказателство по делото, нито се
твърди, че има изпращана такава. Ето защо, трайната съдебна практика приема, че
исковата молба има характер на покана, поради което обезщетението е дължимо от
предявяване на претенциите по сметки, т.е. от 28.01.2019г. Доколкото обаче тези
претенции обхващат искането на тримата съделители за
заплащане на обезщетение за периода от 25.10.2016г. до момента на предявяване,
т.е. до 28.01.2019г., същите следва да се отхвърлят изцяло. Тъй като началния
момент на тяхната дължимост от ищеца съвпада с
крайния такъв, посочен от самите ответници, предявили
претенциите по сметки по реда на чл.31 ал.2 от ЗС.
Съобразно
стойността на дела си страните
ще следва да бъдат осъдени
да заплатят и съответната държавна такса
за делбеното производство по сметка на
Районен съд-Хасково, а именно по 353,60лв. всеки от съделителите Я.М. и Х.М. и по 176,80лв. всеки от съделителите Р.М. и Е.М.. Съделителите
Я.М. и Х.М. следва да бъдат осъдени да заплатят и дължимата държавна такса в
производство по сметки, съобразно уважената част от исковите претенции,
предявени против тях, в размер 273,33лв. всеки от двамата. От своя страна Р.М.
и Е.М. следва да заплатят държавна такса в производството по сметки, съобразно
отхвърлената част от исковите им претенции в размер на 229,27лв. всеки от
двамата. И Х.М. следва да заплати държавна такса в производството по сметки,
съобразно отхвърлената й претенция по чл.31 ал.2 от ЗС, в размер на 54лв.
Следва да се уважи
направеното от ищеца искане за присъждане на разноските в производството по
сметки съобразно отхвърлената част от исковите претенции, предявени против
него, като бъдат осъдени ответниците Р.М. и Е.М. да
му заплатят разноски в размер на 338,72лв. В тази сума съдът счита, че следва
да се включат направените разноски от ищеца за заплащане на адвокатско
възнаграждение, но не и заплащаните суми за експертизите, тъй като заключенията
на вещите лица касаят предимно иска за делба и не може да се разграничи каква
част от това възнаграждение следва да се изчисли като такова по заключението в
частта на сметките. В делбеното производство всеки от
съделителите следва да понесе разноските, които е
направил, като в случая не е извършвано заплащане на чужди задължения за
разноски, за да се присъждат такива. Следва също така да бъде осъдена
ответницата Х.М. да заплати на ищеца направените разноски в производството по
сметки в пълния размер от 300лв., тъй като нейната претенция е изцяло
отхвърлена.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА
ПРОДАН следния
недвижим имот : магазин за хранителни
стоки и железария, находящ се в с.М., бул.“*******“
№**, със застроена площ 54кв.м., построен в УПИ 7 с площ 735кв.м., в кв.44 по
плана на с.М., одобрен със заповед №51/1990г., при
квоти: 2/6ид.ч.
за Я.Р.М. с ЕГН:**********; 2/6ид.ч. за Х.Р.М. с ЕГН:**********; 1/6ид.ч. за Е.К.М.
с ЕГН:********** и 1/6ид.ч. за Р.К.М. с ЕГН:**********.
Пазарната цена на
имота е 26520лв., като съдът указва на страните, че имат право да участват при
извършването на продажбата. Получената при проданта сума да се разпредели между
съделителите съобразно горепосочените им квоти в
съсобствеността.
ОСЪЖДА Я.Р.М. с ЕГН:********** да заплати на Р.К.М.
с ЕГН:********** сумата от 3416,67лв., представляваща вложени
от наследодателя на последния К.Р.М. средства за изграждане на делбения имот и извършените в същия подобрения и ремонти за
периода 1996г. – 2000г. и 2008г., като иска в останалата част до пълния
предявен размер от 5945лв., като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Я.Р.М. с ЕГН:********** да заплати на Е.К.М.
с ЕГН:********** сумата от 3416,67лв., представляваща
вложени от наследодателя й К.Р.М. средства за изграждане на делбения
имот и извършените в същия подобрения и ремонти за периода 1996г. – 2000г. и
2008г., като иска в останалата част до пълния предявен размер от 5945лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Х.Р.М. с ЕГН:********** да заплати на Р.К.М.
с ЕГН:********** сумата от 3416,67лв., представляваща
вложени от наследодателя на последния К.Р.М. средства за изграждане на делбения имот и извършените в същия подобрения и ремонти за
периода 1996г. – 2000г. и 2008г., като иска в останалата част до пълния
предявен размер от 5945лв., като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Х.Р.М. с ЕГН:********** да заплати на Е.К.М.
с ЕГН:********** сумата от 3416,67лв., представляваща
вложени от наследодателя на последната К.Р.М. средства за изграждане на делбения имот и извършените в същия подобрения и ремонти за
периода 1996г. – 2000г. и 2008г., като иска в останалата част до пълния
предявен размер от 5945лв., като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.К.М. с ЕГН:********** против Я.Р.М. с ЕГН:**********
иск с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС за периода от 25.10.2016г. до
28.01.2019г. за сумата от 675лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.К.М. с ЕГН:********** против Я.Р.М. с ЕГН:**********
иск с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС за периода от 25.10.2016г. до
28.01.2019г. за сумата от 675лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Р.М. с ЕГН:********** против Я.Р.М. с ЕГН:**********
иск с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС за периода от 25.10.2016г. до
28.01.2019г. за сумата от 1350лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Е.К.М. с ЕГН:********** да заплати на Я.Р.М.
с ЕГН:********** направените разноски в производството по сметки в размер на 338,72лв.
ОСЪЖДА Р.К.М. с ЕГН:********** да заплати на Я.Р.М.
с ЕГН:********** направените разноски в производството по сметки в размер на 338,72лв.
ОСЪЖДА Х.Р.М. с ЕГН:********** да заплати на Я.Р.М.
с ЕГН:********** направените разноски в производството по сметки в размер на 300лв.
ОСЪЖДА Я.Р.М. с ЕГН:********** да заплати по
сметка на Районен съд-Хасково държавна
такса в размер на 626,93лв.
ОСЪЖДА Е.К.М. с ЕГН:********** да заплати по
сметка на Районен съд-Хасково държавна
такса в размер на 406,07лв.
ОСЪЖДА Р.К.М. с ЕГН:********** да заплати по
сметка на Районен съд-Хасково държавна
такса в размер на 406,07лв.
ОСЪЖДА Х.Р.М. с ЕГН:********** да заплати по
сметка на Районен съд-Хасково държавна
такса в размер на 230,80лв.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:
/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.