Р Е Ш Е Н И Е
№ 631
гр. Пловдив, 29 март 2019
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на деветнадесети
март, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА,
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ,
при
секретаря Г.Г. и с участието на прокурора Костадин Паскалев, като разгледа
докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №423 по описа
на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН),
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ).
“АМОРСИТО” ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Розова долина” №14, ет.6, ЕИК
*********, представлявано от адвокат В.И.- пълномощник, обжалва Решение №260032
от 04.11.2020г. по Н.А.Х. дело №639 по описа на Районен съд- Асеновград за 2020г.,
II-ри наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) с
№16-002600 от 17.01.2020г., издадено от директор на Дирекция “Инспекция по
труда”, гр. Пловдив (Д”ИТ”- Пловдив), с което на “АМОРСИТО” ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер от 1 500,00 лева.
Претендира се отмяна на
решението поради неправилност и постановяване на решение по същество, с което
да се отмени изцяло процесното НП, предвид наличието на маловажен случай на
административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН; както и присъждане на
направените по делото разноски, съгласно приетия списък на разноските.
Ответникът в
производството- Дирекция “Инспекция по труда”, гр. Пловдив, чрез Н.Х.К.-
началник на Отдел “Административно, информационно и правно осигуряване“
(О“АИПО“) в Д”ИТ”- Пловдив, притежаваща висше юридическо образование, изразява
становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Костадин Паскалев, изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира
следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е
допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съдът намира за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния
съд и приетите по делото доказателства, че в рамките на извършена проверка от
длъжностни лица на Д”ИТ”- Пловдив на 03.12.2019г., около 10:15ч., на място на
строителен обект (строеж), представляващ “жилищна сграда с магазини“, находящ
се в гр. Асеновград, ул. “Гоце Делчев“ №11, изпълняван от дружеството касатор, както
и по документи на 09.12.2019г. в Д”ИТ”- Пловдив, представени от дружеството касатор,
е прието за установено, че от страна на дружеството касатор е допуснат до
работа на строежа С.Ф.Д., ЕГН **********, на длъжността “общ работник”, преди
да му е връчено уведомление по смисъла на чл.62, ал.3 от КТ, заверено в Териториална
дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП). В
рамките на проверката, извършена на място на строежа на 03.12.2019г., С.Д. попълва
декларация, на основание чл.399 от КТ, във връзка с чл.402, ал.1, т.3 от КТ,
чл.402, ал.2 от КТ, чл.39, ал.1 и чл.40, ал.1 от АПК, според която декларация
работи на строежа от 03.12.2019г., с работно време от 08:00 до 12:00 часа и
срещу заплащане на дневно възнаграждение в размер от 30,00 лева. В посочената декларацията
няма изрично направено отразяване, дали Димитров има или няма сключен трудов
или граждански договор. Според нарочно отразяване в декларацията, документът е
попълнен от Ц.Д.под диктовката на С.Д..
Освен това, по
преписката е представено заверено копие на Трудов договор №17 от 02.12.2019г. между
“АМОРСИТО“ ЕООД, в качеството му на ПРЕДПРИЯТИЕТО (работодател), и С.Ф.Д., в
качеството му на работник, според който договор работникът е постъпил на работа
на 03.12.2019г. Според трудовия договор, на 02.12.2019г. работникът е получил оригинал
от договора, длъжностна характеристика и трудова книжка, както и копие на
уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, заверено от ТД НА НАП.
Представено е заверено
копие на Справка с Изх.№16388193180274 от 03.12.2019г., 09:27:06ч., за приети и
отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, с входящ
№16388193180274/03.12.2019г., удостоверяваща обстоятелството, че е подадено
уведомление за сключен трудов договор между “АМОРСИТО” ЕООД и С.Ф.Д.- общ
работник строителство на сгради. Представено е заверено копие на разпечатка от
Регистър на уведомления за трудови договори от 09.12.2019г., според която
разпечатка, Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ за трудов договор между “АМОРСИТО“
ЕООД и С.Ф.Д. е създадено като запис на 03.12.2019г., 13:24:13ч.
На 10.12.2019г. се
съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с №16-002600, с
който деянието на “АМОРСИТО” ЕООД, в качеството му на работодател, изразяващо
се в допускане на работа на С.Ф.Д., преди да му е връчено копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД- Пловдив на НАП, се
квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.63, ал.2, във
връзка с чл.63, ал.3 от КТ.
Против съставения АУАН е
подадено възражение с Вх.№19119223 от 13.12.2019г., след което е издадено
процесното НП.
Районният съд правилно
възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически
констатации прилага закона правилно, като потвърждава НП.
Според разпоредбите на
чл.63, ал.ал.1 и 2 от КТ, 1) работодателят е длъжен да предостави на работника
или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.63, ал.2,
заверено от ТД на НАП; 2) работодателят няма право да допуска до работа
работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1.
В
случая, обстоятелствата че, С.Д. е престирал работна сила в предприятието на
касатора по трудово правоотношение, за което е сключен Трудов договор №17 от
02.12.2019г.; че на 03.12.2019г. Димитров е изпълнявал задълженията си по
трудовото правоотношение преди да му е връчено заверено копие от ТД- Пловдив на
НАП на уведомление по чл.63, ал.2 от КТ; както и че дружеството касатор има
качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, се явяват
установени по делото и не са спорни между страните. Съответно, налице е от
обективна страна вмененото на дружеството касатор административно нарушение.
Освен това, както
правилно приема районният съд, административнонаказателното производство е
проведено от компетентни за целта органи и при липсата на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Следователно оспореното пред районния съд
НП е законосъобразно и правилно и като потвърждава същото, районният съд
постановява правилно решение. Също така, решението на районния съд е валидно и
допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Що се отнася до
възражението в касационната жалба, че е налице маловажен случай на административно
нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, то същото е неоснователно.
Според Тълкувателно
решение №1 от 12.12.2007г. на Общото събрание на наказателната колегия във
Върховния касационен съд по Т.Н. дело №1/2007г., преценката за “маловажност на
случая” подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебния контрол се включва и
проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът
констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган
не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради
издаването му в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния
контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека
по приложението на чл.6, ал.1 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи, според която съдът не може да бъде ограничаван в
своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може да бъде обвързан
от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в
правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран.
Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от
които зависи изходът на делото. При липсата на легално определение в ЗАНН на
“маловажен случай” и с оглед разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, според която норма,
по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи
отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите
на общата част на Наказателния кодекс (НК), доколкото в този закон не се
предвижда друго, за “маловажен случай” следва да се приеме този, при който
извършеното административно нарушение с оглед на липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от съответния вид (чл.93, т.9 от НК).
В случая, доказателствата
по делото не позволяват формирането на извод, че процесното нарушение е с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от този
вид, а обстоятелството, че уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ за трудовия
договор от 02.12.2019г., по който работник е С.Д., е подадено на 03.12.2019г.,
13:24:13ч. след приключване на проверката на място на строежа- 03.12.2019г.,
10:15ч., или след инкриминиране на процесното административно нарушение, не
позволяват формирането на извод, че е налице маловажен случай на административно
нарушение, тъй като отстраняването на нарушението е предприето едва след извършените
от контролните органи действия по установяването му.
Предвид гореизложеното,
настоящият състав на съда намира касационната жалба за неоснователна, поради
което следва да бъде оставена без уважение.
С оглед очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е
неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на ответната администрация,
юридическото лице на бюджетна издръжка, в структурата на което е органът, издал
процесното НП, каквото в случая се явява Изпълнителна агенция “Главна инспекция
по труда“ към министъра на труда и социалната политика, следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на
чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП).
Така мотивиран и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№260032 от 04.11.2020г. по Н.А.Х. дело №639 по описа на Районен съд- Асеновград
за 2020г., II-ри наказателен състав, с което е потвърдено наказателно
постановление с №16-002600 от 17.01.2020г., издадено от директор на Дирекция
“Инспекция по труда”- Пловдив, с което на “АМОРСИТО” ЕООД, ЕИК *********, е
наложена имуществена санкция в размер от 1 500,00 лева.
ОСЪЖДА “АМОРСИТО” ЕООД,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Розова долина” №14, ет.6,
ЕИК *********, да заплати на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда“,
ЕИК *********, сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1…/П/……………
2…/П/……………