РЕШЕНИЕ
Номер 334
03.08 Година 2020 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд , Търговско
отделение, ХVIII състав
На четиринадесети юли, 2020
Година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Александър Стойчев
Секретар:
Розалия Тодорова
като разгледа
докладваното от Съдията търг. дело номер 419 по описа за 2019 година намери за установено
следното:
Искове с правно основание чл. 432 от КЗ.
Ищците Ц.З.Т.,Р.З.Б. и И.З.Д.
твърдят,че на 19.06.2018 г. в гр.******,на ул.“*****“ срещу №*,в близост до
Ж.П. Гара *****,И.И.А. като водач на мотоиклет марка и модел „Хонда CBR-900RR”,с рег.№СТ 4246 К,движейки се с несъобразена скорост,е
ударил пешеходката В. И. С. и била причинена смъртта й.За произшествието бил
съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №26 от 19.06.2018 г. и
било образувано досъдебно производство №38/2018 г. по описа на Военно окръжна
прокуратура-Пловдив.
Ищците твърдят,че починалата В.С. е тяхна майка,като всички те заедно са
били едно сплотено семейство,силно привързани една към друга.Имали изградена
силна емоционална и духовна връзка помежду си,обичали се,подкрепяли се и
живеели в разбирателство.Ищците твърдят,че като дъщери на В.С. изключително
тежко понасят загубата на своята майка,а тя приживе много ги е
подкрепяла,помагала им е с каквото може и споделяла ежедневието си с тях.След
нейната смърт ищците станали напрегнати,страдали от трудна
концентрация,разсеяни и вглъбени били в себе си,затворили се в себе си и трудно
влизали в контакт с други хора,избягвали да общуват с хора извън
семейството.Освен това страдали от безапетитие,нарушения в съня и тревожност.Твърдят,че
ритъмът им на живот сега е изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба и те
без съмнение ще изпитват болка от смъртта на майка си и ще скърбят до края на
дните си.
На следващо място,ищците
твърдят,че управлявания от виновния водач мотоциклет марка и модел „Хонда CBR-900RR”,с рег.№СТ 4246 К,е имал към момента на събитието
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,сключена с
ответното дружество ЗД „Бул Инс“АД,с полица №BG/02/118001293543,валидна от 27.04.2018 г. до 26.04.2019
г.И във връзка със задълженията по чл.380 от КЗ,ищците твърдят,че на 21.09.2018
г. са отправили претенция до застрахователя на отговорния за ПТП
водач-ответника ЗД „Бул Инс“АД с ЕИК ********* с искане да бъде определено и
изплатено дължимото застрахователно обезщетение,както било видно от молба с
вх.№ОК-689249 от 21.09.2018 г.До момента на подаване на ИМ,въпреки че бил
изтекъл законоустановеният срок,застрахователят не бил определил и изплатил
застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция,което според
ищците поражда правния им интерес на основание чл.432,ал.1 от КЗ да предявят
претенцията си по исков ред.Заявяват,че тъй като деянието е извършено на
19.06.2018 г.,то от този момент върху претендираната сума следва да бъде начислена
и законна лихва до окончателното плащане.
При тези твърдения трите ищци
молят ответното застрахователно дружество „Бул Инс“АД с ЕИК ********* да бъде
осъдено да заплати на всяка от тях обезщетение от по 150 000 лв.,за
претърпените от всяка неимуществени вреди,изразяващи се в болки и страдания в
резултат на ПТП от 19.06.2018 г.,при което е причинена смъртта на майка им В.И.
С. ,както да заплати и законната лихва върху всяка от претендираните суми от
датата на произшествието до датата на окончателното изплащане на
обезщетението.Претендират и направените по делото разноски.На основание
чл.127,ал.4 от ГПК в исковата молба е посочена банкова сметка ***,по която да
бъдат изплатени претендираните суми.
Ответникът Застрахователно
дружество „Бул Инс“АД с ЕИК ********* е подал в законния срок писмен отговор на
ИМ,в който заявява,че оспорва процесните искове по основание и размер,че същите
са неоснователни и необосновани.
Заявява,че оспорва описания в ИМ
механизъм на настъпване на ПТП по посочения от ищците начин и в тази връзка-че
от приложените към исковата молба констативен протокол за ПТП и план-схема на
възникнало ПТП с пострадали лица не могат да се направят каквито и да било
изводи за начина,по който е настъпило произшествието,доколкото в раздела му
„Обстоятелства при възникване на ПТП“ изрично е посочено,че същите са в процес
на изясняване. Освен това поддържа,че
оспорва и твърденията на ищците за виновно противоправно поведение на водача на
мотоциклета и причинно-следствена врзка между настъпилото ПТП и причинените и
претендирани от ищците неимуществени вреди. В случай,че съдът приеме,че са
налице предпоставките по чл.45 от ЗЗД и прецени,че трябва да бъде ангажирана
отговорността на ответното застрахователно дружество,същото прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от починалата пешеходка В.И. С. . В тази
връзка ответникът твърди,че В.С. е предприела пресичане на пътното платно на
необозначено за това място по рисков начин, без да се огледа така,че да се
увери,че липсват приближаващи се МПС-та,както и не е предприела никакви
действия за опазването на собственото си здраве и живот.Наред с това,без да е
необходимо,същата по време на предприетото от нея пресичане е спряла на
платното за движение,с което ненужно е удължила престоя си на пътя.С тези си
действия,според ответника,починалата пешеходка нарушила предвидените в
чл.5,чл.107-чл.115 от ЗДвП правила за движение по пътищата.Ответникът счита,че
ако пострадалата беше спазила правилата по чл.113 и чл.114 от ЗдвП е могло
изобщо да не се стигне до участието й в ПТП,като е могъл да бъде избегнат и
настъпилия фатален за нея резултат.Ответникът счита,че допуснатите от
пострадалата нарушения на правилата за движение са в пряка причинно-следствена
връзка за допринасянето на вредоносния резултат.
Ответникът е заявил и възражение
за прекомерност на претендираното от трите ищци обезщетение за неимуществени
вреди.Доводите си в тази насока излага в отговора. Относно претенцията за лихви
за забава ответникът поддържа,че лихвите се дължат от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие,а в случая липсвали
доказателства застрахования да е уведомил ответното дружество за
застрахователното събитие.
В депозираната допълнителна искова
молба ищците застъпват становището,че са неоснователни направените с отговора
на ответника оспорвания на механизма на ПТП,вината на делинквента-водача на
гореописания мотоциклет и на противоправността на неговите действия.Считат за
неоснователни и твърденията на ответника,че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалата В. С.,като поддържат,че тези
твърдения са абсолютно безпочвени и неподкрепени с никакви доказателства.В тази
насока излагат доводи относно момента,в който възниква опасността за движението
по пътищата.Заявяват също,че поддържат исковете в предявения им размер и че
този размер е съобразен както с принципа на справедливост,визиран в
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,така и с константната съдебна практика по сходни
казуси.
В допълнителната си искова молба
ищците развиват и доводи за дължимостта на законната лихва за забава върху
претендираните от тях обезщетения и за момента,от който лихвата се
начислява,като твърдят в тази насока,че лихвата следва да присъди на увреденото
лице от датата на сезиране на застрахователя.
Третото лице помагач не е взел
становище по исковете.
Ответникът е подал отговор на
допълнителната искова молба,в който заявява,че поддържа заявените в
първоначалния отговор оспорвания на предявените искове и изложените там
възражения срещу исковете.
Пловдивски Окръжен
Съд, ХVIII търг. с., като
обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намери за установено следното:
Правното основание на предявената претенция е чл.432,
ал.1 от КЗ. Според посочената новела увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Естествено
това е възможно при наличието на преюдициалните предпоставки на извършен деликт
и валидно правоотношение между причинителя и застрахователя по чл. 429 от КЗ.
Това води до необходимост от изследване предпоставките по чл.45 от ЗЗД.
Съгласно легалното определение на този институт правно релевантните факти,
които следва да бъдат кумулативно изявени са деяние от страна на лицето управлявало
МПС за което е сключена застраховка “ГО”, което в случая е действие и следва да
е противоправно, настъпила вреда в патримониума на ищеца, причинна връзка между
активното поведение на делинквента и резултата, като това е обединяващия
елемент завършващ фактическия състав.
Установява се по делото, че е налице
влязла в сила присъда № 19 от 17.12.2018г. постановена по НОХД № 104 /2018г. по
описа на Пловдивския военен съд, с която
е признат подсъдимия И.И.А. с ЕГН ********** за виновен в това, че на 19.06.2018г.
около 00:30ч. на ул. *****, срещу спирка № * в гр. *****, срещу жп гара *******
при управлението на ЛМПС мотоциклет марка Хонда- CBR1000 с ДКН СТ 4246 К, негова собственост, при движение от изток на запад е
нарушил правила за движение по пътищата, като е ударил с предна дясна част на
управляваното от него ППС пешеходката В.И. С. , вследствие на което по
непредпазливост причинил смъртта й. Впоследствие Военно Апелативния Съд и ВКС
на РБ са изменили присъдата, но в рамките на търсените от настоящия съд правно
релевантни факти тези обстоятелства не се отразяват на наличието на изискуемия
фактически състав на чл.45 от ЗЗД.
Чл. 300 от ГПК определя, че влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Ето защо съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, преценени в
светлината на постановената присъда, несъмнено води на извод за наличието на
фактическия състав по чл.45 от ЗЗД. Очевидно е налице виновно причинена вреда
от страна на делинквента А. в неимуществената сфера на ищците, като съществува
и причинна връзка между активното поведение на делинквента, което е и
противоправно, и настъпилия резултат. /чл.300 от ГПК/ В тази посока
са и констатациите на вещото лице Н. по назначената СМЕ, които установяват
причинно –следствената връзка между активното поведение на делинквента и
вредоносния резултат. Също така е безспорно между страните по делото, че към
момента на настъпването на деликта по отношение на автомобила е била сключена
валидна застраховка ГО.
На следващо място се установява, че ищците са от кръга лица имащи право да
получат обезщетение от застрахователя, като от приложеното удостоверение за
наследници /лист18/ се изяснява, че починалото лице е майка на претендиращи правата за обезщетение.
Поради това и несъмнено предявените искове са доказани по основание. По делото не
са представени изрични доказателства, от които се установява, че ищците са
отправили на основание чл.380 от КЗ застрахователни претенции към
застрахователя преди завеждане на делото. Въпреки това съдът намира този факт
за доказан по делото при изричното волеизявление на пълномощника на ответника в
първото съдебно заседание, който признава това правно релевантното
обстоятелство, като заявява, че не може каже от коя дата е. По този повод съдът
вмени в задължение на ответника да представи в последното съдебно
уведомлението, но това не бе сторено. При това положение съдът намира, че е
налице уведомление и то е отправено на 21.09.2018г., както е посочено в
ИМ./чл.161 от ГПК/
Основния спор, поради така изложените факти, който се формира
по делото е относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и
обстоятелствата около направените от ответника възражения за съпричиняване.
Чл.
51 от ЗЗД
определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, а чл.52 прогласява, че обезщетението
за неимуществените вреди се определят от съда по справедливост. Особеното в
този случай е, че стойността на вредата не може да бъде точно фиксирана с
допустими по ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество
негативното въздействие на деликта
интервенира в неимуществената сфера на пострадалите и е част от техния психо-
емоционален статус. Алюзии в тази посока се съдържат в показанията на разпитаните свидетели Т. Т., М. К. и А.
Я., като от съдържанието им следва да се извлече необходима информация за изпитваните от ищците болки и страдания след смъртта на починалият
им сродник.
Въпреки липсата на
възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната
престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.
Това предполага отчитане не само на болките и
страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези
неудобствата - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които
зависят не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо –
емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и
отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална
зрялост на лицето/. При причиняването на смърт
от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. /
Постановление № 4 от
23.XII.1968 г., Пленум на ВС/ В случая съдът отчита обстоятелството, че се
касае за смърт с произтичащите от това обстоятелство негативни психоемоционални
преживявания на децата на починалата. Съдът дори не счита за необходимо да
навлиза в детайли относно настъпилата психическа травма за ищците, тъй като се
касае за едно от най- тежките събитие в живота на преживелите сродници на
починалата. Несъмнено е, че същите са изпитвали, изпитват и ще изпитват големи
по интензитет болки и страдания, които могат да бъдат усещани и до края на
живота. Този извод съдът прави въз основа на битуващия в страната социално-
психологически модел на запазване на изключително тесни връзки в семейството,
дори и след като децата пораснат и създадат собствени семейства. От разпита на
свидетелите се установява, че починалата е била в топли и близки отношения с
дъщерите си и е поддържал с всяка една от тях регулярни събирания. По делото не
се установяват данни за някакъв ексцес на взаимоотношенията на починалия с
неговото семейство, като очевидно се касае до нормална ситуация, при която
семейните отношения са протичали в дух на разбирателство и любов. При това
положение и съдът намира, че се касае за обичайните за случая неимуществени
вреди на ищците. Независимо, че починалата е била в напреднала възраст към
момента на ПТП съдът отчита обстоятелството, че се касае за внезапна
насилствена смърт, който факт сам по себе си има изключително травматично
отражение върху психиката на децата на пострадалата.
При съвкупния анализ на събраните доказателства и отчитайки
посочените по – горе обстоятелства настоящият състав на съда намира, че
справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищците болки и страдания е
в размер на посочения в исковата молба, а именно по
150 000 лева за всяка от ищците. Посоченият размер кореспондира и на
съдебната практика в страната, която се ориентира към обезщетения в този
диапазон.
Следва при това положение да бъдат обсъдени
направените от ответника възражения за съпричиняване на увреждането от самия
починал. Твърди се, че В.С. е предприела
пресичане на пътното платно на необозначено за това място по рисков начин, без
да се огледа така, че да се увери, че липсват приближаващи се МПС-та, както и
не е предприела никакви действия за опазването на собственото си здраве и
живот. Наред с това, без да е необходимо,същата по време на предприетото от нея
пресичане е спряла на платното за движение,с което ненужно е удължила престоя
си на пътя. С тези си действия, според ответника, починалата пешеходка нарушила
предвидените в чл.5,чл.107-чл.115 от ЗДвП правила за движение по пътищата. Ответникът
счита, че ако пострадалата бе спазила правилата по чл.113 и чл.114 от ЗдвП е
могло изобщо да не се стигне до участието й в ПТП, като е могъл да бъде
избегнат и настъпилия фатален за нея резултат. Ответникът счита, че допуснатите
от пострадалата нарушения на правилата за движение са в пряка
причинно-следствена връзка за допринасянето на вредоносния резултат.
С оглед на събраните по
делото доказателства съдът намира възражението на ответната страна за доказано
и основателно. Изрично вещото лице в заключението по назначената САТЕ, което
съдът изцяло кредитира, като обективно и безпристрастно, обективира две основни
групи причини довели до фаталния инцидент. На първо място, че пешеходката С. е предприела пресичане на платното за
движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е.
без да се съобрази с приближаващия
мотоциклет и на второ водачът на мотоциклета не е реагирал навреме на
опасността. Установява се от заключението, че и пешеходката и водача на
мотоциклета са имали обективна възможност да възприемат адекватно ситуацията и
да забележат другия участник в движението във време и от разстояние, даващо им
възможност ри адекватно поведение да избегнат сблъсъка. Никой от двамата обаче
не е проявил адекватно поведение и се е стигнало до пътния инцидент. Т.е. ясно
е по делото, че починалата е имала несъмнено възможност, при адекватно поведение
да съобрази идващия мотоциклет и да не предприема пресичане на пътното платно и
то в зона необозначена за пешеходци. Установява се, че на 30-40 метра от
инцидента има и пешеходна пътека, на която С. е могла да извърши пресичането. С
тези си действия съдът намира, че починалата е нарушила от своя страна нормите
на ЗДвП. Чл.
108, ал.1 прогласява общото правило,
че пешеходците са длъжни
да се движат по тротоара или банкета на пътното платно. При пресичане на платното за движение пешеходците
са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на определени правила. /чл.113/ На пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за движение; да
пресичат платното за движение при ограничена видимост./чл.114/. Тези нормативни
правила съобразени в духа на конкретната ситуация определят извод, че
починалата е нарушила правилата за движение по пътищата и е създала условие за настъпване на инцидента.
Същата не е използвала намиращата се в близост пешеходна пътека и е предприела
пресичане при намалена видимост през нощта без да съобрази идващия мотоциклет,
въпреки че е имала обективна възможност да го стори. Още повече, че
мотоциклетът е имал светещ фар и пешеходката е била във възможност да съобрази
пътното средство много преди водачът му да я забележи. Съвкупния анализ на
събраните доказателства прави възможен извода, че на практика инцидентът е
станал възможен при действието на две причини, а именно поведението на двамата
участници. Поради това и съдът намира направеното възражение за съпричиняване
на вредите от пострадалата за напълно доказано и основателно, като
справедливият размер на това фактическо и правно статукво следва да се фиксира
в проценти в размер на 50%.
Поради това и на ищците ще
следва са присъди обезщетение в размер на по 75 000 хиляди лева за всяка
от тях.
Следва да се присъди и
законната лихва върху главниците начиная от настъпването на деликта във връзка
с разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД и липсата на модалитет при това
правоотношение прогласен в КЗ с изключение на разпоредбата на чл.380 от КЗ. Следва
обаче да се приеме, че ищците са
поискали от застрахователя заплащане на обезщетенията и са посочили банкова сметка ***, поради което и не
е налице забава на кредитора, която да освобождава длъжника от неговата забава.
Този извод се прави от съда въз основа на признанието на длъжника за отправено
искане от пострадалите и отказът на ответника да представи по делото това доказателство.
Ищците са освободени от
държавна такса. Следователно по аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК осъденото лице
следва да понесе дължимата за производството по уважените искове такса. Цената
на уважените искове за неимуществени вреди е в общ размер на 225 000 лв. Поради
това ответникът следва да бъде осъден да внесе ДТ от 9000 лв. по сметка на ПОС. Аналогично – съобразно уважения размер на претенциите,
ответникът следва да заплати по сметка на ОС – Пловдив и депозита за работата
на вещите лица, който е бил за сметка на бюджета на съда или сумата от 200 лв.
Отправено е
искане от ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,
ал.2 от ЗА. Искането е своевременно направено, като очевидно поради липса на
парични средства на доверителя, пълномощникът на ищците е извършвал услугата
безплатно. Ето защо и следва ответникът да бъде осъден да заплати на адв. Р.М. сумата
от 5004 лева дължимо адвокатско възнаграждение, ведно с ДДС, съразмерно на
уважената част от исковете. Респективно следва ищците да понесат направените от
ответника деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете. По
този повод пълномощникът на ищците в последното съдебно заседание е възразил
относно прекомерност на заплатеното на адв. Г. адвокатско възнаграждение в
размер на 10500 лева. Следва да се посочи обаче, че съобразно нормата на чл.78,
ал.5 от ГПК съдът не би могъл да присъди размер по малък от минимално
определения по Наредбата. В случая претендираното за заплащане възнаграждение
не превишава този размер и съдът не би могъл да съобрази възражението на
ищцовата страна. Ето защо и ще бъдат осъдени ищците да заплатят на ответника
сумата от 5250 лева заплатено адв. възнаграждение съразмерно отхвърлената част
от исковете, както и сумата от 100 лева за направени разноски за САТЕ.
Ето защо и Съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. Джеймс Баучер №87 да заплати на осн. чл.432 от КЗ на Ц.З.Т. с ЕГН ********** ***, Р.З.Б. с ЕГН **********
*** и И.З.Д. с ЕГН ********** *** сумата от по 75 000 лв. /седемдесет и пет хиляди лева/ на всеки един от тях,
представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди, преживени
болки и страдания вследствие смъртта на майка им В. И. С. настъпила вследствие на ПТП
случило се на 19.06.2018 г. около 00:30 часа в гр.***, на ул.“**********“ срещу №*, в близост до Ж.П. Гара **********, при което И.И.А., като водач на мотоиклет марка и
модел „Хонда CBR-900RR”,с рег. №СТ 4246 К е ударил пешеходката В. И. С. и е причинил смъртта
й, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от настъпването на деликта на
19.06.2018г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове до пълните им претендирани размери,
като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. Джеймс Баучер №87 да заплати по сметка на ПОС ДТ в
размер на 9000
лева съразмерно на уважената част от
исковете, както и сумата от 200 лева платими от бюджета на съда за назначените
по делото експертизи.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Джеймс Баучер №87 да заплати на Р.И.М. с ЕГН **********,*** единния адвокатски регистър при
ВАС № ********** и служебен адрес гр. ****ул.******* № *, ет.* на осн. чл.38,
ал.2 от ЗА сумата от 5004 лева дължимо адв. възнаграждение с ДДС.
ОСЪЖДА Ц.З.Т. с ЕГН ********** ***, Р.З.Б. с ЕГН **********
*** и И.З.Д. с ЕГН ********** *** да
заплатят на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Джеймс Баучер №87 сумата от 5350 лева направени деловодни разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :