Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 55/10.02.2021 г.
гр. Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори
съдебен състав в публично съдебно заседание на пети февруари през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Александрина
Александрова като разгледа докладваното от съдията административно дело № 514 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано е
по жалба и уточнения към нея от „Р*** и***“ ООД с ЕИК * , със седалище и адрес
на управление ***.К*** О*** №5а, ет.* , ап. * , представлявано от А.Г.Г. против
уведомително писмо за извършени плащания с Изх.№ 01-2600/70 от 08.01.2020г. на
зам. Изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие – Разплащателна агенция,
дирекция „Рибарство и аквакултури“ с което са посочени изплатена сума и недопустими
разходи в размер на 38 374.60 лв. /тридесет и осем хиляди триста седемдесет и
четири лева и 0,60ст./ за изготвяне на технически проекти по договор с „ К*** “
ЕООД който са изключени от крайната сума на допустимите разходи, тъй като не са
представени разходнооправдателни документи към подадено искане за плащане и не
са отразени на съответния бюджетен ред в ИСУН 2020 и разходи в размер на 10
479.42 лв. /десет хиляди четиристотин седемдесет и девет лева и 0,42ст./ за
изготвяне на технологична схема и технологично описание по договор с „Модерни
стратегии и знания“ ЕООД, който са изключени от крайната сума на допустимите
разходи, тъй като не са представени разходнооправдателни документи към подадено
искане за плащане и не са отразени на съответния бюджетен ред в ИСУН 2020.
С Решение
№14768 от 30.11.2020год. на ВАС по адм. Дело №8590/2020год. е отменено постановено
Решение №194 от 12.05.2020г. по адм. дело №104/2020г. по описа на АС – Монтана
и делото е върнато за разглеждане от друг състав на съда.
В съдебно
заседание при новото разглеждане на делото, оспорващата страна
„Р*** индустрия“ ООД се представлява от надлежно упълномощения адвокат Е.Р. от
САК и главен юрисконсулт А*** К*** , които поддържат жалбата по доводите,
изложени в същата, както и изложеното в депозираната писмена защита. Сочат, че
сумата е в рамките на приетия за допустим бюджет по сключения административен
договор и подраздел. Твърдят, че разходите са реално извършени и са включени в
заявената сума за плащане с подаденото искане, макар същите не са отразени в
РОП /разходи за отчетния период/. В производството административният орган два
пъти е искал допълнителни документи, в нито едно от тези искания не са посочени
такива, касаещи тези разходи, които са посочени в АБ /актуален бюджет/ и са
предварително направените разходи, поради което същите не са посочени за
отчетния период /на ред РОП/, но надлежно са поискани и включени и въведени в
ИСУН 2020. Твърдят, че въпросното несъответствие е очевидно и административния орган не е ясно на какво
основание е приел същите за недопустими, ако е имало несъответствие с
поисканата сума за плащане и отчетни данни, то е следвало в административното
производство да изискат допълнителни пояснения и документи, т.к. заявените за
плащане суми са съобразени с всичко изискуемо по проекта, поради което са
изцяло в рамките на изискванията на чл. 57 и на изискванията на проекта. Твърдят,
че оспореното уведомително писмо е издадено от материално некомпетентен орган и
като такова е нищожно. Алтернативно излагат доводи за издаването му при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния
закон. Твърдят, че посочените фактически установявания не съответстват на нито
едно от основанията за определяне на разходите за недопустими, съгласно раздел
ІІ, глава пета от ЗУСЕСИФ, в чл.62, ал.3 ЗУСЕСИФ е посочено „Управляващият
орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите,
представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е
приложимо.“, а общите условия за допустимост на разходите са регламентирани в
чл.57 и чл.58 ЗУСЕСИФ. Посочените като недопустими разходи въобще не са
подведени под съответните правни норми, като за същите не е извършена проверка
и не са събрани доказателства за твърдяната недопустимост. Тези разходи са
одобрени още на етап кандидатстване, като за същите са представени и
съответните разходнооправдателни документи, които са достъпни в ИСУН, същите са
заявени в общата сума за изплащане, а не
са посочени на ред РОП, т.к. не са разходи за отчетния период, но при съответна
проверка административният орган би установил, че има такова несъответствие в
общата сума и посочените в съответния ред на финансовия отчет, което най- вероятно е техническа грешка при
попълване на заявлението за плащане и след проверка същото би следвало да бъде
отстранено, а разходно оправдателни документи са представени и налични в ИСУН. Иска
се отмяна на оспореното уведомително писмо с Изх.№ 01-2600/70 от 08.01.2020 г.
на зам.изпълнителния директор на ДФЗ- РА. Претендират присъждане на сторените
по делото разноски по отношение на заплатената държавна такса за образуване на
делото.
Ответникът –
зам. изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез
процесуалния си представител – старши юрисконсулт Н.Й., оспорва жалбата, като
неоснователна и недоказана. Сочи се, че тези разходи не са посочени/заявени за
плащате в искането на съответния бюджетен ред и не са представени за тях
разходооправдателните документи. Моли съда да остави жалбата без уважение.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
За
допустимостта:
Оспореното
уведомително писмо е индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване,
доколкото от приложената по делото административна преписка, не се установява
да е издаден друг индивидуален административен акт във връзка със заявеното окончателно
искане за плащане №1 по административен договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ № МДР-ИП-01-20/14.03.2018 г. и доколкото уведомителното писмо
съдържа констатация за "недопустими разходи", което пряко рефлектира
върху правната сфера на адресата. В самото уведомително писмо изрично е
посочено, че същото подлежи на обжалване пред министъра на земеделието, храните
и горите в 14-дневен срок от съобщаването му.
Уведомителното
писмо е издадено на 08.01.2020 г., а жалбата срещу него е подадена на
22.01.2020 г., видно от пощенско клеймо на л.15 от делото и получено с вх.№
01-2600/70#1 от 24.01.2020 г., видно от л. 4 от делото, т.е. жалбата е подадена
в предвидения в чл.149 от АПК срок и при наличието на правен интерес, поради
което се явява ДОПУСТИМА.
По същество:
Няма спор по
делото, че на основание чл.24 ал.1 и чл.37 ал.3 от ЗУСЕСИФ и във връзка с
оценителен доклад от 19.12.2017г. по Процедура BG14MFOP001-2.006, одобрен на
29.12.2017г. от Ръководителя на Управляващия орган на Програмата за морско дело
и рибарство 2014-2020г. (УО на ПМДР), между д-р Л*** В*** -зам. министър на земеделието,
храните и горите и „Р*** индустрия“ ООД (бенефициент) е сключен административен
договор № МДР- ИП-01-20/14.03.2018 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по програма за морско дело и рибарство 2014-2020г., с който Ръководителят
на УО на ПМДР предоставя на бенефициента БФП по ПМДР за изпълнението на проект
№ BG14MFOP001-2.006-0043, с наименование „Изграждане на ферма и риболюпилня за
интензивно отглеждане на африкански сом в рециркулационна система в УПИ VI, кв.56, с.Д*** Б*** , общ.Монтана, обл.Монтана –
сектор „Рециркулационни системи“, а бенефициентът приема БФП и се задължава да
изпълни проекта, съгласно Формуляра за кандидатстване, при спазване на
изискванията и условията на Условията за кандидатстване по процедурата, правото
на ЕС и националното законодателство (така т.1 от договора). В т.3 от договора
е посочено, че проектът е на стойност 1733 740.71 лева, като БФП е в максимален
размер до 849 933,65 лв., която представлява 49,02% от общите допустими
разходи за изпълнение на проекта. Според т.4 максималният размер на БФП по т.3
е, която се предоставя на бенефициента е равен на размера на верифицираните
разходи за изпълнение на проекта, но не повече от размера по т.3. В т.5 от
договора подробно са описани основните дейности по проекта, а в т.6
индикаторите по проекта. Съгласно т.7 срокът за изпълнение на проекта е от 14.03.2018г.
до 14.09.2019г. (18 месеца), но не повече от максималния срок, предвиден в т.18
на условията за кандидатстване, като срокът започва да тече от датата на
подписване на договора. Страните са се договорили, че окончателно плащане,
което се извършва въз основа на искане за окончателно плащане е в максимален
размер до 509 960,19лева.
Няма спор и
че между зам .министър на земеделието, храните и горите и „Р*** и***“ ООД са
сключени допълнителни споразумения към договора и от 27.11.2019г.(лист 129 и
сл.), в което са отразени изменения на сключения договор, като е изменен т.9.1.1
от Договора, а именно окончателното плащане се извършва при условията и по реда
на т.2.3 от условията за изпълнение въз основа на искане за окончателно плащане
в максимален размер до 100% от БФП, но не повече от 849 864,65лева,
подадено в срок не по-късно от един месец след изтичане на срока по т.7 от
АДБФП. Променя се също така „Таблица за одобрените разходи", неразделна част
от проекта и посочена в т.20.5.
Не се спори,
че е подадено искане за плащане общо в размер на 849 813, 54 лв., ведно с
финансов отчет към него. Безспорно в производството се установи, че р.ІV
„Разходи за услуги“ АБ е 48 854.02 лв. /БФП 23 949.72 и собствено съфинансиране
24 904.30 лв./, което е по т.23 “Подготовка на проект, инженерни проучвания,
оценки, анализи и изготвяне не технически проект и/или технологично описание на
обекта ….“, като по т.23.1 е в размер на 38 374.60 лв. и по т.23.2 е в размер
на 10.479.42 лв., но тези суми не са отразени като РОП / разходи за отчетния
период. Не се спори също, че в хода на административното производство от „Р*** индустрия“
ООД, с уведомително писмо от 09.12.2019 г. за отстраняване на нередовности от
ДФЗемеделие - РА, дирекция“Р*** и аквакултури“, във връзка с депозираното
искане за плащане са поискани допълнителни документи, но няма посочени такива
касаещи въпросните суми в размер на 38
374.60 лв. за изготвяне на технически проекти по договор с „К*** “ и в размер
на 10 479.42 лв. за изготвяне на
технологична схема и описание по договор с „ Модерни стратегии и знания“
ЕООД./ л.1-4 от т.ІІІ от делото/.
От страна на
жалбоподателя и ответника по делото са представени договор между
жалбоподателя и „К*** “ ЕООД от 20.01.2017г. за изготвяне на технически
проекти и между жалбоподателя и „Модерни стратегии и знания“ ЕООД от
27.04.2017г. за изготвяне на технологична схема и технологично описание за ферма и
риболюпилня за интензивно отглеждане на африкански сом в рециркулационна
система. От жалбоподателя са представени и фактури за извършените плащания към „К***
“ ЕООД и „Модерни стратегии и знания“ ЕООД.
С оспореното
в настоящото производство писмо с изх.№ 01-2600/70 от 08.01.2020 г., подписано
от зам. Изпълнителен директор на ДФЗ, дружеството е уведомено за изплатената
сума от 825 863.82 лв. и за „недопустими разходи“ в размер на 38 374.60 лв. за
изготвяне на технически проекти по договор с „ К*** “ ЕООД са изключени от
крайната сума на допустимите разходи, т.к. не са представени
разходнооправдателни документи към подадено искане за плащане и не са отразени
на съответния бюджетен ред в ИСУН 2020 и разходи в размер на 10 479.42 лв. за изготвяне на технологична схема и описание по договор с „
Модерни стратегии и знания“ ЕООД са изключени от крайната сума на допустимите
разходи, т.к. не са представени разходнооправдателни документи към подадено
искане за плащане и не са отразени на съответния бюджетен ред в ИСУН 2020..“,
със същото се напомня на дружеството за задълженията му съгласно чл.10.4 от
Общите условия към АДБФП, като изрично е посочено, че „настоящият документ
подлежи на обжалване.
При така
установената факти се налагат следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по
законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването
му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
С
оспорваното уведомително писмо за извършени плащания се приема наличието на
"недопустими разходи" и на практика се обективира отказ за
верификация, в размер на 38 374.60 лв. за изготвяне на технически проекти по
договор с „ К*** “ ЕООД, които са изключени от крайната сума на допустимите
разходи, т.к. не са представени разходнооправдателни документи към подадено
искане за плащане и не са отразени на съответния бюджетен ред в ИСУН 2020 и
разходи в размер на 10 479.42 лв. за изготвяне на технологична схема и описание
по договор с „ Модерни стратегии и знания“ ЕООД, които са изключени от крайната
сума на допустимите разходи, т.к. не са представени разходнооправдателни
документи към подадено искане за плащане и не са отразени на съответния
бюджетен ред в ИСУН 2020, т.е не са верифицирани, респективно не са платени на
бенефициента.
Съгласно
чл.2, ал.4 от Устройствения правилник на ДФЗ, фондът изпълнява функциите на
Сертифициращ орган по Оперативната програма за развитие на сектор "Р*** "
и по "Програмата за морско дело и рибарство 2014 – 2020"/ПМДР/, а
съгласно чл.10, Изпълнителният директор може да делегира със заповед
правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното
законодателство, в т.ч. за вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник
изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда
съобразно териториалната им компетентност. Съгласно чл.31 от Устройствения
правилник на ДФЗ специализираната администрация на фонда е организирана в
дирекции, една от които е дирекция "Р*** и аквакултури" (т.8). Според
чл.39 (изм., ДВ бр.20 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) дирекция "Рибарство
и аквакултури" (РБА) изпълнява делегирани функции по верификация на
разходите по Оперативна програма за развитие на сектор Р*** 2007 – 2013 (ОПРСР
2007 – 2013) и ПМДР, като дирекцията е отговорна за извършване на
административни проверки за удостоверяване, че съфинансираните продукти и
услуги са доставени и че декларираните от бенефициентите разходи са
действително извършени и съответстват на националното и европейското
законодателство, като: 1. проверки на подадените от бенефициентите искания за
плащане; 2. проверки на финансовите и техническите отчети към исканията за
плащане; 3. проверки за изпълнение на сключените договори с избраните
изпълнители; 4. отчитане на резултатите от извършените проверки на място; 5.
изчисляване окончателния размер на допустимите разходи по искането за плащане;
6. оторизация на плащанията; 7. контролиране и актуализиране на работните
процедури и работните документи, които са свързани с обработката на исканията
за плащане; 8. проверки за спазване на нормативните и договорните задължения от
страна на ползвателите след извършване на окончателно плащане по проектите по
ПМДР; 9. изготвяне на бюджетните прогнози за съфинансирането на разходите по
ОПРСР 2007 – 2013 и по ПМДР от националния бюджет. По делото е представена
Заповед № ОЗ-РД/2033 от 12.06.2019 г., с която изпълнителния директор на ДФЗ,
на основание чл.20, т.2 и чл.20а, ал.2, т.1 и ал.4 от ЗПЗП, чл.10, т.2, 3, 7,
13, 16 и 17 и чл.13, ал.1 и 4 от Устройствения правилник на ДФЗ, във връзка с
чл.19, ал.1, т.2 от ЗПЗП, решение на УС на ДФЗ по т.1 от протокол №
141/16.05.2019 г. и с оглед оптимизиране работата на дирекция "Р*** и
аквакултури" и дирекция "Селскостопански пазарни механизми" е
наредил на заместник изпълнителния директор на ДФЗ Е*** К*** изпълнение на следните
правомощия: 1. Да ръководи и координира пряко дейността на дирекция "Рибарство
и аквакултури", като съгласува и подписва вътрешна и външна
корепсонденция, да издава заповеди, нареждания, резолюции и да предприема
всички други необходими действия, свързани с дейността на дирекцията по
прилагане на Оперативна програма за развитие на сектор „Р*** “ /ОПРСР/ и
„Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020“ /ПМДР/; 2. Да съгласува
следните специфични документи, изходящи от дирекция "Р*** и аквакултури":
оторизационни писма за плащания и приемо –предавателни протоколи за одобрени
плащания; 3. Да подписва уведомителни писма за извършени плащания до
ползвателите на БФП по ОПРСР и ПМДР; 4. Да подписва Уведомителни писма за отказ
от плащане до ползвателите на БФП по ОПРСР; 5. Да подписва Придружителни писма
за отказ от плащане до ползвателите на БФП по ПМДР.
В т.1 на
представеното по делото Споразумение за делегиране на функции по прилагане на
Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 № РД09-922/27.09.2019 г.,
сключено между УО ПМДР и ДФЗ- РА, изрично е посочено, че ДФЗ- РА изпълнява
функциите на междинно звено по ПМДР 2014-2020. В чл.1 ал.1 от споразумението е
посочено, че УО на програмата делегира на фонда изпълнението на функции по ПМДР
2014-2020, като със споразумението се определя обхвата на делегираните функции,
правата и задълженията на страните във връзка с изпълнението им и
организационното взаимодействие между тях. Съгласно чл.2 УО на ПМДР 2014-2020
делегира на фонда, в качеството му на междинно звено, функции по верификация на
разходите, извършени от бенефициентите. Следователно, оспореното уведомително
писмо е издадено от компетентен орган – зам. изпълнителния директор на ДФЗ.
Издаденото
обаче уведомително писмо е постановено в нарушение на изискванията на чл.59
ал.2 т.4 от АПК, в същото е посочено, че разходи на стойност 38 374.60 лв. за
изготвяне на технически проекти по договор с „ К*** “ ЕООД, са изключени от
крайната сума на допустимите разходи, т.к. не са представени разходнооправдателни
документи към подадено искане за плащане и не са отразени на съответния
бюджетен ред в ИСУН 2020 и разходи в размер на 10 479.42 лв. за изготвяне на
технологична схема и описание по договор с „ Модерни стратегии и знания“ ЕООД
са
изключени от крайната сума на допустимите разходи, т.к. не са представени
разходнооправдателни документи към подадено искане за плащане и не са отразени
на съответния бюджетен ред в ИСУН 2020. Направено е позоваване на чл.10.4 от
Общите условия към административни договори за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по Процедура за подбор на проекти BG14MFOP001-2.006. Посочено
е, че при неспазването на изискванията на чл.10.4 от Общите условия, субсидията
ще стане изискуема.
Съгласно
чл.57 ал.1 от ЗУСЕСИФ, разходите се считат за допустими, ако са налице
едновременно следните условия: 1. разходите са за дейности, съответстващи на
критериите за подбор на операции и се извършват от допустими бенефициенти
съгласно съответната програма по чл. 3, ал. 2; 2. разходите попадат във
включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи;
3. разходите са за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни
дейности; 4. разходите са извършени законосъобразно съгласно приложимото право
на Европейския съюз и българското законодателство; 5. разходите са отразени в
счетоводната документация на бенефициента чрез отделни счетоводни аналитични
сметки или в отделна счетоводна система; 6. за направените разходи е налична
одитна следа съгласно минималните изисквания на чл. 25 от Делегиран регламент
(ЕС) № 480/2014 на Комисията от 3 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС)
№ 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими
разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален
фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи
разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален
фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ОВ, L
138/5 от 13 май 2014 г.) и са спазени изискванията за съхраняване на
документите съгласно чл. 140 от Регламент (ЕС) № 1303/2013; 7. разходите са
съобразени с приложимите правила за предоставяне на държавни помощи. Според
ал.2 на същата разпоредба не са допустими разходи за проекти или дейности,
които са физически завършени или изцяло осъществени преди подаването на
формуляра за кандидатстване от бенефициента, независимо дали всички свързани плащания
са извършени от него. Според чл.58 ал.1 от ЗУСЕСИФ, доколкото друго не е
предвидено, разходите са допустими, ако са платени в срока за допустимост на
разходите за съответния програмен период.
В случая в
уведомителното писмо не е посочено правно основание за недопустимост на
разходите, а само е посочено, че „.. не са представени разходнооправдателни
документи към подадено искане за плащане и не са отразени на съответния
бюджетен ред в ИСУН 2020…“ по отношение на сключените договори с „К*** “ ЕООД и
„Модерни стратегии и знания“ ЕООД. В същото време приетите за недопустими
разходи са били одобрени, съобразно таблица за одобрени инвестиционни разходи,
която е неразделна част от допълнително споразумение от 27.11.2019г към АДБФП
по които са одобрени „Разходи за изработване на технически проект във всички
части“ от „К*** “ ЕООД и „Разходи за изготвяне на технологична схема и
технологично описание“ от „Модерни стратегии и знания“ ЕООД. Като не се отрича
от ответника, че сключените договори от жалбоподателя с „К*** “ ЕООД и „Модерни
стратегии и знания“ ЕООД са представени още на етап кандидатстване, видно от
л.122 от делото.
В оспореното
уведомително писмо липсва каквото и да е позоваване или препращане към друг
документ, съставен в хода на административното производство, който да съдържа
фактически установявания. Т.е. в случая липсват фактически и правни основания
за издаване на оспореното уведомително писмо, което води до невъзможност съдът
да упражни контрол за законосъобразност. Непосочването на фактическите и правни
основания за издаване на акта - чл. 59, ал.2, т.4 от АПК е абсолютно основание
за неговата отмяна. Нарушението не може да се преодолее и чрез формалното
позоваване на чл.10.4 от Общите условия към административни договори за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Процедура за подбор на проекти
BG14MFOP001-2.006.
От друга
страна органът, като не е посочил в уведомителното писмо правна норма, въз
основа на която го издава, органът е нарушил правото на защита на дружеството,
доколкото не става ясно на какво основание тези разходи са "недопустими"
и как следва да се защитава.
Националният
законодател, в изпълнение на делегираното му с член 56, параграф 1 от Регламент
№ 1303/2013 правомощие и при отчитане на установените в регламента изисквания в
чл. 57, 58 и 59 ЗУСЕСИФ е регламентирал изискванията по отношение на разходите,
за да могат да бъдат третирани като допустими. Изискванията са кумулативни, т.
е. липсата на което и да е от тях прави разхода недопустим.
Освен тези
основания за недопустим разход, т. е. за отказ от верификация, в чл. 64, ал. 1
ЗУСЕСИФ националният законодател е регламентирал още две основания за отказ да
се верифицира даден разход: 1.) когато бенефициерът (по смисъла на член 2,
точка 36 от Регламент № 1303/2013) не представи в срок документи или разяснения
по чл. 63 ЗУСЕСИФ и 2.) когато е започнала процедура по администриране на
нередност. Отказът на основание чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ не е отказ, защото
разходът е недопустим на някое от основанията по чл. 57, 58 и 59 ЗУСЕСИФ, а
защото, в първата хипотеза, не е доказано, че съответства на изискванията за
допустим разход, т. е. не са налични изискуемите доказателства, въз основа на
които органът може да направи обоснован извод за допустимостта или за
недопустимостта им, и във втория случай – това е разход, при осъществяването на
който вероятно е допуснато нарушение на приложимото право, поради което до
установяването по надлежния начин на това обстоятелство той не трябва да бъде
възстановяван.
Правомощието
на органа да откаже верификация на основание чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ не е
свързано с правомощието му да откаже верификация на основание чл. 57 ЗУСЕСИФ –
това са две самостоятелни, обосновани от различен фактически състав, основания.
За законосъобразността на отказа от верификация на основание чл. 64, ал. 1
ЗУСЕСИФ е достатъчно да се установи, че е започнала процедура по администриране
на нередност, за която органът предвижда определяне на финансова корекция в
размер, съответен на размера на неверифицирания разход. За отказа от
верификация по чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕСИФ е необходимо органът да посочи
конкретната правна норма, в нарушение на която самият разход е направен.
Именно
липсата на конкретно правно основание поставя съдът в невъзможност да провери
законосъобразността на акта, както и да извърши проверка по отношение
спазването на материалния закон и целта на закона.
Действително,
мотивите към административния акт, могат да се съдържат в друг документ,
съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и
подчинени на издателя на акта органи. За да е спазено това изискване, тези
документи и установените правнорелевантни обстоятелства следва да са приобщени
към акта или посочени в него. В конкретния случай обаче не е налице позоваване
на конкретни документи. Константна е практиката на административните съдилища и
Върховният административен съд, че неизлагането на конкретни мотиви е нарушение
на законовото изискване за форма на административния акт, което лишава
жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита,
препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на
съда и е самостоятелно основание за неговата отмяна.
На следващо
място следва да се съобрази и разпоредбата на чл.63 от ЗУСЕСИФ, съгласно която
УО може да изисква допълнително представяне на документи във връзка с искания
за междинни и окончателни плащания, както и на разяснения от бенефициента,
когато: 1. сума, включена в искането за плащане, не е дължима; 2. не са
предоставени заверени фактури и/или счетоводни документи с еквивалентна
доказателствена стойност, или други изискуеми документи, доказващи извършване
на дейностите в съответствие с условията за допустимост по раздел І; 3. има
съмнение за нередност, отнасяща се до съответните разходи; 4. представените
документи за физическия и финансов напредък на проекта са некоректно попълнени
или не съдържат цялата задължителна информация. Т.е. УО трябва да осигури
възможност на бенефициента, за представяне на документи и разяснения, като в
конкретния случай на дружеството ползвател по отношение на приетите за
недопустими разходи, такава възможност не е дадена, предвид факта, че именно
тези разходи са били одобрени при кандидатстването т.е. са включени в
документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи, като за
тях са били представени сключените договори още при кандидатстването, ако
ответника е установил, че приложените по делото фактури не са му били
представени е разполагал с процесуалната възможност да ги изиска на осн. чл.63,
ал.1,т.2 от ЗУСЕСИФ.
Липсата на
изписана правна квалификация, представляваща основание за приемане на разходите
за недопустими, е порок който не може да бъде преодолян от съда чрез тълкуване.
Отсъствието на ясно по съдържание волеизявление и непосочването на валидно
правно основание за формирането му засяга правото на защита на неговия адресат
и препятства съдебния контрол по съществото на спора, като констатираният
процесуален порок безспорно компрометира законосъобразността на акта. Съдът не
може да извежда волята на издателя на акта вместо него, нито да предполага на
какво основание същият се е произнесъл или по какви съображения е постановил
акт с определено съдържание.
Всичко
изложено обосновава извод за незаконосъобразност на оспореното Уведомително
писмо за извършени плащания с изх.№ 01-2600/70 от 08.01.2020г. издадено от
зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ , с което са определени
недопустими разходи.
Доколкото
уведомителното писмо е издадено по повод искане за плащане № 1 е необходимо преписката
да се върне на административния орган за ново произнасяне при спазване на
указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
При този
изход на делото на основание чл. 143, ал.1 от АПК ответникът дължи на
жалбоподателя разноски в размер на поисканите за заплатена държавна такса за
образуване на делото в размер на 489,00лв. /четиристотин осемдесет и девет/.
Воден от горното и на основание
чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по оспорването
на „Р*** и***“ ООД с ЕИК *
със седалище и адрес на управление ***.К*** О*** №5а, ет.* , ап. * ,
представлявано от А.Г.Г. Уведомително писмо за извършени плащания с Изх.№
01-2600/70 от 08.01.2020г. издадено от зам. Изпълнителен директор на Държавен
фонд Земеделие – Разплащателна агенция, дирекция „Рибарство и аквакултури“ с което
е отказана безвъзмездна финансова помощ по административен договор № МДР-
ИП-01-20/14.03.2018 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
програма за морско дело и рибарство 2014 – 2020, по искане за плащане №1, с
което са определени недопустими разходи в размер на 38 374.60 лв. /тридесет и
осем хиляди триста седемдесет и четири лева и 0,60ст./ за изготвяне на технически
проекти по договор с „ К*** “ ЕООД който са изключени от крайната сума на
допустимите разходи, тъй като не са представени разходнооправдателни документи
към подадено искане за плащане и не са отразени на съответния бюджетен ред в
ИСУН 2020 и разходи в размер на 10 479.42 лв. /десет хиляди четиристотин
седемдесет и девет лева и 0,42ст./ за изготвяне на технологична схема и
технологично описание по договор с „ Модерни стратегии и знания“ ЕООД, който са
изключени от крайната сума на допустимите разходи, тъй като не са представени
разходнооправдателни документи към подадено искане за плащане и не са отразени
на съответния бюджетен ред в ИСУН 2020.
ВРЪЩА
административната преписка на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие" за ново произнасяне по искане за плащане № 1 по
административен договор № МДР- ИП-01-20/14.03.2018 г. за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по програма за морско дело и рибарство 2014-2020 в
едномесечен срок, при спазване
дадените в настоящото решение задължителни указания.
ОСЪЖДА ДФ Земеделие – РА, гр.София, да заплати на „Р*** и***“ ООД с ЕИК * , със седалище и адрес на управление ***.К*** О*** №5а, ет.* , ап. * , представлявано от А.Г.Г., сумата
от 489,00лв. /четиристотин осемдесет и девет лева/, представляваща сторените и
претендирани по делото разноски за заплатена държавна такса, както и 5.00лева /пет/ лева държавна
такса при служебно издаване на изпълнителен лист в полза на Административен съд
гр.Монтана.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: