№ 1044
гр. Варна, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20223110105070 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,
чрез пълномощник срещу Е. И. О., с адрес: *, с искане до съда да постанови
решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 303.96 лева, от които: 227.58 лв., представляваща главница за
доставена и неизплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2017 г. до м.
04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в *, с инсталация */аб. № *;
сумата от 33.55 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от
227.58 лв., за периода 15.0 9.2018 г. до 11.05.2021 г.; сумата от 36.31 лева,
представляваща главница за услуга дялово разпределение за периода
м.04.2018 г. – м.04.2020 г .; сумата от 6.52 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата от 36.31 лв., за периода от 31.05.2018 г. до 11.05.2021
г ., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.05.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, за което по ч.гр.д. № 13852 по описа на Районен съд
- Варна за 2021 год. е издадена Заповед № 5268 от 27.09.2021 год. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендират се и
направените съдебно – деловодни разноски.
В исковата молба се излага, че между страните е налице валидно
облигационно правоотношение, като ответникът е потребител на топлинна
енергия за битови нужди, по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Твърди, че за
процесния период в сила са били ОУ на договорите за продажба на топлинна
1
енергия за битови нужди от „Топлофикация - София“ ЕАД, одобрени с
решение от 2016 год. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016 год. Твърди се, че в
изпълнение на чл. 138б от ЗЕ сградата – етажна собственост, в която се
намира имота на ответницата, е сключила договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с „Т. с.“ ЕООД. Твърди се, че
съгласно чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за
топлоснабдения имот са начислявани от ищцовото дружество по прогнозни
месечни вноски и след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от „Т. с.“ ЕООД (извършваща дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата), на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. Начислените за процесния период суми не са заплатени от
абоната, независимо от настъпване на падежа на задълженията.
Ответникът – Е. И. О., чрез назначен особен представител, депозира
писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага доводи за
допустимост и неоснователност на предявените искове. Възразява, че не е
ползвала услуги, предоставяни от ищцовото дружество за процесния период.
Твърди също, че е с друг постоянен адрес, изписан в заявление-декларация,
представено с исковата молба. Релевира възражение за погасяване на част от
вземането по кратката 3-тригодишна давност. Отправя искане за отхвърляне
на предявените искове, като неоснователни и недоказани.
Третото лице – „Т. с.“ ЕООД изразява становище, с което о, не оспорва
наведените в исковата молба твърдения. твърди, че дяловото разпределение е
извършено в съответствие с действащите нормативни уредби.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Въз основа на заявление вх. № 32796/24.09.2021 год. по ч. гр. д. №
13852 по описа на Варненски районен съд за 2021 год. е издадена Заповед №
5268 от 27.09.2021 год., по силата на която е разпоредено длъжникът Е. И. О.,
с адрес: *, да заплати на кредитора „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: *, сумата от 227.58 лева - дължима главница
за доставена и неизплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2017 г. до м.
04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в *, с инсталация */аб. № *;
сумата от 33.55 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от
227.58 лв., за периода 15.08.2018 г. до 11.05.2021 г.; сумата от 36.31 лева,
представляваща дължима главница за дялово разпределение за периода
м.04.2018 г. – м.04.2020 г.; сумата от 6.52 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата от 36.31 лв., за периода от 31.05.2018 г. до 11.05.2021
г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда - 25.05.2021 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и сумата от 75.00 лева, от които: 25.00 лева – заплатена
2
държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства:
задължение за доставена и неизплатена топлинна енергия за периода от м.
05.2017 г. до м. 04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в *, с инсталация
*/аб. № *.
Видно от НА № * год., Е. И. О. е собственик на недвижим имот –
апартамент № 33, находящ се в *.
От представените по делото заявление от 25.08.2016 год., протокол от
14.09.2002 год. и договор за продажба на топлинна енергия №
4456/14.09.2002 год., сградата, в която се намира процесният обект е
топлофицирана.
Приобщени към доказателствения материал по делото са Общи условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
АД.
Приобщен към доказателствения материал по делото е договор №
4456/14.09.2002 год., сключен с „Т. с.“ ЕООД, с предмет доставка на услугата
„топлинно счетоводство“ по отношение на жилищна сграда, находяща се в *.
От заключението на назначената от съда съдебно-техническа
експертиза, което съдът намира за безпристрастно и компетентно изготвено,
се установява, че начисляваната на ответника топлинна енергия е отчитана
правилно, количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация
е начислено правилно, правилно е направено дяловото разпределение на
топлинната енергия в етажната собственост, дължимите суми са начислени
правилно, по утвърдени от КЕВР цени за съответния период.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
също кредитира като компетентно и обективно дадено, се установява, че
точният размер на дължимата сума от ответника за процесния период от м.
05.2017 год. до м. 04.2020 год., е 227.58 лева - главница за доставена и
неизплатена топлинна енергия, 36.31 лева - главница за дялово
разпределение, 33.55 лева - мораторна лихва върху главницата от 227.58 лв.,
за периода 15.08.2018 год. до 11.05.2021 год. и 6.52 лева - мораторна лихва
върху главницата от 36.31 лв., за периода от 31.05.2018 год. до 11.05.2021
год., за топлоснабден имот, находящ се в *, с аб. № *.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове, с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗДД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
установи наличие на валидни облигационни отношения, по които е изправна
страна (т. е. доставка на посоченото във фактурите количество ел. енергия) и
от които е възникнало задължение за ответника за заплащане на търсената
сума.
3
В тежест на ответника е да установи възраженията си, в т. ч. и
погасяване на задължението.
За успешното провеждане на предявения установителен иск, ищецът
следва да установи, следва да установи, при условията на пълно и главно
доказване, предоставяне на топлинна енергия на адреса в посочените
количества за посочения период, както и размера на дължимите плащания по
тях, обстоятелството, че ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва за
забава за посочения период в претендираните размери, а ответникът следва да
докаже правопогасяващ факт (плащане, давност).
В настоящата хипотеза, от представените по делото писмени
доказателства (НА), се установява, че през наведения от ищеца период,
ответникът е собственик на процесния имот.
Предвид, безспорните данни за топлофициране на процесния обект, то
следва да се приеме, че ответникът е потребител на топлинни услуги, по
смисъла на легалната дефиниция на пар. 1, т. 42 от ДР на ЗЕ. В този смисъл,
същият е страна по договорно правоотношение за доставяне на топлинна
енергия и е обвързан от Общите условия на ищцовото дружество.
От изготвената СТЕ се установи, че сградата е с централно
топлоснабдяване, като няма данни за прекъсването му през съответните
отоплителни сезони. Установи се още, че дяловото разпределение на
доставената до сградата енергия е извършено правилно, а сумите, дължими от
ответника за услугите сградна инсталация, подгряване на топлоносител,
битово горещо водоснабдяване и топлинно счетоводство, изчислени
съразмерно с притежаваните от тях идеални части от етажната собственост,
съвпадат с претендираните от ищеца суми. Посочените изчисления са
съобразени с правилата на Наредбата за топлоснабдяването (отм.) и Наредба
№ 16-334/06.04.2007 год. за топлоснабдяването, за разпределяне на
задълженията на етажните собственици съобразно квотите им в общите части
на сградата.
В предвид наведеното възражение, следва да бъде отбелязано, че цената
за БГВ, претендирана от ищеца е за престираната услуга – подгряване на
студената вода, която следва да бъде разграничена от цената за самата вода,
дължима на от „С. в.“ ЕАД.
Вярно е, че сам по себе си фактът на издаване на фактура не е основание
за плащане. Основание за плащане на продажната цена е доставката на
стоката или услугата - в случая на топлинна енергия и подгряване на вода. В
настоящата хипотеза, от заключението на СТЕ се установява обстоятелството,
че ищецът е доставил фактурираните количества топлинна енергия и е
извършил услугата – подгряване на доставената от „С. в.“ ЕАД студена вода.
Този извод се налага, и предвид осчетоводяване на фактурите от ответното
дружество и извършеното в хода на процеса частично плащане на
задължението.
4
На следващо място - настъпила е изискуемостта на задължението за
заплащане на продажната цена. От данните по ССчЕ и СТЕ се установява на
следващо място, че размерът на фактурираното в счетоводството на ищеца
задължение на абоната за исковия период съответства на изчисленото по
приложимата методика на Наредба №16-334/06.04.2007 год. и съвпада с
претендирания размер на главния иск.
Ето защо, съдът намира предявения главен иск за установен по
основание.
По отношение на част от задължението по същата, ответникът релевира
възражение на погасяване по давност.
При разглеждане на въпроса за приложимата давност по отношение на
процесното вземане следва да се има предвид, че съгласно разрешението,
дадено с ТР № 3 от 18.05.2012г. на ВКС по т. д. № 3/2011г. на ОСГК
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД са вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги и за тях се прилага тригодишна
давност. Понятието "периодични плащания" се характеризира с изпълнение
на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи,
имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви. Винаги, когато едно плащане притежава
посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се
определи като периодично по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Процесното вземане произтича от договор за снабдяване и доставка на
топлинна енергия, поради което и приложима е кратката, тригодишна
давност. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, началният момент от който започва да
тече давностния срок, е настъпване на изискуемостта на вземането В
процесния случай, това е падежът на конкретната фактура, а не датата на
нейното издаване. В хипотезите на чл. 33, ал. 1 и 2 ОУ на ищеца е предвиден
30 – дневен срок за купувача за заплащане на месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл.32, ал.1 и 2, считано от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача. Процесните фактури е издадени в периода
31.07.2018 год. – 30.04.2020 г. Датите на издаване са и най – ранните
възможни дата за нейното публикуване, поради което и най- ранната
възможна дата на настъпване на падежа е 31.08.2018 год. Заявлението по чл.
410 ГПК е депозирано в Софийски районен съд на 26.05.2021 год., към който
момент 3 годишният давностен срок все още не е изтекъл.
Горното обосновава извод за неоснователност на възражението за
погасяване на вземането по давност.
Предвид изложеното главният иск следва да бъде уважен изцяло, на
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с 79, ал. 1 ЗЗД.
5
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предвид основателността на главния иск
и разписаните в чл. 155 ЗЕ, вр. чл. 33, ал. 1 и 2 от ОУ падежи на месечните
задължения на клиентите и предвид акцесорния му характер, искът за
заплащане на обезщетение за забава също се явява основателен. Тъй като
размерът на законната лихва върху главницата, изчислен от съдебния експерт,
е в рамките на претендирания такъв за заявения период, акцесорният иск
също следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на спора и по арг. от ТР
№ 4/18.06.2014 год. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013 год., ОСГТК, т. 12, в полза
на ищеца следва да се присъдят и извършените в заповедното производство
разноски, възлизащи на 75.00 лв., от които: 25.00 лв. – заплатена държавна
такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
В полза на ищеца следва да се присъди и разноски в настоящото
производство извършените разноски в настоящото производство, в размер на
1125.00 лв., от които: 175.00 лв. – заплатена държавна такса, 300.00 лв. –
депозит за особен представител, 500.00 лв. – депозит за комплексна съдебно-
техническа и икономическа експертиза и 150.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е. И.
О., с адрес: *, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: *, сумата от 303.96 (триста и три лева и деветдесет и
шест стотинки) лева, от които: сумата от 227.58 лв., представляваща
главница за доставена и неизплатена топлинна енергия за периода от м.
05.2017 г. до м. 04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в *, с инсталация
*/аб. № *; сумата от 33.55 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата от 227.58 лв., за периода 15.0 9.2018 г. до 11.05.2021 г.; сумата от
36.31 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение за
периода м.04.2018 г. – м.04.2020 г .; сумата от 6.52 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата от 36.31 лв., за периода от 31.05.2018 г. до
11.05.2021 г ., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.05.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, за което по ч.гр.д. № 13852 по описа
на Районен съд - Варна за 2021 год. е издадена Заповед № 5268 от 27.09.2021
год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Е. И. О., с адрес: *, да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, сумата от 75.00
(седемдесет и пет) лева, представляваща разноски в заповедното
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
6
ОСЪЖДА Е. И. О., с адрес: *, да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от Г. Б.
сумата от 1125.00 (хиляда сто двадесет и пет) лева, представляваща
разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е постановено при „Т. с.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: *.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7