№ 43438
гр. София, 20.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20241110170768 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 246820/16.07.2025 г., подадена от фирма с искане
за изменение на постановеното по делото определение за прекратяване на делото в
частта за разноските, като в полза на ищеца бъдат присъдени сторените в исковото и в
заповедното производства разноски, доколкото оттеглянето на иска е извършено
поради плащане от страна на ответника след образуване на исковото производство.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответната страна не е депозирала становище.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и установените по обстоятелства,
намира следното:
Молбата е подадена в преклузвиния срок по чл. 248, ал. 2 ГПК от легитимирана
страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, молбата е основателна.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от фирма по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК след подадено възражение от длъжника по ч.гр.д.
№47983/2024 г. по описа на СРС, 35 състав.
Преди разглеждане на делото в първо съдебно заседание, а именно – на
09.05.2025 г. ищецът е депозирал молба, с която уведомява, че ответникът е заплатил
претендираните в настоящото производство суми, като оттегля исковите си претенции.
Предвид това, с протоколно определение от 14.05.2025 г. съдът е прекратил
производството по делото. В посоченото определение съдът е пропуснал да се
произнесе относно дължимостта на разноските в настоящото производство и в
производството по ч.гр.д. №47983/2024 г. по описа на СРС, поради което следва да се
произнесе в настоящото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване
на делото, освен когато прекратяването е поради постигнато между страните
1
споразумение, в който случай се прилага чл. 78, ал. 9 ГПК. В практиката на ВКС
последователно се приема, че ответникът има право на разноски не само когато
предявеният срещу него иск е отхвърлен (чл. 78, ал. 3 ГПК), но и при прекратяване на
делото, при това независимо от причината, поради която съдът е десезиран - по волята
на ищеца (при оттегляне или отказ от иска), поради недопустимост на иска (изначална
или настъпила в хода на процеса) или неотстраняване в срок на констатирани
нередовности на сезиращата молба. По правило (чл. 78, ал. 2 ГПК) поведението на
ответника при завеждане на делото има правно значение за отговорността за
разноските само при приключването му с решение, с което изцяло или частично са
уважени исковете, но не и в хипотезата на прекратяването му.
Съгласно практиката на ВКС, изключение правят случаите, когато ответникът е
дал повод за предявяване на иска, а производството е било прекратено поради
предприето от ищеца оттегляне или отказ от иска, мотивирани с факти, които са
новонастъпили след предявяването му, не зависят от ищеца, а от ответника и погасяват
заявеното за защита спорно право (например - извършено в полза на ищеца плащане в
хода на висящия процес). Това тълкуване е аргументирано с принципа, на който
почива разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК - че и в такъв случай извънпроцесуалното
поведение на ответника е поводът за завеждането на делото, а необходимостта от
съдебна намеса е отпаднала с последващото погасяване на задължението, предмет на
търсената с иска защита /Определение № 254 от 19.01.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3464/2023 г., II г. о., ГК/.
Доколкото в случа оттеглянето на иска от страна на ищеца е осъществено поради
извършено в хода на процеса плащане от страна на длъжника, на ищеца се дължат
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Като взе предвид, че защитата на ищеца в настоящото производство се ограничава до
подаване на искова молба, съдът намира, че справедливият размер на
юрисконсултското възнаграждение, което следва да бъде присъдено на ищеца е в
размер на 50 лева, както и платената държавна такса за исковото производство в
размер на 25 лева.
На ищеца следва да бъдат присъдени и извършените в производството по ч.гр.д.
№47983/2024 г. по описа на СРС разноски, както следва- 25 лева за държавна такса и
50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК протоколно определение от
14.05.2025 г., постановено по настоящото дело, като
2
ОСЪЖДА И. Й. А., ЕГН: ********** да заплати на фирма, ЕИК: *********
сумата в размер на 75 лева – разноски в настоящото производство, както и сумата в
размер на 75 лева – разноски в производството по ч.гр.д. №47983/2024 г. по описа на
СРС, 35 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис от определението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3