РЕШЕНИЕ № 1613
гр. Бургас, 26.11.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди и девета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Панайот Атанасов
при секретаря Елена Христова,
като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 357 по описа за
2009-а година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 321, ГПК във вр. с чл. 99, ал. 1, СК (отм.).
Делото
е образувано по повод исковата молба на И.Д.С., с която претендира прекратяване
на брака му с Ц.Х.В.,***, сключен на .... год. в гр. Р., поради дълбокото му и
непоправимо разстройство по вина на ответника, както и за предоставяне на ищеца
ползването на семейното жилище; ангажира доказателства.
Ответникът,
в писмения си отговор по делото, признава основанието на брачния иск – наличието
на дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка; предявява насрещни
искове за прекратяване брака между страните поради дълбокото му и непоправимо
разстройство по вина на съпруга С., за предоставяне на съпругата ползването на
семейното жилище и за възстановяване предбрачното й фамилно име; не ангажира
доказателства, моли за присъждане на деловодните разноски; тези претенции са
приети за разглеждане от съда с протоколно определение от 25.03.2009 год.
Във
фазата на устните прения ищецът И.С. е изразил желанието си за прекратяване
брака между страните поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина на
двамата съпрузи, както и за определяне съвместно ползване на семейното жилище,
предвид търпимите отношения между страните.
Съдът, след запознаване със становищата на
страните и представените по делото доказателства, след преценка на приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено:
Видно
от представеното по делото удостоверение, страните са сключили граждански брак
помежду си в гр. Р. на .... год., като не се спори, че към настоящия момент
двамата нямат ненавършили пълнолетие деца, родени през времетраене на брака. В обстоятелствената
част на исковата молба съпругът С. сочи, че добрите семейни отношения на
страните постепенно се влошили поради несходство в характерите, отчужденото поведение
на съпругата, липсата на привързаност към брачния й партньор и продължителните
й отсъствия от дома; твърди, че ответницата напуснала семейния дом през 2007
год. В насрещната искова молба съпругата признава, че бракът между страните е
разстроен, но счита че това е последица от поведението на И.С., който не полагал
грижи за семейството си и напуснал семейния дом на 17.02.2009 год.
При
така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявените от
страните брачни искове за основателни. Изразените от съпрузите становища,
непротиворечиви в основните си твърдения, сочат, че брачният съюз на И. и Ц. С.
е дълбоко и непоправимо разстроен. Взаимното дезинтересиране на всяка от страните
от брачния й партньор, неполагането на достатъчно усилия за съхранение на семейството,
продължителната фактическа раздяла и липсата на поддържани отношения сочат, че вследствие
активното и пасивно поведение на двете страни бракът им е дълбоко и непоправимо
разстроен по вина на двамата съпрузи, което налага прекратяване на брачната
връзка. Исковете на страните за обявяване, че вина за разстройството на брака
има другият съпруг, следва да бъдат отхвърлени, тъй като не е налице установено
изключително противобрачно поведение само на единия партньор.
По
отношение ползването на семейното жилище съдът намира, че то следва да бъде
разпределено между съпрузите. Видно от представения Нотариален акт № .... год.,
т. ІІ, н. д. № ... год. на Нотариус с рег. № ..., до момента на фактическата си
раздяла страните са обитавали триетажна сграда – с два жилищни и един тавански
етаж (този факт е признат от съпругата в писмения й отговор), като по делото
липсват доказателства за наличие на право на ползване на трето лице или лица
върху част от тази постройка. По делото не се спори (липсват и противиположни твърдения
в тази насока), че отношенията между съпрузите са търпими, поради което,
предвид етажността и площта на семейното жилище, ползването му следва да бъде съвместно
(12-88-ОСГК, 1327-94-ІІ ГО на ВС). Предвид съществуващото до момента положение,
на И.С. следва да се предостави ползването на първия жилищен етаж, а на
съпругата му – на втория жилищен етаж, при общо ползване на таванският етаж на
сградата и на всички други обслужващи помещения. Предвид предоставеното
съвместно ползване, съдът следва да отхвърли исковете на страните за
предоставяне ползването на цялата сграда на всеки един от съпрузите.
Предвид
изразеното желание от съпругата, след прекратяване на брака Ц.В. следва да носи
предбрачното си фамилно име Василева (чл. 103, СК – отм.).
Решението
на съда за обща вина на съпрузите за разстройството на брака им налага оставяне
без уважение молбата на ищеца по насрещните искове за присъждане на деловодните
разноски, които следва да останат в тежест на страните по начина, по който са ги
направили – чл. 329, ал. 1, изр. второ, ГПК.
На
основание чл. 239, ал. 1, ГПК, в изпълнение разпоредбата на чл. 6, т. 2 от Тарифа
за държавните такси, съдът определя окончателна държавна такса по делото в
размер от 50 лева, която следва да бъде заплатена поравно от страните. Съдът
констатира, че по делото не е събрана държавната такса от 25 лева за
разглеждане на насрещните искове, поради което ищецът по тях – Ц.В. следва да
бъде осъден да заплати и посочената сума.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
гражданския брак между Ц.Х.В.,***, ЕГН **********, и И.Д.С., ЕГН **********,***,
сключен на .... год. в гр. Р., за който е съставен Акт за граждански брак № ...
год. на Община Р., поради дълбокото му и непоправимо разстройство.
ОБЯВЯВА,
че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи.
ОТХВЪРЛЯ
иска на И.Д.С. в частта му за обявяване, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака има единствено съпругата му Ц.Х.В..
ОТХВЪРЛЯ
иска на Ц.Х.В. в частта му за обявяване, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака има единствено съпругът й И.Д.С..
ПРЕДОСТАВЯ
на съпрузите поотделното ползване на семейното жилище, представляващо двуетажна
масивна жилищна сграда с РЗП 210.34 кв. м., построена в УПИ ..., кв. ... по
плана с. Б., Община Б., с административен адрес с. Б., Община Б., състояща се
от два жилищни етажа и един тавански етаж, описана в Нотариален акт № ....
год., т. ІІ, н. д. № .... год. на Нотариус с рег. № ..., при следното
разпределение: съпругът И.Д.С. ще ползва целият първи жилищен етаж на сградата,
с площ от 82 кв. м., а съпругата Ц.Х.В. ще ползва целият втори жилищен етаж с
площ от 51.51 кв. м., ведно с принадлежащата към този етаж открита тераса с
площ от 10 кв. м., при общо ползване между двамата съпрузи на таванския етаж и
на всички други сервизни помещения на сградата.
ОТХВЪРЛЯ
иска на Ц.Х.В. в частта му за предоставяне ползването на цялото семейно жилище.
ОТХВЪРЛЯ
иска на И.Д.С. частта му за предоставяне ползването на цялото семейно жилище.
ПОСТАНОВЯВА
след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име В.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 78, ал. 1, ГПК на ищеца по
насрещните искове Ц.Х.В. за осъждане на ответника И.Д.С. да й заплати
направените деловодни разноски.
ОСЪЖДА
Ц.Х.В.,***, ЕГН **********,***, да заплати на Бургаския районен съд държавна
такса в размер от 50 (петдесет) лева.
ОСЪЖДА
И.Д.С., ЕГН **********,***, да заплати на Бургаския районен съд държавна такса
в размер от 25 (двадесет и пет) лева.
Решението
може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред БОС в 2-седмичен срок
от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Панайот Атанасов
Вярно с оригинала: Елена Христова