Решение по дело №1292/2019 на Районен съд - Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                            № 790

                                     гр. Пловдив, 19.04.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на деветнадесети  март   две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА

                                                                                        

при участието на секретаря Славка Иванова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1292/2019 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Д.Д.Е. *** против Наказателно постановление № 19-1030-000861 от 14.02.2019 г. на *** към ОД на МВР-Пловдив, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000  лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвП на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП. С жалбата се оспорва установената фактическа обстановка и се моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, както и представляван от упълномощения си защитник адв. Ж.П. от АК-Пловдив, както жалбоподателят, така и упълномощеният му адвокат поддържат жалбата по направените в нея оплаквания.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, не взема становище по жалбата.

Жалбата е допустима – подадена е в предвидения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок за обжалване и от правоимащо лице.

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 10.02.2019 г.  около 00:45 ч. в община Марица на път Втори клас № II -56-км -97 като водач на л.а. „Тойота Версо” с рег. № *** управлява описаното МПС с концентрация на алкохол в кръвта 0,98 промила, което е установено след проверка с техн.средство алкотест 7510 Дрегер № 0245.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел съставител на АУАН Н.К.С., заповед № 317з- 1954/ 07.06.2016 г., талон за медицинско изследване №0034331 от 10.02.2019  г.

В показанията си св. С. потвърди, че той е съставил  и подписал акта за установяване на административно нарушение, както и че актът бил съставен след осъществената проверка с техн. средство, което отчело употреба на алкохол у водача над допустимите от закона предели. Същият заяви, че мястото на съставяне на АУАН било добре осветено и че водачът е имал възможност да се запознае със съдържанието на АУАН, който му бил връчен срещу подпис.

Съдът дава вяра на показанията на разпитания свидетел, тъй като същите са последователни, вътрешно непротиворечиви и логични.

Обясненията на жалбоподателя, че констатациите от проверяващите и отчетените резултати от дрегера не отговаряли на истината, не се опровергават от събраните по делото доказателства. Налице е и възможност, в случай че жалбоподателят не е съгласен с резултатите от дрегера, да му бъде направено и медицинско изследване. За тази цел е предвидена възможност при проверка с техническо средство и при несъгласие от проверката, нарушителят да бъде медицински изследван. Видно от съдържанието на съставения АУАН, а също и от приложения към административнонакзателната преписка талон за медицинско изследване №0034331 от 10.02.2019  г., че на водача е бил издаден такъв талон. Пред съда същият заяви, че след като се озовал в медицинското заведение, установил, че талон за медицинско изследване нямал и не намерил такъв сред дадените му преди това в хода на проверката документи. Пред съда жалбоподателят не успя да докаже твърденията си, че при проверката не му е бил връчен талон за медицинско изследване. Дори и да се приеме, че такъв екземпляр от талона не му е бил връчен, то същият е разполагал с възможността да се свърже отново със съответните органи и да се снабди с талона предвид обстоятелството, че жалбоподателят като всеки правоспособен водач следва да е наясно, че при липсата на резултати от медицинско изследване, се вземат предвид резултатите от техническото средство.

При проверка относно процесуалната законосъобразност на наказателното постановление съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на нарушителя.

АУАН и НП са съставени от компетентни лица, в предвидената от закона форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Оплакването, че в АУАН се твърди, че нарушението било констатирано на 10.02.2019 г., а било отразено, че актът за установяване на административно нарушение е връчен на 10.01.2019 г., съдът намира за неоснователно. Няма спор, че нарушението е извършено на 10.02.2019 г., в тази връзка съдът взе предвид и издадения талон за медицинско изследване, който също е от дата на 10.02.2019 г. По делото са приложени и Заповеди за налагане на принудителни административни мерки, касаещи същото нарушение, в които също е записана като дата на извършване на нарушението 10.02.2019 г. Очевидно е, че в случая става дума за техническа грешка при отбелязване датата на връчване на акта за установяване на административно нарушение, която по никакъв начин не е довела до накърняване правото на защита на нарушителя, доколкото същият е съставен в присъствието на нарушителя и му е  връчен срещу подпис.

В  акта и в наказателното постановление са описани пълно и детайлно нарушението, датата и мястото на извършването му, както и обстоятелствата, при които е извършено. Правилно е определена нарушената норма на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, която забранява управлението на пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества, както и съответстващата й санкционна норма на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП.

Предвид събраните доказателства съдът намира, че  от страна на нарушителя са осъществени обективните признаци на състава на нарушението, доколкото същият е управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта 0,84 промила.

Деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като с оглед на правоспособността и квалификацията си на водач, нарушителят е  бил наясно и е съзнавал забраната да се управлява МПС след употреба на алкохол, както и какви са последиците при отчитане наличието на алокохол след проверка с техническо средство, както нарушителят  е искал настъпването  на общественоопасните последици.

По отношение  размера на наложената санкция районният съд прие, че определените наказания за извършеното нарушение са в рамките на предвидените в чл. 174, ал. 1, т.2  от ЗДвП, която разпоредба предвижда „глоба” в размер на 1000 лв. и „лишаване от право да управлява  МПС”за срок от 12 месеца. Така наложените наказания по размер съответстват на обществената опасност на деянието, предвид зачестилия брой прояви от същия вид, а също и на тази на самия деец, предвид приложената по делото справка за нарушител, съгласно която същият е многократно наказван по Закона за движение по пътищата.

С оглед всичко изложено съдът намира, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното съдът

 

РЕШИ :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1030-000861 от 14.02.2019 г., издадено от *** към ОД на МВР-Пловдив, с което на Д.Д.Е., с ЕГН ********** ***, са наложени следните наказания : 1. „глоба” в размер на 1000,00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.

 

 

 

                              Районен съдия : .............................

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.