№ 404
гр. София, 04.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20231110156940 по описа за 2023 година
като разгледа гр. д. № 56940 по описа за 2023 година, докладвано в общия доклад през
м. 12.2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. 25 ГПК „Бързо производство”.
Образувано е по искова молба от Б. И. А. срещу „ВДХ“ АД.
Oтветникът – „ВДХ“ АД, е подал писмен отговор на исковата молба в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК.
Съдът, след като провери редовността на исковата молба и допустимостта на
исковете, намира следното:
При извършена служебна проверка за редовност на исковата молба съгл. чл. 129,
ал. 1 ГПК, съдът намира, че същата не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4
ГПК, доколкото както в петитума, така и в обстоятелствената част на същата липсва
индивидуализиране на заповедта, издадена за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца на основание дисциплинарно уволнение. Дори към момента
на предявяване на иска ищецът да е в обективна невъзможност да индивидуализира
същата, предвид изявленията му, че такава не му е връчена и се намира в материалите
по досъдебно производство, то посочването в хода на производството обуславя
редовността на исковата претенция, тъй като представлява елемент от
обстоятелствената част на иска. С оглед процесуална икономия, делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
На ответника следва да бъдат дадени указания в срок до насроченото с
настоящото определение съдебно заседание да конкретизира искането си за спиране на
делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, като посочи фактическите обстоятелства,
на които основава искането си, както и възражението си за липса на правен интерес от
предявяване на иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съобразно доклада на делото, обективиран
в диспозитива на настоящия съдебен акт.
1
По доказателствените искания:
Представените към исковата молба и към отговора на исковата писмени
доказателства са допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва
да се приемат.
Следва да бъде уважено доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 186
ГПК за издаване в негова полза на 3 бр. съдебни удостоверения със съдържанието,
посочено в т. III, 1-3 от доказателствените искания към исковата молба, както и
искането по чл. 190 ГПК задължаване на ответника да представи по делото 2 бр.
заповеди за прекратяване на трудов договор № 1261/16.12.2015 г. от 06.02.2023 г. и
уведомление до НАП за прекратяването му. В останалата част, а именно за
задължаване на ответника да представи останалите материали от трудовото досие на
ищеца по трудов договор № 1261/16.12.2015 г., както и заповед за прекратяване на
трудов договор № 1262/04.01.2016 г. и уведомление до НАП за прекратяването му,
искането по чл. 190 ГПК на ищеца следва да бъде оставено без уважение, доколкото
тези документи са неотносими към изясняване предмета на спора.
Следва да бъде оставено без уважение и искането на ответника за допускане
събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на
довеждане за установяване на обстоятелството, че заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие предхожда втората заповед за
прекратяването му поради дисциплинарно уволнение, доколкото тези обстоятелства не
са спорни между страните по делото.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на Б. И. А. срещу „ВДХ“ АД, по
която е образувано производството по гр.д. № 56940/2023 г. по описа на СРС, 56
състав.
УКАЗВА на ищеца в срок до насроченото с настоящото определение съдебно
заседание да отстрани нередовностите на исковата молба, като уточни заповед от
06.02.2023 г., издадена за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца по
трудов договор № 1261/16.12.2015 г., по силата на който ищецът заемал длъжността
„Директор строителство“ в отдел „Административен персонал – София“.
УКАЗВА на ответника в срок до насроченото с настоящото определение
съдебно заседание да конкретизира искането си за спиране на делото на основание чл.
229, ал. 1, т. 5 ГПК, като посочи фактическите обстоятелства, на които основава
искането си.
ИЗГОТВЯ на основание чл. 312, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 146 ГПК следния
ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1.Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
2
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 4 КТ.
Ищецът твърди, че между него и ответника съществувало трудово
правоотношение по силата на трудов договор № 1261/16.12.2015 г., изменен с
допълнително споразумение от 16.11.2021 г., по силата на който ищецът заемал
длъжността „Директор строителство“ в отдел „Административен персонал – София“.
Твърди, че трудовото правоотношение било реално прекратено на 06.02.2023 г. със
Заповед от 06.02.2023 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие.
Сочи още, че на същата дата по взаимно съгласие било прекратено и второто
съществуващо между страните трудово правоотношение – това по трудов договор №
1262/04.01.2016 г. Излага твърдения, че на 24.02.2023 г. в офиса на ответника ищецът
бил принуден от В.Д.Ж. – действителен собственик на „ВДХ“ АД чрез „Хидрострой“
АД, да подпише писмени обяснения, въз основа на които му е предоставена за подпис
заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание
дисциплинарно уволнение, като тази заповед и подписаните обяснения не били
предоставени на ищеца. Сочи, че е образувано досъдебно производство по пр.пр. №
8330/2023 г. по описа на СГС срещу В.Ж., в рамките на което писмените обяснения и
заповедта били иззети. Твърди, че заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание дисциплинарно уволнение е антидатирана, тъй като в
нея е написана дата 06.02.2023 г., като същата била издадена не по-рано от 24.02.2023
г. Поради това поддържа, че заповедта е нищожна, поради което оспорва истинността
по реда на чл. 193 ГПК и иска прогласяване нищожността на същата, а при условията
на евентуалност – признаване на дисциплинарното уволнение за незаконно и отмяната
му, както и поправка на основанието за уволнение, като в трудовата му книжка да бъде
вписано действителното такова – по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Въпреки наличието на
формулиран изричен диспозитив, с който се иска прогласяване нищожността на
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание дисциплинарно
уволнение, изложените твърдения относно липсата на правно действие на същата
представляват правни доводи, обосноваващи иска за признаване незаконността на
уволнението и отмяната му, при уважаване на който се отрича правно действие на
заповедта за уволнение, поради което съдът намира, че е сезиран с обективно
кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 4 КТ.
Ответникът в депозирания писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК оспорва исковете. Излага становище за нередовност на исковата молба
поради противоречие между обстоятелствената част и петитума. Поддържа, че искът
по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като
трудовото правоотношение било прекратено на друго основание – по чл. 325, ал. 1, т. 1
КТ по взаимно съгласие – в каквато насока са и доводите на ищеца относно реалното
основание за прекратяване на правоотношението. Поддържа, че искът по чл. 344, ал. 1,
т. 4 КТ бил неоснователен, като счита същият да е предявен като евентуален спрямо
иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, както и че не може да бъде извършена поправка на
основанието за уволнение в трудовата книжка, без да се уважи искът по чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ предвид акцесорния характер на иска по чл. 344, ал. 1 т. 4 КТ. Счита още, че
производството по настоящото дело следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1,
т. 5 ГПК поради наличие на досъдебно производство по пр.пр. № 8330/2023 г. по описа
на СГП.
2. На основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по
делото следва да се отделят следните обстоятелства: страните по делото са били в
трудово правоотношение, въз основа на трудов договор № 1261/16.12.2015 г., изменен
с допълнително споразумение от 16.11.2021 г., по силата на който ищецът заемал
длъжността „Директор строителство“ в отдел „Административен персонал – София“;
че трудовото правоотношение е прекратено на 06.02.2023 г. със Заповед от 06.02.2023
3
г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие, която заповед предхожда
по време втора заповед от 06.02.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение
на ищеца по трудов договор № 1261/16.12.2015 г. поради налагане на наказание
дисциплинарно уволнение.
3. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да
докаже наличието на трудово правоотношение, което е било прекратено, а в тежест на
ответника – работодател е да докаже предпоставките, обуславящи възникването на
правото на уволнение на избраното от него основание и надлежното му упражняване.
С оглед наведеното конкретно основание поначало в тежест на ответника е да
установи при условията на пълно и главно доказване и при кумулативна даденост
следните предпоставки: че дисциплинарно наказание е наложено при спазване на
сроковете, предвидени в чл. 194, ал. 1 КТ; че е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1
КТ; че процесната заповед е надлежно мотивирана; че ищецът е извършил виновно
твърдените нарушения на трудовата дисциплина, които са тежки по см. на КТ; че при
определяне на дисциплинарното наказание са спазени изискванията на чл. 189, ал. 1 от
КТ. Доколкото в конкретния случай не се твърди от ответника правоотношението
да е прекратено поради наложено дисциплинарно наказание, а напротив – че е
прекратено по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1, т. КТ, както твърди и
ищецът, в тежест на ответника е да докаже възражението си за липса на правен
интерес на ищеца от предявяване на иска.
УКАЗВА на ответника в срок до насроченото с настоящото определение
съдебно заседание да уточни възражението си за липса на правен интерес на ищеца от
предявяване на иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, включително като посочи дали е издал
нарочен акт, с който отменя втората заповед от 06.02.2023 г., с която е прекратено
трудовото правоотношение на ищеца по трудов договор № 1261/16.12.2015 г. на
основание дисциплинарно уволнение, преди или след предявяване на иска, като в
случай, че е издал такъв след предявяване на иска – дали е искал писмено съгласието
на ищеца.
По иска с право основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ в тежест на ищеца е да
докаже вписването в трудовата книжка на основание за прекратяване на трудовото
правоотношение, несъответно на правната квалификация на действителното
основание, на което е прекратено правоотношението – в случая вписване на основание
различно от твърдяното от страните такова по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 146, ал. 2 КТ, че не представя
доказателства относно сочения от него факт – вписване в трудовата книжка на невярно
основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно на основание
дисциплинарно уволнение.
По доказателствата:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗДАДАТ в полза на ищеца на основание чл. 186 ГПК 3 бр. съдебни
удостоверения със съдържанието, посочено в т. III, 1-3 от доказателствените искания
към исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в двуседмичен срок от
насроченото с настоящото определение съдебно заседание да представи по делото 2
бр. заповеди за прекратяване на трудов договор № 1261/16.12.2015 г. от 06.02.2023 г. и
уведомление до НАП за прекратяването му, като УКАЗВА на ответника, че на
основание чл. 190, ал. 2 ГПК при непредставяне на сочените документи в указания
4
срок, възможността съдът да приложи последиците по чл. 161 ГПК – да приеме за
установени фактите, относно които страната създава пречки за събиране на допуснати
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване
на ответника да представи останалите материали от трудовото досие на ищеца по
трудов договор № 1261/16.12.2015 г., както и заповед за прекратяване на трудов
договор № 1262/04.01.2016 г. и уведомление до НАП за прекратяването му.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника за
събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел на страната на
ответника при режим на довеждане за установяване на обстоятелството, че заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие предхожда втората
заповед за прекратяването му поради дисциплинарно уволнение.
ОТЛАГА произнасянето по оспорването от ищеца по реда на чл. 193 ГПК на
истинността, в частта относно посочената дата, на заповед /без посочен номер/ от
06.022023 г., с която трудовото правоотношение по трудов договор № 1261/16.12.2015
г. е прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание уволнение – т след
приобщаване на заповедта по делото, както и по искането на ответника за спиране на
делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК – след уточнението на фактическите
обстоятелства, във връзка с които то се прави.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище във връзка с дадените им
указания в определението и по доклада на делото и да предприемат съответните
процесуални действия, в т. ч. и да направят доказателствени искания в
едноседмичен срок от връчване на препис от настоящото определение.
При неизпълнение на указанията в срок, ще настъпят последиците на чл. 313
ГПК - страните ще загубят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът не се дължи на особени непревидени обстоятелства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.02.2024
г. от 14.00 ч., за която дата и час да се призоват страните - с препис от определението,
като на ищeца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към
него.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните на следните адреси:
На ищеца – на адрес гр. София, ул. „***********“ № 6, вх. А, ет. 3, ап. 6;
На ответника – на посочения в отговора на исковата молба адрес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5