Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………, град Шумен, 29.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд в
открито съдебно заседание на осми декември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Цветкова
при
участието на секретаря Св. Атанасова
като
разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова адм.
дело №410 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.138 от Закона за ветеринарномедицинската дейност
/ЗВМД/, образувано по жалба на Н.Б.Н. *** против Писмо
изх.№РД27-5580/26.10.2020 г. на Директора на ОДБХ град Шумен, обективиращо произнасяне по жалба с
вх.№РД27-1105/27.02.2020 г.
В жалбата се сочи, че административният
орган при издаване на оспорения акт не е изпълнил указанията на ВАС, дадени с
Определение №10391/29.07.2020 г. по адм.д. №6530/2020
г. Излагат се доводи, че незаконосъобразно не е уважена подадената жалба от
оспорващия с искане по реда на чл.138 от ЗВМД да бъде обезсилено издаденото
Удостоверение за регистрация на животновъден обект №17/30.03.2018 г. на С.А.В.,
тъй като същото е издадено за целия обект, а С.В.е собственик на ½ ид.ч. от обекта и не е било налице съгласие от другия
съсобственик към момента на регистрацията на обекта и към настоящия момент. Твърди
се, че в противоречие с указанията на съда, административният орган е приел, че
са били налице и са изпълнени условията на чл.137 ал.1 т.1 от ЗВМД, с оглед
представените документи от лицето, установяващи право на собственост върху
обекта както към момента на регистрация на обекта и издаването на Удостоверението
по реда на чл.137 ал.6 от ЗВМД, поради което жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени Писмо изх.№РД27-5580/26.10.2020 г. на
Директора на ОДБХ град Шумен, обективиращо
произнасяне по жалба с вх.№РД27-1105/27.02.2020 г., да реши спора по същество
като обезсили Удостоверение за регистрация на животновъден обект №17/30.03.2018
г. на С.А.В. и да му присъди направените по делото разноски.
Ответната страна Директор на ОДБХ град
Шумен, редовно призована, не изпраща представител. Представено е писмено
становище, в което са наведени доводи за недопустимост на жалбата, тъй като
оспореното писмо в настоящото производство не е административен акт, а по
същество жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна
следното:
Производството пред административния орган е
образувано по жалба вх. №РД 25-1105/27.02.2020 г., подадена от Н.Б.Н., с която
е поискано, на основание чл.138 от ЗВМД, Директорът на ОДБХ град Шумен да
издаде заповед, с която да обезсили издадено Удостоверение за регистрация на
животновъден обект №17/30.03.2018 г. на С.А.В.. В жалбата е посочено, че към
момента на издаване на удостоверението и към настоящия момент С.В.не е била
едноличен собственик на обекта, а е притежавала ½ ид.ч.
от имота, поради което неправилно е издадено удостоверението за регистрация на
животновъдния обект само на нея. Жалбоподателят е обосновал правния си интерес
от подаване на жалбата с факта, че по силата на нотариален акт №173, том 2,
дело №409 от 20.02.2020 г. по описа на Службата по вписванията град Шумен е
придобил правото на собственост върху ½ ид.ч.
от имота, включително и масивната стопанска сграда – краварник, където е
регистриран животновъдния обект.
Въз основа на така депозираната жалба,
Директорът на ОДБХ град Шумен с писмо от 27.02.2020 г. е изискал от С.В.да
представи документи за собственост и право на ползване на животновъдния обект,
за който е издадено процесното Удостоверение. Лицето
с молба от 02.03.2020 г. е представило всички документи, установяващи право на
собственост върху имота, а именно н.а. за покупко-продажба от 2012 г., Договор
за доброволна делба от 16.01.2018 г., н.а. за продажба на недвижими имот от
2018 г. и процесното Удостоверение за регистрация на
животновъден обект №17/30.03.2018 г. С последваща
молбата от 17.03.2020 г. е посочила, че по отношение на имота, върху който
притежава ½ ид.ч., находящ
се в с.Каменяк, включително и по отношение на стопанската постройка – краварник,
е подала искова молба за съдебна делба до РС град Шумен срещу другия
съсобственик на имота и е образувано гр.д.№3502/2019 г. по описа на РС град
Шумен.
С оглед така събраните доказателства,
административният орган е приел, че е налице основанието по чл.54 ал.1 т.5 от АПК, а именно образуваното производство за делба се явява преюдициално
по отношение произнасянето по жалбата, поради което Директорът на ОДБХ град
Шумен е спрял административното производство по жалбата с вх.№РД
27-1105/27.02.2020 г. пред ОДБХ. За спирането на производството жалбоподателят Н.
бил уведомен с писмо изх.№ РД 27-1105/15.04.2020 г., както и В.с писмо изх.№РД
27-1105/15.04.2020 г. Недоволен от постановеното спиране на административното
производство, жалбоподателят го е оспорил пред АдмС
град Шумен. С Определение №451/03.06.2020 г. по адм.д.№206/2020
г. по описа на АдмС град Шумен, съдът е отхвърлил
жалбата на Н. срещу спирането на административното производство.
Определението на АдмС
град Шумен е обжалвано пред ВАС на Р България, който с Определение
№10391/29.2020 г. по адм.д.№6530/2020 г. е отменил
Определението на АдмС град Шумен и решил спора по
същество като: 1.Отменил разпореждането за спиране на административното
производство на Директора на ОДБХ град Шумен. 2.Върнал преписката на органа за
произнасяне по искането за издаване на административен акт, подадено от Н.Н. с вх.№ РД27-1105/27.02.2020 г. В мотивите съдът е
посочил, че образуваното делбено производство не е преюдициално по отношение произнасянето по жалбата, като
органът следва да съобрази наличието или липсата на предпоставките по чл.138 от
ЗВМД и предвид конкретиката на случая тези по чл.138
ал.1 т.6 от ЗВМД във връзка с проверка за наличието или липсата на
обстоятелствата по чл.137 ал.1 т.1 от ЗВМД.
Определението на АдмС
град Шумен и на ВАС на Р България е получено в ОДБХ на 07.08.2020 г. Въз основа
на това от ОДБХ град Шумен са предприети проверки, за които са съставени КП,
както и Актове за установяване на административни нарушения и издадени въз
основа на тях НП както спрямо В., така и по отношение на лицето Б.Н.И., който
отглежда животни в нерегистриран животновъден обект, находящ
се в западната половина на сграда в стопанския двор в с.Каменяк.
Въз основа на събраната административна
преписка, както и указанието на ВАС на Р България и последващо
напомнително писмо от жалбоподателя от 16.10.2020 г.
до Директора на ОДБХ за изпълнение на указанията на съда, административният
орган е издал атакуваното в настоящото производство писмо, с което се е
произнесъл по предявената жалба с вх.№РД 27-1105/27.02.2020 г. от оспорващия за
обезсилване на Удостоверението за регистрация на животновъден обект №17/30.03.2018
г. на В.. Административният орган е посочил, че въз основа на Определението на
съда е извършена цялостна проверка на место и по документи. Установено е, че С.В.както
към момента на издаване на удостоверението, така и към настоящия момент е
собственик на обекта, легитимираща се със съответните документи – нотариален
акт от 2018 г. и Договор за доброволна делба от 16.01.2018 г. Въз основа на
това органът е приел, че са изпълнени условията на чл.137 ал.1 т.1 от ЗВМД
както към момента на издаване на Удостоверението, така и към настоящия момент.
Писмото е подписано с електронен подпис от Директора на ОДБХ град Шумен.
Недоволен от това, жалбоподателят е подал жалба срещу акта на 06.11.2020 г.
От така установеното фактическо положение,
съдът достигна до следните правни изводи:
На първо место настоящият съдебен състав
следва да посочи дали е било налице законово задължение за административния
орган да се произнесе по така подадената жалба: Съгласно разпоредбата на чл.138 ал.1
от ЗВМД, регистрацията на животновъден обект по чл.137 от ЗВМД се
заличава, а удостоверението се обезсилва при наличието на изрично посочените в
закона основания – от т.1 до т.6, със Заповед на Директора на ОДБХ.
Следователно изпълнението на правомощията си органът осъществява с издаването
на индивидуален административен акт. Съгласно чл.8 ал.1 от
ЗВМД контролът по здравеопазване при отглеждане на животни се
извършва от официални ветеринарни лекари, от инспектори и експерти. От
цитираните текстове следва, че преценката за издаване на административен акт по
чл.138 от ЗВМД
е изцяло в компетентността на административния орган. Следователно същият
действа служебно и преценката дали да издаде акт или не, не
подлежи на съдебен контрол. В дискрецията на
специализирания орган е да издаде такава заповед, при наличие на изискуемите
фактически основания и предложение от съответния контролен орган. Отказът да се
приложи материалния закон по искане, с което е сигнализиран органът, не
представлява индивидуален административен акт. Отказ за издаване на
индивидуален административен акт е налице, когато конкретна правна норма
предвижда за административния орган задължение да издаде акт с определено от
нормата съдържание, на основание заявено от жалбоподателя искане. Конкретно в
случая - не съществува норма в ЗВМД, която да задължава компетентните органи да
се произнасят по искания - било то за заличаване на регистрацията или
обезсилване на удостоверения за регистрация на животновъдни обекти. При
упражняване на правомощията си, те не са обвързани от наличието, или липсата на
жалба за нарушения при, а действат служебно. При липсата на възможност
директорът на ОДБХ град Шумен да бъде правно задължен да констатира извършване
на нарушения или да предприеме заличаване на регистрацията или обезсилване на
удостоверения за регистрация на животновъдни обекти по искане на жалбоподателя,
не е налице подлежащ на обжалване отказ по общата клауза на чл.21 ал.4 от АПК. В този смисъл е и константната съдебна практика както на
административните съдилища, така и на ВАС на Р България, която настоящият
съдебен състав напълно споделя – например Определение №7687 от 5.06.2014 г. на
ВАС по адм. д. №6393/2014 г., V о.
В настоящия случай обаче административният
орган е бил изрично задължен, съгласно Определението на ВАС на Р България, да
се произнесе по подадената пред него жалба от Н.Н. с
искане за издаване на административен акт по реда на чл.138 от ЗВМД и в
частност за наличие на основанието по чл.138 ал.1 т.6 от ЗВМД във връзка с
чл.137 ал.1 т.1 от ЗВМД. С оглед на тези указания Директорът на ОДБХ е издал
писмото, атакувано в настоящото производство и в което изрично се е позовал на
указанията на съда. Действително в него липсва изрично, разпоредително
произнасяне, но от мотивите на органа безспорно се установява неговата воля, а
именно атакуваното пред него Удостоверението за регистрация на животновъден обект
№17/30.03.2018 г., издадено на С.В., е прието, че е издадено в съответствие с
разпоредбата на чл.137 ал.1 т.1 от ЗВМД, поради което съдът приема, че с
оспорения акт компетентният административен орган Директора на ОДБХ се е
произнесъл по депозираната пред него жалба от Н.Н.. С
оглед на това е налице правен интерес за жалбоподателя да го оспори, тъй като
засяга негови права и законни интереси, с оглед и указанията на ВАС на Р
България. Жалбата е подадена в законоустановения срок,
поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е
неоснователна, поради следните съображения:
В настоящата хипотеза жалбоподателят е
поискал от административния орган да обезсили Удостоверение за регистрация на
животновъден обект №17/30.03.2018 г., издадено на С.А.В.. Това Удостоверение е
влязъл в сила административен акт, който може да бъде обезсилен единствено и
само при наличие на основанията, предвидените в чл.138 ал.1 т.1-6 от ЗВМД, и
което обезсилване се извършва след заличаване на регистрацията на обекта по
чл.137 от ЗВМД. В разпоредбата на чл.137в от ЗВМД също са предвидени основания,
при които Директорът на ОДБХ може да обезсили издадено Удостоверение за
регистрация на животновъден обект, която хипотеза обаче е неотносима
към настоящия спор.
Както пред административният орган, така и в
наведените в жалбата доводи пред съда, оспорващият не сочи конкретно основание
по чл.138 ал.1 от ЗВМД, а се позовава на разпоредбата на чл.31 и чл.32 от ЗС,
които касаят правна регламентация на служене, ползване и управлението на съсобствена вещ. В чл.138 ал.1 от ЗВМД обаче липсва такова
основание, свързано с начина на ползване на съсобствена
вещ, тъй като това е спор с гражданско правен и характер и в самите разпоредби
на чл.31 и чл.32 от ЗС е разписана защитата на другия съсобственик, които права
са нарушени.
В Определението на ВАС на Р България е
посочено, че органът следва да извърши преценка за наличието на обстоятелствата
по чл.138 ал.1 т.6 от ЗВМД. Това законово основание обаче не е налице, тъй като
тази разпоредба изисква да е налице влязъл в сила акт на компетентен орган, с
който е установено, че заявителят е предоставил неистински данни или информация
с невярно съдържание в заявлението за регистрация. По делото, а и въобще не са
налице такива твърдения, липсва влязъл в сила акт на компетентен орган и с
който да е установено заявителят да е предоставил неистински данни или
информация с невярно съдържание в заявлението за регистрация.
Съгласно разпоредбата на чл.137 ал.1 от ЗВМД
и то в редакцията и към момента на издаване на Удостоверението за регистрация
на животновъден обект - ДВ бр.17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г., собствениците
или ползвателите на животновъдни обекти подават заявление за регистрация по
образец до директора на съответната ОДБХ, в което се посочва номер и дата на
издаване на документ за въвеждане в експлоатация на обекта, когато такъв се
изисква съгласно Закона за устройство на територията и към заявлението се
прилагат посочените в закона документи, като в т.1 е „копие от документ за
собственост или право на ползване на обекта“. Видно от приложеното по делото
заявление за регистрация по образец, приложените към него документи, както и
представените такива по искане на органа, заявителката С.А.В. безспорно е
собственик на обекта, за който е издадено удостоверението за регистрация на
животновъдния обект. Фактът, че е налице съсобственост върху недвижимия обект,
където е ситуиран обекта, не води липса на
собственост или липса на право на ползване. А дали е било налице съгласие от
другите съсобственици на недвижимия имот за регистрация на обекта и съответно
издаване на Удостоверението, към момента на подаване на заявлението, е
обстоятелство, което не може да подлежи на проверка в настоящото производство,
тъй като е налице влязъл в сила административен акт, който може да бъде
обезсилен само в предвидените от закона случаи и оспорващият към онзи момент не
е бил собственик на имота. Фактът, че към настоящия момент жалбоподателят вече
е съсобственик също не променя горния извод. И не на последно место следва да
се посочи, че не е налице пълна идентичност между собственост върху недвижимия
имот и животновъдния обект. Легална дефиниция за животновъден обект е дадена в
разпоредбата на пар.1 т.36 от ДР на ЗВМД, а именно "Животновъден
обект" е всяко място, където временно или постоянно се отглеждат или
настаняват животни, с изключение на ветеринарни клиники или амбулатории и
именно за този обект се издава Удостоверението за регистрация, ако са изпълнени
законовите изисквания на чл.137 от ЗВМД. Към момента на издаване на процесното Удостоверение административният орган е извършил
тази преценка и съответно е издал позитивен административен акт.
В настоящото производство, а и пред административния
орган, липсват твърдения от оспорващия за наличие на другите основания,
посочени в разпоредбата на чл.138 ал.1 от ЗВМД, при наличието на които следва регистрацията
по чл.137 да се заличи, а удостоверението се обезсили. Независимо от това, видно
от приложените по делото доказателства, от административния орган е извършена
проверка на обекта, съставени са съответните констативни актове и предписания,
като компетентните органи не са установили основанията по чл.138 ал.1 от ЗВМД.
От така установено фактическо и правно
положение и при спазване на разпоредбата на чл.168 от АПК съдът намира, че жалбата
е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Атакуваният отказ, обективиран в Писмо изх.№РД27-5580/26.10.2020 г. на
Директора на ОДБХ град Шумен, е постановен от компетентен орган и в
установената форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, и е в
съответствие с материалноправните разпоредби и целта
на закона.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Н.Б.Н. *** против Писмо изх.№РД27-5580/26.10.2020 г. на Директора на
ОДБХ град Шумен, обективиращо произнасяне по жалба с
вх.№РД27-1105/27.02.2020 г.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р
България град София в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се изпрати
на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: