Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.10.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ състав в закрито заседание на двадесет и осми октомври през
две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС
МАДЖЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Маджев ч.гр.д.
№ 10595 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 538, ал. 2 ГПК и чл. 130, ал. 3 СК.
Образувано е по жалба с вх. № 25134033/25.09.2020 г. на М.К.П.,
действаща чрез законния си представител – А.М./майка/, чрез надлежно
упълномощения й процесуален представител – адвокат В.срещу решение от
18.09.2020 г., което е постановено по гр.д. № 38 098/2020 г. по описа на СРС,
91 състав, в частта му, с която е оставена без уважение нейна молба с вх. №
2011526/25.06.2020 г., с която е поискано даване на разрешение за разпореждане
със средства по банковия й влог, чрез извършване на превод в размер на сумата
от 31 797,82 лв. в полза на адвокат – В.К.М.-В..
В жалбата се правят оплаквания, че
решението в обжалваната му част е неправилно, тъй като решаващия състав е
формирал погрешен извод за нищожност на договора, съставляващ източник на
вземането за сумата от 31 797,82 лв., което било уговорено между М.К.П. и адвокат – В.К.М.-В. адвокатско възнаграждение
за осъществено процесуално представителство пред две инстанции по спор за
получаване на парично обезщетение по чл. 200 КТ. Поддържа се, че начина на
уговореното възнаграждение по договора за правна защита не е в противоречие на
закона, и в частност не нарушава установените правила на чл. 46 от Закона за
адвокатурата и чл. 15 от Етичния кодекс на адвоката, като са развити доводи, че
уговорения хонорар е резултативен и поставен в зависимост от успешния резултат
по делото, като размерът му бил определен,
като процент от размера на успешно защитения интерес на ищцата в производството
по чл. 200 КТ. Това кореспондирало изцяло на изискванията постановени в чл. 36,
ал. 4 от Закона за адвокатурата и чл. 14, ал. 5 Етичния кодекс на адвоката. Пояснено
е, че адвокатското възнаграждение е било определено на 15 % от размера на
присъдената и събрана сума, което не съставлявало уговорка за придобиване на
дял от предмета на спора. Изложени са съждения каква е целта на установената
нормативна забрана в чл. 46 от Закона за адвокатурата, а именно че тя
преследвала недопускане страните по мандатното правоотношение да уговарят
вместо заплащане на адвокатско възнаграждение получаване на определена част от
защитеното спорно материално право, като в случая не се има предвид пари, а
недвижими или движими вещи. В разглеждания случай формирането на следващото се
възнаграждение за ангажирания адвокат било определяемо /процент от събраната
сума/ и не съставлявало извършено разпореждане с предмета на делото, като
нямало допусната нарушение на законови или етични постулати. Настоява се за
постановяване на решение, с което обжалваното в съответната му част решение на
СРС да бъде отменено, като вместо това се постанови друго, с което съдът да
даде разрешение за извършване на разпоредително действие от банковия влог на
ненавършилото пълнолетие дете, а именно превод в размер на сумата от 31 797,82
лв. в полза на адвокат – В.К.М.-В., представляваща следващо се адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в производство за присъждане на
обезщетение по чл. 200 КТ.
Съдът
като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени материалите по приложеното
дело, намира за установено следното:
Производството по гр.д. № 26899/2020
г. на СРС, 91 състав е образувано по молба на М.К.П., действащ чрез своя
законен представител – А.Ц.М., като същото има за предмет формулирани искания
за теглене и разпореждане с парични суми от банковия й влог открит в „Обединена
българска банка“ АД, в т.ч. за превод на сумата в размер от 31 797,82 лв.
в полза на адвокат – В.К.М.-В., съставляваща възникнало за ненавършилото
пълнолетие дете парично задължение за заплащане на уговорено адвокатско
възнаграждение по повод осъществяване на процесуално представителство в
производство за получаване на обезщетение по чл. 200 КТ.
Към молбата са представени като
документи удостоверение за раждане на молителката, препис от акт за смърт на
нейния баща; удостоверение за наследници, решение от 28.02.2020 г. на СГС,
договор за правна защита и съдействие сключен с адвокат, ведно с пълномощно,
изпълнителен лист издаден от СГС, молба за образуване на и.д. пред ЧСИ-М. П.,
справка за размера на постъпилите по и.д. № 829/2020 г. на ЧСИ-П.,
удостоверение за банкова сметка ***.н.
По делото е изискано и приложено
становище от Агенция за социално подпомагане, Дирекция „Социално подпомагане“ –
Сердика, в което се изложени сведения за предходни тегления от детския влог,
както и позицията на майката във връзка с нуждите на детето. Службата
предоставя на съда да направи преценка за основателността на искането, като
отбелязва, че следва да се държи сметка за интереса на детето.
С решението си в обжалваната му част СРС, 91 състав, е
оставил без уважение молба с вх. №
2011526/25.06.2020 г., с която от М.К.П. е поискано даване на разрешение за
разпореждане със средства по банковия й влог, чрез извършване на превод в
размер на сумата от 31 797,82 лв. в полза на адвокат – В.К.М.-В.. Това
отрицателно произнасяне почива на възприети от съда мотиви, че сумата която е
заявена за погасяване чрез заявения за разрешаване паричен превод не е валидно
възникнало и произтича от нищожна клауза на договора за правна защита й съдействие,
която противоречи веднъж на законовия текст на чл. 46 от Закона за адвокатурата
и втори път на установено етично правило на поведение от действащия Етичния
кодекс на адвоката. Съдът се е позовал, че доколкото определянето на
уговореното възнаграждение за адвокат, което малолетната – молителка се е
задължила да заплати е формулирано като пропорционално на исковата сума в
производството по чл. 200 КТ, то е налице пряко разпореждане в полза на
адвоката относно част от предмета на делото. Това било в разрез с нормата на
чл. 46 от Закона за адвокатурата и с правилото на чл. 15 от Етичния кодекс на
адвоката, което правило уговорката нищожна, заради противоречието й със закона
и добрите нрави.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 3 СК
извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез
формална сделка и с влогове, както и с ценни книги на непълнолетното лице се
допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането
не противоречи на неговите интереси.
Настоящият въззивен състав намира, като съобрази
приобщените по делото на СРС писмени доказателства, в т.ч. и направените от
молителката пояснения във връзка с исканото разрешение за извършване на превод
в размер на сумата от 31 797,82 лв. в полза на адвокат – В.К.М.-В., намира, че
изложените от СРС съображения за постановяване на негативния съдебен акт в обжалваната
му част не са правилни, но по други мотиви формулираното искане се явява
неоснователно. Съгласно чл. 46 от Закона за адвокатурата „адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз не може лично, чрез подставено лице или със скрит
пълномощник да сключва каквито и да е сделки със своя доверител относно
предмета на делото.“. Вложенията смисъл в тази разпоредба е да се установи
забрана за уговаряне на натуралното адвокатско възнаграждение, с оглед
неутрализиране възможността страните по мандатното правоотношение адвокат и
клиент да заменят уговарянето на адвокатско възнаграждение, като цена за
положен от адвоката труд за предоставяната от него юридическа услуга с
предоставяне на част от имущественото право, което е предмет на защита по
делото, за което адвоката е приел да окаже съдействие на клиента си. Подобна
уговорка няма съмнение, че противоречи на закона и може да бъде обявена вкл. и
служебно от съда за нищожна, като се откаже прилагане на правните последици,
които тя създава за страните. От тази
хипотеза трябва да се разграничава уговарянето на резултативен адвокатски
хонорар. Така нормата на чл. 36, ал. 4 от Закона за адвокатурата ясно повелява,
че възнаграждението в полза на адвоката може да се уговори в абсолютна сума
и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото, с изключение на
възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с
нематериален интерес. С приложения по делото договор за правна защита и
съдействие сключен на 24.10.2017 г. и Приложение 1 съставляващо неразделна част
от същото се констатира, че малолетното дете, чрез неговия законен
представител, в качеството му на клиент и адвокати М.и В.е уговорено, че
адвокатско възнаграждение ще им се следва при спечелване на възложеното дело с
предмет чл. 200 КТ, като неговия размер ще възлиза на 15 % от изплатената сума
за претърпени неимуществени вреди, в т.ч. и за дължимите лихви. Очевидно е, че
в случая страните а избрали да приложат подход за формиране на адвокатското
възнаграждение именно съгласно правилото на чл. 36, ал. 4 от Закона за
адвокатурата, като са се уговорили, че размерът му ще кореспондира на 15
процента от определен успешно охранен интерес по делото. В договора няма
постигната уговорка,че възнаграждението ще съставлява определена част от
присъденото обезщетение по чл. 200 КТ, в какъвто смисъл го е тълкувал СРС.
Обстоятелството, че адресата на задължението за заплащане на уговореното
възнаграждение може да ползва получения за него паричен приход от
удовлетворяването на вземането му за обезщетение по чл. 200 КТ не е такова,
което да оказва влияние върху валидността на уговорката по договора за правна
защита и съдействие. Действителността на дадена договорна клауза се преценява
само и единствено към момента на сключването на сделката и не се повлиява от
обстоятелства реализирали се след това. Аргумент за недействителност на
клаузата, с която е уговорено адвокатското възнаграждение не произтича и от
етичното правило намерило израз в нормата на чл. 15 от Етичния кодекс на
адвоката, тъй като както вече се посочи адвокатското възнаграждение, за което
страните са се съгласили да бъде заплатено не съставлява дял/част от предмета
на развил се правен спор, а при формирането на размера му за база е взет
защитавания материален интерес. Тоест касае се до сключен действителен договор
за правна защита и съдействие, чиито клаузи в.т.ч и тази за предвиденото
адвокатско възнаграждение обвързват страните, като създават за тях съответни
права и задължения. Сред задължението на молителя е и изплащането на уговорения
резултативен адвокатски хонорар. Когато обаче съдът преценява, дали да даде
поисканото разрешение за разпореждане с пари от влог на лице, което не е
навършило пълнолетие, то е необходимо да следи за това разпореждането да не
противоречи на интересите на детето, чиито средства ще се разходват. В случая
на първо място трябва да се посочи, че искането и даването на разрешение може
да обхваща единствено средства налични по влог на ненавършилото пълнолетие
дете, като в този контекст суми налични по сметка на ЧСИ, които са събрани в
полза на кредитор – лице ненавършило пълнолетие не следва да се разглеждат,
като средства поп влог на детето и по отношение на тях съдът няма компетенция
да дава разрешение по смисъла на чл. 130, ал. 3 СК. Предвид това сумата от
31 797,82 лв., която се намира по банковата сметка на ЧСИ – П. не може да
бъде предмет на издаване на разрешение за разпореждане по СК. Тази сума още не
е постъпила в правната сфера на детето, тъй като не е преведена по сметката му,
като основанията за задържането й по сметка на съдебния изпълнител, респективно
превеждането й в полза на един от адвокатите комуто е възложена адвокатската
защита по делото с предмет чл. 200 КТ и обратното и нареждане са напълно
неясни, и следва да се разглеждат само като обстоятелства създаващи потенциална
опасност за интересите на детето, защото събирането на посочената сума от
длъжника /осъдения работодател/ по сметка на ЧСИ съвсем не означава, че детето
е получило удовлетворяване на вземането си по чл. 200 КТ относно нея, а тъкмо
обратното до постъпване на тази сума по сметка на детето същото не може да
разполага с нея. Същевременно от събраните по делото доказателства няма никаква
яснота, каква е сумата, с която детето разполага по своят влог в „ОББ“ АД, тъй
като в приложеното по делото удостоверение няма данни за това. Няма и данни,
дали и какъв е размерът на превода осъществен от ЧСИ в полза на детето, а още
по-голямо недоумение буди отразеното в отговор на ЧСИ-П. обстоятелство, че на
17.06.2020 г. сумата в размер на 183 764,03 лв. е преведена по сметка на
Адвокатско дружество „В.и Лимберов“ с основание пълно погасяване на дълга. Установеното
фактическо положение съществено застрашава интересът на детето, тъй като не е
ясно, дали то е получило удовлетворяване на вземането си, кога е станало това и
какъв е размерът на това удовлетворяване, а както вече се посочи размерът на
адвокатското възнаграждение е поставен в зависимост от размера на изплатената в
полза на детето парична сума, като обезщетение по чл. 200 КТ. Превод в полза на
адвокатско дружество категорично не покрива изискването за изплащане на
присъденото обезщетение в полза на детето. Изплащане може да се приеме, че е
осъществено, когато детето получи по своя сметка присъденото му обезщетение по
чл. 200 КТ и начислените върху него лихви. Допълнителна правна несигурност за
имуществената сфера на ненавършилото пълнолетие дете създава и това, че
кредитори по задължението му за заплащане на адвокатски хонорар са адвокатите –
В. М.и Г. В., а направеното от него искане за разпореждане има за предмет
осъществяване на превод за пълния размер на уговореното възнаграждение само в
полза на адвокат – В. М., което ще създаде риск от това другия кредитор да
поддържа неизпълнение на възникналото към него задължение и да търси
погашението му отново от ненавършилото пълнолетие дете.
Изложените по-горе съображения еднозначно формират у настоящия
състав убеждението, че заявеното искане за разпореждане с парична сума по влог
на детето не следва да бъде уважавано, тъй като интересът на детето от подобно
разпореждане с оглед констатираните по-горе факти може да бъде застрашен
съществено. В този контекст разглежданата жалба срещу решението в обжалваната
му част следва да бъде възприета за неоснователна и да се остави без уважение
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 25134033/25.09.2020 г., която е подадена от М.К.П.,
с ЕГН **********, действаща чрез законния си представител – А.М./майка/, чрез
надлежно упълномощения й процесуален представител – адвокат В., с която е
обжалвано Решение от 18.09.2020 г., което е постановено по гр.д. № 38 098/2020
г. по описа на СРС, 91 състав, в частта му, с която е оставена без уважение
нейна молба с вх. № 2011526/25.06.2020 г., с която е поискано даване на
разрешение за разпореждане със средства по банковия й влог, чрез извършване на
превод в размер на сумата от 31 797,82 лв. в полза на адвокат – В.К.М.-В..
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, в едноседмичен
срок от съобщението за изготвянето му, при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.