Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-29 19.02.2020 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски Окръжен съд Трети състав
На единадесети
февруари година 2020
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена
Лазарова
2. Йорданка
Майска-Иванова
Съдебни заседатели:
Секретар
Жанета Граматикова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова
в.гр.дело номер 1850 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
въззивна жалба вх.№ 4898/14.10.2019г. на ЦРС от ”ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, район Централен, ул.”Христо Г.Данов” № 37, представлявано от
М.Михайлова-Дьорфлер, Ж.Стойчева и Р.Дик, чрез ю.к.Кр.Николов, против решение № 86/26.09.19г. по гр.д.№ 201/19г. на
ЦРС, с което съдът е уважил отрицателния установителен иск на В.П.К., с ЕГН: **********
от гр.П., ул.“Я.“ № **, че не дължи сумата от 1308.93лв. – начислена цена за
неизмерена в резултат от манипулиране на електромера на абоната ел.енергия за периода 12.12.2016г. –
19.04.2017г. Твърди, че решението не е правилно, защото въззиваемият дължи
сумата, предмет на иска. Твърди, че съдът неправилно е приложил закона и
неправилно е ценил събраните по делото доказателства. Моли да бъде отменено
решението и искът – отхвърлен, като му бъдат присъдени всички направени пред двете инстанции
разноски. Няма доказателствени искания. Излага подробни аргументи в подкрепа на
жалбата.
Въззиваемият В.П.К. с ЕГН ********** от
гр.П., ул.“Я.“ № ** не оспорва жалбата, няма искания по доказателствата. Не
изразява становище.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК
от легитимирано лице и е допустима.
Предявеният иск пред районния съд е с
правно основание чл.124 ГПК.
Съдът, като взе предвид приложените по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред БРС е образувано по
искова молба от В.П.К. против ”ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив. Въззиваемият
твърди, че е присъединен към електроразпределителната мрежа на въззивното
дружество като собственик на обект, находящ се в гр.П., общ. П., ул.“Я.“ № **,
представляващ дворно място с изградена в него масивна жилищна сграда.
През м.април, 2019г. с писмо изх.№ 8181019/26.03.19г.
на въззивното дружество бил уведомен, че при извършена проверка на меренето на
ел.енергия на обект с ИТН: 2501391, гр.Приморско, било констатирано, че
средството за техническо измерване за имота му е с манипулирана тарифна
таблица. В резултат от това е направена корекция на ф-ра № **********/31.01.2017г.,
ф-ра № **********/28.02.2017г., ф-ра № **********/31.03.2017г. и ф-ра № **********/30.04.2017г.
Направено е преизчисление на дължимите по цитираните фактури суми за периода 12.12.2016г.
– 19.04.2017г., ето защо въззиваемият следва да заплати допълнително сума в
размер на 1308.93лв.
К. оспорва дължимостта на сумата. Твърди,
че не следва да я заплаща. Оспорва изготвения и приложен от въззивника
констативен протокол за извършена проверка в имота му. Излага аргументи. Оспорва
начина, методологията и принципа на образуване на спорната сума, периода на
корекция и процедурата по начисляването й. Позовава се на липсата на ред за
уведомяването му за извършената корекция, както и на невиновно поведение от
негова страна за неточното измерване на консумираната в имота му ел.енергия.
При всичко така изложено, моли съда да приеме
за установено по отношение на ответника, че не дължи исковата сума, като осъди
търговеца да му заплати направените съдебно-деловодни разноски. Ангажира
доказателства.
Ответникът е оспорил иска в депозирания
в срока и по реда на чл.131 ГПК отговор. Твърди, че сумата от 1308.93лв. е
дължима за изразходвана ел.енергия за периода 12.12.2016г. – 19.04.2017г. за
редовно използвана ел.енергия и мрежови услуги в обекта на К.. Заявява, че сумата
не е начислена по реда на ПИКЕЕ, а поради извършена проверка на електромер № *********,
измерващ показанията за обекта на въззиваемия, при която се установило манипулиране
на уреда.
Така, като се позовава на разпоредбите
на чл.98а ЗЕ, чл.7, т.1 ОУ на ЕВН ЕС, чл.11, т.1 ОУ на ЕВН ЕС и чл.42 от ОУ на
ЕВН ЕС, счита иска за недоказан и неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Моли
за присъждане на разноски. Ангажира доказателства.
Не се спори по делото, че въззиваемият е
собственик на присъединен към електроразпределителната мрежа на въззивното
дружество имот, находящ се в гр.П., общ. П., ул.“Я.“ № **, с клиентски номер
********** и ИТН: 2501391.
От приложения на стр.20 констативен
протокол № 326667 от 19.04.2017г. на въззивното дружество се установява, че при
извършена на същата дата проверка, посочените в протокола двама служители на
„ЕВН ЕР“ ЕАД гр.Пловдив, в присъствието на Я.Я.К., вписана като представител на
въззиваемия, са извършили техническа проверка и подмяна на СТИ за клиент В.П.К.,
за обект „къща“ с адрес: гр.П., общ. П., ул.“Я.“ № **. Електромерът е свален за
метрологична проверка, поставен в безшевна торба, пломбиран с пломба и предаден
за експертиза в ГД „МИУ“ РО. Извършените действия са отразени в констативния протокол и за съответствието им
с действително извършеното е положен подпис от двамата служители на ЕВН и от
представителя на собственика – Я.Я.К..
СТИ за консумираната ел.енергия и
мрежови услуги за абонат В.П.К., ИТН: 2501391 е подложено на експертно
изследване в Български институт по метрология, ГД „Мерки и измервателни уреди“,
РО – Пловдив. От изготвения и приложен на стр.21 по гр.д.№ 201/19г. ЦРС
констативен протокол от метрологична експертиза на СТИ № 987/23.10.2018г. се
установява, че липсват механични дефекти на кутията, на клемите, на клемния
блок на електромера. Налични са необходимите обозначения на табелката на
електромера, както и пломбите против неправомерен достъп до вътрешната му
конструкция. При направен външен оглед не са констатирани следи от
нерегламентирана намеса.
В същото време е установено, че е
променена тарифната таблица по часови зони, както следва: от 9.00ч. до 17.00ч. електромерът отчита на дневна тарифа Т2, след
17.00ч. електромерът не отчита ел.енергия на нито една от двете тарифи – Т1 и
Т2. Така е установено, че електромерът е отчел 6904.2 kWh по-малко от реално консумираната енергия.
В резултат от това въззивникът е
извършил корекция на вече изготвените фактури на въззиваемия, като с писмо
изх.№ 8181019/26.03.19г. (стр.6) го е уведомил, че ф-ра №
**********/31.01.2017г., ф-ра № **********/28.02.2017г., ф-ра №
**********/31.03.2017г. и ф-ра № **********/30.04.2017г. са коригирани и е
направено преизчисление за доставената ел.енергия и мрежови услуги за периода 12.12.2016г.
– 19.04.2017г. и дължимата сума е 1308.93лв.
Както вече бе изложено, в исковата молба
е въведено оплакване, че въззивното дружество няма право да извършва корекции
на сметки на клиенти, при условие, че не е изпълнило задълженията си по чл.98а,
ал.2, т.6 ЗЕ и чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в общите си условия на ред,
по който да бъдат уведомявани клиентите за извършване на корекция на сметка и
при наличие на правила за измерване на количеството консумирана ел.енергия.
Също така е въведено оплакване, че изследването
на процесното СТИ е извършено след нормативно определения срок от 2 месеца по
чл. 675а, ал.4 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол.
Заявява, че не е ясен периодът, за който
е извършена корекция на сметките му. Позовава се на съдебна практика, упомената
в исковата молба.
По този повод настоящият състав съобрази
следното:
Съгласно чл. 98а, ал. 1 вр. ал. 3 и ал.
4 от Закона за енергетиката (ЗЕ) крайният снабдител продава електрическа
енергия при публично известни общи условия, които се публикуват най-малко в
един централен и един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите на
крайния снабдител, без изрично писмено приемане, като по делото не е спорно, че
ОУ са публикувани в централен и местен всекидневник и нарушение на процедурата
за публично оповестяване липсва.
Разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ в
редакцията към датата на проверката – 19.04.2017г.,
гласи: „Устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществяват съгласно норми, предвидени във: … правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините
и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско измерване“.
Към датата на извършване на проверката е
действала разпоредбата на чл.48 ПИКЕЕ, понастоящем отм., съгласно която: „При
липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при
метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не
измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа
изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране
на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни…“. Както е видно,
законът и съответния подзаконов нормативен акт са предвиждали възможност за
корекция на изчисленото количество ел.енергия и потребени мрежови услуги, при
установяване на неправилно или неточно измерване.
Нито законът, нито подзаконовите актове,
регулиращи материята, са въвели като условие наличието на виновно поведение от
страна на абоната, за да бъде извършена корекция.
В тази връзка съдът се съобрази с
развитието на съдебната практика, преобладаващата част от която - задължителна
по реда на чл.290 ГПК. Изначално правното разрешение на въпроса относно
законосъобразността на извършване на корекция на сметка на абонат на оператор
на съответната мрежа се свързваше с
изпълнение на няколко кумулативно установени условия: наличие на
неточно/неправилно измерване, доказване на периода на неточно отчитане или
неотчитане, доказване на количеството реално потребена ел.енергия и установено
виновно поведение на потребителя, (Решение № 115 от 20.05.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 4907/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев, Решение № 164 от
24.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2446/2014 г., II т. о., ТК, докладчик съдията
Емилия Василева, Решение № 115 от 20.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 1156/2016 г.,
II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия Василева и др.)
Както бе отбелязано по-горе в настоящото
решение, наличието на вина от страна на абоната за неправилното/неточно
отчитане не е въведено от закона като условие за заплащане на неотчетената
ел.енергия. Ето защо съдебната практика претърпя развитие. С Решение № 21 от 1.03.2017 г. на ВКС по гр. д.
№ 50417/2016 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева, Решение № 124
от 18.06.2019г. по гр.д.№ 2991/2018г. ВКС, ІІІ г.о., докладчик съдията Драгомир
Драгнев, бе възприето различно правно разрешение, а именно договорът за
продажба на ел.енергия бе разгледан в контекста на общите правила за
покупко-продажба, уредени в ЗЗД. Зачетено бе основното правило на договора за
покупко-продажба, по-конкретно – задължението на купувача да заплати
полученото, зачетен бе и един от основните принципи на правото, намерил израз в
множество законови разпоредби на различни нормативни актове - за избягване на
неоснователното обогатяване и неоснователното разместване на блага.
С цитираните решения на върховната
инстанция, които настоящият състав изцяло споделя, се възприема правото на
двете страни да установят в спорното съдебно производство, при условията на
равнопоставеност, правилно и законосъобразно ли е извършена корекция на
сметката на съответен абонат, потребил ли е той количеството ел.енергия и дължи
ли се цена различна от тази на некоригираната му фактура. Въпросът за
установяване на виновно поведение от страна на абоната е изключен от обсъждане,
доколкото в хипотезите на неоснователно обогатяване обсъждането е насочено основно
към неоснователното разместване на блага.
По изложената причина въведените с
исковата молба на В.К. оплаквания, че не е присъствал при извършване на
проверката от служителите на въззивното дружество и не е спазен срокът по чл.
675а, ал.4 от Наредба за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол, са неотносими към спора
потребена ли е реално от домакинството му допълнително начислената ел.енергия и
мрежови услуги и дължи ли се цената им, защото процедурата по корекция на
сметка няма санкционен характер, а цели получаване на цената на реално
доставена стока и услуга. Още повече, че цитираната разпоредба на Наредба за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол гласи: „При
демонтажа и транспортирането на електромерите от извадката трябва да бъдат
взети подходящи организационни и технически мерки, които да възпрепятстват
всяка намеса, водеща до промяна на техните технически и метрологични
характеристики. Независимо от големината на извадката периодът на демонтаж и транспортиране
трябва да е възможно най-кратък и общо да не надвишава два месеца“, което е
съвсем различно от твърдението на въззиваемия, че експертизата е следвало да
бъде извършена в двумесечен срок от проверката.
В контекста на описаното по-горе, неоснователно
се явява и оплакването за липса на специален ред за уведомяване на клиента за
корекция на фактурата му, предвиден от разпоредбата на чл.98а, ал.1, т.6 ЗЕ.
Липсата на ред за уведомяване на клиента, макар и да е ноторно известно, че
абонатите получават уведомителни писма за изготвените корекции от оператора на
съответната мрежа, не променя факта на дължимост на сумата, при положение, че
се установи неправилно отчитане/неотчитане на консумирани ел.енергия и мрежови
услуги.
Затова настоящият състав приема, че
сложеният по това дело спор не може да бъде разрешен само на плоскостта на
аргумента за липса на ред за уведомяване на клиента за изготвена корекция на
сметката му, а следва да обсъди всички събрани доказателства в тяхната
съвкупност.
Относно изчисляването на количеството
ел.енергия, неотчетена от неизправното СТИ и остойностяването й, по делото е
назначена СТЕ. От заключението на В.л. К.Маринчев, прието по надлежния ред и
неоспорено от страните, е видно, че на дисплея на електромера се визуализират
1.8.0 (сумарна тарифа), 1.8.1 (нощна тарифа) и 1.8.2 (дневна тарифа). Тарифи
1.8.1 и 1.8.2 могат да се програмират чрез съответна софтуерна програма. По
този начин се определя времето, през което на съответната тарифа постъпват
данни за консумирана ел.енергия. Според в.л. софтуерът може да бъде така
програмиран, че в даден период от денонощието на нито една от двете тарифи да
не постъпват данни. Независимо от това на тарифа 1.8.0 – сумарната тарифа,
винаги постъпват данни за консумираната ел.енергия. Чрез модем данните за
консумираната ел.енергия в реално време на порции постъпват в центъра в
Пловдив, където се архивират. От паметта на електромера, където на тарифа 1.8.0
и от архивираните данни е възможно да се получат сведения за изразходваната
ел.енергия, независимо че тарифи 1.8.1 и 1.8.2 не работят през определени части
от денонощието. Чрез приета методика на разпределяне на общата ел.енергия, тя
се разпределя на дневна и нощна.
В конкретния случай в.л. е посочило, че
несъответствията между показанията на визуализираните тарифи за дневна и нощна
ел.енергия с общата консумирана ел.енергия, се дължи на софтуерно въздействие в
паметта на електромера, вследствие на което той не е могъл да регистрира към
тарифи 1.8.1 и 1.8.2 цялата потребена ел.енергия. Сравнени със сумарната
тарифа, обаче, те изцяло отговарят на посочените количества по дебитните
известия, съставени от въззивното дружество. Следователно, количествата
ел.енергия и мрежови услуги, чиято стойност е начислена за плащане от абоната В.К.,
са правилно определени от въззивника. За точна дата на манипулирането на
електромера вещото лице е посочило 12.12.2016г., откогато е започнала да
действа скритата тарифа и да се получава разлика между сумарната тарифа 1.8.0 и
двете тарифи 1.8.1 и 1.8.2. При така установеното в.л. е дало заключение, че
количеството незаплатена ел.енергия и
мрежови услуги е правилно определен.
Правилно е и тяхното остойностяване,
видно от приетата по надлежния ред СИЕ на В.л. Т.Ангелов.
При описаното по-горе следва да се
прецени дали правилно и законосъобразно въззивникът е извършил коригиране на
сметките на въззиваемия. Ето защо съдът взе предвид ограничението на периода,
поставено от разпоредбата на чл.48 ПИКЕЕ – „ …от датата на констатиране на неправилното/неточното
измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско
измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско
измерване, но не по-дълъг от 90 дни...“ на основание цитираното съдът приема,
че коригирането на дължимите суми за потребена ел.енергия и мрежови услуги
трябва да бъде за периода 19.01.2017г. – 19.04.2017г.
По този повод съдът взе предвид служебно
известните му факти, че независимо от обстоятелството, че тарифа 1.8.1 и тарифа
1.8.2 не работят през определени части от денонощието, данните за консумираната
ел.енергия за съответния обект се предават чрез модем в реално време на порции
в центъра в Пловдив, където се архивират. Така, като се приложи методиката за
разпределяне на енергията в отношение приблизително 1/3 за нощна и 2/3 за
дневна ел.енергия, се определя стойността на потребеното количество дневна и
нощна ел.енергия.
Видно от приложеното по делото дебитно
известие, стр.23 по гр.д.№ 201/2019г. ЦРС, корекцията е извършена за периода
01.01.2017г. – 19.04.2017г. За периода 01.01.2017г. – 06.04.2017г., общо за 96
дни, са определени 5 165 kWh дневна
ел.енергия и 1248 kWh нощна ел.енергия. Горните
количества следва да се намалят, както следва: до 4197 kWh дневна ел.енергия (на обща стойност 722.60лв.) и до
1014
kWh – нощна ел.енергия (на обща стойност
99.15лв.), общо за 78 дни, понеже в противен случай би се надвишил законово
определения 90-дневен период за коригиране на дължимите суми. Относно периода
07.04.2017г. – 19.04.2017г. съдът приема, че количествата ел.енергия и мрежови
услуги и тяхното остойностяване е правилно определено.
Така общата стойност на потребената
ел.енергия и мрежови услуги за периода 19.01.2017г. – 19.04.2017г. възлизат на
901.23лв. без ДДС или общо на 1081.48лв. с ДДС. До този размер предявеният иск
е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен, а в останалата част
следва да бъде уважен.
При изложената фактическа обстановка,
съдът приема, че следва да бъде постановено решение в горния смисъл.
В полза на въззивника се дължат
направените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции, съобразно отхвърлената
част от претенцията, така, както са посочени по списъка за разноски на
въззивника по чл.80 ГПК – 489.60лв. депозити за СТЕ и СИЕ, 26.20лв. – д.т. и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл.78 ГПК – по 200лв. за
всяка инстанция. Общо направените разноски възлизат на 915.80лв., от които
съответно на отхвърлената част от иска на въззивника се следват 756.66лв.
В полза на въззиваемия се дължат
разноски съответни на уважената част от иска – 123.80лв. за двете инстанции.
Водим от всичко така изложено, БОС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 86/26.09.19г. по гр.д.№ 201/19г. на ЦРС в частта, с която е уважен предявеният
иск от В.П.К., с ЕГН: ********** от гр.П.,
общ. П., ул.“Я.“ № ** да се приеме за
установено по отношение на ”ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, район Централен,
ул.”Христо Г.Данов” № 37, представлявано от М.Михайлова-Дьорфлер, Ж.Стойчева и
Р.Дик, че не дължи сумата от 1081.48лв. по
дебитно известие № ********** от 26.03.2019г. на дружеството към фактури №
**********/31.01.2017г., ф-ра № **********/28.02.2017г., ф-ра №
**********/31.03.2017г. и ф-ра № **********/30.04.2017г., както и в частта, с която ”ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е осъдено да заплати на В.П.К. разноски за първата инстанция за
размера над 66.46лв. до размера от 382.40лв. и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ
иска на В.П.К., с ЕГН: **********
гр.П., ул.“Я.“ № ** да се приеме за
установено по отношение на ”ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, район Централен,
ул.”Христо Г.Данов” № 37, представлявано от М.Михайлова-Дьорфлер, Ж.Стойчева и
Р.Дик, че не дължи сумата от 1081.48лв. по
дебитно известие № ********** от 26.03.2019г. на дружеството към фактури №
**********/31.01.2017г., ф-ра № **********/28.02.2017г., ф-ра №
**********/31.03.2017г. и ф-ра № **********/30.04.2017г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА
В.П.К., с ЕГН: ********** гр.П., общ.
П., ул.“Я.“ № ** да заплати на ”ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, район Централен, ул.”Христо Г.Данов” № 37,
представлявано от М.Михайлова-Дьорфлер, Ж.Стойчева и Р.Дик направените в двете
инстанции разноски, както и разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 756.66лв. съобразно отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА
”ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД да заплати на В.П.К. направените в настоящата инстанция разноски съобразно
отхвърлената част от жалбата в размер на
57.34лв.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: