№ 317
гр. Плевен, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Димитър Хр. Кирилов
при участието на секретаря Захаринка К. Петракиева
като разгледа докладваното от Димитър Хр. Кирилов Административно
наказателно дело № 20244430202277 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В. П. К., с ЕГН: ********** от гр. Плевен, срещу
Наказателно постановление №35-0003045/20.11.2024г. на **** ОО
„Автомобилна администрация“ – гр.Плевен, определен от министъра на МТС
за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 от ЗДвП и
чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на жалбоподателя В. П. К. на основание чл.93б,
ал.7, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложена глоба в
размер на 200.00 лева, за нарушение на чл.8, §2, изр.2 от Реглам. 561/06, вр.
чл.4, буква „ж“, второ тире и вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление,
като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично.
Жалбоподателят В. К., излага доводи относно издаденото НП и моли същото
да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени
1
нарушения, сочи се, че е спазил изискванията за работно време и почивка.
Административно-наказващият орган **** ОО „Автомобилна
администрация“ – Плевен, редовно призован, представител не се явява.
Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в
съвкупност и взе предвид доводите на жалбоподателя, констатира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице имащо
правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване
административен акт, поради което се явява допустима и следва да бъде
разгледана.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съдът като прецени доказателствата по делото поотделно и в
съвкупност, намира за установено следното:
На 22.10.2024г. около 07:37:08 часа, актосъставителя И. А. Д. на
длъжност **** при ОО „АА“ гр. Плевен, в присъствието на **** Б. С. С. е
съставил АУАН № 01207/22.10.2024г. против В. К. за това, че на път I-III Бяла
– Ботевград, разклон гр. Славяново посока гр. Русе, управлява МПС „Скания
Р450“ с рег. № *** от кат. N3 с прикачено към него полуремарке ШМИТЦ
СЦБ С3Т, с рег. № **** от кат. №04, като извършва международни превози на
товари с копие от лиценз № **** по маршрут Дания – гр. Горна Оряховица
видно от ЧМР от дата 17.10.2024г., оборудван с дигитален тахограф *****,
като при проверката се установило следното административно нарушение, че
водачът не спазва изискванията относно намалената дневна почивка,
определени в Регламент /ЕО/ №561/2006г., най-малко 9 последователни часа
за периода от 15.10.2024г. до 16.10.2024г. Дневната почивка е намалена с 8 ч.
21 мин.
На жалбоподателя е съставен АУАН №01207/22.10.2024г., за нарушение
на чл.8, §2, изр.2 от Реглам. 561/06, вр. чл.4, буква „ж“, второ тире и вр. с
чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр. Актът е връчен на жалбоподателя, като същия е
подписан без възражения.
В срока по чл.44 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения срещу
акта.
Така на 20.11.2024г. наказващият орган, въз основа на акта, издал
оспореното Наказателно постановление №35-0003045/20.11.2024г., с което на
2
В. П. К. на основание чл.93б, ал.7, т.1 от ЗАвПр е наложена глоба в размер на
200.00 лева, за нарушение на чл.8, §2, изр.2 от Реглам. 561/06, вр. чл.4, буква
„ж“, второ тире и вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр.
В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите И. А. Д. –
актосъставител и Б. С. С. – свидетел при установяване на нарушението и
съставянето на АУАН.
Изложената фактическа обстановка се установява от разпитаните
свидетели, от приложените по делото писмени доказателства – заверено копие
на Заповед РД-08-107/29.02.2024г. на Министъра на транспорта и
съобщенията; заверено копие на дигитални разпечатки от 15.10.2024г. и
16.10.2024г.; както и представено в съдебно заседание писмено доказателство
от жалбоподателя К., дигитални разпечатки от 15.10.2024г. и 16.10.2024г.
В хода на съдебното следствие е назначена и изготвена съдебно-
техническа експертиза, въз основа на приложените разпечатки по делото от
дигиталния тахограф, иззети като доказателство от актосъставителя при
съставяне на АУАН.
Съдът е поставил допълнителна задача към вещото лице, съобразно
представените нови доказателства в съдебно заседание от страна на
жалбоподателя К., а именно – два броя дигитални разпечатки за дата
15.10.2024г. и 16.10.2024г., които не са представени и не са били приети от
контролните органи. Те са изтеглени от тахографа веднага след първите две –
предмет на първата експертиза, от жалбоподателя.
Видно от заключението на вещото лице е, че автомобилът е установен в
покой към 14.40 часа на 15.10.2024г. и е задвижен на 16.10.2024г. в 02.01 часа.
Разликата във времето, като часове в покой, е била 12 часа и 21 минути.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Същественото при производството от административно-наказателен
характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на АУАН;
съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити;
компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали
това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител и дали е
3
извършено виновно /умишлено или непредпазлИ./; наказателното
постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за
съдържание, реквизити и срокове, както и компетентността на
административно наказващия орган. За процесуални предпоставки при
съставяне на акта и издаване на наказателното постановление, съдът следи
служебно.
В преценката си дали да издаде НП, административно-наказващият
орган се основава на фактическите констатации по АУАН, които в рамките на
производството по налагане на административни наказания се считат за верни,
до доказване на противното. С оглед така изложеното, съдът е длъжен,
разглеждайки делото да установи чрез допустимите от закона доказателства
дали е извършено административното нарушение, извършено ли е от лицето
сочено като извършител, както и обстоятелствата, при които е извършено.
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.8, §2, изр.2 от
Реглам. 561/06, вр. чл.4, буква „ж“, второ тире и вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр.
Съгласно чл. 8, § 1 от Регламент (ЕС) № 561/2006 г. водачът ползва
дневни и седмични почивки, а според § 2 на чл. 8 от цитирания регламент за
всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или
седмична почивка водачът трябва да е ползвал следващата дневна почивка.
Ако частта от дневната почивка, която попада в този 24-часов период, е поне 9
/девет/ часа, но е по-къса от 11 /единадесет/ часа, въпросната дневна почивка
се разглежда като намалена дневна почивка. Аналогично е дефинирането на
понятието „намалена дневна почивка“, дадено с разпоредбата на чл. 4, б. „ж“,
второ тире от цитирания Регламент. Съгласно първо тире нормална пък е
онази дневна почивка, включваща всеки период на почивка с
продължителност от поне 11 /единадесет/ часа, като алтернативно тя може да
бъде взета на два пъти, при които първият период на почивка трябва да бъде
непрекъснат с продължителност от поне 3 /три/ часа, а вторият – непрекъснат
период с продължителност от поне 9 /девет/ часа.
Съгласно чл. 4, б. „ж“ от Регламент /ЕО/ № 561/2006 г. на Европейския
парламент и на Съвета, „дневна почивка“ означава дневен период от време,
през което водачът може свободно да разполага със своето време и който
включва „нормална дневна почивка“ и „намалена дневна почивка“.
„Нормална дневна почивка“, от своя страна, означава всеки период на почивка
4
с продължителност от поне 11 /единадесет/ часа. Алтернативно тази редовна
дневна почивка може да бъде взета на два пъти, като първият период трябва
да бъде непрекъснат период с продължителност от поне 3 /три/ часа, а вторият
- непрекъснат период с продължителност от поне 9 /девет/ часа. „Намалена
дневна почивка“ означава всеки период с продължителност от поне 9 /девет/
часа, но по-къс от 11 /единадесет/ часа. По време на всеки период от 24 часа
след края на предишната дневна или седмична почивка трябва да се ползва
нова дневна почивка, която е не по-малка от 11 /единадесет/ последователни
часа. Най-много три пъти между две седмични почивки може да се ползва
намалена дневна почивка с продължителност най-малко 9 /девет/ часа.
Нормалната дневна почивка може да се раздели на две части, първата от кoито
е задължително минимум 3 /три/ часа, а втората – минимум 9 /девет/ часа.
В т. 17 от Регламент № 561/2006 г. на ЕП и на Съвета е казано:
„Настоящият регламент цели подобряване на социалните условия за
работниците и служителите, които са обхванати от него, както и подобряване
на общата безопасност по пътищата. Това се постига чрез разпоредби,
отнасящи се до максималното време за управление за ден, за седмица и за
период от две последователни седмици, разпоредба, която задължава водачите
да ползват редовна междуседмична почивка поне веднъж на две
последователни седмици, и разпоредби, които предписват, че при никакви
обстоятелства дневната почивка не може да бъде по-малка от непрекъснат
период от девет часа. Тъй като тези разпоредби гарантират достатъчна
почивка и като се вземе предвид опитът от практиките по привеждане в
изпълнение през последните години, системата за компенсиране на
намалените дневни почивки вече не е необходима.“.
Следва да се установи по безспорен и категоричен начин, както
обективните елементи на нарушението, така и субективният елемент, които се
явяват част от основанието за налагане на административното наказание. В
случай, че се установи липсата на който и да е от двата елемента-обективният
или субективният на нарушението, издаденото НП се явява
незаконосъобразно, поради протИ.речие на материалния закон.
Съгласно чл. 93б, ал. 7, т. 1 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/,
съобразно която Водач, който не спазва изискванията относно намалената
дневна почивка, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен
5
акт или в AETR, се наказва за намаляване на времето за намалена дневна
почивка до 1 час - с глоба 200 лв.
АУАН е съставен от лице, притежаващо правомощия в тази посока по
смисъла на ЗАвПр. Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, съобразно разпоредбата на чл.92, ал.2 от ЗАвП.
Въпреки това, в хода на административно-наказателното производство
са допуснати съществени нарушения.
Направеното от контролните органи формулиране на фактическото
обвинение е неточно.
Налице е твърдение, че нарушението на водача е извършено поради
това, че не е спазил изискванията относно намалената дневна почивка,
определени в Регламент /ЕО/ №561/2006г, най-малко 9 последователни часа за
периода от 15.10.2024г. до 16.10.2024г. Дневна почивка е намалена с 8 часа и
21 минути.
В настоящия случай в съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление е направен
единствено извода, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да
спазва изискванията на Регламент № 561/2006 г. на Европейския парламент,
свързани с автомобилния транспорт.
Приобщената по делото разпечатка от съдържанието на дигиталния
тахограф, монтиран на управлявания от водача товарен автомобил по никакъв
начин чрез нея не може да се вмени нарушение, извършено от страна на
жалбоподателя В. К.. То е доказателство за движението на автомобила на
конкретна дата и поведението на водача.
В своето заключение по изготвената втора допълнителна съдебно-
техническа експертиза, вещото лице посочва, че от копие на разпечатка на
л.33 от делото е видно, че автомобилът е останал в покой на дата 15.10.2024г. в
14:40 часа по Универсално координирано часово време /UTC/. Следващото
движение започва в 02:01 часа на 16.10.2024г. по Универсално координирано
часово време /UTC/. Изминалото време между установяването в покой и
началото на движение е 12 часа и 21 минути, което е повече от 9 часа. За
времето на престой не е сменяна часова зона ръчно през дисплея на тахографа,
не е имало и нужда.
6
Съдът приема заключението на вещото лице към приложената
допълнителна съдебно-техническа експертиза за вярна, обективна и
компетентна, изготвена от експерт с нужната квалификация.
След анализ на доказателствата отделно и в съвкупност, съдът счита, че
не се събраха доказателства относно съставомерността на извършеното
нарушение от страна на жалбоподателя К..
Реализирането на отговорност предполага от страна на наказващия
орган да бъде доказано по несъмнен начин, че неизпълнението на
разпоредбите на регламента е резултат от действие или бездействие на
жалбоподателя. По тези съображения съдът намира, че нарушението на
жалбоподателя по чл.8, §2, изр.2 от Реглам. 561/06, вр. чл.4, буква „ж“, второ
тире и вр. с чл.78, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е
недоказано, при което жалбата се явява основателна, и обжалваното
наказателно постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.
Следва на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, административно-
наказващият орган ОО „Автомобилна администрация“ – гр.Плевен да бъде
осъден да заплати по сметка на РС-Плевен направените разноски за
възнаграждение на вещото лице в размер на 400.00 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, Плевенски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №35-0003045/20.11.2024г. на ****
ОО „Автомобилна администрация“ – гр.Плевен, определен от министъра на
МТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 от
ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на жалбоподателя В. П. К. на основание
чл.93б, ал.7, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложена глоба
в размер на 200.00 лева, за нарушение на чл.8, §2, изр.2 от Реглам. 561/06, вр.
чл.4, буква „ж“, второ тире и вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр.
На основание чл.63, ал.4 от ЗАНН осъжда административно-
наказващият орган ОО „Автомобилна администрация“ – гр.Плевен да заплати
по сметка на РС-Плевен направените разноски за възнаграждение на вещото
лице в размер на 400.00 лева.
7
Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр. Плевен, в
14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му до
страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8