Р Е Ш Е Н И Е
№261285
Гр. Пловдив, 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД,
I граждански състав, в публично заседание на седми април две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
Районен съдия: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Невена
Назарева , като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 12021 по описа
на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е
искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *********, против К.Д.А.,
ЕГН **********.
Ищецът твърди, че
на 18.04.2018г. е подписано приложение № 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ****, по силата на който вземането,
произтичащо от договор за потр. кредит № *********. между БНП Париба Пърсънъл
Файненс ЕАД и К.Д.А., ЕГН ********** е прехвърлено изцяло в полза на ищцовото
дружество. Договорът за кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си на трети лица, а длъжницата е била
уведомена по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането
от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД с уведомително писмо, изпратено с
известие за доставяне. Съгласно подписания договор за цесия ищецът в качеството
си на цесионер се е задължил от името на цедента да изпраща уведомления за
извършената цесия на длъжниците, като за това ищецът е бил снабден с изрично
пълномощно от цедента. Твърди се, че до длъжника е изпратено по реда на чл. 99,
ал. 3 ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на "БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България" в качеството му на
универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс4 ЕАД,
съответно с изх. № *********
г., с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД, което не е било потърсено
от длъжника.
На 08.07.2019 г. от
страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция" отново блое изпратено уведомление
за извършената цесия, както и за настъпилата предсрочна изискуемост с изх. № *********, което останало
непотърсено от длъжника.
Към исковата молба е представено копие от уведомлението за
извършената цесия от страна на "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България" в качеството му на универсален правоприемник на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с изх. № ******** г., което да с връчи на ответника ведно с
исковата молба и приложенията към нея, в случай че последният оспори действията
във връзка с уведомяването му за станалата продажба на вземания. Позовава се на постановените от ВКС на
основание чл. 290 и 291 от ГПК решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г.
на I ТО и решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II TO, съгласно които ако към
исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника
за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на
препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно
чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от
съда като факт от значение за спорното право. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане
на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване
за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
старря кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. С оглед на което
фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от
значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи,
че претендираното с исковата молба задължение не е погасено.
Сочи се, че процесното вземане
произтича от подписан на 25.07.2016 г. договор за потребителски
кредит № ******
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като Кредитор, и К.Д.А., като
Кредитополучател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал
кредит на Кредитополучателя се уредени
от Договора за потребителски кредит, като размерът
на предоставения с този договор кредит е равен на сумата, посочена в поле „Общ
размер на кредита“, а именно 4 000,00 лв. Страните по договора постигнали съгласие да
бъде сключена застраховка на плащанията, при която застраховката да бъде
платена директно на застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД, като
застрахователната премия била уговорена в размер на 496,00 лв., разделена на равен брой
вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни
вноски“, част е от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна
погасителна вноска“ и съгласно погасителния план на договора за заем е включена
в размера на договорната лихва. С подписване на договора за кредит кредитополучателят се
съгласил да заплати на Кредитора и такса ангажимент в размер на 140,00 лв.,
срещу която Кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, при
съдържащите се в този документ условия, размери и срокове. Таксата се заплаща
от Кредитополучателя при усвояване на кредита, като Кредиторът удържа сумата
посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.
Общата стойност на
плащанията по кредита е договорена в размер на 6 243,40 лв., като договорната лихва по
кредита, уговорена
от страните е в размер на 2 243,40 лв. Кредитополучателят се е
задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.03.2019 г., на 31 броя равни месечни
погасителни вноски, всяка от които по 201,40 лв, при първа погасителна вноска
20.09.2016
г. съгласно погасителен
план, посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежът на
всяка отделна погасителна вноска.
Крайният
срок за издължаване на всички задължения по кредита е 20.03.2019 г. /дата на
последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от
договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не е
изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски,
кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна
изискуемост. Съгласно чл. 5 от ОУ
към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора
става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от
този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски
за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от
Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. В конкретния случай,
поради допусната от страна на Кредитополучателя забава за плащане в срок на две
месечни погасителни вноски е настъпила предсрочна изискуемост, считано от
20.05.2017 г., която дата представлява падежа на девета погасителна вноска. Кредитополучателят бил уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост с уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне. Съгласно условията на договора за потребителски
кредит, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи
обезщетение
за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска, като на длъжника била начислена лихва за
забава за периода от 21.05.2017 г. /денят, следващ датата на настъпване на
предсрочната изискуемост/ до датата на подаване на заявлението в съда, която е
в общ размер на 387,45 лева. Длъжникът
не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Погасената до
момента сума от същия е
в размер на 2618,20 лв., като с нея били
платени: договорна лихва от
1421,34 лв., главница от 1196,86 лв. Иска се присъждане на законна лихва за забава
от датата на депозиране на настоящото заявление в съда до окончателното
изплащане на задължението.
Съгласно чл. 5 от Условия
към договора за кредит при просрочване на две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора
става предсрочно изискуемо в целия му размер включително всички определени от
този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски
за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от
Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. С подписването на договора
страните са договорили дължимостта на пълния размер на възнаградителната лихва
независимо от автоматичното настъпване на предсрочната изискуемост на
вземането, предвид на което
със заявлението за издаване на заповед за изпълнение се претендира
действителния остатък между начислената възнаградителна лихва при подписване на
договора и платената
възнаградителна лихва до датата на входиране на заявлението в съда.
Според ищеца мотивите към т. 18 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., които макар и
да разрешават сходна хипотеза, не са приложими в конкретния случай, поради това, че цитираният тълкувателен
акт разглежда вземане, произтичащо от договор за банков кредит, като заключава,
че предсрочната му изискуемост настъпва с неплащането или при настъпване на
съответни обстоятелства едва след като банката е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
от банката - кредитор по реда на чл, 418 във вр. с чл. 417 т. 2 от ГПК и чл. 60
ал. 2 от Закона за кредитните институции. Дружеството, предоставило кредита,
предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение към датата на
отпускане на кредита, е
небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 Закона за кредитните
институции, като стопанската активност
на финансовите институции не е подчинена на ЗКИ и неговият чл. 60, ал. 2 се явява
неприложим за тях. Поради неприложимост на чл. 60, ал.2 от ЗКИ в отношенията на небанковите
кредитодатели с техните клиенти липсва нормативна опора за настъпване
последиците на автоматичната предсрочна изискуемост да се въвеждат допълнителни
пренщнциални условия извън договорно утвърдените.
Твърди се, че
към датата
на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение все още
не е бил настъпил падежът на всички вноски, тъй като последната била дължима на
20.03.2019 г.
съгласно погасителния план към сключения договор, но към датата на подаване на настоящия иск
всички вноски били падежирали,
предвид което вземането е станало изискуемо в пълен размер и исковата претенция
включва и вноските, чийто падеж е настъпил и след подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение. Моли съдът
да приложи разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК в съответствие с дадените
указания в т. 9 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното ищецът сочи
наличието на правен
интерес от предяване на вземането му по съдебен ред, с оглед
на което е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по
реда на чл. 410 от ГПК срещу К.Д.А. ***, за заплащане на главница от 2 803,14 лева, възнаградителна лихва от 630,06 лева, начислена за периода от 20.04.2017г. г. до 20.03.2019 г., обезщетение за забава от 387,45 лева, начислено за периода от 21.05.2017г.
до датата на
подаване на заявлението в съда, ведно със
законна лихва за забава върху главницата,
считано от датата
на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. В случай, че
устанонителните искове бъдат отхвърлени да се уважат предявените осъдителни
искове за същите суми, ведно със зак. лихва върху главницата от датата на
подаване на исоквата моба в съда до окончателното й изплащане.
От ответника,
чрез назначения му от съда особен представител адв. М.Ч., е постъпил писмен
отговор, с който се оспорват предявените искове като неоснователни. Изложени са
съображения за липса на валидно облигационно правоотношение между ищеца и
ответника, понеже АСВ не бил
легитимен кредитор на
ответника,
който притежава
ликвидно, безспорно установено по основание и размер вземане от доверителя ми
въз основа на валидно облигационно правоотношение. Освен това от исковата молба не ставало ясно на какво конкретно основание ищецът
претендира процесната
сума, респ. на какво основание е станал кредитор на доверителя ми - на Договор
за цесия, или на Договор за потребителски кредит. Цитираните в исковата молба Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
27.07.2017 и Приложение №1 от 18.04.201Вг. към него, с което били прехвърлени вземанията на БНП Париба Пърсънъл Файнненс ЕАД,
ЕИК **** /БНП/ -
цедент към АСВ - цесионер, произтичащи от
Договор за потребителски кредит №********.
по никакъв начин валидно не били съобщени на ответника, нито той е бил надлежно уведомяван
от страна на цедента, съгласно чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, като от
страна на
цедента на били положени
необходимите усилия за уведомяване на ответника
по съществуващите начини за уведомяване (куриер, електронна поща, телефон, нотариална покана), като цеденгьт и цесионерът се задоволили
единствено с изпращане на писмо с обратна разписка чрез „Български пощи“ ЕАД,
което не е достигнало до знанието на доверителя ми н няма как да се счита за
получено, респ. да породи предвидения в закона правен ефект и последици. Договорът за цесия нямал действие по отношение на ответника, същият му е
непротивопоставим, и той не дължи каквото и да било изпълнение на ищцовата
страна АСВ, та камо ли заплащането на процесната сума. Съгласно чл. 99, ал.1 от ЗЗД
кредиторът може да прехвърли своите вземания освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Сочи се също така невъзможността на особения представител да приеме уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от името на ответника. Оспорена е действителността на
договора за
цесия доколкото естеството
на вземането не допуска валидното му цедиране към ответната страна, с оглед на
което договорът за цесия бил недействителен (нищожен) поради противоречието му със
закона, съгласно чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД и поради невъзможен предмет - чл. 26, ал.2, предл. 1 ЗЗД. Отделно от това, доколкото договора за цесия е възмезден, то същия е недействителен и поради липса на съществен елемент на
сделката - цена на конкретното
прехвърляно вземане от моя доверител, с оглед на което ищецът не разполага с валидно съществуващо,
ликвидно и изискуемо вземане в горепосочените размери. Не било
уговорено изрично от какво се състои цедираното към ответника
вземане и от какво произтича. Счита,
че в договора за
цесия не бил
уговорен точният размер на прехвърленото вземане, както и от какво се състои
цедираното към ответника вземане. Не било уговорено също така между цедента и
цесионера каква
част от цедираното вземане представлява непогасена главница, каква част
представлява мораторни лихви за просрочие, за какъв период от време са
начислени, кога е настъпила предсрочната изискуемост на това вземане в пълен
размер. Твърди се, че главницата от 3860 лв. не била предоставена на ответника.
На следващо място се твръди, че договорът за кредит и
преддоговорната информация не отговаряли
на изискването на чл. 5, ал.4 и чл.10, ал.1 от ЗПК - не били с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. Договорът за кредит
съдържал
неравноправни клаузи по см. на чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП, които са нищожни на осн. чл. 26, ал.1 ЗЗД и поради противоречието му
с чл. 10а и чл.11 и чл. 19 от ЗПК, а именно: Чл. 10а, ал. 2 ЗПК - Кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, каквато в настоящият случай е таксата „Ангажимент", в
размер на 140 лв. лв. при уговорен размер на главницата от 3860 лв.; чл. 11, ал.
1, т, 9 ЗПК - не е подробно
уговорен лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен
лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация
се предоставя за всички приложими лихвени проценти. В договора за кредит е
посочен лихвен процент „27,62 %"; Чл. 11, ал. 1, т.9а ЗПК - в договора липсва
методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно
чл, 33а от ЗПК; Чл. 11, ал. 1, т.11 ЗПК в договора липсва уговаряне на
условията за издължаване на кредита от потребителя; Чл. 11, ал.1, т. 12 ЗПК - в погасителния план липсва разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент; Чл.
11, ал. 1, т. 15 ЗПК - липсва уговорка за лихвения процент,
който се прилага при просрочени плащания, както и стойността на всички
разходи, които се дължат при неизпълнение иа договора и чл. 11, ал. 1, т. 16 ЗПК - липсва предупреждение за
последиците за потребителя при просрочие на вноските; за които съдът
следи служебно. Оспорва се размера на
претендираните суми като неправилно изчислени и прекомерни.
Съдът като взе
предвид доводите на страните, доказателства по делото и закона, приема следното
от фактическа и правна страна.
Предявен е иск по
член 422 ГПК, вр. с член 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, съединен при
условията на евентуалност с осъдителен иск по член 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с
член 9 от ЗПК.
Съгласно
представеното ч. гр. д. № 3655/2019г. по описа на І гр.с. на ПРС срещу ответника
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
следните суми: главница от 2 803,14 лева, възнаградителна
лихва от 630,06 лева, начислена
за периода от 20.04.2017г. г.
до 20.03.2019 г., обезщетение за забава от 387,45 лева, начислено
за периода от 21.05.2017г. до датата
на подаване на заявлението в съда, ведно със
законна лихва за забава върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в
съда – 07.03.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
На 25.07.2016 г.
между БНП Париба пърсънъл Файненс ЕАД, в качеството на кредитор и
ответника в качеството на кредитополучател е сключен договоро за потребителски паричен
кредит ****** при следните уговорени от страните параметри и условия: размер на
кредита за потребителски цели от 4000 лева; застрахователна премия от 496 лева;
такса ангажимент от 140 лева; 31 броя погасителни вноски с месечно погасителна
вноска от 201,40 лв.; обща стойност на плащанията от 6243,40 лева; ГПР от 35,22% и лихвен процент
от 27,62 %.
В договора е
отразен погасителния план, в който са отразени падежните дати, размера на вноските
и оставащата главница в лева, като падежът на последната погасителна вноска е
20.03.2019г. Съгласно член 7 от договора за кредит месечните погасителни вноски
ще покриват компонентите на задължението в последователност разноски, лихва,
главница, а съгласно член 9 от договора за кредит всички съобщения с изявления
на кредитора, отправени до кредитополучателя се считат получени и узнати
от кредитополучателя, ако бъдат
изпратени на адрес, предоставен от кредитополучателя. С подписване на договора кредитополучателят
удостоверява изричното си съгласие за получаване на съобщенията, отправени от
кредитора по начините и чрез средствата, описани по-горе.
Съгласно чл. 5 от
условията по кредита който гласи, че при просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени
от този договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е
необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната
изискуемост. Съдът счита, че предсрочната изискуемост на кредита е била
надлежно обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение, доколкото правилата на договора за
кредит уреждат фингирано връчване на известията до кредитополучателя на
посочения от него адрес за кореспонденция. Длъжникът по кредита е и надлежно
уведомен за цесията на вземането, чрез връчване на уведомлението за цесия на
назначения му от съда особен представител, като съдът намира, че това
възражение би имало смисъл само в случай, че длъжникът е извършил плащания по
кредита след извършената цесия, но случая последното плащане по кредита е
извършено на 21.09.2017г., преди прехвърлянето на вземането, което е през 2018
година.
Представен е и стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, в
който е посочено, че нетната сума за получаване е в размер на 3860 лева, след
удържане на такса ангажимент и застр. премии /ако има такива/, а не 4000 лева. Условията
за усвояване на кредита са следните: след одобряване на кредита и подписване на
кредита, по посочена от клиента банкова сметка, ***. премии се заплащат
директно на застр. агент Директ Сървисис АД. Кредитът е следвало да се издължи на
31 бр. анюитетни месечни погасителни вноски, лихвата и др. разходи /без
конкретика/, всяка една вноска в размер
на 201,40 лв. В част ІІІ, озаглавена разходи по кредита, е посочено, че
лихвеният процент е фиксиран и е в размер на 27,62 % с период на олихвяване от
31 месеца, но не са посочени условията за прилагането му, доколкото не става
ясно тази лихва върху коя от двете суми 4000 лева ии 3860 лева се начислява,
което обстоятелство би дало отражение върху изчисляването на ГПР. За ГПР е
разписано да е в размер на 35,22%, но не са посочени общите разходи за
потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит, така че да се даде възможност на потребителя да сравни
различните предложения за сключване на договор за кредит, или е налице липса на
конкретизация относно начина на формиране на ГПР. Неясното определяне на ГПР е
самостоятелно основание за недействителност на договора съгласно член 22 от
ЗПК. В този случай съгласно член 23 от ЗПК потребителят дължи само чистата
стойност на кредита, която в случая е 2707,14 лева, съобразно изслушаното и
прието от съда заключение на вещото лице С.К..
По изложените
съображения установителния иск ще се уважи като основателен за сумата от
2707,14 лева главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното й изплащане, като в останалата му част
искът подлежи на отхвърляне като неоснователен.
С оглед изхода на
спора на ищеца ще се присъдят разноски по заповедното производство в размер на 54,14
лева държавна такса и 35,50 лева за юрк. възнаграждение и разноски по исковото
производство в размер на 557,47 лева.
Така мотивиран,
съдът:
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на К.Д.А., ЕГН **********, че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *****, сумата от 2707,14 лева - главница по договор за потребителски кредит № ******, сключен на 25.07.2016г., между БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД и К.Д.А., ЕГН **********, ведно със законна
лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението – 07.03.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2045. по
ч. гр. д. № 3655/2019 г. на ПдРС, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за присъждане на главница над 2707,14 лева до пълния претендиран
размер от 2803,14 лева, сумата от 630,06 лева договорна лихва за периода от 20.04.2017 г. до 20.03.2019 г. и сумата от 387,45 лева – лихва за забавеното плащане за периода от 21.05.2017 г. до 06.03.2019г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА К.Д.А., ЕГН **********
да заплати
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 647,11 лева съдебно-деловодни разноски в
настоящото и заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Пловдивски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/
Анета Трайкова
Вярно с оригинала.
Секретар: Н. н.