РЕШЕНИЕ № 6
гр. Кнежа, 20.01.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Кончарска,
при секретаря Красина Давидова,
като разгледа докладваното от съдията Кончарска Гр. дело № 493 по описа
на съда за 2020 година и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., с адрес на управление във Франция, гр. Париж, бул. „Осман“ № 1,
представлявано от Лоран Давид и Льо Везине, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А., клон България, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров,
чрез юрк. Н.А.М., срещу Г.Г.С., с адрес: ***, с която се иска от съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че в полза на ищеца съществува вземане по договор CARD-15586883, обективирано в заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 296/ 2020 год. по описа на РС
Кнежа, а именно: 217.75 лв. – главница; 15.06 лв. – мораторна лихва за периода
от 12.10.2018 год. до 16.07.2020 год., ведно със законната лихва, считано от
постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на вземането. В условия на евентуалност,
ищецът предявява осъдителен иск срещу ответника за заплащане на горепосочените
суми.
В молбата се твърди, че вземането се основава на
сключен на 25.12.2017 год. между ищеца, в качеството на кредитор и ответника,
като кредитополучател, договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № CARD-15586883, по силата на който кредиторът е издал на
кредитополучателя кредитна карта Мастъркард с максимален кредитен лимит в
размер на 1 000 лв. Сочи се, че използваният кредитен лимит е сумата,
която кредитополучателят е използвал за покупки и/или теглена на пари в брой от
отпуснатия кредитен лимит, а разполагаемият кредитен лимит представлява сумата,
която остава на разположение по револвиращия кредит, след като картодържателят
е усвоявал суми по кредита. Сочи се още, че съгласно договора
кредитополучателят дължи лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния
лимит за времето на ползването му. Твърди се, че в договора била предвидена
възможност кредитополучателят да се възползва от услугата „Превод на пари по
сметка“ и „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора“
и че ответникът се е възползвал от последната възможност, обективирана в чл. 4
от договора. Твърди се, че на 25.12.2017 год. е било извършено усвояване чрез
покупка на изплащане по револвиращ кредит с код на усвояването CREX-15586826 за закупуване на стоки и услуги на изплащане
на стойност 319.99 лв. за срок от 6 месеца. Твърди се още, че било договорено
кредитът за стоки и услуги да бъде платен на 6 бр. равни месечни вноски, всяка
в размер на 60.41 лв., с падеж – 1-во число от месеца, както и че за ползването
на услугата по договора е бил договорен ГЛП и ГПР. Посочва се, че ако
кредитополучателят не направи плащане на вноска на съответния падеж, тя ще бъде
удържана от лимита на кредитната карта и олихвена от деня на падежа. Сочи се
още, че след усвояването на суми по кредитната карта за кредитополучателя
възниква задължение за заплащане на месечна погасителна вноска, представляваща
променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на
задължението.
Излагат се твърдения, че ответникът е преустановил
редовното обслужване на револвиращия потребителски кредит на 01.05.2018 год.,
като при забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата. Твърди се, че при просрочие на две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането
на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, вкл. всички надбавки
по договора, ведно с обезщетение за забава, както и че на 17.10.2018 год. на
ответника е била изпратена покана за доброволно изпълнение, с която кредитът
бил обявен за предсрочно изискуем. Твърди се, че непогасеното задължение по
револвиращия кредит, отпуснат на ответника, е в общ размер на 232.81 лв., от
които: 217.75 лв. главница и 15.06 лв. мораторна лихва за периода от 12.10.2018
год. до 16.07.2020 год., като на 01.05.2018 год. поради преустановяване на
плащанията кредитна карта е била блокирана от кредитора.
Изложени са твърдения, че за събирането на посочените
суми ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК в РС – Кнежа и било образувано ч.гр. дело № 296/
2020 год., в производството по което е била издадена заповед за изпълнение.
Посочва се, че със съобщение от съда ищецът бил уведомен за възможността да
предяви установителен иск в едномесечен срок, което обусловило правния му
интерес от предявяване на настоящата искова претенция.
В заключение, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на
паричното задължение по револвиращия потребителски кредит. Претендира деловодни разноски както в настоящото, така и в
заповедното производство.
С разпореждане от 13.10.2020 год. съдът е изпратил със
съобщение по чл. 131 от ГПК препис от
исковата молба и приложенията към нея за връчване на ответника Г.С. и същият е
получил книжата по делото на 20.10.2020 год., лично.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба.
ИЩЕЦЪТ – редовно призован, в съдебното заседание не изпраща
представител. С депозирана по делото писмена молба чрез пълномощника – юрк. Н.М.,
с представено пълномощно, заявява, че не възразява делото да бъде разгледано в негово
отсъствие, както и че поддържа така предявения иск. Позовава се на писмените
доказателства. В особено искане, изложено в молбата, моли съда да се произнесе
с неприсъствено решение по реда на чл. 238 и сл. от ГПК в случай, че са налице
условията за това.
ОТВЕТНИКЪТ – редовно призован, не се явява в о.с.з. Не е
депозирал отговор на исковата молба, не изпраща процесуален представител в
съдебното заседание и не взема становище по иска.
Съдът като
прецени доводите, изложени от ищеца в ИМ, събраните по делото писмени доказателства,
както и направеното процесуално искане по реда на чл. 238 във вр. с чл. 239 от ГПК, намира за установено следното:
Представени и приети по делото са следните писмени
доказателства: договор за револвиращ потребителски кредит с номер CARD-15586883; усвояване CREX-15586826 от дата 25.12.2017 год., сертификат № CREX-15586826 заедно с Общи условия за застраховка
„Закрила на плащанията „Плюс“ на кредитополучателите на кредит за покупка на
стоки на изплащане и декларация за предоставяне на лични данни; приложение № 2
към чл. 5, ал.2 от ЗПК – стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна
карта; фактура (копие) № ********** от 02.01.2018 год. за закупена от Г.Г.С.
стока – мултимедия 1 дин, на стойност 319.99 лв.; разписка за получаване на
документи, последна покана за доброволно изпълнение; удостоверение за актуално
състояние на ю.л. и документ довнесена по сметка на съда държавна такса.
Съдът намира, че предявеният иск е вероятно
основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства.
Предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение са: на първо място, ответникът да не е представил в законовия срок
отговор на исковата молба; ответникът да не се яви в първото по делото съдебно
заседание, без да е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие и
ищецът да е отправил искане за постановяване на такова решение срещу ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал.1, т.1 от ГПК
съдът следва да е указал на страните последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и съгл. т.2,
ал.1 на чл. 239 ГПК искът да е вероятно основателен с оглед посочените
обстоятелства и представените доказателства.
Ответникът не е взел становище по делото и
не е оспорил исковата молба по реда на чл. 131 ГПК. Не е ангажирал никакви
доказателства и дори не е изразил становище дали дължи или не дължи претендираната
сума.
Съдът като взе предвид, че на ответника е връчено
съобщение (по реда на чл. 45 от ГПК), ведно с разпореждане по чл. 131 от ГПК
заедно с препис от исковата молба и приложенията към нея, с което са му указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му
в съдебно заседание; определение за насрочване и доклад по делото (чл. 140 ГПК)
и призовка за насрочено о.с.з. – по реда на чл. 45 от ГПК, както и че искът с
правно основание 422 вр. чл. 415 от ГПК е вероятно основателен, с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени
доказателства, намери, че следва да бъде постановено неприсъствено решение, без същото да се мотивира по същество, с което предявеният
от ищеца положителен установителен иск бъде уважен изцяло, с всички произтичащи
от това законни последици.
По
разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 и
ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
пред настоящата съдебна инстанция деловодни разноски в размер на 225 лв., от
които: 125 лв. – платена д.т. и 100 лв. – за юрисконсултско възнаграждение, опредено
по реда на чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25, ал.1 от НЗПП, както и разноски в
заповедното производство в размер на 75 лв.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 238, ал.1 и чл. 239 от ГПК,
Кнежанският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422, ал.1
във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, че Г.Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., с адрес на управление във Франция, гр. Париж, бул. „Осман“ № 1,
представлявано от Лоран Давид и Льо Везине, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А., клон България, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров,
чрез юрк. Н.А.М., следните суми: 217.75
лв. (двеста и седемнадесет лева и 75 ст.) – главница по договор за
потребителски кредит CARD-15586883;
15.06 лв. (петнадесет лева и 6 ст.) –
мораторна лихва за периода от 12.10.2018 год. до 16.07.2020 год.; законната
лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда до окончателното изплащане на задължението, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 310 от 24.07.2020 год. по Ч.Гр. дело № 296/ 2020
год. по описа на РС –
Кнежа.
Сумите могат да бъдат внесени по следната
банкова сметка ***:
IBAN:
***; BIC/***:
BNPABGSX – БНП Париба С.А., клон София.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал.1 и ал.8 от ГПК Г.Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., с адрес на управление във Франция, гр. Париж, бул. „Осман“ № 1,
представлявано от Лоран Давид и Льо Везине, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А., клон България, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров, разноски в настоящото исково производство в размер на 225 лв. (двеста двадесет и пет лева),
както и сторените разноски в заповедното производство по Ч.Гр. дело № 296/ 2020
год. по описа на Кнежански РС – в размер на 75 лв. (седемдесет
и пет лева).
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал.4 от ГПК.
Преписи
от настоящото решение да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: