№ 20695
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 202№ ..********* по
описа за 2023 година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответниците дължат при условията на разделност сумата от 28 лева главница за дялово
разпределение за периода от м.08.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 19.09.2022 г., до окончателното изплащане и сумата от 6,14 лв. – законна
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.10.2019 г. –
24.08.2022 г. Претендира разноски.
От ответниците Н. В. П. и А. Н. П. в срока по чл.1№ .. ГПК са депозирани отговори на
исковата молба, напълно идентични по своето съдържание, в които поддържат становище за
недопустимост на исковата претенция относно признатите за дължими суми в заповедното
производство. По същество спорват изпадане в забава, както и правото на ищеца да търси
плащане на възнаграждението за услугата дялово разпределение на доставената в етажната
собственост топлоенергия. Правят възражение за изтекъл период на погасителна давност за
част от претиндираните суми.
Третото лице помагач „ТТ С” ЕООД счита, че предявените искове са основателни и
доказани.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Със заявление вх. № 1..19.09.2022 г. заявителят „Т С” ЕАД е поискал издаване на заповед по
1
реда на чл. 410 ГПК за следните суми: 1327,83 лв. – главница, представляваща цена на
топлинна енергия, доставена за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. и сумата № ..,62 лв.
за дялово разпределение за периода от м.08.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 19.09.2022 г., до окончателното им изплащане; сумата от 177,92 лв.
– законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. –
24.08.2022 г., както и сумата от 6,14 лв. – законна лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода 01.10.2019 г. – 24.08.2022 г. В петитума на исковата молба
обаче не е направено искане за установяване дължимост на сумата от 1327,83 лв.- главница,
сумата 177,92 лева- лихва за периода 15.09.2020 г. – 24.08.2022 г. и сумата 1,81 лева (15,81
лева- 14 лева) за дялово разпределение, поради което в тази част издадената заповед за
изпълнение следва да се обезсили.
Ответниците не оспорват, че са потребители на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от
ДР на ЗЕ, а следователно и длъжници за годишни такси за извършваната услуга за дялово
разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в
действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се
възлага на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово
разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово
разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по
реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в
който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а
след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1
предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез
упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на
плащане на услугата дялово разпределение.
По делото въз основа на съвкупната преценка на доказателствата в т.ч. представените от
третото лице-помагач писмени доказателствени средства, съдът приема, че услугата дялово
разпределение е била реално осъществена, а нейната стойност възлиза на претендираната
сума, поради което ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане за стойност на
услугата дялово разпределение в размер на 28 лева и за периода м. 08. 2019 г. – м. 04. 2021 г.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен искът за мораторна лихва за неплатена услуга
2
дялово разпределение. По арг. от чл. 36 от ОУ не се установява уреден ред и начин за
заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът претендира разноски за заповедното производство, от които 30,87 лева за заплатена
държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение; за исковото производство –
49,88 лева за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, което съдът
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащане на правната
помощ, определя в минималния нормативно предвиден размер от 100 лв., съобразявайки
обема на извършените от юрисконсулта действия по защитата, както и това, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност. Съобразно уважената част от иска на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължи сумата от 122,92 лева разноски в исковото
производство и сумата от 80,36 лв. – разноски в заповедното. Извършените разноски съдът
присъжда в пълен размер, по аргумент за противното от чл.78, ал.2 ГПК, тъй като въпреки
признанието на исковете, именно ответниците, с поведението си, са станали причина за
завеждане на делото.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. в полза на адв. В. Ф. С., предоставил на
ответника Н. П. и в в полза на адв. Н. И. И., предоставил на ответника А. П. безплатно
процесуално представителство, видно от отбелязването в този смисъл в представените
договори за правна помощ и съдействие, следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете в размер от по 71,94 лв., от
определения по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минимум от 400 лева. Когато с една искова молба
са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение
оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на
адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове – в този смисъл е
Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о., ТК. В
конкретния случай сборът от цената на всички искове е в размер под 1000 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.04.2022 г.
по ч.гр.д. №50693/2022г. по описа на СРС, 151 състав В ЧАСТТА относно присъдена сума за
3
главница в размер на 1327,83 лева, сумата 177,92 лева- лихва за периода 15.09.2020 г. –
24.08.2022 г., сумата 1,81 лева за дялово разпределение, поради непредявен иск за
установяване дължимост на сумите.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от "Т С" ЕАД, ЕИК .., гр. София,
ул. ".." № .. срещу Н. В. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Г..“ № № ..,
ет.1, адв. В. С. с правно основание чл.422, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 14 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от м.08.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
19.09.2022 г., до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч. гр. д. № 50693/2022 г. по описа на СРС, 151-ви състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 3,07 лева мораторна лихва, дължима върху цената на услугата за
дялово разпределение като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от "Т С" ЕАД, ЕИК .., гр. София,
ул. ".." № .. срещу А. Н. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Г..“ № № ..,
ет.1, адв. Н. И., с правно основание чл.422, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 14 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от м.08.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
19.09.2022 г., до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч. гр. д. № 50693/2022 г. по описа на СРС, 151-ви състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 3,07 лева мораторна лихва, дължима върху цената на услугата за
дялово разпределение като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. В. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Г..“ № № .., ет.1,
адв. В. С. и А. Н. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Г..“ № № .., ет.1,
адв. Н. И. да заплатят по равно на "Т С" ЕАД, ЕИК .., гр. София, ул. ".." № .. на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 122,92 лв. – разноски за исковото производство и сумата от 80,36
лева - разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА "Т С" ЕАД, ЕИК .., гр. София, ул. ".." № .., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В. Ф. С.,
ЕГН **********, адрес на дейността: гр. София, ул. „Г..“ № № .., ет.1, офис партер, сумата
от 71,94 лева - възнаграждение за оказана безплатна помощ на ответника Н. В. П., на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
ОСЪЖДА "Т С" ЕАД, ЕИК .., гр. София, ул. ".." № .., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н. И. И.,
ЕГН **********, адрес на дейността: гр. София, ул. „Г..“ № № .., ет.1, офис партер, сумата
от 71,94 лева - възнаграждение за оказана безплатна помощ на ответника А. Н. П., на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните и е постановено при участието на „ТТ С” ЕООД, ЕИК ..- трето
лице помагач на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5