Р Е
Ш Е Н
И Е № 260067
гр. Пловдив, 12.05.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ІІ граждански състав, в открито заседание
на дванадесети април две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
СТОЯН ГЕРМАНОВ
при участието на секретаря АННА СТОЯНОВА, като разгледа
докладваното от съдия ГЕРМАНОВ въззивно гражданско
дело № 158/2021 г., намира за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е
въззивна жалба вх. № 263812/02.02.2021 г. от А.Г.А. ЕГН ********** и М.Н.А.
ЕГН ********** против решение № 260581/21.12.2020 г.,
постановено по г.д. № 1464/2020 г. по описа на Окръжен
съд – ......, с което е признато за установено по отношение на А.Г.А. и М.Н.А.,***, че Р. К. Д. с ЕГН – ********** ***, е собственик на следните недвижими имоти: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор .....по
КККР на град П., намиращ се в сграда № 3, разположена в поземлен имот с
идентификатор ...., с адрес: град П., ул. „П. н.“ № 55, ет. 4, ап. № 17, с
предназначение на СО : жилище, апартамент; брой нива на обекта : 1; посочена в
документа площ: 70.80 кв. м., ведно с прилежащите към обекта: изба № 5 с площ
от 1.95 кв. м. и 3.34 ид. ч. + 0.09% ид. ч. от общите части на сградата, при
съседни СО: на същия етаж: ......; ......; под обекта: .....; над обекта: ......;
а също и върху 13/145.88 ид. ч. от подземния гараж в сградата, заснет по КККР
на град П. като САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор ......, намиращ се в сграда
№ 3, разположена в поземлен имот с идентификатор ...., с адрес: град П., ул. „П.
н.“ № 55, ет. 1, с предназначение на СО: гараж /подземен паркинг/ в сграда,
целият с обща площ от 145.88 кв. м., с правото на ползване на отразеното по
архитектурния проект на сградата паркомясто под № 5, разположено в северната
част на същия гараж /подземен паркинг/, с площ на това паркомясто от 13 кв. м.,
ведно с 8.93 % ид. части от общите части на сградата, при съседни СО за целия
гараж /съгласно схемата на обекта издадена от СГКК – П./: на същия етаж: няма;
под обекта: няма; над обекта: ......, ......, ......, по силата на реализирано
право на строеж, придобито от Р. .... Д. посредством договор за продажба на
права на строеж върху недвижим имот, сключен с „И. .“ ООД във формата на
Нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № 393/27.06.2011 г. на С.З. –
Нотариус №.. по регистъра на Нотариалната Камара, като А.Г.А. ЕГН **********
и М.Н.А. ЕГН ********** са осъдени да й предадат владението върху
посочените имоти и да й заплатят разноски; като със същото решение е признато
за установено по отношение на А.Г.А. и М.Н.А.,***, че Т.Х.Д. с ЕГН – ********** и К.С.Д. с ЕГН – ********** *** са собственици в
режим на съпружеска имуществена общност на следните недвижими имоти: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ с идентификатор ......по КККР на град ......, намиращ се в сграда № 3, разположена в поземлен
имот с идентификатор ...., с адрес: град ......, район „Ю.“, ул. „П. н.“ № 55,
ет. 3, ап. 11, предназначение на СО: жилище, апартамент; брой нива на обекта:
1; посочена в документа площ: 70.80 кв. м., ведно с прилежащите към обекта изба
№ 4 с площ от 2.00 кв. м. и 3.34 ид. ч. + 0.09% ид. ч. от общите части на
сградата; съседни СО в сградата : на същия етаж: ......; ......; под обекта: ......;
над обекта: ......; а също и върху 12.50/145.88 ид. ч. от подземния гараж в
сградата, заснет по КККР на град ...... като САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с
идентификатор ......, намиращ се в сграда № 3, разположена в поземлен имот с
идентификатор ...., с адрес: град ......, район „Ю.“, ул. „П.н.“ № 55, ет. 1, с
предназначение на СО: гараж /подземен паркинг/ в сграда; с обща площ от 145.88
кв. м., с правото на ползване на отразеното по архитектурния проект на сградата
паркомясто под № 4, разположено в североизточната част на същия гараж /подземен
паркинг/, с площ на това паркомясто от 12.50 кв. м., ведно със 7.80 % ид. части
от общите части на сградата, при съседни СО за целия гараж /съгласно схемата на
обекта издадена от СГКК – ....../: на същия етаж: няма; под обекта: няма; над
обекта: ......, ......, ......, по силата на реализирано право на строеж,
придобито от Т.Х.Д. по време на брака й с К.С.Д. посредством договор за продажба
на права на строеж върху недвижим имот, сключен с „И. ..“ ООД във формата на
Нотариален акт № ., том., рег. № ., дело № 392/27.06.2011 г. на С. З.– Нотариус
рег. № ..по регистъра на Нотариалната Камара, като А.Г.А. ЕГН **********
и М.Н.А. ЕГН ********** са осъдени да им предадат владението върху
посочените имоти и да им заплатят разноски.
Жалбоподателите молят съда да постанови
решение, с което да обезсили обжалваното и да прекрати производството в
установителната част на иска или да отхвърли тази част от иска, както и да
отхвърли осъдителната част от иска. Претендират разноски.
Ответникът
счита, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
Иск с правна квалификация чл. 108, ал. 1 от
ЗС.
Предявен е иск
от Р. .... Д. с ЕГН – ********** ***, Т.Х.Д. с ЕГН –
********** и К.С.Д. с ЕГН – ********** ***.
Ищците молят съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по
отношение на А.Г.А. и М.Н.А., че Р. .... Д.
е собственик на следните недвижими имоти: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с
идентификатор .....по КККР на град ......, а също и върху 13/145.88 ид.
ч. от подземния гараж в сградата, заснет по КККР на град ...... като
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор ......, по силата на реализирано право на
строеж, придобито от нея посредством договор за продажба на права на строеж
върху недвижим имот, сключен с „И..“ ООД във формата на Нотариален акт № ., том
., рег. №., дело № 393/27.06.2011 г. на С.З.– Нотариус №. по регистъра на
Нотариалната Камара и същите да бъдат осъдени да й предадат владението
върху посочените имоти; както и да бъде признато за установено по
отношение на А.Г.А. и М.Н.А., че Т.Х.Д. и К.С.Д. са собственици в режим на съпружеска
имуществена общност на следните недвижими имоти: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор ...... по КККР на
град ......, а също и върху 12.50/145.88 ид. ч. от подземния гараж в сградата,
заснет по КККР на град ...... като САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор ......, по
силата на реализирано право на строеж, придобито от Т.Х.Д. по време на брака й
с К.С.Д. посредством договор за продажба на права на строеж върху недвижим
имот, сключен с „И.“ ООД във формата на Нотариален акт № ., том., рег. №., дело
№ 392/27.06.2011 г. на С.З. – Нотариус рег. № . по регистъра на Нотариалната
Камара, като А.Г.А. и М.Н.А. бъдат осъдени да им предадат владението върху
посочените имоти.
Във
въззивната жалба е направено възражение за недопустимост и се иска обезсилване
на обжалваното решение в частта, с която съдът е приел за установено, че ищецът
е собственик на процесния имот на основание реализирано право на строеж, тъй
като се твърди, че този въпрос е решен със сила на пресъдено нещо със съдебно
решение № 953/06.07.2018 г., постановено по г.д. № 1931/2017 г. по описа на ОС
– ......, влязло в сила на 19.03.2019 г.
Това
възражение е неоснователно.
С
исковата молба е предявен иск с правна квалификация чл. 108, ал. 1 от ЗС.
Произнасянето по такъв иск има два елемента: установяване на правото на
собственост на ищеца върху една вещ на наведеното в исковата молба основание и
осъждане на ответниците да предадат фактическата власт, ако същите я упражняват
без правно основание.
В
случая се твърди наличие на право на собственост на основание реализирано право
на строеж.
Правото
на строеж и правото на собственост имат различни правопораждащи факти и
различно съдържание.
Правото
на строеж по смисъла на чл. 62, ал. 1 от ЗС е възможността да се построи сграда
върху определена земя, като носителят на правото ще стане собственик на
построеното. Това право може да се учреди чрез различни правни способи: сделка,
делба.
Правото
на собственост върху сграда включва възможност за носителя да държи, да ползва
и да се разпорежда с обекта на правото. То може да бъде придобито чрез сделка,
по давност или по други начини, определени в закона (чл. 77 от ЗС), включително
и чрез реализиране на право на строеж. В последната хипотеза правото на строеж
продължава своето съществуване в латентен вид в рамките на по-общото право на
собственост и ако сградата погине, то отново има самостоятелно съществуване.
Силата
на пресъдено нещо се формира върху твърдяното субективно право и юридическия
факт или състав, от който това право възниква.
Следователно
предметът на двете дела е различен, поради което формираната сила на пресъдено
нещо по съдебно решение № 953/06.07.2018 г., постановено по г. д. № 1931/2017
г. по описа на ОС – ......, влязло в сила на 19.03.2019 г. няма действие в
настоящото производство.
В
исковата молба се твърди, че Р. .... Д., е собственик на
следните недвижими имоти: САМОСТОЯТЕЛНИ ОБЕКТИ с идентификатори .....и ......по КККР на град
......; както и че Т.Х.Д. и К.С.Д. са собственици в режим на
съпружеска имуществена общност на следните недвижими имоти: САМОСТОЯТЕЛНИ
ОБЕКТИ с идентификатори ...... и ...... по КККР на град ....... Това твърдение не е
спорно.
Ответниците правят възражение за погасяване по
давност на правото на строеж, поради неупражняването за периода 27.06.2011 г. –
27.06.2016 г. и от това правят извод, че ищецът не е собственик на процесния
имот на наведеното основание – реализиране на право на строеж.
Съгласно
чл. 67 от ЗС, правото на строеж се погасява по давност, ако не бъде упражнено в
продължение на пет години. Следователно тази срок е давностен и за него се
прилагат правилата на чл. 110 – 120 от ЗЗД.
При
това положение, не може да бъде направено възражение за погасяване по давност
на правото на строеж, ако същото вече е реализирано и обектът, за който то е
учредено, вече е построен. В този смисъл ТР № 1/04.05.2012 г., постановено по
т. д. № 1/2011 г. по описа на ВКС, ОСГК.
В
настоящия случай правото на строеж е реализирано чрез построяването на сградата
в груб строеж на 28.09.2017 г. (според Акт за приемане на конструкцията образец
14 – л. 34 от делото на ОС), а самата сграда е въведена в експлоатация на
05.03.2020 г. (според удостоверение № 30/05.03.2020 г. за въвеждане в
експлоатация – л. 81 от делото на ОС) – преди 15.07.2020 г. (датата на
предявяването на иска).
Ето
защо така направеното възражение не следва да бъде обсъждано.
Следователно
ищците са станали собственици на процесните обекти на основание реализирано
право строеж и това право следва да бъде признато.
Няма
спор, че ответниците упражняват фактическата власт върху имота. Същите не са
ангажирали доказателства за наличие на правно основание за това.
Налага
се общият извод, че следва да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищците
владението върху процесните обекти.
До тези правни изводи е достигнал и
първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
С
оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК следва да бъдат осъдени А.Г.А. ЕГН ********** и М.Н.А. ЕГН ********** да заплатят на Р. .... Д. с ЕГН – ********** сумата
от 600 лева по договор за правна помощ и на Т.Х.Д. с
ЕГН – ********** сумата от 600 лева по договор за правна помощ – представляващи
поискани и
направени разноски във въззивното производство.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260581/21.12.2020
г., постановено по г.д. № 1464/2020 г. по описа на Окръжен
съд – Пловдив.
ОСЪЖДА А.Г.А. ЕГН **********
и М.Н.А. ЕГН **********,*** да
заплатят на Р. .... Д. с ЕГН – ********** ***
сумата от 600-шестотин лева, представляваща разноски
във въззивното производство.
ОСЪЖДА А.Г.А. ЕГН **********
и М.Н.А. ЕГН **********,*** да
заплатят на Т.Х.Д. с ЕГН – ********** *** сумата от
600-шестотин лева, представляваща разноски във въззивното
производство.
Преписи от решението да бъдат връчени на
страните.
Решението подлежи на касационно обжалване,
в едномесечен срок от съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: