Решение по дело №1282/2023 на Окръжен съд - Бургас

Мотиви на решение №249/25.09.2023г. по ЧНД №1282/2023г. по
описа на Окръжен съд – гр. Бургас.
Производството е по реда на чл. 45, ал. 3 от ЗЕЕЗА.
Образувано е по повод внесена в Окръжен съд – гр. Бургас по реда
на чл. 42, ал. 2 от ЗЕЕЗА от прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Бургас
преписка вх. № 6098/2023 г. по описа на ОП – гр. Бургас, съдържаща три
Европейски заповеди за арест, издадени на 17.08.2023 г. от съдебен орган във
Федерална република Германия, както следва: № 3 Ds 336/20; № 3 Ds 146/20;
и № 13 Ds 3/13, с които се иска предаване на българския гражданин М. С. К.,
ЕГН: ********** на немските съдебни власти с цел изпълнение на наказания
лишаване от свобода.
Лицето, чието предаване се иска - М. С. К., изразява доброволно
съгласие да бъде предаден на немските съдебни власти. Същият не се отказва
от прилагане на принципа на особеността. В срока по чл. 45, ал. 2 от ЗЕЕЗА
исканото лице Кушчиев не оттегли даденото съгласие за доброволно
предаване.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – гр.
Бургас изразява становище за наличие на законовите предпоставки по чл. 45,
ал. 3 от ЗЕЕЗА за предаване на лицето съгласно изрично изразеното негово
съгласие за това.
Защитникът на лицето, чието предаване се иска, се присъединява
към становището на прокурора за наличие на предпоставките по чл. 45, ал. 3
от ЗЕЕЗА, исканото лице да бъде предадено на компетентните немски
съдебни власти.
Исканото лице М. С. К. заявява, че желае да бъден предаден на
немските съдебни власти.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено следното:
Лицето, чието предаване се иска – М. С. К. е роден на ***г. в гр.
****и е български гражданин. Същият е ***, с ***образование, и е с ЕГН:
**********.
Постъпилите по делото три Европейски заповеди за арест, съответно
№ 3 Ds 336/20, № 3 Ds 146/20 и № 13 Ds 3/13 са издадени на 17.08.2023 г. от
Съд по първа инстанция Юлих, Федерална република Германия, и с тях се
иска предаване на българския гражданин М. С. К., ЕГН: ********** на
немските съдебни власти с цел изпълнение на наказания лишаване от свобода.
Първата ЕЗА № 3 Ds 336/20, издадена на 17.08.2023 г. от съдия в
Съд по първа инстанция Юлих, въз основа на Заповед за арест от 16.09.2022 г.
на Държавна прокуратура за град Аахен, касае подлежащо на изпълнение
съдебно решение на Съд по първа инстанция Юлих от 22.03.2021г., влязло в
сила от 30.04.2022 г., с деловоден номер: 3 Ds-502 Js 2260/20-336/20, съгласно
1

което на исканото лице М. К. е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от четири месеца, с остатък за изтърпяване четири месеца, за извършено
едно престъпление, свързано с увреждане на имущество. Описани са
характерът и правната квалификация на престъплението, както и
обстоятелствата при които е било извършено. В ЕЗА № 3 Ds 336/20 са
изложени следните фактически твърдения: На 27.10.2020 г. в около 14.05ч.
обвиняемият К. е дошъл до децентралния офис на фирма Джоб-Ком в Юлих и
ядосан от факта, че не го допускат да влезе в офиса, той е хвърлил паважен
камък с размер 30x20 см срещу входната врата. В следствие на това прозореца
на лявата част от вратата се е разпръснал на малки части. В горецитираната
ЕЗА е посочено, че описаното деяние се квалифицира като престъпление,
наказуемо по параграф 303, алинея 1 и 303с от Наказателния кодекс на
издаващата държава. Описаното в ЕЗА № 3 Ds 336/20 престъпление има своя
аналог в чл. 216, ал. 1 от Наказателния кодекс на Република България.
Втората ЕЗА № 3 Ds 146/20, издадена на 17.08.2023г. от съдия в Съд
по първа инстанция Юлих, въз основа на Заповед за арест от 02.02.2022г. на
Държавна прокуратура за град Аахен, касае подлежащо на изпълнение
съдебно решение на Съд по първа инстанция Юлих от 22.06.2020г., влязло в
сила от 17.08.2020 г., с деловоден номер: 3 Ds-146/20 (502 Js 734/20), съгласно
което на исканото лице М. К. е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от десет месеца, с остатък за изтърпяване десет месеца, за извършени
престъпления, свързани с увреждане на имущество, както и телесна повреда в
два случая. Описани са характерът и правната квалификация на
престъпленията, както и обстоятелствата при които са били извършени. В
Европейската заповед за арест № 3 Ds 146/20 са изложени следните
фактически твърдения: На 27.11.2019 г. осъденият е дошъл до жилището на
пострадалия Райтер. Той ритнал вратата на жилището, така че крилото на
вратата се изтръгнало напълно от рамката и вратата била повредена. След
това той е ударил многократно пострадалия Райтер, като последният е
претърпял болки и натъртване по главата. На 14.02.2020г. осъденият е ударил
потърпевшия Райтер на една автобусна спирка в Линних два пъти с юмрук в
лицето, като в резултат на втория удар пострадалият е получил счупване на
носната кост и е претърпял болки. В горецитираната ЕЗА е посочено, че
описаните деяния се квалифицират като престъпления, наказуеми по
параграфи 223 алинея 1, 230, 303, 303c, 53 от Наказателния кодекс на
издаващата държава. Описаните в ЕЗА № 3 Ds 146/20 престъпления имат своя
аналог в чл. 216, ал. 1 и чл. 130, ал. 1 от Наказателния кодекс на Република
България.
Третата ЕЗА № 13 Ds 3/13, издадена на 17.08.2023 г. от съдия в Съд
при Първа инстанция Юлих, въз основа на Заповед за арест от 03.02.2023 г. на
Държавна прокуратура за град Аахен, касае подлежащо на изпълнение
съдебно решение на Съд по втора инстанция Аахен от 24.08.2016 г., влязло в
сила на 24.08.2016 г., с деловоден номер: 94 Ns 302 Js 674/12-11/15, съгласно
което на исканото лице М.а К. е наложено наказание лишаване от свобода за
2

срок от една година, с остатък за изтърпяване една година минус 140 дни, за
извършени престъпления, свързани с подбудителство към опасна телесна
повреда в комбинация с опит за телесна повреда, съпротива срещу служители
на реда и лишаване от свобода. Описани са характерът и правната
квалификация на престъпленията, както и обстоятелствата при които са били
извършени. В Европейската заповед за арест № 13 Ds 3/13 са изложени
следните фактически твърдения: На 09.10.2012г. инспекторът по храните на
окръг Дюрен Кристиян Шруфф и областната ветеринарна лекарка Д-р К. Д.
извършвали рутинна проверка на храните в снек-бара на С.С., адрес ****15 в
Линних. Когато започнали проверка в около 14.00 часа в снек-бара,
обвиняемият В. К. е бил в помещението, след което е излязъл навън.
Свидетелите Ш. и д-р Д. обяснили на намиращата се сама в снек - бара С. С.
защо са дошли и след това последната се е съгласила да се извърши
проверката. След това свидетелите установили различни хигиенни
недостатъци. По време на проверката обвиняемите Ф. М. и В. К. се появили и
започнали да дискутират по някой от назованите нередности. Когато
свидетелката Д. е взела в ръка една чиния с размазани и мръсни месни
кюфтета, тогава обвиняемият В. К. изтръгнал чинията от ръката й, крещейки
й на висок глас и я притиснал към плота. Свидетелката Д. се е опитала да
успокои ситуацията и е обяснила, че проверката е преустановена. След това
свидетелите са искали да напуснат снек-бара, при което обвиняемият М. К.,
който се бил появил междувременно, нахлул в закусвалнята и избутал
свидетелите назад, той грабнал свидетеля Шруфф, той го блъскал от вратата
към отсрещната стена на снек-бара и крещял в лицето му силно. Обвиняемата
Ф. М. е застанала на вратата с широко отворени крака и е спирала със своето
тяло пътя навън. Обвиняемият В. К. е избързал към входната врата и я
заключил с ключ. Свидетелката Д. не виждала никаква възможност да
премине покрай обвиняемата М.. Тя тръгнала след обвиняемия В. К. към
предната врата и го е помолила да ги пусне да си тръгнат, което той не
извършил. След това тя взела мобилния си телефон и се опитала да се обади в
полицията. Обвиняемият В. К. се опитал да изтръгне мобилния телефон от
свидетелката, която се обърнала на страна. След това той хванал свидетелката
отзад с лакътя в задушаваща хватка и я дръпнал назад. След това я избутал
напред върху плота. Междувременно обвиняемата М. се опитала със сила да
изтръгне телефона от ръцете на свидетелката, която тя не успява да извърши.
Междувременно обвиняемият М. К. е държал здраво свидетеля Ш. през
цялото време за гърлото, той отново и отново го избутвал към стената и
нанасял десетки удари със свободната си ръка, като спирал едва пред лицето
на свидетеля. Когато обвиняемия В. К. е разхлабил своята хватка, тогава
свидетелката Д. е успяла с мъка да се освободи от хватката. Тогава
обвиняемият В. К. се подготвил за удар, но свидетелката по рефлекс се е
обърнала и не е била улучена от удара. Тогава обвиняемият В. К. е отключил
предната врата със своя ключ и е казал, че свидетелите могат да напуснат
помещението и той се надявал те да са научили нещо от това. Обвиняемият
3

М. К. също след това е пуснал свидетеля Ш.и свидетелите могли да напуснат
снек-бара. Във всеки случай свидетелите са били държани в снекбара общо
5 минути, те са били нападнати и обиждани. Свидетелката Д. на следващия
ден е изпитала болки във врата и се наложило да потърси медицинска помощ.
В горецитираната ЕЗА е посочено, че описаните деяния се квалифицират като
престъпления, наказуеми по параграфи 113 алинея 1 във версията, приложима
към 05.11.2011г., 223, алинея 1, алинея 2, 224, алинея 1 номер 4, 239 алинея 1,
22, 23, 27, 52 от Наказателния кодекс на издаващата държава. Описаните в
ЕЗА № 13 Ds 3/13 престъпления имат своя аналог в чл. 269, ал. 1, в чл. 131, т.
1, вр. чл. 130 и в чл. 142а, ал. 1 от Наказателния кодекс на Република
България.
Съдът установи изложените факти въз основа на постъпилите по
делото Европейски заповеди за арест, както и от приобщените по делото
писмени доказателства.
Като съобрази съдържанието на разглежданите ЕЗА и
доказателствата за личността на българския гражданин М. К., в рамките на
компетентността си по същество, съдът приема следното:
Постъпилите по делото три ЕЗА № 3 Ds 336/20, № 3 Ds 146/20 и №
13 Ds 3/13 от дата 17.08.2023 г. са издадени от компетентен орган на
съдебната власт във Федерална република Германия (държава членка на
Европейския съюз) – съдия в Съд по първа инстанция Юлих, Федерална
република Германия и съдържат необходимите реквизити, визирани в чл. 37,
ал. 1 от ЗЕЕЗА, респективно в чл. 8 от Рамково решение 2002/584/ПВР.
Съдържа се достатъчна идентификация на исканото за предаване лице, като
са посочени трите му имена, дата и място на раждане.
На следващо място в ЕЗА са посочени наименование, адрес,
телефон, факс и електронен адрес на издаващия орган. В ЕЗА е отразено, че
са издадени въз основа на заповеди за арест по отношение на исканото лице
М. К., издадени от Държавна прокуратура за град Аахен, и касаят подлежащи
на изпълнение влезли в сила съдебни решения на Съд по първа инстанция
Юлих. Отразени са характерът и правната квалификация на престъпленията,
за извършването на които на исканото за предаване лице са наложени
наказания лишаване от свобода. Описани са подробно, съобразно
изискванията на чл. 8, ал. 1, б. „д“ от Рамковото решение, респективно на чл.
37, ал. 1, т. 5 от ЗЕЕЗА, обстоятелствата, при които са извършени всяко едно
от престъпленията, посочени в ЕЗА, включително време, място и степен на
участие на исканото лице, както и наложеното наказание със съответното
влязло в сила съдебно решение. ЕЗА са придружени с превод на български
език, съгласно изискванията на чл. 37, ал. 3 от ЗЕЕЗА.
В настоящото производство, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 3
от ЗЕЕЗА, подлежи на установяване налице ли са условията за предаване на
лицето по чл. 36 и чл. 41 от ЗЕЕЗА и съществува ли някое от основанията за
отказ, визирани в текстовете на чл. 39 от същия закон.
4

Съдът намира, че в случая са налице всички предпоставки,
предвидени в чл. 36 и чл. 41 от ЗЕЕЗА за предаване на българския гражданин
М. К. на издаващата процесните ЕЗА държава членка на Европейския съюз –
Федерална република Германия.
По отношение на изискванията на чл. 36 от ЗЕЕЗА (чл. 2 от
Рамковото решение), съдът констатира, че същите са изпълнени в цялост.
Наложените наказания лишаване от свобода, за чието изпълнение се иска
предаването на българския гражданин с издадените три ЕЗА, са не по-малко
от 4 месеца. Същевременно, описаните в трите ЕЗА престъпления имат своя
аналог в чл. 216, ал. 1, в чл. 130, ал. 1, в чл. 269, ал. 1, в чл. 131, т. 1, вр. чл.
130 и в чл. 142а, ал. 1 от Наказателния кодекс на Република България, т.е.
налице е предвидената в чл. 36, ал. 2 от ЗЕЕЗА двойна наказуемост.
Условията на чл. 41 ЗЕЕЗА също са налице. В случая трите ЕЗА са
издадени за изпълнение на наложени на българския гражданин М. К.
наказания лишаване от свобода, съответно по първата ЕЗА – лишаване от
свобода за срок от четири месеца, с остатък за изтърпяване четири месеца; по
втората ЕЗА - лишаване от свобода за срок от десет месеца, с остатък за
изтърпяване десет месеца; и по третата ЕЗА - лишаване от свобода за срок от
една година, с остатък за изтърпяване една година минус 140 дни. За
посочените в трите ЕЗА престъпления не се предвижда наказание доживотен
затвор или мярка изискваща доживотно задържане, за да се изследват
въпросите по чл. 41, ал. 2 от ЗЕЕЗА. Разпоредбата на ал. 3 на чл. 41 от ЗЕЕЗА
касае ЕЗА, издадена с цел провеждане на наказателно преследване срещу
български гражданин, като настоящия случай не попада в тази хипотеза.
На следващо място, съдът намира, че не е налице нито едно от
императивните основания по чл. 39 от ЗЕЕЗА за отказ да се изпълни ЕЗА.
Престъпленията, за които са издадени трите ЕЗА, не попадат под българската
наказателна юрисдикция и не са амнистирани в Република България. Няма
данни българският гражданин М. К. да е осъждан за същите престъпления, за
които са издадени ЕЗА, с влязла в сила присъда на българския съд или на
съда на трета държава членка, да изтърпява или да е изтърпяло наказанието
или присъдата не може да бъде приведена в изпълнение според
законодателството на държавата, в която е осъдено. Исканото лице не е
малолетно и следователно е наказателноотговорно.
По делото не се установи срещу исканото лице М. К. в Република
България да има висящо наказателно производство, по което да е привлечен
като обвиняем, или влязла в сила присъда за престъпление, различно от
посочените в ЕЗА.
Мотивиран от всичко изложено, съдът намери, че са налице всички
процесуални и материалноправни предпоставки за допускане на изпълнение
на издадените срещу исканото лице три Европейски заповеди за арест, и
предаване на издаващата държава на българския гражданин М. С. К. с ЕГН:
**********.
5

В съответствие с приетото решение за допускане на изпълнението на
процесните Европейски заповеди за арест, на основание чл. 44, ал. 7 от
ЗЕЕЗА съдът потвърди взетата по отношение на М. С. К. с ЕГН: **********
мярка за неотклонение задържане под стража до фактическото му предаване
на съдебните власти на Федерална република Германия.
Мотивиран от горното, съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

6

Номер на акта:	249
Дата:	25 септември 2023 г. (в сила от 25 септември 2023 г.)
Съдия:	Яни Георгиев Гайдурлиев

Дело:	20232100201282
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	17 септември 2023 г.

Решение по дело №1282/2023 на Окръжен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите