Решение по дело №4293/2017 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 864
Дата: 4 юли 2018 г. (в сила от 12 октомври 2018 г.)
Съдия: Цветанка Трендафилова Вълчева
Дело: 20175220104293
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 октомври 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                        

        ,гр.Пазарджик, 04.07.2018 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на пети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                     

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

          

при секретаря Стоянка Миладинова,

като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №4293 по описа на съда за 2017 година и за да се произнесе,  взе  предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл.327 ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.318 ал.1 от ТЗ и по чл.294 ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.86 от ЗЗД.

        Подадена е искова молба от „БОРДМАШ ИНС" ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.**********“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, чрез едноличния си собственик и управител Б.Д.К., с ЕГН ********** против „КЗУ-ЗЛМК„ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.Септември, област Пазарджик, ул.“*************" - административна сграда ЗЛМК, в която ищецът твърди, че през 2017г. продали на ответника електроди - неръждаеми "STARINOX 308L ф 3,25 х 350 мм - 22,8 кг на стойност 379,21 лева с включено ДДС и тел за подфлюсово заваряване AS 308L ф 3,2мм - 125кг на стойност 2526,00 лева с включено ДДС. Сочи, че фактура №**********/05.04.2017г. за доставка на електроди неръждаеми "STARINOX 308 L ф 3,25 х 350 мм - 22.800кг на обща стойност 379,21 лева с включено ДДС и тел за подфлюсово заваряване AS 308L ф 3,2мм - 125кг на стойност 2526,00 лева с включено ДДС. Общата стойност на фактурата с включено ДДС 20% е - 2905.21 лева. Твърди, че стоката по тази фактура предали на ответника - на техния служител и снабдител М. С. на 05.04.2017г. в 14.10 ч.

          Твърди, че с Протокол за прихващане и кредитно известие №**********/05.04.2017г. към фактура №**********/28.02.2017г. били прихванати 688.80 лева /ФЛЮС LEXAL F 500/ - 175кг от фактура №**********/05.04.2017г. Твърди, че остатъкът общо за плащане от "КЗУ - ЗЛМК" – ЕООД, гр.Септември към „БОРДМАШ ИНС„ ЕООД е 2216.41 лева.

          Заявява, че въпреки многократните обаждания по телефона и техни напомнящи и уведомителни писма до момента няма заплатена дължимата им сума.

          С допълнителна молба с вх.№24777/05.12.2017г., ищецът е уточнил, че на 28.02.2017г. е продал на ответника стока на стойност 4150 лв., съгласно фактура №**********/28.02.2017г. На 02.03.2017г. ответното дружество направило превод и платило на ищеца сумата от 4150 лв. за предоставената стока на база фактура №**********/28.02.2017г. Сочи, че на 05.04.2017г. ищецът извършил следваща доставка на дружеството ответник и издал фактура №**********/05.04.2017г. на стойност 2905,21 лв.

Твърди, че същевременно, ответното дружество изразило желание да върне част от стоката, доставена на 28.02.2017г. с фактура №**********/28.02.2017г., за което е подписан протокол за прихващане на база, на който доставчикът и клиентът се съгласили да бъде издадено Кредитно известие към фактура №**********/28.02.2017г. на стойност 688,80 лв. Съгласно подписания протокол за прихващане с тази сума трябвало да се намали задължението на ответника към ищеца по фактура №**********/05.04.2017г., вследствие на което остатъкът за плащане по цитираната фактура останал в размер на 2216,41 лв.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати главница в размер на 2216,41 лв., представляваща разликата между стойността на фактура №**********/05.04.2017г. - сумата от 2905,21 лв. и сумата по протокол за прихващане на база, на който е издадено кредитно известие в размер на 688,80 лв., обезщетение за забава в размер на 123,75 лв. върху главницата от 2216,41 лв. за периода 05.04.2017г. до 22.10.2017г. и законната лихва върху претендираната главница от 2216,41 лв. до окончателното плащане.

Претендира направените по делото разноски.

          Към исковата молба и допълнителната уточняваща молба са приложени писмени доказателства, подробно описани.

          В срока по чл.131 от ГПК, по делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответното дружество. Не е взето становище по основателността на исковете и не са ангажирани доказателства.

          Страните, редовно призовани, не се явяват и не изпращат свои представители в  проведеното по делото съдебно заседание.

          Съдът, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба и допълнителната уточняваща молба и като обсъди и анализира събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

          От представените по делото, приети и неоспорени писмени доказателства се установява, че на 28.02.2017г. ищецът „БОРДМАШ ИНС“ ЕООД е продал на ответника „КЗУ-ЗЛМК“ ЕООД стока, подробно описана, в издадената фактура №**********/28.02.2017г. на обща стойност 4150,00 лева. Видно от приложеното платежно нареждане е, че на 02.03.2017г. ответното дружество е заплатило на ищеца сумата в размер на 4150,00 лв., дължима по фактура №**********/28.02.2017г.

          На 05.04.2017г. ищецът е извършил нова доставка на стока на дружеството ответник, за която е издал фактура №**********/05.04.2017г. на стойност 2905,21 лв. Видно от фактурата е, че като начин на плащане е посочено – превод по сметка, т.е. по банков път. Уговорено е отложено плащане до 3 дни от данъчното събитие. Отразено е, че стоката по фактурата е получена от представител на ответното дружество срещу подпис. Последният не бе оспорен от представляващия ответника. Освен това ответното търговско дружество не оспори получаването на стоката по тази фактура. Не доказа и никакви допълнителни уговорки с ищеца по фактурата и различни от отразеното в нея.

          От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 05.04.2017г. е издадено Кредитно известие №********** към фактура №**********/28.02.2017г. на стойност 688,80 лв. с посочено основание – връщане на флюс за заваряване.

          С Протокол за прихващане, съставен на основание чл.103 от ЗЗД, ищецът и ответникът са се съгласили вземането на ищеца по фактура №**********/05.04.2017г. в размер на 2905,21 лева да се прихване със задължението му по кредитно известие №**********/05.04.2017г. в размер на 688,80 лева към ответника. В протокола за прихващане, подписан и от двете страни, е отразено, че остатъкът за плащане от търговското дружество - ответник  по процесната фактура №********** е в размер на 2216,41 лева.

          С приложеното към допълнителната уточняваща молба писмо от 06.11.2017г., задължението на ответника към ищеца в размер на 2216,41 лева е потвърдено от ищеца на 20.11.2017г.

          Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

          Съдът приема за безспорно установено по делото, че между ищцовото дружество, от една страна, като продавач и ответното търговско дружество, от друга страна, като купувач, са били сключени договори за търговска продажба, за които, съгласно разпоредбата на чл.321 от ТЗ са били издадени процесните две фактури и кредитно известие, както и е съставен протокол за прихващане. Документите са подписани от страните. Стоката, предмет на фактурите, е приета от ответника, без възражения и без противопоставяне. Връщането на част от стоката е отразено в издаденото кредитно известие.

          С оглед на горното, съдът приема, че извършените търговски продажби ангажират ответника, като страна-купувач по тях. Счита, че дори и лицето, получило стоката по процесните фактури да е действало от името на ответника без представителна власт /каквито възражения няма наведени в настоящия исков процес/, то ответникът, като търговец, като е узнал това обстоятелство още в месеца, в който е била издадена съответната фактура за извършената търговска продажба, не се е противопоставил. С това, същият е потвърдил действията и извършената търговска продажба ангажира ответника, като страна-купувач по нея, съгласно разпоредбата на чл.301 от ТЗ.

          Ответното търговско дружество не е изплатило на ищеца остатъка от дължимата сума по процесната фактура №**********/05.04.2017г., след направеното от страните прихващане, в размер на 2216,41 лева.

          Вземането е изискуемо и длъжникът-ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 2216,41 лева, тъй като не е сторил доброволно това до настоящия момент.

          Ответното дружество не противопостави в хода на производството по делото правопогасяващи или правоизключващи възражения, нито представи доказателства за изплащане на задължението или за погасяване на дълга на друго основание.   

          С оглед гореизложеното, съдът приема, че искът с правно основание чл.327 ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.318 ал.1 от ТЗ следва да бъде уважен изцяло в претендирания размер от 2216,41 лева.

          Върху главницата от 2216,41 лева, ответникът следва да бъде осъден да заплати и законната лихва, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда - 23.10.2017 година до окончателното й изплащане.

Съдът приема, че ответникът е в забава по отношение на задължението по процесната фактура, считано от датата 09.04.2017г., с оглед на уговорката за отложено плащане до 3 дни от данъчното събитие. Поради това ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.294 ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.86 от ЗЗД, обезщетение за забавено плащане върху главницата от 2216,41 лева за периода от 09.04.2017г. до 22.10.2017 год. – датата, посочена от ищеца като краен момент на периода и предхождаща датата на завеждане на исковата молба в съда. Размерът на това обезщетение, съдът определя на основание разпоредбата на чл.162 от ГПК и го изчислява с помощта на Calculator.bg в размер на 121,53 лева. До този размер претенцията на ищеца е доказана и основателна и следва да се уважи. Над него и до претендирания с исковата молба размер от 123,75 лева, искът, като неоснователен, следва да се отхвърли.

Предвид изхода на делото, ответникът дължи на ищеца и сторените от него разноски по делото за държавна такса, изчислени съразмерно на уважената част от исковете,  в размер на 138,53 лева.       

          По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД  

   

Р    Е    Ш   И:

 

          ОСЪЖДА „КЗУ-ЗЛМК„ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.Септември, област Пазарджик, ул.“*************" - административна сграда ЗЛМК да заплати на „БОРДМАШ ИНС" ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.**********“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, с едноличен собственик и управител Б.Д.К., с ЕГН ********** следните суми: сумата в размер на 2216,41 лв. - главница, представляваща дължим и незаплатен остатък от стойността на фактура №**********/05.04.2017г., обезщетение за забава в размер на 121,53 лв. върху главницата от 2216,41 лв. за периода 09.04.2017г. до 22.10.2017г. и законната лихва върху главница от 2216,41 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 23.10.2017 год. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер на 138,53 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за периода от 05.04.2017г. до 08.04.2017г. вкл. и над размера от 121,53 лв. и до претендирания с исковата молба размер от 123,75 лева, като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: