Р Е Ш
Е Н И Е № 200
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Пловдив, 13.07.2020 г .
Пловдивският
апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от деветнадесети юни през две хиляди
и дванадесета година, в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Катя
Митева, като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг. дело № 126 описа на
ПАС за 2020 г.,
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва
се постановеното решение №687 от 11.12.2019 г. по търг.дело №774/ 2018 по описа
на Окръжен съд П. в осъдителната му част, с която са уважени обективно
съединените искове с правно основание чл.318 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, като дружеството Б.Ф.Ф. ООД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на Б.И. ЕООД, ЕИК *********, следните суми:
- сумата 36 465,60 лв., представляваща стойността на
30 388 кг. червена капия, доставена в периода 12.10.2017 г. – 30.10.2017
г., ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба 11.10.2018
г. до окончателното изплащане,
- сумата 3 494,62 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 31.10.2017 г. – 10.10.2018 г.
Жалбоподателят - Б.Ф.Ф. ООД, представляван от Д. К., чрез адвокат А.Е., е подал
въззивна жалба, тъй като според него постановеното решение е неправилно мотивирано,
постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон. Счита, че са неправилно
тълкувани правни норми, довело до неправилни изводи на окръжния съд, както и че
са допуснати процесуални нарушения при събиране на доказателствата, но не са
направени искания в тази връзка. Неправилно е възприета и посочената цена на
доставката.
Моли решението на окръжния съд да бъде отменено и вместо него се отхвърлят
предявените претенции. Претендира направените разноски.
Ответникът - Б.И. ЕООД не е представил отговор, но в
с.з. поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че не са
налице посочените оплаквания и моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира направените
разноски.
Съдът, след
като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Въззивната жалба е депозирана по пощата на 31.12.2019 г. в законния
двуседмичен срок от връчване на обжалваното решение - 17.12.2019 г. Подадена е от
надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Ето защо се явява
допустима и следва да се разгледа по същество.
Разгледана
по същество, въззивната жалба се явява неоснователна.
Предмет на делото са обективно
съединените искове за заплащане цената на доставена стока – червена капия през
периода 12.10.2017 г. - 30.10.2017 г. и
за обезщетение за забавено плащане на тази цена.
Ищецът твърди, че страните имали
трайни търговски отношения, по силата на които
доставил на ответника червена капия. Количеството, доставена и приета от
ответника стока, било обективирано в 13 бр.стокови разписки, придружени с пътни
листове. Въз основа тях, ответникът е получил 30 388 кг. червена капия за
процесния период.
Твърди, че страните имали уговорка
за цената – 1 лев без ДДС за 1 кг. червена капия. В съответствие с тази
уговорка издал фактура за част от доставената стока – за 22 000 кг. За
другата част следвало да се издаде фактура след плащането по първата фактура.
Тъй като не е платена цената по първата фактура, до ответника е изпратена
покана за доброволно изпълнение, връчена му на
13.09.2018 г. чрез ЧСИ. Плащане не е извършено, поради което остава
дължима сумата 30 388 лв. или сумата 36 465,60 лв. с ДДС.
При условие на евентуалност, ако се приеме, че
не е постигната договореност за цената, ищецът се позовава на разпоредбата
на чл.326,ал.2 от ТЗ, като се приеме, че
при осъществената продажба страните са
се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването на
продажбата за същия вид стока при подобни обстоятелства, като се дължи цената,
която обикновено се е плащала през м.10.2017 г.
Твърди се също така, че за ответника е
възникнало задължение да заплати
доставената стока на 30.10.2017 г., последната дата на предаване на
стоката. От следващия ден той е изпаднал в забава, като за периода 31.10.2017
г. – 10.10.2018 г. обезщетението за забавено плащане е 3 501,61 лв.
Ответникът е представил отговор, в който счита
исковата молба за неоснователна. Възразява, че от представените доказателства с
исковата молба не се установяват търговски отношения между страните, че не са
ясни условията за доставка на червена капия, както и за количеството и цената
на доставяната стока. В тази връзка се позовава на изпратен до ищеца отговор в
резултат на издадената фактура, в който е посочено, че няма договорни
правоотношения, че направените доставки са от физическото лице П. П..
В допълнителната искова молба ищецът посочва, че доставките са извършени от
П. П., който при договарянето и при продажбата е действал от негово име и за
негова сметка. Бил е упълномощен за това. В същото време посочва, че това лице
не е било упълномощено да получава суми
от негово име и за негова сметка, като се противопоставя на извършените без
представителна власт действия от П. П., изразяващи се в получаване на суми от
ответника на основание чл.301 от ТЗ.
Ищецът е ангажирал писмени
доказателства –13 бр.складови разписки, придружени с пътни листове, фактура №***от
30.10.2017 г., покана за доброволно изпълнение с данни за връчването и на
ответника. Ответникът е приложил 6 бр. разходни касови ордера. Във връзка с правомощията и действията по доставките на
лицето П. П. е разпитан свидетел на страната на ищеца. Приета е и
съдебно-стокова експертиза за обичайната
цена на червена капия през м.10.2017 г.
Представените
складови разписки са изходящи от ответника
Б.Ф.Ф. ООД. От тях се удостоверява, че на посочените дати 12.10.2017 г., 14.10.2017 г., 17.10.2017 г., 19.10.2019 г.,
20.10.2017 г., 21.10.2017 г., 23.10.2017 г., 23.10.2017 г., 24.10.2017 г.,
25.10.2017 г., 26.10.2017 г., 29.10.2017 г. и 30.10.2017 г. ответникът е получил определеното
количество червена капия. Като приемчик е посочено лицето И. Д., а като
доставчик – П. П.. Подписани са от приемчик и доставчик.
Пътните
листове са издадени от ищеца Б.И. ЕООД.
От тях се установява, че с
автомобил И. рег.№** **** **, управляван от Д. Х., и с придружител П. П., са извършени доставки на червена
капия от Х. до Д. на
12.10.2017 г., 14.10.2017 г., 17.10.2017
г., 19.10.2019 г., 20.10.2017 г., 21.10.2017 г., 23.10.2017 г., 23.10.2017 г.,
24.10.2017 г., 25.10.2017 г., 26.10.2017 г., 29.10.2017 г. и 30.10.2017 г., т.е. на същите дати, като
посочените в складовите разписки.
От показанията на свидетеля П. П., се
установява, че през 2017 г. управителят на дружеството-ищец В. Х. му е възложил устно да наблюдава и контролира транспортирането на чушките от Б.И.
ЕООД до Б.Ф.Ф. ООД. Те били доставяни във фабриката на Б.Ф.Ф. ООД ***. При доставката се предоставяли кантарни бележки. Една жена приемала чушките от името на ответника. Доставките били около десет пъти с микробус И.
с регистрация на автомобила в гр.П.. Той попълвал съдържанието на
пътните листове. В тях фигурирали имената на П. П. и шофьора на микробуса. Чушките ги носели по заръка на
г-н Х., по негова заповед. Пътувал с неговата кола, тъй като нямало място за него
в микробуса.
Приложена
е и издадената фактура, посочена в исковата молба, като същата не носи подпис
на получател.
Приета
по делото е съдебно счетоводна експертиза
за обичайната цена на червена капия през м.10.2017 г. Съгласно
констатациите на вещото лице, които са мотивирани, стойността е 1,21 лв. на кг.
с ДДС, представляваща средно пазарна цена за посочения месец.
От
страна на ответника са представени разходни касови ордери за плащане на П. П.
на пипер с дати 13.10.2017 г., 19.10.2017 г., 27.10.2017 г., 30.10.2017 г.,
09.11.2017 г., 07.12.2017 г.
Така,
въз основа на посочените доказателства следва да се прецени първо дали са налице
търговски правоотношения между страните за доставка на червена капия, а след
това дали ищецът е изпълнил своето задължение по правоотношението – да е доставил червена капия съгласно
уговореното количество, качество и срок, както и доставената стока да е приета
от ответника.
Доколкото страните по делото, посочени от
ищеца, са търговци, предмет на делото е наличието на търговска продажба между
тях. Съгласно чл.318 от ТЗ, търговска е продажбата, която е търговска сделка
според разпоредбите на ТЗ, а търговска сделка е тази, която е сключена от
търговец и е свързана с упражняваното от
него занятие, както и сделките по чл.1,ал.1 от ТЗ. Доколкото договорът за търговска продажба е консенсуален и неформален,
писмената форма не е условие за неговата действителност. Достатъчно е да
се постигне съгласие между продавача и купувача относно
съществените елементи на продажбата, без да е необхоД. обективиране на
съгласието в писмена форма.
В случая между страните няма
сключен писмен договор. За твърдените отношения по между им следва да се съди
от представените доказателства. От страна на ищеца има едностранно издадени
пътни листове, които удостоверяват превоз на стока – червена капия, извършен от
него. От страна на ответника има издадени складови разписки, удостоверяващи
получаването на червена капия. В тях като доставчик фигурира лицето П. П..
Разписките са подписани двустранно - от приемчика и от доставчика. Няма спор,
че приемчикът И. Д. е действала като представител на ответника и че е получила червена
капия в количеството, посочено във всяка една от складовите разписки. Спори се
за качеството на лицето П. П., дали той е действал от името и за сметка са
ищеца. В тази връзка единствени по делото са показанията на свидетеля П.,
разпитан на страната на ищеца. От тях се установява, че той контролирал
доставките – самото натоварване и превоз до с.Д., като пътувал с личната си
кола едновременно с микробуса. Пишел пътните листове, но името му не
фигурирало. Вписано било името на г-н П., както и името на шофьора. Не знаел
г-н П. каква длъжност заемал при ищеца.
Иначе, г-н П. пътувал с шофьора в
микробуса. Чушките ги носели по заръка на
управителя на ищеца. Тези показания потвърждават данните от пътните
листове за осъществен превоз на червена капия до с.Д.. Но превозните
правоотношения са различни от отношенията по повод покупко-продажба и доставки
на стока. Свидетелство за последните отношения са двустранно подписаните
стокови разписки, от които се установява, че доставчик е П. П.. В подкрепа на
този извод са и показанията на свидетеля П., който не знае каква длъжност е
заемал г-н П. при ищеца. От показанията
няма и данни г-н П. да е действал от името и за сметка на ищеца при доставянето
на стоката, не се установява да е бил възприет от ответника като представител
на ищеца. В случая е от значение знанието на ответника за това, че г-н П. действа
за ищеца, че той е представлявал ищеца, каквото не се установява по делото. В
тази връзка е посочването му като доставчик в стоковите разписки, от което
следва извод, че той не е действал от и за сметка на ищеца. Този извод се
подкрепя и от приложените разходни касови ордери, съгласно които е получавал
суми за доставена червена капия, общо 13 710,46 лв.
С оглед гореизложеното, не се установява първото условие
за уважаване на предявения иск, а именно наличието на търговски правоотношения между страните за
доставка на червена капия, в които г-н П. е действал от името и за сметка на
ищеца. Няма данни за делегирани права и за обем на тези права в съответствие с
разпределената доказателствена тежест на ищеца. Ето защо и поради липса на
посоченото условие, предявеният иск се
явява неоснователен и недоказан, а като последица от този извод, също така и
акцесорният иск за обезщетение за забавено плащане.
Не до този извод е достигнал
окръжният съд, поради което неговото
обжалвано решение следва да бъде отменено. Основателни се явяват
оплакванията срещу решението във въззивната жалба, тъй като същото не
съответства на събраните доказателства и разпоредбите на закона, посочени
по-горе. Ето защо, подадената въззивна жалба следва да се уважи.
С оглед горния резултат на
жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски за две инстанции,
както следва:
- за първата инстанция 850 лв., представляващи договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение 800 лв. по договор за правна помощ и 50 лв.
възнаграждение за вещо лице,
- за въззивната инстанция е
неоснователно искането по списъка за разноските, тъй като няма данни те да са
направени.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ постановеното
решение №687 от 11.12.2019 г. по търг.дело №774/ 2018 по описа на Окръжен съд П. в осъдителната му част, с
която са уважени обективно
съединените искове с правно основание чл.318 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, както и в частта му за разноските, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Б.И. ЕООД, ЕИК *********, срещу Б.Ф.Ф. ООД, ЕИК *********, за заплащане на следните суми:
- сумата 36 465,60 лв., представляваща стойността на
30 388 кг. червена капия, доставена в периода 12.10.2017 г. – 30.10.2017
г., ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба 11.10.2018
г. до окончателното изплащане,
- сумата 3 494,62 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 31.10.2017 г. – 10.10.2018 г., като неоснователни и
недоказани.
Осъжда Б.И.
ЕООД да
заплати на Б.Ф.Ф. ООД направените разноски за две
инстанции в размер на 850 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.