Р Е Ш Е Н И Е
Номер ………..
09.12.2020
г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
К. районен съд II граждански състав
На девети ноември Година две хиляди и двадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател: В.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Г.
гражданско дело № 3555 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.200 от Кодекса на труда КТ/.
В исковата молба пълномощникът на
ищците авд. П. К. заявява, че доверителите ѝ са наследници на Ц. Р.В.,
починал на *** г.
Пострадалият е бил назначена с трудов
договор № г., назначен на длъжност „монтажник, изделия от метал" в „А."
АД, ***. Същият е постъпил на работа на г. Основните задължения на работника
според този договор били: „ да познава видовете барути и средствата за
възпламеняване, с които работи; да извършва разтегляне на барути на технически
електронни везни; да приготвя лепила, лакове, компаунди; да извършва правилно
монтаж и демонтаж на всички видове изделия и сборки; да работи честно,
съзнателно и да изпълнява качествено трудовите си задължения и др.".
На *** г. Ц. В. е бил на работа първа
смяна с работно време от 05:00 ч. до 06:30 ч. и от 07;00 ч. до 12;30 ч., като
приготвял хетерогенни композиции на основата на олигомери в смесител
(хомогенизатор), който представлявал съд с три бъркали, работещ без топлообмен
и налягане, заедно с друг работник - К.П.Ж.. При извършване на тази дейност
сместа в смесителя се е запалила. Другите работници са чули гръм и са видели
пламъци и дим. Вследствие на възпламеняването на сместа Ц. В. и К.Ж. са
получили изгаряния по цялото тяло. Ц. В. е загинал на място на злополуката.
За настъпилата злополука в ТП - НОИ,
гр. В. била подадена Декларация № 7 от 15.03.2018 г. и издадено Разпореждане №
27 от 02.04.2018 г., с което злополуката с Ц. В. се приемала за трудова
злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО - станала през време и във връзка с
извършената работа.
Заявява, че в случая е налице
разпореждане по чл. 60, ал.1 КСО за приемане на злополуката като трудова. Това
разпореждане има доказателствена сила за гражданския съд, разглеждащ спора по
чл. 200 КТ и е недопустимо да се преразглежда въпросът. (Решение №
1247/09.12.2008 г, III г.о.на ВКС; Решение №166/2008 г., II г.о. на ВКС).
Съгласно чл. 200, ал. 1 от КТ работодателят отговаря имуществено за
претърпените от работника вреди, които са причинна връзка с настъпилата трудова
злополука, която е правопораждащият юридически факт. Отговорността на
работодателя е обективна, безвиновна, независимо от това, дали негов орган или
друг работник имат вина за настъпването на вредите. В случая е налице валидно
трудовоправно правоотношение към датата на трудовата злополука, същата е
причинена при извършване на възложена от работодателя работа, наличие на причинна
връзка между трудовата злополука и телесните увреждания. Ето защо, съгласно
разпоредбите на КТ ответникът по делото следва да плати обезщетение за
претърпените от доверителите му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие на претърпяната трудовата злополука.
Твърди, че доверителите му З.Р.В. и Т.Р.В.
са братя на загиналия. Тримата са родени в поредни години, с много малка
възрастова разлика, израснали са заедно и са били неразделни и изключително близки.
Като младежи са имали еднакви интереси и забавления и са били постоянно заедно.
Живота им е бил изключително свързан, отношенията им се отличавали с взаимни
грижи и всеотдайност. Починалият е бил мъж на 26 г., в работоспособна възраст и
работещ човек, бил е деен, активен, грижил се е за семейството си. Бил е опора
за семейството си, всички са разчитали на взаимна подкрепа.
Сочи, че братята му изключително тежко
преживяват смъртта на загиналия младеж. Между тях е съществувала много силна
връзка, характеризираща се; с изключителна близост, обич, уважение, взаимна
привързаност и подкрепа. Поддържали са постоянна връзка, били са много близки,
постоянно са си помагали. Внезапната му смърт е причинила неописуема мъка,
душевни болки и страдания, които продължават и ще продължат. И до настоящия
момент, покрусата и мъката от внезапната загуба на брат им – неочаквано,
несвоевременно и по един жесток начин, предизвикват силни емоционални
изживявания, които тормозят ищците. Скръбта и чувството за безизходица владеят
физически и психически ежедневието им.
С оглед на изложеното, счита, че
причинените болки и страдания на доверителите му следва да бъдат компенсирани.
Безспорно е, че неимуществените вреди имат по-голямо значение и съответно се
оценяват по-високо. Паричното обезщетение не може да замести накърнените
морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до
известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар
и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от престъплението.
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен
обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо
нематериалните последици от извършеното престъпление. Предявеният иск е
съобразен от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително
търпените болки и; страдания от загубата на ищците, а от друга страна със
съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Предвид изложеното моли съда да
постанови решение, в което да приеме, че вследствие на претърпяна от Ц. Р.В.
трудова злополука на *** г. е причинена неговата смърт и да осъди ответника „А."
АД, ***, представлявано от изпълнителния директор Н.Х.И. да заплати на
доверителите му обезщетение за неимуществени вреди, както следва: На З.Р.В. -
сумата от 30 000 лв., частичен иск от 60 000 лв., за причинените му
неимуществени вреди от смъртта на брат му Ц. Р.В.; на Т.Р.В. - сумата от 30 000
лв., частичен иск от 60 000 лв., за причинените му неимуществени вреди от
смъртта на брат му Ц. Р.В.. Претендира и присъждането на законната лихва върху
сумите от датата на злополуката - " *** г., до окончателното изплащане на
същите, както и направените по делото разноски и адвокатски хонорар на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Постъпила е писмена защита от адвокат П. К.,
в която моли съда да уважи предявеният иск като основателен и доказан.
В законоустановения
срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „А.“ АД,
представляван от изпълнителния директор Н.Х.И., чрез адв. М. П., с който
заявява:
I. По редовността на исковата молба и допустимостта:
1.1. По предмета си предявените обективно
съединени искове са подведомствени на съдилищата и родово подсъдни на съда,
пред които делото понастоящем е висящо.
1.2. Предявените от ищците З.Р.В. и Т.Р.В.
искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ц. Р.В.,
настъпила в резултат на трудова злополука на *** година, възникнала в „А. „АД ***
считат за недопустими, по следните съображения :
1.2.1. Ищците З.Р.В.
и Т.Р.В. твърдят в исковата молба, че са наследници на Ц. Р.В. /арг. стр. 1,
изр. Първо от и.м./, като за доказване на активната си процесуална легитимация
при завеждане на исковете, са представили Удостоверение за съпруг/а и родствени
връзки – изх. № 0134/07.08.2019 г., издадено от Кметство село Ш., община М..
Това удостоверение, считат, че не обуславя и не доказва активната легитимация
на ищците за упражняване правото на иск по реда на чл. 200 КТ. От същото по
никакъв начин не става ясно ищците да са наследници на починалия работник.
Напротив видно от Удостоверение за раждане № г. /доказателство
№ 1 към настоящия отговор/, издадено въз основа Акт за раждане № г. от Община К.,
починалото лице Ц. Р.В. има родено живо дете - В. Ц.ва В., род. *** г., и
съгласно Удостоверение за наследници на Ц. Р.В. Изх. № г. на Кметство село Ш.,
Община М. /доказателство № 2 към настоящия отговор/, именно това дете е негов
единствен законен наследник.
С оглед на
гореизложеното и неоспоримите доказателства, които представят в тази връзка,
които са допустими и относими към делото, и от които ще се ползват, считат, че
ищците З.В. и Т.В. по никакъв начин не са в кръга на законните наследници на
починалия. Заявяват, че твърдяното от тях в исковата молба обстоятелство - че
са наследници на Ц. Р.В., не отговаря на обективната истината, поради което,
считат, че същите не са материално правно легитимирани да претендират
обезщетение на основание чл. 200 от Кодекса на труда. Към иска на ищците
Василеви, не са ангажирани своевременно годни доказателства безспорно
установяващи обратните факти.
Пълномощникът на
ответното дружество категорично сочи, че в Решение № 633/01.11.2010 г. по гр.д.
№ 855/2009 г.– ВКС, IV-то ГО приема, че отговорността на работодателя за
обезщетяване на вреди от трудова злополука е договорна, и че това изключва
приложението на нормите за деликтна отговорност по ЗЗД, с изключение на онези
правила, към които КТ препраща – арг. от чл. 212 КТ, а това са единствено и
само правилата третиращи въпроса за начина на определяне на обезщетението за
неимуществени вреди, настъпили от трудовата злополука, т.е. че се прилага
нормата на чл. 52 ЗЗД, т.е че се определя по справедливост - и то по отношение
определяне размера на обезщетението. Сочи, че в тази връзка следва да се има
предвид, че предвиденото в нормите на Кодекса на труда, ограничава правоимащите
лица до наследници по закон на починалия. Именно самостоятелният характер на
отговорността на работодателя по чл. 200 КТ, както и изричната нормативна
уредба в чл. 200. ал. 5 и чл. 202 КТ, очертават кръг на лицата, които имат
право на обезщетение от работодателя за неимуществени вреди от трудова
злополука или професионално заболяване, когато увреденото здраве на работника
или служителя е причина за настъпила смърт. Кръгът обхваща само онези наследници
по закон на починалия работник или служител, които са създали трайна и дълбока
емоционална връзка с него и е справедливо да бъдат обезщетени за
продължителните болки и страдания, понесени поради смъртта на наследодателя. За
имуществената отговорност на работодателя, която е с договорно основание, чл.
52 ЗЗД се прилага само по аналогия (чл. 46, ал. 2 ЗНА; подобно - ТР № 4/
29.01.2013 г. по тълк.д. № 4/ 2012 г. ОСГТК на ВКС). Поради сходството в
случаите, неимуществените вреди, понесени от правоимащите лица по КТ, също се
обезщетяват парично, а обезщетението се определя от съда по справедливост.
За имуществената
отговорност на работодателя по чл. 200 КТ обаче счита, че не следва да се
прилага нормативното тълкуване, извършено преди с ППлВС № 4/25.05.1961 г. и
ППлВС № 5/24.11.1969 г., а сега с ТР № 1/21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г.
ОСНГТК за кръга на лицата, които имат право да получат обезщетение за
неимуществени вреди поради смъртта на техен близък, причинена от деликт.
Заявява, че
имуществената отговорност на работодателя при увреждане здравето или смърт на
работника още преди години е получил своята специална правна уредба в Глава X,
раздел I от Кодекса на труда, поради което е неприложим общия режим за
непозволено увреждане.
Изхождайки от
въведената правна характеристика за имуществена отговорност, сочи, че същата
има юридически характер – установена е в закона по съдържание, основание и ред
за осъществяване. Отговорността има обективен характер, тя е за обезщетение, а
не санкция за неправомерно поведение на работодателя - чл. 200, ал.1 от КТ.
При съвкупната
преценка на изложените по-горе неоспорими факти, считат предявените от З.Р.В. и
Т.Р.В. искове за сумите от по 30 000 лв., представляваща частичен иск от 60 000
лв., за всеки един от ищците, за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на Ц. Р.В. - за недопустим, с оглед безспорната липса на
материално правна легитимация на ищците, и в тази връзка на правен интерес от
надлежно упражнено право на иск по чл. 200 от КТ, поради което считат, че
производство по делото по отношение на тези искове следва да бъде прекратено.
1.2.2 Алтернативно в
случай, че съдът приеме предявените искове за допустими, моли на ищците да бъде
указано да уточнят в какво качество и на какво правно основание отправят своите
претенции, както и да ги задължи да представят или ангажират всички
доказателства за това, тъй като е явно, че нямат правна възможност да се
ползват от разпоредбите на Кодекса на труда , а именно не са законни наследници
на Ц. В..
1.2.3. Във връзка с
изложеното по-горе, считат, че по отношение исковете на ищците З.В. и Т.В. е
налице и нередовност на исковата молба, изразяваща се в неизпълнение на
условията за съдържание разписани в чл. 127,ал. 2 и ал. 4 ГПК /нова ДВ бр.86 от 2017г. - По осъдителен иск
за парично вземане ищецът посочва всички доказателства, на които основава иска
си - а такива няма/, и неизпълнение на условията за приложения към исковата
молба, разписани в чл. 128 т. 2 ГПК/ документ за внесени държавни такси и
разноски, когато такива се дължат/.
С оглед изложените
по-горе съображения и факта, че за ищците липсва материално правна възможност
за искове по реда на Кодекса на труда, считат, че за З.В. и Т.В. по настоящото
дело не е налице хипотезата на чл. 83, ал. 1 от ГПК и не следва да бъдат
освободени от заплащането на такси и разноски по делото. Ищците нямат
качеството на работник или служител, нито имат качество на наследник на
работник или служител, за да намери приложимост разпоредбата на чл. 359 КТ.
В случай, че
предявените искове бъдат приети от съда за допустими на друго правно основание,
сочита, че на ищците, следва да се укаже, че дължат внасяне на съответния
размер държавна такса, а при евентуално неотстраняване на тази нередовност, т.е
невнасяне на държ. такса - считат, че следва делото да бъде прекратено .
2. Съображения по
основателността на исковете:
Предвид
гореизложеното становище относно недопустимост на исковете предявени от З.В. и Т.В.,
но с оглед факта, че са обвързани от преклузивни срокове, установени съгласно
ГПК за направа на възражения по отношение основателността на предявените с
исковата молба искове, в случай, че съдът приеме двата иска, дават следното
становище:
Считат същите за
неоснователни, прекомерно завишени, некореспондиращи с принципа на
справедливостта, добрите нрави и установената съдебна практика, и молят да
бъдат отхвърлени изцяло наред с претенциите за законна лихва за всяко от вземанията
и разноски.
С оглед начина по
който са предявени исковете и изложените в тях общи твърдения, лишени от
каквато и да било конкретика описваща взаимоотношенията им с Ц. В., считат, че
исковете са формирани само и единствено с цел финансово облагодетелстване.
Заявява, че
обезщетението за неимуществени вреди, които работодателя по силата на чл. 200
от КТ има задължение да обезщети се определя на принципа на справедливостта.
Неимуществените вреди търпени от увредените, вследствие на загуба на близък човек
настъпила от трудова злополука са неизмерими в пари. Обезщетението цели да се
възмездят страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от
увреденият вследствие увреждането, и за това база за преценка на вредите е
действителното състояние на отношенията между увредените и починалия.
Считат, че от
твърденията на ищците в исковата молба не става ясно по никакъв начин в какво
се изразяват мъките и страданията на ищците, каква е тяхната проекция в
поведението им, а още по-малко как скръбта владее физически ежедневието им и в
тази връзка остава неясен факта, как всеки от ищците е оценил претенцията си за
претърпени неимуществени вреди на по 30 000 лв., частичен иск от 60 000 лв., и
поради това, считат, че така предявените искове са изцяло неоснователни, а в
частност и прекомерно завишени, неотговарящи на действителната нужда от
обезвреда и категорично несъобразени с правилата на справедливостта и добрите
нрави. Претендираните размери не са съобразени с действителната фактическа
обстановка, с трайната съдебна практика, стандарта на живот в страната, респ.
стандарта на живот на ищците, икономическата конюнктура и принципа на
справедливостта. Освен това считат, че при определяне размера на обезщетението,
без да бъдат омаловажавани от тяхна страна страданията на ищците за техния
починал брат, следва да се овъзмездяват, след надлежно доказване, единствено
действително претърпените и търпени от тях в момента неимуществени вреди, но в
никакъв случай не и обезщетението да служи за тяхното неоснователно обогатяване
или за обезщетяване на бъдещи вреди.
2.1. „А."АД, ***, не оспорва факта на
съществуащото между него и починалото лице Ц. Р.В. трудово правоотношение за
длъжността: „монтажник изделия от метал", обективирано в Трудов договор № г.,регистриран
с Уведомление по чл. 62,ал. 5 от КТ към ПАП на 23.10.2015 година.
/доказателство №3 и №4 към отговора/
2.2. „А."АД, ***, не оспорва и факта на
настъпила с Ц. Р.В. и констатирана по надлежния законов ред трудова злополука
на *** г., по време на работа, първа смяна, около 10 часа и 15 минути, в завод
3, цех 130, обект 171 на „А."АД ***.
Твърдят обаче и
поддържат по категоричен начин, че на Ц. Р.В. са проведени своевременно всички
изискуеми се от закона инструктажи за безопасни и здравословни условия на труд
при работа с хетерогенни композиции на основата на полимери. В деня на
постъпване на работа, със Заповед № г. на директор Завод /доказателство № 5/, е било определено лице,
което да обучи новоназначения работник – Ц. В., назначена била и Комисия, която
да констатира приключване на обучението на работника. Последвало е
документиране на инструктажа и издаване на Служебна бележка № г. /доказателство
№ 6/. Работникът бил допуснат до самостоятелна работа с Протокол № г.
/доказателство № 7 на лист към док. № 6I. Последен периодичен инструктаж на Ц. Р.В.
бил проведен на 08.01.2018 г., а последен извънреден инструктаж на
02.02.2018г., като и двата инструктажа били документирани в Книга за инструктаж
по безопасност и здраве при работа - Инструктаж на работно място, периодичен
инструктаж, извънреден инструктаж, Приложение № 1 към чл. 11, ал. 5 от Наредба
№ РД-07-2/16.12.2009 г . за условията и реда за провеждане на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд /обн. ДВ бр.102 от 22.12.2009 г.
попр. бр.4 от 2010 г., изм. бр. 25 от 30.03.2010 г . Ежедневен инструктаж на Ц.
бил проведен и в деня на злополуката - ***г.
Сочат, че в хода на
всички инструктажи, каквато е била и целта им, на работника периодично е било
припомняно (удостоверено с неговия подпис положен в книгата за инструктажи)
съдържанието и изискванията разписани в Технологична инструкция № 25140.00028
за безопасност и здраве при работа, пожарна и аварийна безопасност при
експлоатация на хомогенизатор V-100dm3 при производство на хетерогенни
композиции на основата на полимери, утвърдена от ръководството през 2016 г.
/доказателство № 9/ , както и естеството на трудовите му задължения,
спецификата на производството в предприятието и начина за безопасна работа. При
постъпване на работа, работникът е подписал и длъжностна характеристика,
/доказателство № 10/ указваща му всички задължения и отговорности, в т.ч.
познаване и прилагане на безопасни и здравословни условия на труд .
За доказване на
горните твърдения представят изброените по-горе писмени доказателства, както и
Протокол № 7/15.03.2018 г. за проведено разследване на трудова злополука
/доказателство №11/ и извлечения от всички редовно водени Книги за инструктаж
по безопасност и здраве при работа /обединени в доказателство № 8I, които към
момента били иззети и са на съхранение от разследващият екип на Окръжна
прокуратура гр. С., и са приложени към книжата на досъдебно производство №
21/2018 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура С..
Заявяват, че по тази
преписка все още, няма официално произнасяне относно: констатации за допуснати
нарушения на нормативни актове; причините за възникване на злополуката: и
лицата допуснали нарушения, предвид, че всичко е в процес на разследване. Няма
изготвена все още и техническа експертиза въпреки, че материалите за нея са
получени от определеното за целта вещо лице, а към момента вече почти две
години след злополуката евентуално искане от тяхна страна за извършването на
такава, по настоящото производство е безсмислено и няма да установи факти и
обстоятелства касаещи пряко настъпилата злополука. В тази връзка, са в
обективна невъзможност да се позоват категорично и с пълна сила на дадено им
законно право за възражение, съгласно разпоредбата на чл. 201 от КТ за
неангажиране отговорността на работодателя или ангажирането му в условията на
съпричиняване при евентуално установено виновно поведение от страна на
пострадалия/починалия и проявена негова груба небрежност при изпълнение на
трудовите задължения, което от своя страна донякъде накърнява правото им на
защита.
2.3. На основание, че
на работника своевременно са били провеждани всички изискуеми се от закона
обучения и инструктажи, във връзка с безопасните и здравословни условия на
труд, молят съда да приеме, че е налице хипотезата на чл. 201, ал. 1 от КТ и се
касае за евентуален умисъл при действията на работника Ц. В., а именно:
въпреки, че същият е бил запознат добре със спецификата и сложността на
извършваната работа и опасността при неправилни действия; че процеса на
извършваната от него работа е на няколко етапа, и че не следва да се прави
принудително прекъсване на никой от тези етапи ; че е допускал, че е възможно
настъпване на вредоносен резултат и въпреки това е извършил действия в
нарушение с правилата и с риск да бъде увреден. С оглед тези обстоятелства,
считат, че в случая единствено виновен за трудовата злополука се явява
пострадалият.
Съображенията им за
горните твърдения се основават на спецификата на технологичния процес и
действията, които Ц. В. е осъществявал и е бил длъжен да осъществява при
изпълнение на трудовите си задължения. Работният цикъл на операцията по
приготвяне хетерогенни композиции на основата на олигомери в смесител
/хомогенизатор/ се осъществява на няколко цикъла, по подробно зададена рецепта
за влаганите, предварително разтеглени компонента, като изрично условие е при
работа на уреда работниците да бъдат извън камерата в която се намира уреда.
Влизане в камерата е позволено само при спрян уред /смесител/.
Твърдят, че безспорното наличие на проведените
инструктажи на работника говорят, че тези особености по време на
производствения процес са му били категорично известни, което говори за
съблюдаване от страна на Дружеството на разпоредбата на чл. 281 от Кодекса на
труда, и изпълнение на задължението за провеждане на инструктажи и за създаване
на здравословни и безопасни условия на труд / арг. такава е позицията на
ВКС-Р№977-10-IV г.о.;Р№60-14-1vг.о./. А предвид спецификата на производството,
считат че работникът Ц. В. е бил длъжен стриктно да изпълнява всички нормативи,
които го уреждат, за които е бил инструктиран и е следвало да предвиди и
съзнава евентуалните вредоносни последици, които биха могли да настъпят от
неспазването на инструкциите и технологичния процес, като избягва ситуации сам
да се поставя в състояние на повишен риск, каквото всъщност е сторил.
Сочат, че освен това
работникът е бил запознат и инструктиран по Технологичната инструкция №
25140.00028 за безопасност и здраве при работа
пожарна и аварийна безопасност при експлоатация на хомогенизатор
V-100dm3 при производство на хетерогенни
композиции на основата на полимери, утвърдена от ръководството през 2016 г.,
/доказателство № 9/ в която по подробен и категоричен начин били разписани
етапите на производството и задължителните условия за тях, вкл. тези за
безопасност.
Заявяват, че на ***
г. - Ц. В. не е подходил към трудовите си задължения, съгласно инструкциите на
работодателя, разяснени при проведените му инструктажи и от това следва, че ако
беше изпълнил тези действия, за които е бил обучен, то е щял да предотврати
злополуката със себе си .
2.4. Алтернативно, в
случай, че съдът не приеме, че е налице хипотезата на чл. 201, ал. 1 от КТ, то
молят да приеме, че е приложима хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ, т.е., че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от работника, а поведението на пострадалия
работник Ц. Р.В. да тълкувате като проявена „груба небрежност" в работата,
извършвайки действия /които са в пряка причинна връзка с настъпилата трудова
злополука/ в нарушение на установените от работодателя правила за безопасност
на труда, предвиждайки възможността от настъпване на вредоносния резултат, но
надявайки се да го избегне и проявявайки безотговорност при изпълнение на
трудовите си задължения въпреки, че е имал достатъчно знания и опит в
извършваната работа, нарушавайки инструкциите за работа и задълженията
разписани в длъжностната му характеристика, с което е допринесъл за трудовата
злополука.
Обстоятелството за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалият считат, че се
установява и от друго неизпълнено от Ц. задължение - при възникване на авария -
да изключи машината и да уведоми по най-бърз начин началник цеха. Считат за
недопустимо, че пострадалият е допуснал да влезе в камерното помещение
/доказателство, за което е намереното негово тяло след злополуката именно в
това помещение/ при работещ смесител, въпреки категоричната забраната за това,
и въпреки, че е притежавал нужните познания и умения, преминал е обучение и
инструктажи по охрана и безопасност на труда. Именно поради запазване на
здравето и живота на работниците, работодателят е възложил на работещите в
производството в длъжностните им характеристики да уведомява преките си
ръководители за всички възникнали в хода на технологичния процес неизправности,
с цел предприемане на безопасни мерки по отстраняването им. След като е бил
запознат с основните правила на безопасност, пострадалият е бил длъжен да
предвиди последиците от неспазване на основни правила - влизане при смесителя
по време на работа на същия, внасяне на мобилен телефон в помещенията /открит
също на мястото на инцидента/, ненапущане на обекта при възникване на авария.
Пълномощникът на
ответното дружество твърди, че пострадалият не само е нарушил конкретни
инструкции и правила за безопасност като не е предприел изпълнение на нито едно
от вменените му действия и задължения, но не е проявил и елементарна житейска
съобразителност да отчете местоположението си и действията си в едно такова
специфично и високо рисково производство, в каквото се е съгласил и е бил
обучен да работа. Пренебрегнал е елементарната предпазливост да не рискува
живота си и този на други лица край него, след като дори и нещо евентуално да
се е объркало при смесване на съставките в производство на хетерогенни
композиции, е следвало не да влиза в камерата при смесителя, както разпорежда
Инструкцията и да не се извършват нерегламентирани процедури, а да се изключи
смесителя, да се уведоми началника и евентуално при наличие на запалване да се
напусне обекта. Обстоятелството, че пострадалият е работил достатъчно дълго
време на длъжността «***», както и че своевременно са му проведени всички
инструктажи и че в предходен на злополуката период , ежедневно е изпълнявал
добре и отговорно трудовите си задължения, предполага и това, че той е могъл да
предвиди и е следвало да очаква, че може да настъпи злополука, ако не спази
правилата за безопасност на труда. Неспазването на правилата за безопасност, за
които Ц. В. е бил инструктиран е нарушение и на трудовата дисциплина.
Допуснатите от пострадалия Ц. груби нарушения на правилата за безопасна работа,
считат, че са в причинна връзка с настъпилия резултат. Именно поради това
следва да се приемете, че са налице условията за намаляване размера на
отговорността на работодателя. Още повече, че отговорността за неспазване на
технологичните правила при работа е не само на работодателя, а и за работника.
От всичко изложено,
считат, че са налице обстоятелства водещи до хипотезата на чл. 201, ал. 2 от КТ
- пострадалият да е допринесъл в много голяма степен за трудовата злополука,
като е допуснал груба небрежност и безотговорност в работата си, както спрямо
себе си, така и спрямо останалите работещи в помещението.
Не оспорват, че на ***
г. Ц. е пострадал вследствие на трудова злополука, но не са съгласни, че вина
за това има и е изцяло само на дружеството-работодател, както се твърди от
ищците. Заявяват, че твърденията им са голословни. Ищците не работят в
дружеството и не са запознати със спецификата в процеса на работа. Не са
запознати и с това, че ищеца е приел условията на работа подписвайки
длъжностната си характеристика, бил е инструктиран за тях както при постъпване
на работа, така и периодично съобразно изискванията на нормативната уредба. На
пострадалия са били осигурени безопасни условия на труд чрез изрично разписани
правила за работа и последователност на процеса в даденото производство, с
които същият е бил запознат, но явно не се е съобразил в деня на злополуката.
Считат, че
поведението на пострадалия, неспазването от негова страна на инструкцията и
пренебрегване изрично разписаните забрани в процеса на работа, категорично
представлява груба небрежност и считат, че следва да се тълкува като 85%
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Ц. В. по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ, поради
което молият при евентуално присъждане на обезщетение за всеки от ищците съдът
да намали размера на същото с този процент за всеки от тях, на основание чл.
201, ал. 2 от КТ.
2.6. Трудовата злополука е констатирана и
призната за такава по смисъла на чл. 55 от КСО от компетентен орган /НОИ/ при
спазване процедурата на чл. 57 и сл. от КСО.
2.7. Сочат, че следва да се има предвид и факта,
че починалото лице Ц. Р.В. е лице застраховано по полица Задължителна трудова
злополука № /доказателство №12/ с начало
01.06.2017 г., срок една година, Застраховащ „А." АД, ЕИК сключена с „Д.З."АД, *** и включено в
списък с лица съгласно удостоверение № г. на „Дженерали З.", ГА, К. АД
/доказателство №131, с покритие за случаите по чл. 55, ал. 1 от КСО, поради
което и с оглед настъпилото на *** г. застрахователно събитие, на законните
наследници на починалото лице след приключване на досъдебното производство №
28/2018 г. на ОкрСлС, ОП С. ще бъде определено от Застрахователното дружество
по условията на чл. 9 от Наредба за задължителното застраховане на работници и
служители за риска /“Трудова злополука"/ посл.изм. ДВ,бр. 5 от 19.01.2010г.
/и ще бъде изплатено в указания в чл. 12 от същата, срок обезщетение, след
представяне на всички необходими по чл. 11 от Наредбата документа.
2.8. Предвид
разпоредбата на чл. 200, ал. 4 от КТ, молят, евентуално определеното от съда
обезщетение, дължимо от „А."АД да
бъде намалено с размера на сумата, която законните наследници евентуално ще са
получили по сключения договор за застраховане до приключване на настоящото
дело.
С оглед всички
изложени по-горе аргумента, намират предявените от З.В. и Т.В., в качеството на
братя /родственици/ на пострадалото лице, но не и наследници, искове за
неимуществени вреди за недопустими поради липсата на материално правна
легитимация за водене на дело по чл. 200 от КТ, във вр. с чл. 200, ал. 5 и чл.
202 от КТ поради, което считат, че производството по настоящото дело следва да
бъде прекратено.
В условията на
алтернативност, считат исковете предявени от З.В. и Т.В., в качеството на братя
/родственици/- на починалия работник, за изцяло неоснователни и недоказани,
поради липсата на каквито и да било доказателства към исковата им молба в тази
връзка.
Предявените искове
считат и за прекомерно завишени, неотговарящи на действителната нужда от
обезвреда и категорично несъобразени с правилата на справедливостта и добрите
нрави. Института на обективната
безвиновна отговорност на работодателя по чл. 200 от КТ е създаден единствено и
само с цел обезвреда на обективни негативни морали и и/или материални вреди,
претърпени от работника, а при смърт - на неговите законни наследници ,
следователно евентуално уважаване на исковете, не следва да има санкционен
характер или необосновано разместване на имуществени блага, а още по малко при
условие, че е налице безспорно съпричиняване на трудовата злополука от страна
на работника.
Молят съда да
възприемете направените по-горе възражения по чл. 201, ал. 1 от КТ или
алтернативно, това по чл. 201, ал. 2 от КТ за съпричиняване на вредоносния
резултат от трудовата злополука с Ц. В., в размер 85% от страна на пострадалия
като основателно, с оглед че работника с действията си изцяло е допринесъл за
настъпването на трудовата злополука и в тази връзка, молят при определяне по
преценка на съда евентуално на следващо се обезщетение на всеки от ищците, след
съответното доказване от страна на всеки един от тях да намали същото,
прилагайки принципа на справедливост, относно определяне на размера на
обезщетенията за всеки един поотделно и с оглед невиновността на Дружеството.
Особени искания:
След получаване на
удостоверението от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура С., моли
производството по настоящото дело да бъде спряно, в случай, че се установи
евентуално наличие на висящо съдебно производство, образувано по воденото
досъдебно производство № 21/2018г. по описа на Окр.Сл. Отдел при Окр.Пр.- С. за
разследване на възникналата на *** година трудова злополука вследствие на която
е починало лицето Ц. Р.В. до приключването му с надлежен акт, предвид, че по
същото ще се провеждат следствено-оперативни действия, които са от особено
значение за установяване причините и виновните за настъпилата с Ц. В. на ***г.
трудова злополука и с оглед спецификата на производството на работодателя,
поради което извършването на съдебно -техническа експертиза на този етап вече
/почти две години след злополуката/ е невъзможно.
В случай на
продължаване на настоящото производството и представяне от страна на ищците на
писмени доказателства непредставени до момента, моли да им бъде дадена
възможност за становище и при необходимост същите да бъдат евентуално оспорени
от наша страна, вкл. като несвоевременно представени, като това да стане вкл.
на осн. чл.193 ал.1 изр.2 от ГПК .
С оглед становището
на ищците по изложеното в настоящият отговор и евентуални техни възражения и
оспорвания, молят да им бъде дадена възможност за ангажиране на допълнителни
доказателства, в т.ч. допълнителни гласни такива, както и доказателства по реда
на чл.176 от ГПК.
Молят съда да остави
без уважение претенцията на ищците, за заплащане от тяхна страна на разноски по
настоящото производство, вкл. за адв. възнаграждение, предвид че от ищците към
момента няма извършени никакви разходи за съд. такси и възнаграждения .
Молят в случай, че
съдът възприеме за основателни и доказани доводите ни за недопустимост исковете
на ищците З.В. и Т.В. и се произнесе със съдебен акт за прекратяване на
производството в тази му част, да им присъди направените разноски за един
адвокат, с вкл. ДДС за защита по тези искове, по представени с настоящия
отговор доказателства: договор за правна помощ, дан. фактура, платежно за
банков превод, удостоверение за рег. по ЗДДВ.
Алтернативно,
молят съда, в случай, че прецени за
допустим и и двата предявени обективно съединени иска от З.В. за 30 000 лева,
частично предявен от 60 000 лв. и за Т.В. за 30 000 лева, частично предявен от
60 000 лв., и след като прецени становищата на страните обективирани в исковата
молба и постъпилите към нея отговори, становища и доказателства да ги остави
без уважение като неоснователни и недоказани, а в случай, че ги приеме за
основателни, претендираният от всеки от ищците размер да бъде значително
намален и съобразен изцяло с правилата на справедливостта и добрите нрави и
уважен в размер близък до минималния, в т.ч. при признаване на съпричиняване от
работника в размер на 85% и след приспадане на евентуално междувременно
получено /в хода на делото/ застрахователно обезщетение от някои от ищците.
Молят, в случай
продължаване на настоящото съдебно производство и съобразно изхода на делото,
да им бъдат присъдени съд. деловодни разноски, които евентуално ще бъдат
направени в производството и такива за адв. възнаграждение за един адвокат, с
вкл.Д ДС, по опис на осн. чл.80 ГПК, който ще представят в срок в съдебно
заседание. В съдебно заседание адвокат М. Пепешкова, моли съда да отхвърли предявеният иск като
неоснователен и недоказан. Подробни съображения излага в писмена защита по
делото.
С протоколно определение от 05.11.2020г.
на основание чл.214 от ГПК, съдът е допуснал изменение на предявения иск по
размер, като същия се счита за предявен както следва: за З.Р.В. за сумата от 60 000 лева и за Т.Р.В. сумата
от 60 000 лева за причинените им неимуществени вреди от смъртта на брат им Ц. Р.В..
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка
:
По делото е представено разпореждане № 27/02.04.2018 г. на Териториално
поделение – С. НОИ, с което трудовата злополука станала с Ц. Р.В. на *** г. се
приема за трудова по чл. 55 от КСО.
В протокол № 5/29.03.2018 г. изготвен от Териториално поделение – С. НОИ са
отразени резултатите от извършеното разследвана на злополуката, станала на ***г.
Посочено е, че на ***г. Ц. Р.В. и К.П.Ж.
са била на работа първа смяна с работно време
от 05.00 до 06.30ч и от 07.00ч. до 12.30ч. Преди постъпване на работа им
е проведен ежедневен инструктаж. Установено е, че двамата пострадали приготвят
хетерогенни композиции на основата на олигомери в смесител
/хомогенизатор/, който представлява съд с три бъркапки, работещ без топлообмен и налягане. Последвало е запалване на сместа в смесителя
/хомогенизатор/. Вследствие
възпламеняването на сместа Ц. Р.В. и К.П.Ж. са получили изгаряния по цялото
тяло. Ц. Р.В. е загинал на на мястото на злополуката. Посочено е, че към
момента на изготвяне на протокола се извършва разследване на причините за
станалата зополука в завод 3, цех 130, обект 171 на „А.“ АД ***
По делото е представен препис извлечение от акт за смърт, от който се установява,
че Ц. Р.В. е починал на ***г. в град К., за което е съставен акт за смърт №.
Представено е удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. №. издадено
от кметство село Ш.. От същото се установява, че З.Р.В. и Т.Р.В. са братя на Ц.
Р.В..
От представеното удостоверение за наследници изх.№. издадено от кметство
село Ш. се установява, че след смъртта си Ц. Р.В. е оставил за свои наследници
по закон : В. Ц. В. /дъщеря/.
Представен е и трудов договор №. сключен между „А.“ АД *** в качеството му
на работодател и Ц. Р.В. в качеството му на работник на длъжността монтажник
изделия от метал /боеприпаси/, завод, цех /отдел
Представена е и заповед. на директора на завод 3 в А.“ АД ***, с която е
заповядано Ц. Р.В. да бъде обучаван по
безопасни методи на работа от комисия посочена в заповедта. Посочено е обучението
до приключи с полагане на устен изпит пред комисия посочена в заповедта като
след приключване на изпита се изготвя протокол.
По делото е представена
длъжностна характеристика на “***/“ /л.38/, подписана от работника Ц. В., в
т.1-20, раздел II на която са изброени трудовите задължения на изпълняващия
длъжността. Не се спори, а и от заверени копия на заглавни страници на книга за
периодичен инструктаж, ведно със страница към нея и от книга за ежедневен
инструктаж ведно със страница към нея / л.68, л.69, л.70, л.71 и л.72/ е видно,
че на 08.01.2018 г. Ц. Р. е преминал периодичен инструктаж, на 02.02.2018 г.-
извънреден инструктаж и на *** г. ежедневен инструктаж, за което обстоятелство
работникът е положил подписи.
Представена е
Технологична инструкция №25140.00028 за безопасност и здраве при работа,
пожарна и аварийна безопастност при експлоатация на хомогенизатор V-100 dm при
производството на хетерогенни композиции на основата на полимери, ведно с
Приложения А и Б, в т.4 –т.7 на която са описани правилата за работа, начина на
приготвяне на смесите, задълженията след приключване на работа и мерките за
здраве и безопастност при работа. Съгласно т.10.11.2 и т.10.11.3 от
Инструкцията Абсолютно се забранява:
пушенето на цигари вътре в работното помещение и на територията на цеха, а само
на определените за целта места; внасянето на мобилни телефонни апарати в
работните и складови помещения.
Представено е и
удостоверение изх. №.. издадено от Окръжна прокуратура – С.. От същото се
установява, че е образувано досъдебно производство №21/2018г. по описа на
Окръжен следствен отдел за това, че на ***г. на територията на „А.“ АД – К.,
поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност е
причинена смъртта на Ц. Р.В., починал впоследствие в резултат на същите. Към
настоящият момент разследването по делото не е приключило.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С.Р.О., Р.М.О., А.С.Б. и К.А.П..
Свидетеля О. твърди, че е братовчед на ищците. Сочи, че Ц. Р.В. работил в „А.“
и там се случил инцидента при който починал.
Сочи, че с З. и Т. *** „Почти всеки ден бяхме заедно с Ц., Т. и З..
Сочи, че братята са израснали заедно – детска градина, училище, в едно домакинство.
Заявява, че до последно били много сплотени. Парите, които получавали се
разпределяли в домакинството за ток, за дърва.
З. и Т. приели много тежко вестта
за смъртта на Ц. „В определен период от
време не можеха да говорят – ревове, плачеха, голяма тъга беше“. След смъртта
на Ц. живота им се променил. Преди когото били тримата братя се събирали имало
веселби. Откакто Ц. починал, когато се събирали, „почват да тъгуват, да плачат,
сещат се за брат си“. Заявява, че от тримата братя Ц. бил най – големия
„разликата им е през година“. Били много
задружни братя и си помагали във всяко едно отношение. И към момента скърбели много
за брат си. Заявява, че по принцип Ц. си
живеел в Ш.. За кратък период от време живял в К. на квартира. Сочи, че Ц. имал
семейство, бил женен и имал момиченце, „което тогава беше на годинка и
нещо“. Били минали 2-3 години от смъртта
на Ц., но братята му много често се сещали за брат си „почват да говорят и
плачат“.
Свидетелката О.била „съпруга на втори братовчед на ищците“. Когато станал
инцидента на ***г. в „А.“ те били в
Испания. З. и Т. била братя на починалия Ц.. „Много лошо приеха новината за
брат си“. Променили се и досега не можели да приемат, че Ц. го няма. Ц. бил най
– големият брат, братята се грижели един за друг и си помагали. „Помощта беше
финансова морална“. Сочи, че братята живеели заедно в едно домакинство. „деляха
си всякакъв вид разходи – за храна, за домакинство, ток вода“. След смъртта на брат им живота на З. и Т. се
променил много. Когато се събирали те
постоянно говорили за него, плачели, постоянно ходили на гробищата „и са
много отчаяни“. Свидетелката заявява, че те не били преживяли смъртта на брат си.
Когато били малки Ц. като най – голям брат ги защитавал. Заявява, че в
Испания живели пет години, като през този период от време постоянно си говорили по телефона.
Свидетелят Б. е *** в „А.“ АД *** и бил запознат с производството на хетерогенния
смесител. За етапите на работа се изисква определена последователност, която
била следната : смесване на свързващите вещества с червен фосфат, добавяне на
технологични съставки и накрая се добавя окислителя. Сочи, че производството на
сместа става чрез ръчно смесване като се спазва тази последователност. По късно
било въведено машинно смесване, като
машината е сертифицирана със съответните документи и е подписана от производителя
и с декларация за съответствие. Заявява, че работниците са преминали обучение и
са били запознати с технологичния ред, инструкцията „бяха инструктирани срещу
подпис както са правилата и лично аз съм упражнявал контрол върху работата им“.
Когато станал инцидента
Ц. и Красимир били на работа. Сочи, че с цел указване на превантивен
контрол „съм бил в 7.20 часа сутринта и след това в 9.30 часа“. Хомогенизатора
работел и те били извън работното помещение, където се намирал хомогенизатора,
а управлението било в съседно помещение. Заявява, че когато се смесват
съставките това става без наличието на човешки фактор. Когато се добавят съставките машината не
работи, като принципа бил : спира се системата отваря се люка, изсипват се
компонентите, има дозировка и начин. След инцидента отишъл на място и видял,
че и двамата били в работното помещение. Не знаел какво са правили двамата вътре в
помещението, тъй като машината работила без човешки фактор. Нямало блокировки
на вратите, след инцидента са предприети такива мерки като в момента има
блокировки на вратите, при отваряне на врата да спира машината.
От показанията на свидетеля П. се установява, че работи в „А.“ като ръководител отдел „Безопасни условия
на труда. На ***г. му било съобщено че в завод , в цех е станал инцидент. Незабавно
с екипа за спешна помощ посетил мястото и установили, че има двама пострадали,
като „Ц. по - късно беше установено, че е починал, а Красимир беше откаран в
болницата в С.“. Спомнял си, че телефона на Ц., който се намирал вътре в
работното помещение звънял. Заявява, че двамата работница са обучени съгласно Наредба
РД 07-2 от 2009г. и доколкото си спомнял били с опит 2 – 3 години. Били
обучавани специално за тази работа – приготвяне на термобарична смес в
смесителя. Сочи, че на Ц. му е проведен инструктаж на работното място с последяващо
обучение. Допуснат бил до самостоятелна работа
„чрез комисия, която проверява знанията и от впечатленията на прекия
ръководител – началник смяна“. Бил провеждан ежедневен инструктаж. Заявява, че
от страна на Ц. не били констатирани нарушения на правилата за безопасност.
Комисията била преценила, че Ц. е усвоил навици и знания, за да работи безопасно.
Необяснимо било присъствието на двамата работници в стаичката. Когато
пристигнали смесителят работил, което означавало, че са допуснати нарушения „поставят
компонентите и затварят врата, влизат в съседното зала и оттам управляват“. Ако
се налагало влизане трябвало да се преустанови работата на машината.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи :
Съгласно
трайната съдебна практика /решение №183/01.07.2011 г. по гр.д.№719/2010 г. на
ВКС IV г.о., решение №499/09.01.2012 г. по гр.д.№1577/2010 г. на ВКС, IV г.о. и
др./ отговорността на работодателя по чл.200 от КТ за обезщетение на пострадал
от трудова злополука, макар и да произтича от договор, по естеството си е
деликтна, поради което правилата за деликтите са приложими към тази
отговорност. Обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на пострадал от
трудова злополука възмездява страданията или загубата на морална опора и
подкрепа, понесени от близките на починалия, поради което и легитимирани да
водят такъв иск са кръгът лица, посочени в Постановление №4/25.05.1961 г. на
Пленума на ВС, изм. и доп. с Постановление №5/24.11.1969 г. на ПВС, а именно
най-близките роднини: низходящите,
възходящите и съпругът, както и лицето, което е съжителствало на съпружески
начала с починалия при непозволено увреждане. Това
тълкуване на закона е коригирано с № ТР 1/21.06.2018 г. на ВКС по т. д. №
1/2016 г., с което е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение
за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25. V. 1961 г. и Постановление № 5 от 24. ХІ. 1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени. Прието е с ТР, че особено близка привързаност може да
съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В
традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно
бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг.
Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна
и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е
да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна
само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания,
които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС
- че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на
починалия. В конкретната хипотеза ищците попадат в приложното поле на
тълкувателното решение – те са братя. Ето защо те имат право да търсят
обезщетение за претърпени болки и страдания, ако докажат, че са понесли такива.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се
установи, че братята били много сплотени и разчитали за всичко един на друг.
Живеели в общо домакинство, като разходите в домакинството, като за храна, за
ток, за дърва си поделяли. Ц. като най – голямият брат бил опора и утеха на по малките си братя.
Съдът приема за установено, че Ц. В. е подпомагал финансово, емоционално и
морално братята си. Установи се, че всички в семейството са били много
привързани един към друг, изпитвали са обич и уважение помежду си. След смъртта
на Ц. В., неговите братя са били съкрушени, не са можели да повярват на
случилото се, изпитвали са голяма мъка от загубата на обичания от тях близък
човек, който е бил в началото на зрелия си жизнен път. Смъртта на Ц. В. е
оставила траен негативен отпечатък и чувство на празнота и страдание в
съзнанието на ищците, които не са могли да приемат случилото се. Ищците са загубили не само брат, но и свой
приятел и доверен човек, който е бил, и е непрежалим за тях. Връщането на спомена за смъртта на брат им
продължава и към момента да е свързано с болезнени емоционални преживявания и
за двамата ищци. В този смисъл са показанията на свидетеля О.от който се
установява, че след смъртта на брат им З. и Т., често се сещали за брат си Ц.
„почват да говорят и да плачат“. Неговите показания се подкрепят и от показанията
на свидетелката Огнянова „те постоянно говорят за него, плачат“. Съдът
кредитира изцяло свидетелските показанията на свидетелите Р.О. и С.О., тъй като
същите са логични, непосредствени и взаимнодопълващи се. Показанията им почиват
на преки впечатления, съответстват на останалите доказателства и не са оборени
от други доказателства по делото. Налага се извода, че ищците са активно
материално легитимирани по предявените искове.
Разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ предвижда, че за вреди от трудова
злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов
орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
Отговорността е безвиновна и и гаранционно-обезпечителна по правната си природа
/Решение – 1166-08, IIг.о.; Решение №1016/2005г., III г.о./. Понятието „трудова злополука“ е дефинирано в
чл.55 от КСО като внезапно увреждане на
здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа,
както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е
причинила временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или
смърт.
Успешното провеждане на иска за обезщетение на
причинени от трудова злополука вреди предполага установяване на наличието на
вредоносния резултат, който е в пряка и
причинна връзка с извършената работа – при или по повод на нея.
Фактическият
състав за възникване на отговорността на работодателя, имаща по съществото си
обективен характер, за обезщетяване на вреди, настъпили в резултат на трудова
злополука или професионална болест, включва следните предпоставки: 1.наличие на
трудово правоотношение; 2.увреждане здравето на работника вследствие на трудова
злополука, както и приравнени на нея случаи или на професионална болест, които
са причинили временна или трайна неработоспособност 50 и над 50 % или смърт; 3.
наличие на причинна връзка между накърняването на телесния интегритет
вследствие на трудовата злополука или професионалната болест и
неработоспособността (временна или трайна) или смъртта на работника или
служителя; 4.наличие на претърпени вреди като техният размер трябва да
надвишава плащанията, получени от общественото осигуряване и застрахователните
суми по сключени договори за застраховане на работниците или служителите, тъй
като обезщетението при трудовата злополука и професионалната болест е в размер
на разликата между тези плащания и действителните вреди (арг.чл.200, ал.3 и
ал.4 от КТ). Основателността на иска предполага да са налице кумулативно
изброените предпоставки.
Безспорно
за страните е наличието на първата предпоставка, а именно: съществуващо трудово
правоотношение между „А.“ АД и пострадалия Ц. Р.В. за длъжността “***/“ в завод
, цех. Налице са вторият и третият
елемент от фактическия състав на чл.200 от КТ: настъпилото на *** г.
неблагоприятно обстоятелство-смъртта на Ц. Р.В. е признато от длъжностното лице
по чл.60, ал.1 от КСО като трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО,
която се явява причина за настъпване на смъртта на работника Ц. Р.В., т.е.
налице е причинна връзка между злополуката и вредоностния резултат –смъртта/.
Елемент от фактическия състав на имуществена отговорност на ответника по
чл.200, ал.1 от КТ е и наличието на неимуществени вреди.
Съдът
приема за безспорно устоновено наличието на първата предпоставка, а именно:
съществуващо трудово правоотношение между „А.“ АД и пострадалия Ц. Р.В. за
длъжността “***“ в завод , цех.
Налице са вторият и третият елемент от фактическия
състав на чл.200 от КТ: настъпилото
на *** г. неблагоприятно обстоятелство-смъртта на Ц. Р.В. е признато от
длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО като трудова злополука по смисъла на
чл.55, ал.1 от КСО, която се явява причина за настъпване на смъртта на
работника Ц. Р.В., т.е. налице е причинна връзка между злополуката и
вредоностния резултат –смъртта/.
Елемент от фактическия състав на имуществена отговорност на
ответника по чл.200, ал.1 от КТ е и наличието на неимуществени вреди.
Неимуществените вреди се изразяват в претърпени от пострадалия работник, а в
случай на смърт, от неговите най-близки роднини. Неимуществените вреди на
ищците от смъртта на техния роднина се доказват от събраните гласни
доказателства. От разпитата на свидетелите О. и О. се установи, че починалия Ц.
В. и ищците са живели в едно домакинство. Ц. бил най големият брат който се
грижил за братята си от детските им години. Финансово и емоционално всички
взаимно се подкрепяли. Смъртта на Ц. В.
съкрушила много братята му, които все още не можели да приемат смъртта
на брат си. Не успели да се съвземат, често говорили за брат си и скърбели.
Свидетелят О., заявява, че братята били много сплотени и за всичко разчитали
един на друг. И тримата братя били
женени, но всички живеели в едно домакинство, като поделяли разходите помежду
си. Ц. като най – голям от братята си бил тяхна опора от детските им години. Предвид
факта, че имали малка разлика във възрастта родени през една година били много близки. Ищците много тежко приели
вестта за смъртта на своя брат, като и досега не можели да го прежалят. Смъртта
на Ц. В. съкрушила много братята му,
които все още не можели да приемат смъртта на брат си. Не успели да се
съвземат, често говорили за брат си и скърбели.Ходили често на гробищата,
спазвали обичаите в негова памет. Сега като се събирали не можели да се смеят и
шегуват, много често се сещали и говорили за брат си, плачели.
Обстоятелството,
че Ц. В. е създал свое семейство, заедно с А. А. А. - ***, при липса на
опровергаващи данни, подкрепени с убедителни доказателства, не сочат за
проблеми във взаимоотношенията и липса на емоционална и духовна близост, и на
обич между братята. По делото бяха събрани доказателства в обратния смисъл
налагащи извод за изключителна привързаност между ищците и починалия им брат.
Ответникът е направил
възражение за намаляване на обезщетението, поради това, че пострадалия е
допринесъл за увреждането. Разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ предвижда, че
отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл
за трудовата злополука, като е допуснал
груба небрежност. Съдържанието на понятието „груба небрежност“ е изяснено в
съдебната практика, като се приема, това е неполагане на грижата, която би
положил и най - небрежният човек, зает със същата дейност при подобни условия.
С оглед на това, намаляване на отговорността
на работодателя може да се извърши при липса на елементарно старание и
внимание, пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност /Решение №135/08.05.2014г на ВКС по гр.д. №4075/2013г., IV
г.о., ГК по чл.290 от ГПК, Решение
№348/11.10.2011г. на ВКС по гр.д. №387/2010г., IV
г.о., ГК по чл.290 от ГПК и др./.
Съгласно разпоредбата на чл.201, ал.1 от КТ работодателят не отговаря, ако
пострадалия е причинил умишлено увреждането. Следователно за да отпадане
отговорността на работодателят изцяло, следва да е установена вина в работника
при двете форми на умисъла: искал или допускал да бъде увреден – пряк или
евентуален умисъл. В настоящия случай доказателства в тази насока липсват,
поради което съдът намира, че възражението на ответника по чл.201, ал.1 от КТ е
недоказано. Груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ е неполагане на
дължимата грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната
дейност при подобни условия - при проявена от работника липса на елементарно
старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила
за безопасност /Решение №499/09.01.2012 г. по гр.д.№1577/2010 г. на ВКС, IV
г.о./. Грубата небрежност е съзнавана непредпазливост. Небрежността
ще е груба, когато работникът е съзнавал, предвиждал е настъпването на
вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати /Решение №1026/18.12.2009
г. по гр.д.№4001/2008 г. на ВКС, IV г.о./. При
установяване наличието на хипотезата на чл.201, ал.2 КТ, отговорността може да се намали, но
не и изцяло да отпадне, като следва да се съобрази обективното съотношение на
приноса на пострадалия в настъпването на вредата. В представения Протокол
№5/29.03.2018 г. за резултати от извършено разследване на злополука станала на ***
г. няма данни, от които да се направи обоснован извод за допуснати от пострадалия
Ц. В. нарушения на технологичните правила и правилата за безопасност. От
събраните по делото доказателства не се установи по категоричен начин и
проявена от пострадалия В. груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ
при изпълнение на трудовите задължения на *** г. Показанията на свидетеля А.Б.
и свидетеля К.П., в частта относно причините за настъпване на злополуката се
основават на предположения. По делото няма доказателства в подкрепа на
показанията на свидетеля П. за намерен на
мястото на злополуката мобилен телефон и то последният да е собственост на
пострадалия Ц. В., поради което съдът не ги кредитира в тази им част. От
представеното по делото удостоверение издадено от Окръжна прокуратура – С., се
установява, че образуваното досъдебно производство за причините,, поради които
е настъпила смъртта на Ц. Р.В. не е приключило. Съпричиняване при трудовата
злополука има винаги, когато работникът извършва работата без необходимото
старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за
безопасност. Ответникът не се доказа, че с поведението си пострадалия Ц. В. е
причинил настъпването на злополуката на *** г. поради което съдът намира възражението
на процесуалния му представител, че е налице съпричиняване т.е. че работникът е
извършвал работата без необходимото старание и внимание, за неоснователно.
Съгласно препращащата норма на чл.212 от КТ,
правилата за деликтната отговорност /чл.51, ал.1 и чл.52 от ЗЗД/ намират приложение и при отговорността по
чл.200 от КТ при определяне на обезщетението за неимуществените вреди /Решение
№1712/05.11.2002 г. по гр.д.№ 2064/2001 г. на ВКС, III г.о./. Неимуществени са
тези вреди, които засягат не имуществото, а личността и достойнството на
пострадалия, поради което нямат стойностно изражение
и не подлежат на аритметично изчисляване. Затова следващото се за тях
обезщетение следва да бъде определено въз основа на принципа на справедливостта
с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Понятието „справедливост“ не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства сред които: характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди / Постановление №4/1968 г. на
Пленума на ВС/. Елемент от преценката на справедливото обезщетение не е броят
на претендиращите го, както и общият размер на претенциите на всички
правоимащи, нито пък вече присъдени суми за лица от съответния кръг. Съгласно
чл.51, ал.1 от ЗЗД се обезщетяват всички вреди, пряка и непосредствена
последица от увреждането Обезщетение се дължи на всеки от увредените, а кръгът
на лицата, които имат право на неимуществени вреди, обхваща най-близките
роднини като всяко от тези лица има право на обезщетение по справедливост,
възмездяващо страданията и загубата на морална опора и подкрепа, понесени
вследствие на увреждането, както е прието и в ППВС №4/1961 г. / Решение
№62/24.02.2015 г. по гр.д.№2798/2014 г. на ВКС, IV г.о./. При определяне
размера на обезщетението съдът взема предвид възрастта на пострадалия /на 26
години/, тежките му страданията, понесени през време на злополуката и
внезапната му смъртта в разцвета на живота му, моралните страдания на братята
му от внезапната трагична загуба на техния брат, изгубили в негово лице морална
опора и силната им привързаност към него. По изложените съображения, че обезщетения
в размер на по 15 000 лева са справедливи предвид тежката загуба от смъртта
на брат им. В останалата част над 15 000 лева до претендираните 60 000 исковете
се явяват, неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
При трудовата
злополука работодателят изпада в забава в момента на настъпване на увреждането,
като законната лихва е дължима от този момент до окончателното заплащане на
главницата- арг. чл.86, ал.1 вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД във вр. с чл.212 от КТ.
В разпоредбата на
чл.236 ал.1 т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест
на кого възлага разноските.
Тъй
като ищецът е освободен от заплащането на държавна такса и разноски за
производството (чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК), при този изход на делото, дължимата
се за същото държавна такса следва да бъде възложена в тежест на ответника
съразмерно с уважената част от исковете или сумата от 1 200 лева. При този
изход на делото ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от
исковете му (чл. 78, ал. 1 от ГПК). В случая обаче пълномощникът му по
делото му е оказал безплатна правна помощ по същото на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, видно от представените по делото
договори за правна защита и съдействие, в които това е изрично посочено (л. 4),
а в този случай, доколкото ответникът следва да бъде осъден да плати посочените
разноски съразмерно с уважената част от исковете, пълномощникът на ищците по
делото – адвокат П.К., има право на възнаграждение, размерът на което съдът
определи в минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения или сумата от 4 716 лева с ДДС и следва да осъди ответника да го плати на този
адвокат съразмерно с уважената част от исковете или сумата от 1 179 лева (чл. 38, ал. 2 от ЗА и чл. 2, ал. 2 от
посочената Наредба №
1/09.07.2004 г.).
При този изход на делото ответникът също има право да му се
присъдят сторените по делото разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК за
заплатено от него адвокатско възнаграждение на представляващия го адвокат
съразмерно с отхвърлената част от исковете (чл. 78, ал. 3 от ГПК) в размер на 3 362.02
лева.
Съгласно чл.80 от ГПК
страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на
разноските най – късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция.
В противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските.
В настоящия случай само ищецът е представил списък на разноските.
Воден от горните
мотиви съдът,
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА на основание чл.200,
ал.1 от КТ „А.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор Н.Х.И. да заплати на З.Р.В., ЕГН **********,
с адрес ***, съдебен адрес ***, офис 10, чрез адвокат П. К. сумата от 15 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта
на неговия брат Ц. Р.В., следствие на
трудова злополука, настъпила на *** г., ведно със законната лихва, считано от ***
г. до окончателното й изплащане, като отхвърля
предявения иск
в останалата част над присъдените 15 000 лева до претендираните 120 000
лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.200, ал.1 от КТ „А.“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния директор Н.Х.И. да заплати на Т.Р.В., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен
адрес ***, офис 10, чрез адвокат П. К. сумата от 15 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта
на неговия брат Ц. Р.В., следствие на
трудова злополука, настъпила на *** г., ведно със законната лихва, считано от ***
г. до окончателното й изплащане, като отхвърля
предявения иск
в останалата част – над присъдените 15 000 лева до претендираните 120 000
лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „А.“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния
директор Н.Х.И. да заплати на адвокат П.К.
- САК, с адрес *** с инд.№B, по ДДС,
сумата от 1 179 лева с ДДС за оказана на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на З.Р.В.,
ЕГН ********** и Т.Р.В., ЕГН **********, безплатна
адвокатска помощ и представителство по делото.
ОСЪЖДА З.Р.В., ЕГН **********, с адрес *** и Т.Р.В.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на „А.“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Н.Х.И. сумата
от 3 362.02 лева представляваща разноски по делото, съразмерно
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „А.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителния директор Н.Х.И. , да заплати в
полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – К.,
сумата от 1 200 лева, представляваща дължима държавна такса, съразмерно уважената част от
иска.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач „Д.Застраховане" АД, с
ЕИК, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д. Д., Ж. Д., Ю.
К., Р. Д. на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия :