№ 847
гр. Перник, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20241720101905 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по искова молба на А. Р. Х. гр.******** ул. ******** **
ет.* ЕГН ********** чрез адв.Е. Й. ПРОТИВ "С Г ГРУП" ЕАД ЕИК *********
седалище и адрес на управление гр.София район Витоша ул.Р.П.Казанджията 4 ет.6
предст. от управителя Ю.Ц.-
Като се ИСКА на основание чл.270 ГПК прогласяване на нищожността на
решение от 27.10.2022 по в гр. дело № 1756/2021 по описа на СГС втори в въззивен
състав, и изпращане делото на друг състав на съда за постановяване на ново решение
при повторна преценка за наличие на предпоставките за допустимост / основателност
на предявения иск.
В исковата молба ищецът твърди, че :
-СГС е изложил мотиви в един смисъл, а постановил диспозитива на съдебния
акт в обратния смисъл, като неправилно и незаконосъобразно е постановил че
процесните вземания се погасяват с 3 год.погасителна давност
-позовава се на ТР 2 / 2013г. на ОСГТК и съдебна практика
-СГС служебно е констатирал направено от ищцата признание на вземания по
ИЛ, за да обоснове с някакви мотиви решението си, което ответникът не твърди и не
се позовава по делото, като в същото време-
Ищцата е имала предвид друго изп.дело, не е конкретизирала , правила е
извънсъдебни плащания към кредитор, но той е друг, тъй като има много задължения
към няколко кредитора
Ищцата атакува мотивите на решението на СГС с подробни аргументи- които
се разминават с формираната воля на съда в съдебния акт
Ответната страна е депозирала отговор в срока, като оспорва изцяло исковата
молба като неоснователна и недоказана.
1
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на исковата молба, съдът
намира, че е сезиран с установителен иск с правно основание чл.270 ал.2 ГПК
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест: в иск по
чл.270 ГПК ИЩЕЦЪТ следва да установи при условията на пълно и главно
доказване, че постановеният съдебен акт, предмет на настоящето производство, страда
от посочените в исковата молба пороци, обуславящи нищожността .
По делото е приложено изп.дело № 152/2009г на ЧСИ Ш.Д. рег.№ *** при КЧСИ
район на действие ОС Благоевград
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на производството е решение на СГС от 27.10.2022 по възз гр.дело №
1756/2021 по описа на СГС втори В въззивен състав –
с което решение е било отменено решение № 20251030 от 13.11.2020
постановено по гр.дело № 1880 по описа за 2020 на СРС първо г.о. 51 състав в цялост
и вместо него СГС е постановил атакуваното в това производство решение –
с което отхвърля предявения от ищцата установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК
вр.чл.439 ГПК – че същата не дължи на СГГРУП ЕАД сумите в размер на 1690.88лв.
задължение по запис на заповед , ведно със законната лихва от 20.11.2008 до
окончателното й изплащане както и 33.82лв. неолихвено вземане, за които е издаде
низпълинтелен лист на 21.11.2008. по чгд № 831/008 по описа на РС Гоце Делчев
По допустимостта :
Разпоредбата на чл.270 ал.2 ГПК предвижда възможност нищожността на едно
съдебно решение да се предяви по исков ред, без тази възможност да е поставена под
условие актът да не е бил ревизиран по пътя на инстанционния контрол.
В решение № 123 от 04.04.2012г. по гр.дело № 777/2011 на първо г.о. на ВКС
постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че исковият ред е самостоятелна форма
на защита срещу едно нищожно съдебно решение, която може да се реализира след
като инстанционният ред за разглеждане на спора е изчерпан.
Следователно-предявеният иск за нищожност на посоченото съдебно решение
на СГС е допустимо.
Допустимо е и когато решението е преминало през обжалване .
В този смисъл съдебната практика –решение № 114 от 13.01.2014 по гр.дело №
1954/2014 на ВКС второ г.о.
Така предявеният иск се явява неоценяем, той е установителен.
При липса на специална разпоредба която да изключва общите правила за
подсъдност, важат разпоредбите на чл.103 и 104 ГПК
Искът е родово подсъден на районния съд, независимо дали се иска
прогласяване на нищожност на районен , въззивен или касационен съд.
2
Искът е предявен пред СРС
С определение № 1258 от 10.01.2024г. на СРС 159 състав по гр.дело № 3966 от
2022г. – след изпращане книжата за отговор в срока по чл.131 ГПК – ответната страна
е направила възражение за местна подсъдност и съобразно правилата на чл.105 и 108
ГПК съдът е уважил възражението, като е изпратил по подсъдност на Пернишки
районен съд, в чийто район ес намира седалището на ответната страна.
Така, производството по делото се гледа от ПРС настоящия граждански състав.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 270,
ал. 2 ГПК за прогласяване на Решение на СГС от 27.10.2022 по възз гр.дело №
1756/2021 по описа на СГС втори В въззивен състав –
с което решение е било отменено решение № 20251030 от 13.11.2020
постановено по гр.дело № 1880 по описа за 2020 на СРС първо г.о. 51 състав в цялост
и вместо него СГС е постановил атакуваното в това производство решение –
с което отхвърля предявения от ищцата установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК
вр.чл.439 ГПК – че същата не дължи на СГГРУП ЕАД сумите в размер на 1690.88лв.
задължение по запис на заповед , ведно със законната лихва от 20.11.2008 до
окончателното й изплащане както и 33.82лв. неолихвено вземане, за които е издаде
низпълнителен лист на 21.11.2008. по чгд № 831/008 по описа на РС Гоце Делчев
По настоящето дело е приложено в.гр.дело № 1756/2021 на СГС
Без да се навлиза в подробности, следва да се изложат теоретичните постановки
– „Сила на пресъдено нещо в гражданския процес“, проф. д-р. Ж.С., а именно - че с
отрицателен установителен иск ищецът се брани срещу неоснователното правно
твърдение на ответника.
Когато този отрицателен установителен иск е основателен - правото, което е
било негов предмет, се отрича, без оглед на някакво конкретно определено
правопораждащото основание, а с оглед на всички възможни до приключване на
устните състезания негови основания. Когато се отхвърля отрицателен установителен
иск, СПН има за предмет правото, което ответникът е успял съдебно да установи с
индивидуализиращите това право белези (правопораждащ факт и съдържание).
С атакуваното решение СГС е отменил решението на СРС и постановил ново, с
което е отхвърлил отрицателния установителен иск на ищцата срещу ответната страна,
като в мотивите си е приел, че давността е 3 години за процесните вземания.
Съгласно установената съдебна практика и цивилистика, за да е валидно
решението трябва да бъде постановено:
- от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав,
-в пределите на правораздавателната власт на съда,
- да бъде изготвено в писмена форма и
-да е подписано.
То трябва да изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе,
макар и чрез тълкуване, нейното съдържание, като неяснотата във волята следва да е в
3
такава степен, че да липсва такава.
Настоящият състав приема, че в конкретния случай Решение СГС от 27.10.2022
по възз. гр.дело № 1756/2021 по описа на СГС втори В въззивен състав
е постановено от надлежен орган и в пределите на правораздавателната власт
на съда – делото е подведомствено на гражданските съдилища, от надлежен състав –
съдия от съответния районен съд, участвал в заседанието, в което е завършено
разглеждането на делото – чл. 235, ал. 1 ГПК. Същото е в писмена форма и да е
подписано.
Спорна по делото е последната от предпоставките, обосноваващи
нищожност на съдебното решение – неясното във волята на съда, като се
позовава на несъответствие между мотиви и диспозитив.
Настоящият състав принципно споделя съдебната практика и ТР № 1 от
10.02.2012 по тълк дело № 1/2011 на ОСГТК на ВКС – че решение е нищожно, когато
е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване.
Законът не е посочил конкретни пороци, водещи до нищожност , но те са
изяснени най-общо в т.8 от ППВС № 1/1985 както и в решение на ВС и ВКС- че
нищожност на съдебно решение е налице при особено съществени пороци, между
които е и абсолютна неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде
изведена и по пътя на тълкуването, или чрез поправка.
В съдебното решение мотивите са разбираеми и не си противоречат, и
затова волята на съда – да отхвърли иска – остава неясна.
В чл.236 ал.2 ГПК е възпроизведено изискването на чл.121 ал.4 от Конст.на РБ
– съдебното решение да бъде мотивирано.
Решението на съда и мотивите са неразривно свързани помежду си.
Тяхното обосноваване, като неизменна част от съдебното решение, представлява
логическа операция, в чиято основа са трите основни действия на мисленето а именно:
-просто схващане/представяне на предмети/явления чрез ПОНЯТИЯ,
-на отсъждане –че определено свойство е присъщо или не на един/група
предмети/явления
-извличане на извод –че едно положение на нещата следва да се приеме за факт
въз основа на допускане
В случая – СГС е приел, че процесните вземания се погасяват с 3 годишна
погасителна давност
Заповедното производство , според т.14 от ТР № 2/2013 на ОСГТК на ВКС не се
приравнява на исковото, защото е част от изпълнителния процес, като едностранно
уредено с подаване на възражението по чл.414 като основание за започване на исков
процес, но няма самостоятелен характер и само формална предпоставка за прерастване
–от заповедно в исково състезателно двустранно производство
В този смисъл е определение № 140 от 19.03.2020 по чгд № 236/2020 т.к. второ
т.о. на ВКС
Поради това, влизане в сила на заповедта не се приравнява на влязло в сила
решение
Разпоредбата на чл.117 ал.2 ЗЗД и установения 5 год давностен срок не следва
да се счита приложим по отношение на вл. в сила заповеди на изпълнение
Кредиторът не се поставя в по-неблагоприятно положение, ако длъжникът не
4
възрази срещу заповедта, защото със заповедното производство, когато длъжникът не
подаде възражение по чл.41 ГПК, получава по-бърз ред за защита, отколкото
претендиране на вземането с искова молба.
Поради това се прилагат общите принципи на давността по чл.110 и 111 ЗЗД
Само в случай на проведен исков процес –било по общия ред или по чл.422
ГПК, кредиторът ползва предимството на дългата давност по чл.117 ал.2 ЗЗД в случай,
че вземането му бъде признато със самото съдебно решение.
В случая ищцата е била депозирала молба по ДРУГО изпълнително дело,
защото сочи, че прави извънсъдебни плащания към кредитор, НЕ Е конкретизирала
кой е той, защото е имала МНОЖЕСТВО ЗАДЪЛЖЕНИЯ към няколко предитори и е
уведомила ЧСИ за нейния адрес и да й се вдигне запора върху сметката й в ЦКБ ЕАД
където получава месечна издръжка за детето .
СГС служебно е констатирал направеното от ищцата признание на вземанията ,
но е пропуснал да установи, че ЧСИ с резолюция на въпросната молба е посочил, че
трябва да се наложи запор върху нейната сметка и в посочената от нея банка.
На второ място- признанието следва да е недвусмислено и пряко, в рамките на
давностния срок и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не до
наличието на фактите, от които задължението произхожда, , а не като съдържанието
на молба вх.№ 36197/ 25.10.2017г.
В този смисъл е налице съдебна практика на ВКС и ТР 4/2019 на ОСГТК на
ВКС
СГС приема, че съдебната практика на ВКС по дела, свързани със спирането на
погасителната давност в изп. производства, образувани преди ТР 2/2015г. по ТД №
2/2013 / каквото е и процесното / е ибла противоречива.
СГС в мотивите приема,че в разглеждания случай е без значение кое от
становищата ще бъде застъпено , а от друга страна- постановява решението като
приема второто становище – че при исканите и извършвани изп.действия, годни да
прекъснат давността, но след 26.06.2015г.
В мотивите си СГС приема, че годни да прекъснат давността са извършвани
изп.действия чрез налагане запор/възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка
на вещ и т.н., а от друга страна – постановява решение с мотиви, в които приема,
че молбата с искане за прилагане на изп.способ, вкл. и възлагане по чл.18 ЗЧСИ
прекъсвало давността, защото съд.изпълнител е бил длъжен да приложи изп.способ
съответно да определи такъв пир възлагане, въпреки че такъв не е посочен, и не е
осъществен.
СГС приема, че насрочен с постановление опис на дл.вещи / доколкото такъв
не е бил проведен/ не бил годен да прекъсне давността, а от друга страна –
постановява решение , че само молба за искане на опис прекъсвала давността
Макар мотивите само да изясняват логическите и правни съображения на съда
за постановяване на съдебния акт, при установените пороци, те засягат и диспозитива
и водят до нищожност на самия съдебен акт.
Самият съдебен акт е единство от мотиви и диспозитив, поради което в случая
не става ясна волята на съда и съответно –силата на пресъдено нещо.
В този смисъл е и съдебната практика – на ВКС по реда на чл.290 ГПК решение
№ 27 от 22.04.2019г. по гр.дело № 1321/2018 на 4 г.о.
Нищожност на съдебно решение е налице при особено съществени пороци,
между които и абсолютна неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде
5
изведена по пътя на тълкуването вкл. и по чл.251 ГПК или чрез поправяне по чл.247
ГПК. Такава нищожност следва да бъде прогласена.
С оглед на изложеното, следва да се провъзгласи нищожността на решение от
27.10.2022г. по в.гр.дело № 1756 / 2021 по описа на СГС втори В въззивен състав
Делото следва да бъде изпратено на друг състав на съда – за постановяване на
ново решение при повторна преценка за наличие на предпоставките за допустимост,
респ.основателност на предявения иск.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор ищецът има право на разноски, но не е
представен списък по чл.80 ГПК и разноски не са поискани, поради което и съдът не
присъжда такива.
Ищецът е освободен от внасяне на държ.такси, с Определение № 36807 от
17.10.2023г. на СРС 159 състав по гр.дело № 63966 / 2022 по описа на СРС
Ответникът също не е претендирал разноски.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на основание чл.270 ГПК - на решение от
27.10.2022 по в. гр. дело № 1756/2021 по описа на СГС втори В въззивен състав ,
По иск на А. Р. Х. гр.******** ул. ******** ** ет.* ЕГН ********** чрез адв.Е.
Й. ПРОТИВ С. Г. ГРУП ЕАД ЕИК ********* седалище и адрес на управление
гр.София район Витоша ул.Р.П.Казанджията 4 ет.6 предст. от управителя Ю.Ц.-
и ИЗПРАЩА делото на друг състав на съда – постановяване на ново
решение при повторна преценка за наличие на предпоставките за допустимост /
основателност на предявения иск.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6