Решение по дело №93/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.208 и следв. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП гр. Пловдив, против Решение № 1987/194.12.2023г., постановено по АНД №6637/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е отменено Наказателно постановление №733656-F727977/27.10.2023г., издадено от директора на дирекция "Обслужване" в ТД на НАП – гр. Пловдив, с което на „КИРОВ И СИН“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.125, ал.5, вр. с чл. 125, ал.3 от ЗДДС.

Касационният жалбоподател намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение, като по същество се иска постановяване на решение, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендират се съдебни разноски.

Ответникът –„КИРОВ И СИН“ ООД, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор, намира касационните оплаквания за неоснователни. Претендира отхвърляне на жалбата. Не се претендират разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита касационната жалба за неоснователна.

Съдът, като обсъди наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши, на основание чл.218 ал.2 от АПК, служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което и е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Пред районен съд е обжалвано Наказателно постановление №733656-F727977/27.10.2023г., издадено от директора на дирекция "Обслужване" в ТД на НАП – гр. Пловдив, с което на „КИРОВ И СИН“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.125, ал.5, вр. с чл. 125, ал.3 от ЗДДС.

От фактическа страна е установено следното от районния съд: при извършена служебна проверка в ТД на НАП Пловдив на 17.07.2023 г. се установява, че „КИРОВ И СИН“ ООД, регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило срока за подаване на отчетни регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.06.2023 г. -30.06.2023 г. до 14.07.2023г. включително. Отчетните регистри са подадени на 14.09.2023г. с вх. №16005600976/14.09.2023г.

Съдът е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства в тяхната пълнота и е приел, че в случая задълженията за подаване на справка декларация и отчетени регистри за един и същи данъчен период нямат самостоятелен и обособен характер, доколкото са функционално предназначени към постигане на една и съща цел-надлежно отчитане пред приходната администрация на данните, относими към законосъобразно формиране на данъчния резултат за съответния едномесечен данъчен период /ДДС за внасяне или ДДС за възстановяване/.

Задълженията за подаване на справки декларации и на отчетни регистри съгласно нарочната законодателна воля по чл. 125, ал.3 ЗДДС се изпълняват заедно и едновременно, по един и същи начин - по електронен път при условията и реда на ДОПК- чл. 125, ал.7 ЗДДС.

Приел е, че с издаването на НП съществено се нарушава принципът, че за едно и също нарушение се налага само едно наказание.

Решението е правилно.

При постановяване на решението си районният съд подробно е изследвал спорните въпроси. В мотивите на оспореното решение е даден отговор на всеки един от доводите на касационния жалбоподател и тези правни изводи на РС се споделят от настоящата инстанция.

Действително правилата на чл. 125 от ЗДДС регламентират задължение за деклариране на данъка до 14-то число на месеца, следващ календарното тримесечие, за което се отнася. Това задължение се изпълнява чрез подаване на справка – декларация по ал. 1, към която задължително се прилагат отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, въз основа на които е съставена, а в приложимите случаи, заедно и с VIES-декларация по чл. 125, ал. 2 от ЗДДС. Законодателят е поставил задължение за своевременно деклариране на релевантни за данъчното облагане данни от дейността на лицето, като е установил формата на деклариране и способът за изпълнение – подаване заедно по електронен път (чл. 125, ал. 7 от ЗДДС). Така поставеното задължение не търпи частично изпълнение, т.е. подаването на регистри без справка-декларация или справка-декларация без регистри и/или VIES-декларация, когато се изисква, води до едно и също административно нарушение по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС – недеклариране на данък, по реда и в срока установен от закона.

Районният съд е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора не се следва присъждане на разноски в полза на касационния жалбоподател.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Пловдивският административен съд, XXII състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1987/194.12.2023г. на Районен съд Пловдив, постановено по АНД №6637/2023 г. по описа на същия съд.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: