Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                    гр.София,12.01.2018год.

 

      

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,Търговско отделение,VІ-7с-в в открито заседание на деветнадесети септември 2017год.,в състав:

 

                                     СЪДИЯ : Валентин Бойкинов

 

при секретаря П.Славова ,като разгледа докладваното от съдията търг.дело № 4779 по описа за 2014год., за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание Чл.266, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД от „А.“ООД срещу М.НА З..

Ищецът „А.“ООД  моли ответникът М.НА З.  да бъде осъден да заплати сумата 125 452,80 лева, представляваща дължимо възнаграждение за изпълнена работа по Договор за абонаментно обслужване на софтуер от 01.04.2007год., както и на осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата 47 335,48 лева, представляваща мораторна лихва за забавено плащане на дължимото възнаграждение за периода от 04.11.201год. до 09.07.2014год. Претендира се и законната лихва от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответникът в срока по Чл.367,ал.1 от ГПК е подал писмен отговор, с който се оспорва наличието на договорни задължения за него, произтичащи от сключения договор за абонаментно софтуерно обслужване като твърди, че такива задължение са възникнали за посочените в приложението към договора структури, които представляват самостоятелни юридически лица. При условията на евентуалност се  твърди, че дейността включена в предмета на договора не е била извършвана, съответно приемана от възложителя по уговорения от страните начин,  поради което и не дължи заплащането на възнаграждение за тях, съгласно разпоредбата на Чл.266, ал.1 от ЗЗД. Прави се и възражение, че искът е погасен по давност, на основание прилагане на кратката три годишна давност по чл. 111, б.“в“ от ЗЗД поради това, че според него вземането на ищеца имало характера на периодичен платеж.

Съдът е указал на осн. Чл.146,ал.1,т.5 от ГПК, че е в доказателствена тежест на ищеца да ангажира доказателства за наличието на материално правоотношение между страните, основано на сключеният договор за изработка, както и че е изправна страна по тях като е извършил всички предвидените в договора дейности за абонаментно софтуерно обслужване и другите дейности, включени в предмета на договора, които са били приети от възложителя, съгл. чл.264, ал.1 от ЗЗД. Също така, независимо от това, че поддържа, че се прилага общата пет годишна давност, да ангажира доказателства за евентуално прекъсване на давността по някои от начините предвидени в чл. 116 от ЗЗД.

 Указал е на ответника, че е в негова доказателствена тежест да ангажира доказателства за установяване на обстоятелствата на които основава направеното от него правоизключващо възражение срещу иска.

Съдът като прецени доводите на страните,събраните по делото доказателства ,приема следното от фактическа и правна страна по делото :

От представения по делото и приет като доказателство Договор от 01.04.2007год. за абонаментно обслужване на софтуер се установява, че между страните е бил сключен договор за изработка, съгласно Чл.258- Чл.269 от ЗЗД, по силата на който съгл. Чл.1 от договора ответникът М.НА З. е възложил, а ищецът „А.“ООД   е приел да извърши софтуерна работа по поддръжката на следните програмни продукти/ПП/ : ПП Скиптър, обслужващ счетоводната отчетност и ПП Терес, обслужващ труд и работна заплата срещу заплащане на възнаграждение в размер и начин на определяне, посочени в чл.15 от договора.

По делото са представени и приети като доказателства Фактури с №№ 2408/04.11.2010год. 2409/04.11.2010год. , с които ищецът е фактурирал дължимото от ответника възнаграждение по договора за осъществен софтуерен абонамент за м. ноември 2010год. От приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира изцяло като обективно и професионално изготвено се установява, че в счетоводството на ищеца фактурите са осчетоводени със счетоводни статии, описани в констативно-съобразителната част на заключението и са включени в съответния дневник за продажби под поредни номера 29,51, 14,182, 181, 7,8,159 и 160 и са намерили отражение в подадените справки-декларации за ДДС за съответните данъчни периоди. В счетоводството на ответника МЗ получените фактури са осчетоводени със счетоводни статии, посочени в констативно-съобразителната част на заключението. Установява се, че фактурите са включени в съответния дневник за покупки и са намерили отражение в подадените справки-декларации за ДДС за съответните данъчни периоди.

Същевременно от приетата по делото съдебно-техническа/софтуерна/ експертиза, чието заключение съдът също кредитира изцяло се установява, че ищецът е извършвал своевременен абонамент с предвидените в договора програмни продукти- ПП Скиптър, обслужващ счетоводната отчетност и ПП Терес, обслужващ труд и работна заплата. Вещото лице заключава, че е стигнало до този извод на базата на анализ на софтуерния продукт и представените по делото и приети като доказателства/неоспорени от ответника/ Протокол за представяне на абонамент на ПП“Скиптър“ за 2011год. за всички второстепенни разпоредители с бюджетни средства в системата на МЗ и Протокол за представяне на абонамент на ПП“Терес“ за 2011год. за всички второстепенни разпоредители с бюджетни средства в системата на МЗ.

Въз основа на горното съдът намира, че се доказва по безспорен начин както изпълнението на задължението на ищеца по договора- да осигури предоставянето на абонаментно софтуерно обслужване с посочените в договора програмни продукти по предвидения в договора начин, така и приемането чрез конклудентни действия на изпълнените съгласно договора работи. След като ответникът е приел да осчетоводи в дневника си за покупки съставените въз основа на договора данъчни фактури и дори да се възползва от правото си да се ползва от данъчен кредит по нея, очевидно е считал, че дължи плащане на посочената в нея сума, а плащането на дължимото възнаграждение по договора за изработка по правило е обусловено от изпълнението на възложената работа- Чл.266, ал.1 от ЗЗД, а и страните в конкретния случай са уговорили изрично такъв начин на плащане. С приемането на изпълнението на възложените строителни работи се поражда съответно правото на изпълнителя да получи уговореното възнаграждение, което в конкретния случай видно от заключението на вещото лице ССЕ възлиза на 62 726,40 лева по фактура № 2408/04.11.2010год. и по фактура № 2409/04.11.2010год. в размер на 62 726,40 лева или общо неизплатеното възнаграждение и по двете фактури възлиза на сумата от 125 452,80 лева.

С оглед на така изложените съображения съдът приема,че искът с правно основание Чл.266,ал.1 от ЗЗД за сумата 125 452,80 лева, представляваща възнаграждение за дължимо възнаграждение за изпълнена работа по Договор за абонаментно обслужване на софтуер от 01.04.2007год.  се явява основателен до пълния предявен размер, като на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва от предявяването на исковата молба- 09.07.2014год. до окончателното изплащане на сумата.

На осн. Чл.86,ал.1 от ЗЗД ответникът дължи и мораторна лихва за забавеното плащане на задълженията му и по двете фактури за периода от датата на издаването на всяка от фактурите-04.11.2010год.- от момента на изискуемостта на задължението му по фактурите и от който момент съгл. чл.84, ал.1 от ЗЗД е изпаднал в забава, до предявяването на исковата молба0 09.07.2014год. Неоснователно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност. Видно от представеното по делото и прието като доказателство Потвърждение на вземането от МЗ от 16.01.2012год. ответникът чрез негов компетентен служител – ръководителят на Дирекция „Бюджет и счетоводство“ е признал съществуването на вземане и по двете процесни фактури-  № 2408/04.11.2010год. и по фактура № 2409/04.11.2010год. Несериозно е да се счита, че признанието на съществуващо задължение може да стане само чрез ръководителя на съответното държавно ведомство, а не може да стане чрез служител на който е поверено да осъществява ръководство и надзор върху цялостната счетоводна отчетност на ведомството. А и дори и да е налице действия без надлежна представителна власт, то представляващото държавното ведомство е можел незабавно след узнаването незабавно да им се противопостави, нещо което той очевидно не е сторил, поради което и действията на съответното длъжностно лице по признаване на вземането на ищеца следва да се считат потвърдени по силата на чл.301 от ТЗ.

Предвид изложеното следва да се счита, че изтичащата в полза на ответника кратка три годишна давност по чл. 111, б.“в“ от ЗЗД е надлежно прекъсната с признанието на длъжника, че дължи вземанията и по двете фактури/чл. 116, б.а от ЗЗД/, считано от 16.01.2012год., което е направено преди изтичането на давностния срок. Видно от приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза размерът на дължимата мораторна лихва възлиза на 47 370,62 лева, но на ищеца следва да бъде присъдена сумата 47 335,48 лева, съобразно претендирания от него размер.

На осн. Чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, възлизащи на сумата от  13 412  лева.

 

Воден от гореизложеното Софийски градски съд

 

               Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА М.НА З., гр.С., пл.“************да заплати на „А.“ООД , ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** на осн. чл.266, ал.1 от ЗЗД

 сумата 125 452,80 лева, представляваща дължимо възнаграждение за изпълнена работа по Договор за абонаментно обслужване на софтуер от 01.04.2007год., ведно със законната лихва от 09.07.2014год. до окончателното изплащане на сумата, както и на осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата 47 335,48 лева, представляваща мораторна лихва за забавено плащане на дължимото възнаграждение за периода от 04.11.201год. до 09.07.2014год., както и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК сумата 13 412 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ :