Административен съд - Силистра
в публично заседание на осемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година
в състав: административен съдия Павлина Георгиева-Железова, при участието на
секретаря Румяна Пенева, като разгледа дело № 180 по описа за 2018 година
докладвано от съдията, и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 405 от Кодекса на труда КТ/ във вр. с чл. 145 - 178
от Административно процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на
ЗК „Изгрев-92“ - с. Белица срещу принудителна административна мярка-предписание
по чл. 404 от КТ, обективирано в т. 5 от протокол за извършена проверка от
14.08.2018 г., издаден от инспектори в
Дирекция "ИТ" - Силистра. С посочения акт е предписано работодателят
да изплати на С.Д. сумата от 250 лева, удържана от трудовото му възнаграждение
без негово писмено съгласие, която удръжка е извършена по ведомост за м. октомври
2016 г. Като правни основания са цитирани чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, чл. 128, т.
2 във вр. с чл. 272, ал. 1 от КТ.
Жалбоподателят чрез адв.
Р. поддържа следните възражения: използваното правно основание – чл. 404, ал. 1,
т. 1 от КТ е неотносимо; не е налице хипотезата на чл. 272, ал. 1 от КТ, тъй
като работникът Д. се е съгласил стойността на ползваната социална услуга в
размер на 250 лева да бъде удържана от трудовото му възнаграждение. Наличието
на съгласие се извежда от следните факти: Д. се е ползвал от социалната услуга,
заплатена от работодателя, без да възстанови стойността й, въпреки, че е бил
уведомен за решението на Управителния съвет на кооперацията за обвързване на
почивката със сума, заплатена от конкретния ползвател; Д. не е реагирал
вербално, когато е получил фиша за заплата за месец октомври, 2016 г., от който
било видно,че от заплатата му по трудов договор е удържана сумата от 250 лева,
послужила за заплащането на престой в почивна база. Моли за отмяна на оспореното предписание и за
отмяна на решението на горестоящия контролен орган Директора на ИТ - София,
потвърждаващо първоначалния административен акт.
С влязло в сила определение производството
по жалба против решението на горестоящия административен орган е прекратено.
Ответникът, чрез юрк. А.,
оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа отрицателния факт, че работникът
не е давал съгласие за удържане на процесната сума от трудовото му възнаграждение,
поради което е налице хипотезата на чл. 404, ал. 1 във връзка с чл. 272, ал. 1
от КТ във вр. с чл. 128, т. 2 от КТ за забрана за прихващане на вземане, което
по вид е извън посочените примери в чл. 272 от КТ. Счита, че не са налице
отменителни основания по чл. 146 от АПК.
За да прецени какви са относимите по
делото факти, подлежащи на установяване по настоящото дело, съдът съобразява
следното:хипотезата на приложимата правна норма на чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ
във връзка с чл. 272, ал. 1 от КТ предвижда правомощие на контролните органи на
Д „Инспекция по труда“ да издават предписания за изплащане на неизплатени
трудови възнаграждения след прекратяване на трудови правоотношения.
Законодателят изисква наличие на съгласие на работника за извършване на прихващане
между вземане на работодателя, което е извън следния обхват: аванси, надвзети
суми вследствие на техническа грешка, данъци,осигурителни вноски за сметка на
работника, запори и удръжки при ограничена имуществена отговорност, с вземането
на работника, представляващо заплата.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира
за установено от фактическа страна следното:
- Между С.Д. и жалбоподателя ЗК „Изгрев-92“
- с. Белица е бил сключен трудов договор, прекратен на 15.11.2017 г.;
- От 10.10.2016 г. до 14.10.2016 г. Д. е
бил в отпуск;
- На 12.10.2016 г. Управителният съвет на
кооперацията е взел решение за осигуряване на почивка на желаещите работници в
почивна база в гр. Стрелча като последните поемат 250 лева от разходите. Като
условие за удържане на посочената сума от трудовото възнаграждение решението
въвежда изискване за „писмено предварително съгласие“ от желаещия работник /л. 8/;
- По делото е приложен „списък на
работниците от ЗК „Изгрев-92“ - с. Белица, които са съгласни да им се удържи от
трудовото възнаграждение сумата от 250 лева, 50 % от стойността на предстоящата
почивка в балнеохотел в гр.Стрелча от
17.10.2016 г. до 27.10.2016 г.“, в който липсва подпис на работника С.Д.;
Установеният и твърдян от административния
орган факт, че работникът С.Д. не е давал съгласие за удръжки от трудовото му
възнаграждение със сумата за социални разходи за почивка в санаториална база,
съставлява отрицателен факт, който би могъл да се обори с насрещно доказване на
огледалния му положителен образ – даването на съгласие. Представеният по делото
списък, обективиращ съгласието на работниците в кооперацията, не съдържа
подписа на работника. Необосновано е възражението на жалбоподателя, че причината
за неполагането на подписа е ползвания от работника отпуск. Ако Д. е бил в
отпуск до 14.10.2016 г., то той е бил на работа на 15 и 16 октомври, 2016 г.,
както и в следващите дни до 17.11.2017 г., когато е прекратен договорът.
Почивката е била осъществена от 17 до 27.10.2016 г. Техническото обезпечаване
на писменото или устно съгласие на работника за удръжки от трудовото му
възнаграждение е било фактически изпълнимо и улеснено като преди заплащането на
съответната услуга от работодателя, той се погрижи да установи и набави
доказателства дали е налице съгласие от работника да възстанови подлежащата на
плащане и заплатена от работодателя сума.
Неоснователна е поддържаната от
жалбоподателя теза, че уведомяването на работника за условията, при които УС на
кооперацията предлага почивка, както и фактът на самото ползване на
санаториума, са достатъчни, за да се приеме, че е налице и изрично съгласие за
удръжки на сумата за почивка от трудовото възнаграждение. Законодателят изисква
формиране на съгласие като волеизявление, удостоверено по ясен начин, а
съгласно условията на решението на УС на ЗК „Изгрев - 92“ – и в писмена форма.
Ползването на услуга, която работодателят е заплатил без правно основание
/липса на съгласие за поемане на разходите/ обуславя иск за неоснователно
обогатяване, подлежащ на реализиране по общия ред пред гражданския съд. В
обобщение се налага извод за липса на елемент от фактическия състав на чл. 272,
ал. 1 от КТ за даване на съгласие за удръжка от трудовото възнаграждение със
задължение, което е извън обхвата на изрично посочените хипотези на цитирания
текст.
- На 16.01.2018 г. пред Районен съд - Тутракан
е образувано гр.дело № 32 / 2018 г. от С.Д. против ЗК „Изгрев - 92“ с предмет
по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ - признаване за незаконно и отмяна на
уволнението; възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и
присъждане на обезщетение за оставане без работа, ведно с лихва по чл. 86 от ЗЗД /л. 57 - гръб - 62 и служебно известна информация по отношение датата на
подаване на исковата молба/; В обективните рамки на делото не се включва
претенция по чл. 404, ал. 3 от КТ за изплащане на сумата от 250 лева, удържана
от трудовото възнаграждение на ищеца. Сочената сума е удържана от трудово
възнаграждение, дължимо за месец 10.2016 г., а обезщетението по делото е
присъдено за периода след прекратяване на трудовия договор от 15.11.2017 г.;
- По делото не се спори, че от заплатата
за месец 10.2016 г. на Д. е удържана процесната сума от 250 лева с произход на
вземането на работодателя – заплатени разходи за почивка.
- В периода от 14.08.2018 г. до 10.09.2018
г. контролни органи на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Силистра са извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство на ЗК „Изгрев - 92“ - с. Белица по повод подадена жалба след
17.11.2017 г. от С.Д., резултатите от която били отразени в протокол № 1828267
/л. 38 - 39/. Констатирано е, че в нарушение на чл. 272, ал. 1 от КТ през
м.10.2016 г. работодателят без съгласието на работника е удържал по ведомост от
трудовото възнаграждение на С.Х.Д. сумата от 250 лева, които мотиви послужили
за издаване на предписание по т. 5 от протокола, представляващо оспорената
принудителна административна мярка, за изплащане на сумата от 250 лева - трудово
възнаграждение.
С решение от 05.10.2018 г. /л. 7/
горестоящият административен орган е потвърдил оспореното предписание като е
уточнил в мотивите, че приложимото правно основание е не чл. 404, ал. 1, т. 1
от КТ, а чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата, предмет на
настоящото производство е допустима за разглеждане по същество. Оспорването е
своевременно инициирано от лице с правен интерес от обжалване против подлежащ
на съдебен контрол административен акт – потвърдения от контролния орган
първоначален административен акт. Не е налице и процесуална пречка по чл. 404, ал.
3 от КТ, тъй като не е налице дублиране на изпълнителното основание за
присъждане на сумата, удържана от трудовото възнаграждение пред общия съд и
съответно пред административния съд. В предмета на гр.дело № 32 / 2018 г. по
описа на ТРС не се включва претенцията за присъждане на удържаната сума, която
е предмет на разглеждане и по настоящото дело.
При извършената служебна
проверка на законосъобразността на оспореното предписание по т. 5 съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на основанията посочени в чл. 146 от АПК, съдът намира, че административният акт е
издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му от закона правомощия
- чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ и в предписаната от
закона форма - чл. 59, ал. 2 от АПК-писмена с фактически мотиви. Съгласно чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ контролните органи на Д
„Инспекция по труда“ са компетентни да прилагат принудителни административни
мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство,изразяващо се и в неизплатени трудови възнаграждения. Форма на
неизплатено трудово възнаграждение представлява и хипотезата, при която
дължимото трудово възнаграждение не е изплатено поради прихващането му с
насрещно вземане на кредитора-работодател. В процесния случай вземането на работодателя
произтича от неоснователно обогатяване на работника със заплатената му почивка
в санаториална база в гр. Стрелча. Този вид вземане не се включва в хипотезата
на чл. 272, ал. 1 от КТ, поради което и работодателят не е имал право да го
прихване с вземането на работника за трудова заплата без съгласието на
работника като страна по трудов договор. Законодателят е въвел засилена защита
на трудовата заплата, предназначена да осигури алименти на личността и семейството
на работника, поради което е забранил и удръжките от същата без съгласието на
работника в хипотези,различни от изрично посочените в чл. 272, ал. 1 от КТ.
Неоснователно е оплакването за
незаконосъобразност на първоначалния административен акт поради цитиране на чл.
404, ал. 1, т. 1 от КТ вместо на чл. 404, ал. 1, т. 12 от същия закон. От една
страна разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, разпореждаща
правомощия на Д „Инспекция по труда“ да дава задължителни предписания на
работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство,
включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и
служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и
служителите по този кодекс, е свързана и с конкретния казус, тъй като
неизплащането на трудовата заплата съставлява нарушение на трудовото
законодателство. Следователно тя е относима към процесната хипотеза. На
следващо място, липсата на цитирано или неотносимо правно основание не е
признак за съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като материалният
закон се прилага въз основа на фактическите обстоятелства, съставляващи мотиви
на акта. Правното основание подлежи на корекция и от контролния решаващ орган в
решението по чл. 97, ал. 1 от АПК, което в случая е сторено. Съществено
нарушение е неизлагане на фактическите обстоятелства, които имат значение за
преценка на материалния закон.
Предписанието е издадено
при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила.
В административната преписка са посочени фактическите основания довели до
налагане на принудителната административна мярка и представляващи
материално-правни предпоставки за издаване на акта – липса на съгласие на
работника за извършеното прихващане.
В хода на проверката е било обезпечено
правото на участие на работодателя и възможността за ангажиране на
доказателства и вземане на отношение към релевираното правоотношение.
Материалният закон и целта на закона
са съобразени. Правомощието на административния орган за даване на задължителни
предписания за изплащане на процесната заплата е реализирано при установеното
наличие на материално-правните предпоставки по чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ във
връзка с чл. 272, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 128, т. 2 от КТ.
Страните не са предявили искания за разноски, поради
което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 5 от АПК Административен съд –
Силистра
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на ЗК „ИЗГРЕВ - 92“ -
с. Белица, община Тутракан, област Силистра, ЕИК: *********, чрез адв. Р., срещу предписание по т. 5 от протокол №
1828267 по проверка, започнала на 14.08.2018 г.и приключила на 10.09.2018 г.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен
срок от съобщаването му.