Мотиви
към Присъда №30 от 13.02.2013 година, постановена по НОХД № 625/2012 година по описа на РС - Елхово:
Производството по делото е образувано по внесен от РП-
Елхово обвинителен акт, с който против Б.М.М. /B. M. M./, роден на *** г. в гр. К., Сирийска арабска република,
сирийски гражданин, женен, със средно образование, държавен служител,
неосъждан, Г.И.Ю.
/G. Y. Y./, роден на *** ***, Сирийска
арабска република, сирийски гражданин, неженен, с основно образование,
дърводелец, неосъждан и З.М.А. /Z. M. A./,
родена на *** г. в Сирийската арабска република, сирийска гражданка, омъжена,
със средно образование, домакиня, неосъждана, тримата без документи за самоличност, по чл. 279, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, за това, че
на 27.08.2012 година около 05.00 часа, в paйона на 240 гранична пирамида в
землището на село Голям Деревент действайки в съучастие като извършители влезли
през границата на страната от Р Турция в Р България без разрешение на
надлежните органи на властта.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор
поддържа повдигнатото против подсъдимите обвинение, като намира същото за
доказано по категоричен начин както от обективна, така и от субективна страна.
Предлага за извършеното от подсъдимите престъпление по чл.279, ал.1, вр. чл.20,
ал.2 от НК да им бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК шест
месеца лишаване от свобода и глоба в размер на двеста лева, като на основание
чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание да бъде отложено за срок
от три години.
Производството по делото е протекло в отсъствието на
подсъдимите и с участието на служебен защитник – адв. Д. А. ***. Защитникът
пледира наказанието на подсъдимите да бъде определено в предвидения в закона
минимален размер, като намира, че в случая по отношение на подсъдимите са налице
материално – правните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК. Ето
защо защитникът пледира наложеното наказание лишаване от свобода да бъде
отложено за изпитателен срок от три години.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност
събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Б.М.М. /B. M. M./ е роден на *** г. в гр. К.,
Сирийска арабска република, сирийски гражданин, женен, със средно образование,
държавен служител, неосъждан.
Подсъдимият Г.И.Ю. /G. Y. Y./ е
роден на *** ***, Сирийска арабска република, сирийски гражданин, неженен, с
основно образование, дърводелец, неосъждан.
Подсъдимата З.М.А. /Z. M. A./ е родена на *** г. в Сирийската арабска
република, сирийска гражданка, омъжена, със средно образование, домакиня.
Тримата подсъдими са без документи за самоличност.
Подсъдимата З.М.А. е съпруга на подсъдимият Б.М.М..
Подсъдимият Г.И.Ю. е братовчед на подсъдимият Б. М..
Подсъдимите З.М.А. и Б.М.М. имали три деца, най –
малкото от които инвалид. Подсъдимият Б.М. разговарял с брат си, който живеел в
Европа и който го посъветвал да отидат при тях. Третият подсъдим също имал
желание да напусне Сирия и да се установи да живее в Австрия.
Двамата подсъдими, които са съпрузи, заедно с трите си
деца и другият подсъдим - Г.И.Ю. напуснали Сирия, като отишли в Р Турция,
където в гр. Истанбул се настанили в хотел. Там се запознали
с лице от турски произход, което им предложило срещу заплащане на сумата от 2
500 евро на човек да им съдейства да стигнат до Австрия. Уговорили се сумите да
бъдат заплатени след пристигането им в тази държава. На 26.08.2012 година
подсъдимите били посетени от това лице /по данни на подсъдимите на име Фераз/,
който им заявил, че около 18.00 часа ще тръгнат за Австрия през България. Около
18.00 часа, пред хотела, в който били настанени подсъдимите, пристигнал
автомобил – миниван, в който освен подсъдими, се качили и други сирийски
граждани – непознати на подсъдимите до този момент, също имащи намерение да
преминават незаконно границата. Автомобила пътувал няколко часа, минал през гр.
Одрин, след което спрял и от намиращите се край пътя храсти излезли двама мъже,
които дали знак на пътуващите да отидат при тях. Сирийските граждани,
включително и тримата подсъдими, отишли при тези двама мъже и тръгнали да
вървят след тях в посока държавната граница между Р Турция и Р България. На
27.08.2012 година, около 05.00 часа подсъдимите преминали теленото съоръжение н
района на 240 гранична пирамида, в землището на с. Голям Дервент и влезли в Р
България. След като били забелязани от наряд на термовизионната система да
наблюдение, подсъдимите, заедно с останалите сирийски граждани били задържани
от граничните власти.
От приложената по делото справка за съдимост, издадена
от МП на РБ, се установява, че подсъдимите не са осъждани.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства-
показанията на свидетелите Г. и Д., дадени в хода на съдебното следствие, от
писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетелите
са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда
и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетелите Г.
и Д. факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване
на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетелите са и останалите
събрани по делото доказателства.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
Подсъдимите Б.М.М. /B. M. M./, роден на *** г. в гр. К.,
Сирийска арабска република, сирийски гражданин, женен, със средно образование,
държавен служител, неосъждан, Г.И.Ю. /G. Y. Y./,
роден на *** ***, Сирийска арабска република, сирийски гражданин, неженен, с
основно образование, дърводелец, неосъждан и З.М.А. /Z. M. A./, родена на *** г. в
Сирийската арабска република, сирийска гражданка, омъжена, със средно
образование, домакиня, неосъждана, тримата без
документи за самоличност, са
осъществили с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав
на чл.279, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 27.08.2012 година в района на 240 гранична пирамида в землището на село Голям
Дервент, обл. Ямбол, действайки в съучастие като извършители влезли през
границата на страната от Република Турция в Република България без разрешение
на надлежните органи на властта.
Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от
наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимите са извършили
фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да са
получили разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гринично -
пропусквателен контрол. Подсъдимите не са имали необходимата виза,
удостоверяваща правото им за влизане в страната ни, както с оглед тяхното
гражданство, така и държавата от която идва - Р Турция. Действащият граничен
режим и ред в Р България, изискват преминаване през определени места –ГКПП със
знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като
категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетелите Г.
и Д., от които се установява, че при задържането на подсъдимите същите не са
представили документ за самоличност, включително и визови документи. Поради
изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимите са нарушили
установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като
деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК- без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане”
в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимите са успели да
преминат държавната граница.
Деянието е извършено в съучастие от подсъдимите по смисъла
на чл.20, ал.2 от НК.
От субективна страна инкриминираното деяние е
извършено виновно, при пряк умисъл, като всеки от подсъдимите е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е
целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си, подсъдимите са били
наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Р България и в др.
държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница. Именно за това те са се свързали с лице
от турски произход, което е организирало пътуването им до държавната граница.
Всеки от подсъдимите е съзнавал е, че ще влезе в страната ни без знанието на
граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за
противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасните
последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното
настъпване, за да реализира крайната си цел – да достигне до трета държава -
Австрия.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимите за
виновни в извършването на престъпление по чл.279, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
При определяне на
вида и размера на наказанието, съдът взе предвид степента на обществена
опасност на деянието, която е сравнително висока, предвид динамиката на този
вид престъпления в страната. Съдът взе предвид и степента на обществена
опасност на подсъдимите, която не е висока, предвид на това, че същите не са
осъждани, както и предвид направените от тях самопризнания в хода на ДП,
способствали за разкриване на обективната истина по делото. Взеха се предвид
причините и подбудите за извършване на престъплението, както и механизмът на
извършването му. При тези фактически констатации, и при превес на смекчаващите
вината обстоятелства- необременено съдебно минало, критично отношение към
деянието, самопризнания в хода на ДП, съдът наложи на всеки от подсъдимите
наказание при условията на чл.54 от НК около предвиденият в закона минимум, а
именно шест месеца лишаване от свобода, както и наказание глоба в размер на
150.00 лв.
Съдът намери, че са налице
материалноправните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК по
отношение на подсъдимите. Последните не са осъждани за престъпление от общ
характер, наложеното им наказание е до три години лишаване от свобода и съдът
намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
осъдените лица не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание
лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане
на присъдата в сила, по отношение на всеки един от подсъдимите.
Съдът не намери основания за
приложението на чл.279, ал.5 от НК. Съгласно цитираната разпоредба, не се
наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Съдът намери, че
липсват основанията на посочената разпоредба за ненаказване на
подсъдимите. Не са налице доказателства
по делото, от които да се приеме, че подсъдимите са влезли в страната ни с цел
да търсят убежище, поради това, че в
собствената си родина са били
преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно
признати права и свободи. Изявления в тази насока подсъдимите не са
направили нито при задържането си, нито
впоследствие при разпита си в хода на
досъдебното производство. Следва да се отбележи и че цялостното поведение на
подсъдимите свидетелства, че преминаването им през границата ни е единствено с
цел да достигнат територията на трета
държава. Освен това обстоятелствата за
наличие на предпоставките за търсене на убежище подлежат на доказване, а такива
доказателства по делото липсват.
Съдът осъди подсъдимите да заплатят направените в хода
на ДП разноски за извършване на писмен превод на постановлението за привличане
на обвиняемо лице и обвинителния акт – по 272.00 лв. по сметка на Прокуратурата на Република
България и по 5.00 лв. държавна такса при служебно издаване на изпълнителни
листи, вносими в бюджета на съдебната власт, по сметката на ЕРС.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: