Решение по дело №7447/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260360
Дата: 9 февруари 2021 г. (в сила от 13 март 2021 г.)
Съдия: Филип Стоянов Радинов
Дело: 20203110107447
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

…………./…………. г., гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

             СЪДИЯ:   ФИЛИП РАДИНОВ

 

при участието на секретаря Станислава Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело 7447 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявен от А.А.Н. срещу З. „Б.И.” АД иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4000 лева – частичен иск от общо 6382 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди причинени от собственика на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника лек автомобил марка ***, с застрахователна полица № ***, на мотоциклет марка ***собственост на ищеца, изразяващи се в увреждане на преден спойлер, фар, преден калник, радиатор, телескоп ляв и десен, рогатка, огледало, краш тапа, кора предна дясна, предна ос, преден диск ляв, преден диск десен, дръжка предна, настъпили вследствие от реализирано на 08.03.2019 г. в ***ПТП – насрещно движещият се лек автомобил марка ***навлязъл в насрещното платно и блъснал мотоциклета на ищеца, ведно със законна лихва от датата на увреждането - 08.03.2019 г. до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ.

            Твърди се, че по повод процесното събитие на 11.03.2019 г. е заведена щета № *** при ответника, като на 05.07.2019 г. оторизирания и посочен от същия сервиз е издал проформа фактура, в която е посочено, че необходимите за ремонт на мотора части са на стойност 6382 лева. Посочва се, че на 10.09.2019 г. ищецът е уведомен, че е налице тотална щета и за да му бъде изплатено обезщетение следва да представи документ за прекратяване на регистрацията на мотоциклета. Сочи се, че 07.11.2019 г. ответникът е уведомен, че за желанието на ищеца мотоциклетът да бъде отремонтиран. В отговор на това ответникът е уведомил ищеца, че при липса на прекратена регистрация ще му бъде изплатена само сумата от 444,76 лева.

            Направено е искане за уважаване на предявените искове.

            Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва се механизмът на ПТП, като се изтъква, че съставеният протокол за ПТП от служителите на КАТ не се ползва с материална доказателствена сила по отношение на механизма на ПТП. Посочва се, че извънсъдебно предложената от застрахователя сума е формирана след приспадане на 70 % нормативно признати запазени части, а сумата претендирана от ищеца надхвърля действителната стойност на мотоциклета. Твърди се, че обезщетение не е заплатено, поради бездействието на ищеца, а именно непредставянето на документ удостоверяващ прекратена регистрация на мотоциклета, която е необходимо условие за изплащане на обезщетение при наличие на тотална щета. Поддържа се, че по тези съображения не се дължи и претендираната лихва. Направено е възражение за съпричиняване, като се навеждат твърдения, че при процесното ПТП ищецът е управлявал мотоциклета с превишена скорост и при полагане на дължимата грижа е могъл да избегне ПТП. В тази връзка се претендира намаляване на обезщетението с процента на съпричиняването в случай, че предявеният иск е основателен.

Направено е искане за отхвърляне на предявения иск, а в условията на евентуалност – за намаляване на исковата претенция.

            Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът подържа иска.

В съдебното заседание е докладвано постъпило на 21.12.2020 г.  становище от ответника, в което същия е заявил, че поддържа отговора.

 

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

 

По делото не е спорно, а и от представеното по делото свидетелство за регистрация - част 1 е видно, че като собственик на мотоциклет марка „****е вписан ищецът.

Не се спори, а и от представената справка за сключени застраховки „Гражданска отговорност“ е видно, че лек автомобил марка ***е застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г.

От представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 416/08.03.2019 г., съставен на място и подписан от полицейски орган на МВР се установява, че на същата дата в ***ПТП – насрещно движещият се лек автомобил марка ***навлязъл в насрещното платно и блъснал мотоциклета на ищеца, с което е причинена деформация на предна част, теч.

На 23.05.2019 г. от ответника е извършен опис на щетите (л. 5), а на 10.09.2019 г. на ищеца е изпратено уведомление, че следва да прекрати регистрацията на мотоциклета, за да му бъде изплатено застрахователно обезщетение (л. 7).

На 05.07.2019 г. е издадена проформа фактура, от оторизиран сервиз на ответника, в която е посочено, че стойността на щетите /без труд/ е в размер на 6382 лева.

На 07.11.2019 г. до ответника е изпратено заявление, в което ищецът заявява, че желае да си отремонтира мотора, в отговор на което на ищеца е изпратено писмо от 13.11.2019 г., в което е заявено, че при прекратяване на регистрацията на мотоциклета ще получи 70 % от действителната му стойност, а ако не бъде прекратена ще получи обезщетение в размер на 444,76 лева.

От депозираното и неоспорено от страните заключение по възложена съдебно - автотехническа експертиза, на което съдът дава вяра като пълно, обосновано и кореспондиращо с останалите събрани по делото доказателствени материали се установява, че механизмът на ПТП е резултат от пряк контакт между две превозни средства разположени косо, почти перпендикулярно едно спрямо друго, при което автомобилът извършва маневра завой наляво и пресича траекторията на движение на мотоциклета. Установява се, че общата стойност на процесните щети поотделно и като обща сума по средни пазарни цени към датата на събитието, като при определянето и е използвана цената предлагана в сервизи отговарящи на съвременните изисквания за качество, а именно притежаващи сертификат за качество ISO 9001:2008, както и сервизи, които не притежават такъв сертификат е в размер от 8298,77 лева. Според заключението, процесните щети се намират в причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП. В заключението е посочено, че не съществуват обективни данни за скоростта на мотоциклета при реализиране на ПТП, но въз основа на механизма на ПТП и характера на щетите се прави предположение, че тази скорост е била 40 км/ч при ограничение 50 км/ч. Поради посочената липса на обективни данни, заключението не дава отговор на поставения от ответника въпрос – при каква скорост мотоциклетиста е можел да избегне ПТП.

 

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

 

Предявеният иск е с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ.

В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение между прекия причинител на вредата и застрахователя - ответник към момента на увреждането, както и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние /причинено от водача на лек автомобил марка марка ***ПТП/ при твърдения в исковата молба механизъм на ПТП, от което като непосредствена последица са настъпили твърдените имуществени вреди в правната сфера на ищеца в заявените размери.

В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и правонамаляващи възражения, включително направеното възражение за съпричиняване на вреди от пострадалия.

Страните по делото не спорят, а и се установи, че по отношение на лек автомобил марка ***е съществувала действаща при ответника застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на застрахователно покритие от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г.

От представения по делото констативен протокол за ПТП, който съдът цени като официален удостоверителен документ и заключението по съдебно - автотехническата експертиза се установи, че на 08.03.2019 г. в ***ПТП – насрещно движещият се лек автомобил марка ***навлязъл в насрещното платно и блъснал мотоциклета на ищеца.

Въз основа на представения опис на щетите, протокол за ПТП и заключението по съдебно - автотехническата експертиза се установи, че на мотоциклета на ищеца са причинени следните щети - преден спойлер, фар, преден калник, радиатор, телескоп ляв и десен, рогатка, огледало, краш тапа, кора предна дясна, предна ос, преден диск ляв, преден диск десен, дръжка предна.

От представения протокол за ПТП и заключението по съдебно - автотехническата експертиза се установи, че посочените щети се намират в причинно - следствена връзка с реализираното ПТП. В тази връзка неоснователно е възражението на ответника за липса на причинна връзка между ПТП и процесните щети. Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, който притежава материална доказателствена сила по отношение на фактите възприети лично от съставителя му. Това означава, че доказателствената стойност на този протокол по отношение на механизма на ПТП не е висока, тъй като неговият съставител не е възприел лично произшествието. Твърдяният в исковата молба механизъм на ПТП, обаче се установява при съвкупния анализ на приетия по делото протокол за ПТП, чието съдържание изцяло се подкрепя от неоспореното заключение на вещото лице по приетата съдебно - автотехническа експертиза. Респективно, изложеното води до извод за наличие на причинна връзка между вредоносния резултат и реализираното ПТП.

По възражението за непредставяне на доказателства за прекратяване на регистрацията поради наличието в случая на тотална щета, следва да се посочи, че според чл. 390 ал. 1 от КЗ заплащането на застрахователно обезщетение при наличие на ”тотална щета”, е обвързано от ангажирането на доказателства за дерегистрация на процесното МПС, а имено представяне на удостоверение от компетентните регистрационни органи, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Както е видно от формулировката на текста дължимостта на обезщетението не е обусловена от факта на прекратяване на регистрацията, а последното е предпоставка за изплащане от застрахователя на обезщетение за тотална щета на МПС, тоест изпълнението на административната процедура обуславя плащането, а не е правопораждащ юридически факт относно главницата. Плащането от застрахователя може да бъде доброволно (без да е налице съдебно производство) или в изпълнение на влязло в сила решение. И в двата случая, изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето пред застрахователя на доказателства за това, има значение за началния срок на забавата, но не и за основателността на претенцията за главницата (застрахователно обезщетение) – в този смисъл Решение № 44/02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на І т.о. на ВКС. По изложените съображения, съдът приема направеното възражение за неоснователно.

При установено наличие на всички изискуеми от закона предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, съдът приема, че предявената искова претенция е установена по основание.

Когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка - чл. 162 от ГПК. При извършена от съда служебна проверка относно средната пазарна цена на процесния мотоциклет (осреднен размер на различни предлагани цени на множество мотоциклети от същия вид) в няколко сайта (mobile.bg и cars.bg) се установи, че същата възлиза на 5866 лева. От посоченото е видно, че стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната стойност на мотоциклета, поради което съдът приема, че е налице „тотална щета“ по смисъла на чл. 390 ал. 2 от КЗ. При наличие на „тотална щета“ дължимото застрахователно обезщетение се определя по средни пазарни цени на погиналата вещ, а в конкретния случай същата е в размер на 5866 лева. В тази връзка неоснователно е възражението на ответника за наличие на запазени части, доколкото по делото не бяха ангажирани нито писмени, нито други доказателства за установяване на това твърдение. В тази връзка следва да се посочи, че навеждането на твърдения за изгодни за страната факти, каквото в случая е твърдението за наличие на запазени части, без да се представят доказателства за тези факти няма доказателствена стойност пред съда.

Направеното от ответника в срока за отговор на исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат не се подкрепи от събраните по делото доказателства, в които липсват данни за поведение на ищеца, с което да е нарушил правилата за движение по пътищата. Напротив, вещото лице стига до извод, че с оглед механизма на ПТП и характера на щетите вероятната скорост на ищеца към момента на ПТП е била под законово определената максимална скорост за съответния пътен участък.

С оглед на горните мотиви, при наличие на всички положителни предпоставки, предявеният пряк иск за изплащане на застрахователно обезщетение е основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер от 4000 лева.

Както вече бе изложено, основателността на претенцията за законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението е обусловена от прекратяване на регистрацията на МПС в случаите на „тотална щеата“, каквото в конкретния случай липсва. По изложените съображения, лихва върху обезщетението не следва да се присъжда.

С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски. С отговора ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесулания представител на ищеца, в случай, че то надвишава минималните размери установени в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото и че претендираното адвокатско възнаграждение надвишава минималния размер от 510 лева по чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредбата само с десет лева, приема, че последното следва да бъде присъдено в пълен размер. С подаването на исковата молба, ищецът е заплатил държавна такса в размер от 160 лева, а впоследствие и депозит за вещо лице в размер от 150 лева. Следователно, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца се полагат съдебно - деловодни разноски в размер от 830 лева, от които сумата от 160 лева – държавна такса, сумата от 150 лева – депозит за вещо лице и сумата от 520 лева – възнаграждение за един адвокат.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, *** да заплати на А.А.Н., ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 4000 лева /четири хиляди лева/ – частичен иск от общо 6382 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди причинени от собственика на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника лек автомобил марка ***, с застрахователна полица № ***, на мотоциклет марка ***собственост на ищеца, изразяващи се в увреждане на преден спойлер, фар, преден калник, радиатор, телескоп ляв и десен, рогатка, огледало, краш тапа, кора предна дясна, предна ос, преден диск ляв, преден диск десен, дръжка предна, настъпили вследствие от реализирано на 08.03.2019 г. в ***ПТП – насрещно движещият се лек автомобил марка ***навлязъл в насрещното платно и блъснал мотоциклета на ищеца, на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ.

 

ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да заплати на А.А.Н., ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 830 лева /осемстотин и тридесет лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД :