№ 13757
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110135727 по описа за 2024 година
Предявен е от „.......“ ЕАД, ЕИК ....., представлявано от А А, със седалище и адрес на
управление: ГР......., срещу С. Й. И., ЕГН **********, гр. ........., действаща чрез особен
представител адвокат Г. К. Н., със съдебен адрес: гр. ......., за установяване в отношенията
между страните на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 150 от ЗЕ и чл.
86 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г. в размер на 216,70 лв. (двеста
и шестнадесет лева и 70 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 22.02.2024 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 09.02.2024 г. в
размер на 24,19 лв. (двадесет и четири лева и 19 стотинки), за цена на извършена услуга за
дялово разпределение от 01.01.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 20,11 лв. (двадесет лева и
11 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 22.02.2024 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 18.03.2021 г. до 09.02.2024 г. в размер на 4,10 лв. (четири лева
и 10 стотинки).
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в гр....... за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2023 г., включително. Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението
си да заплати доставената в имота му топлинна енергия за битови нужди в процесния
период. Моли за присъждане на разноски.
Ответната страна е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба,
като изразява становище за допустимост на исковата молба, но неоснователност на същата.
Оспорва всички доказателства, представени от ищеца. Прави възражение за погасяване на
1
вземанията по давност. Оспорва количеството топлинна енергия, което ищецът твърди, че е
доставил на ответника, като счита, че сделката е нищожна, поради липса на предмет, тъй
като няма каквито и да било параметри за количеството и качеството на услугата „доставка
на топлинна енергия“ в общите условия на дружеството-ищец. Счита, че лихвите са
начислявани върху прогнозни стойности, а не върху действително потребени такива, което
противоречи на чл. 82 във връзка с чл. 86 от ЗЗД.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника и още едно лице за
вземанията си, като е образувано ч.гр.д. № 10742/2024 г. на СРС, 120 състав. Заявлението е
било уважено, издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
като ответникът не е намерен на адреса, поради което съдът е дал указания на заявителя за
възможността да установи вземането си по исков ред. Това обуславя правния интерес на
ищеца от водене на настоящото производство.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че ответникът е
наследник на Р В И, починала на 29.07.2015 г., като освен ответницата има още един
наследник – син, длъжник по заповедното производство. С Решение от 11.12.2000 г.,
постановено по гр.д. № 2577/1999 г. по описа на СРС, е бил прекратен брака, сключен между
Р Й. и Й С Й, като семейното жилище, представляващо семейна имуществена общност,
придобито по време на брака, е предоставено на наследодателката на ответницата за
отглеждане и възпитание на малолетните деца. Няма данни да има извършена делба между
бившите съпрузи за имота, находящ се в гр. ...... От представения Договор за покупко-
продажба на процесния имот от 14.07.1997 г., се установява, че същият е закупен от Й С Й и
Р В Й.. Й Й е починал на 13.05.2022 г., поради което ответницата и нейният брат В Й,
другият длъжник по заповедното производство, са единствените собственици на имота и
като такива са задължени с равен дял, според квотата си.
Видно от Молба-декларация от 16.11.2002 г., Р И е поискала откриване на партида в
ищцовото дружество за доставяне на топлинна енергия. Вписана е в списъка на етажните
собственици в сградата. Като наследник на родителите си, ответницата е съсобственик на
1/2 идеална част, оставена от нея в наследство.
Приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява, че на адреса, на
който се намира сградата в етажната собственост, в която се намира и апартаментът на
ответника, количеството топлинна енергия за абонатната станция се измерва и отчита
съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Топломерът се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по
електронен път чрез преносим терминал на първо число на месеца. Етажната собственост е
сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма
„Термокомплект“ ООД, която е извършвала разпределението на топлинна енергия след отчет
на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на
абонатите в СЕС. През процесния период фирмата за дялово разпределение е посещавала
2
имота, като през периода 01.05.2020-30.04.2023 г. е бил осигурен достъп до него за отчет на
уредите само през 2023 г. ПОпълнени са документите за отчет и протоколи за неосигурен
достъп. В процесното жилище не е имало монтирани отоплителни тела, ползва се топла вода
и има водомер за топла вода, по който се отчита разхода. Вещото лице установило, че за
процесния период сумата за изразходвана топлинна енергия за отопление е 238.88 лв.,
отделена от сградната инсталация, а за подгряване на топла вода – 178.44 лв., или общата
сума за доставената топлинна енергия в имота възлиза на 417.32 лв. за процесния имот.
От изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че към датата на проверката в
счетоводството на ищеца, че част от претендираните суми са погасени. Непогасената
главница за периода възлиза на 162.37 лв. Вещото лице е установило, че на 11.11.2024 г. е
извършено плащане на законовата лихва върху двете главници в размер на 56.57 лв. При
това положение, следва да се приеме, че дължима остава единствено главница в размер на
162.37 лв.
Констатациите на двете вещи лица се подкрепят и от писмените документи,
представени от третото лице-помагач, конституирано по делото.
Съгласно Закона за енергетиката, когато едно лице е собственик, титуляр на вещно
право на ползване на имот в сграда с режим на етажна собственост, присъединена към
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, се явява клиент на топлинна
енергия (чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката) и е длъжен да заплаща топлинната енергия
при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (НТ). Липсват данни ответницата да е подала възражение срещу
приетите Общи условия на ищцовото дружество за доставяне на топлинна енергия за битови
клиенти, поради което лицето е приело същите и е задължен да заплаща суми за топлинна
енергия, отдавана от сградната инсталация.
Ответникът е навел възражение за погасяване на част от вземанията с изтекла
погасителна давност, поради което съдът извърши проверка дали същото е основателно.
Предвид това, че исковото производство по чл. 422 от ГПК се явява продължение на
заповедното производство за същите вземания, проведено по реда на чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 10742/2024 г. по описа на СРС, 120 състав, поради което давността е спряла с
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК на 22.02.2024 г. С оглед характера на вземанията,
които са периодични, същите се погасяват с кратката погасителна давност по чл. 111, б. „в“
от ЗЗД.Следва да се съобрази и спирането на давностния срок през периода на извънредното
положение, обявено през 2020 г. за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. В конкретния
случай, погасени по давност биха били всички вземания с падеж преди 21.07.2021 г., или
сумата от 114.90 лв. за главница за топлинна енергия, доставена в имота за периода месец
05.2020 г. – месец юли 2021 г. Тези суми, като погасени по давност, са недължими. Остава
дължима непогасена чрез плащане и чрез давност сумата от 47.47 лв.
При така установеното, следва да се приеме за установено в отношенията между
3
страните, че ответницата дължи посочената сума, а в останалата част исковете да бъдат
отхвърлени, поради погасяване на част от вземанията по давност и чрез плащане. Върху така
уважения размер на главница се дължи лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението – 22.02.2024 г. до окончателното плащане.
При този изход от спора и двете страни имат право на разноски, съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от иска. Ищецът е направил разноски в общ
размер на 1035 лв. за държавна такса, за такса за удостоверения, за депозити за вещи лица и
особен представител на ответника в исковото производство, и такива в заповедното в общ
размер на 37.50 лв. Общо разноските на ищеца възлизат на 1072.50 лв., като от тази сума му
се следва съразмерно на уважената част от иска срещу ответника сума в размер на
193.05 лв. за двете производства. Ответникът е представляван от особен представител на
разноски на ищеца, поради което не е извършил разноски по делото и такива не му се
дължат.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните „.......“ ЕАД, ЕИК .....,
представлявано от А А, със седалище и адрес на управление: ГР......., срещу С. Й. И., ЕГН
**********, гр. ........., действаща чрез особен представител адвокат Г. К. Н., със съдебен
адрес: гр. ......., че ответникът С. Й. И., ЕГН ********** дължи на “.......” ЕАД, ЕИК ....., на
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и чл. 86 от
ЗЗД, сумата от 47.47 лв. (четиридесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки) - цена
на доставена от дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва от 22.02.2024 г. до
изплащане на вземането, за периода месец август 2021 г. - 30.04.2023 г., включително, като
отхвърля исковете в останалата им част, като неоснователни, погасени частично с
погасителна давност и чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА С. Й. И., ЕГН **********, гр. ........., да заплати на “.......” ЕАД, ЕИК .....,
със седалище и адрес на управление: гр. ......., представлявано от А А, сумата от 193.05 лв.
(сто деветдесет и три лева и пет стотинки) за разноски в исковото производство и
заповедното производства, съразмерно на уважената част от иска срещу ответницата и на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4