Р
Е Ш Е
Н И Е
София, 21.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23 състав, в публично
съдебно заседание, проведено на девети март през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива И., като разгледа материалите по гр.д. №
7196/2017г. по описа
на СГС, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.226 от от Кодекса за застраховането(отм.).
Съгласно § 22 от ПЗР на Кодекс за застраховането (в сила от
01.01.2016г.) „Зазастрахователните
договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част
четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят
друго след влизането в сила на този кодекс. “, поради което приложение следва да намерят
законовите разпоредби на отменения Кодекс за застраховането, доколкото
застрахователното правоотношение се основава на сключен с ответното дружество
застрахователен договор през 2015 г.
ИЩЦАТА- Ц.К.П., ЕГН **********, постоянен
адрес: ***, чрез адвокат Р.М.П. - САК, с адрес ***, твърди, че на 19.03.2016г.,
около 13.30 ч., в гр.В., на бул.*****”, срещу № **, пресичала по пешеходна
пътека, когато водачът И.К.П., управлявайки лек автомобил “Ровър 600” с рег.№ *****нарушил
правилата за движение по пътищата и не спрял, за да я пропусне, в резултат от
което я блъснал. По повод настъпилото ПТП било образувано НОХД №857/2016г. по
описа на Районен съд - В., което приключило с одобрено с протокол №
145/05.08.2016г. споразумение по реда на гл. 29 от НПК, с което водачът на МПС
е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.3,
пр.последно, б.”а”, пр.2-ро във вр.с ал.1, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Излага, че в резултат от описаното ПТП получила следните телесни увреждания: счупване
на големия тубелкул (възвишение), изкълчване на лява раменна става и
мекотъканни наранявания. След инцидента е хоспитализирана в МБАЛ ’’Христо
Ботев” - В., където й е проведено медикаментозно и оперативно лечение
-наместване на счупването с вътрешна фиксация и антитромботична профилактика.
На 13.03.2016г. е изписана и възстановяването й е продължило в домашни условия,
като ръката е обездвижена посредством имобилизация. След настъпило костно
срастване, на 26.04.2016г., отново постъпва в болнично заведение, където пак е
оперирана с цел отстраняване на имплантирания в крайника остеосинтезен
материал. В периода 06.06.2016г. - 13.06.2016г. е провела физиотерапия и
рехабилитация в болнични условия, която въпреки, че е довела до подобрение в
обема на движение в засегнатите става, не е довела до пълно възстановяване.
Ищцата заявява, че освен физическите болки и страдания, процесното ПТП е довело
и до промяна на жизнения й стандарт, тъй
като е изпитвала битов дискомфорт, предвид необходимостта да разчита на чужда
помощ и за най-елементарните си ежедневни потребности. Продължителността на
лечението, невъзможността да се възстановят движенията и силата на счупения
крайник в пълен обем, както и необходимостта за в бъдеще да се спазва щадящ
режим на натоварване на ръката я карат да чувства редица отрицателни емоции -
отчаяние, тревога, чувство за непълноценност и несигурност. Твърди, че към
момента на настъпване на ПТП по отношение на увреждащия автомобил е бил налице
валиден застрахователен договор за риска „гражданска отговорност“ при ответното
застрахователно дружество съгласно полица № BG/22/115001532590/08.06.2015г.
Излага, че е сезирала застрахователя за изплащане на обезщетение, но тъй като
той и определил обезщетение в размер едва от 7 000 лв., тя намира, че за
нея е налице интерес от предявяването на настоящия иск. Претендира ответникът
да бъде осъден да и заплати сумата от 40 000 лв. като обезщетение за
причинените и неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане. Претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ-
З.К. “Л.И.” АД, вписана в Търговския регистър с ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление:***, представлявана заедно от Изпълнителните директори М.М.-
Г. и П.Д., чрез пълномощника юрисконсулт Р. И. не оспорва наличието
на валидно застрахователно правоотношение за риска „гражданска отговорност” за процесното МПС. Оспорва обаче предявения иск както по основание,
така и по размер. Оспорва изцяло размера на
иска като твърди да е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата. Оспорва претенцията за лихва от датата на ПТП. Претендира разноски за
производството.
Съдът,
след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства
съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:
Не се спори за настъпилото ПТП,
при което е пострадал ищецът.
Не се
спори между страните, че към момента на настъпване на ПТП за процесния
автомобил е било налице валидно застрахователно отношение с ответника.
От представените
материали по НОХД №857/2016г. по описа на Районен съд – В., се
установява, че наказателното производство срещу деликвента е приключило с
одобрено с протокол № 145/05.08.2016г. споразумение по реда на гл. 29 от НПК, с
което е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.3,
пр.последно, б.”а”, пр.2-ро във вр.с ал.1, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Видно от представеното с исковата молба писмо с изх. № 1431/14-02.2017. от
дружеството ответник, по образуваната по молба на ищцата преписка по щета ответникът й е
определил обезщетение в размер от 7 000 лв.
Представени
са и медицински документи за проведено лечение на ищцата, които са от значение
за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да ги обсъжда отделно, тъй като за
целта са необходими специални знания.
От заключението на съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице ортопед, ценено от
съда изцяло като компетентно и обосновано, се установява, че в резултат на процесното ПТП ищцата е
получила следните травматични увреждания: счупване на горния край на раменната кост - голямото
възвишение, и изкълчване на раменната става. Нанесените травми са били лекувани
в болнични условия в продължение на общо 23 дни (13 дни, съгл.СМЕ и още 10 дни
след приемане на експертизата в о.с.з. на 15.12.2017г., видно от Етапна
епикриза от "ДКЦ-1- В." ЕООД), като ищцата е хоспитализирана
четирикратно в болнични заведения; претърпяла е две оперативни интервенции, като
при първата е извършено наместване и фиксация на раменната кост с две метални
К-игли, които при провеодане на втората са отстранени. Вещото лице изяснява, че
в резултат на причинените травми са възникнали болки и страдания, които
непосредствено след ПТП, за около 6-7 дни, и след раздвижване, за около 13-14
дни, са се отличавали с голям интензитет; такива с по-слаб интензитет
пострадалата е изпитвала в останалите периоди от 3-месечния оздравителен
процес, като понастоящем продължават да се проявяват болки и неудобства, поради
наличните ограничения при отвеждане на ръката назад и вдигане нагоре, които ще
продължат да възникват с непостоянен характер до 2 години след травмата. При
проведен личен преглед на 04.12.2017г. Д-р Т. Д. е констатирала, че счупването
е зараснало, но пълно физическо възстановяване от травмите не е настъпило, тъй
като движенията в раменната става не са възстановени в нормален обем, като
ограничението е с 30% от нормата; предстои провеждане на най-малко още два
рехабилитационни курса, с оглед подобряване на състоянието, първият, от които
вече е приключил с незадоволителни резултати, видно от приетата в о.с.з. на
09.03.2018г. (след изслушване на заключението на СМЕ) Етапна епикриза от
"ДКЦ-1-В." ЕООД. Медицинската прогноза относно възстановяване на
движенията в областта на лява раменна става в пълния им обем е песимистична -
вещото лице счита, че съществено подобрение на наличните ограничения от 30% не
се очаква.
Неоспорено е и приетото по делото заключение на АТЕ,
която установява следниямеханизъм на ПТП: на 19.03.2016 г. в гр. В. на бул. „Втори юни" се
движи л.а. Ровер 600 с per. №
*******. Посоката на движение е към изхода за гр.
Мездра. Пред болницата при съществуваща пешеходна пътека водачът на л.а. се
преустройва в лявата пътна лента с цел заобикаляне на л.а., които извършва маневра десен завой по посока паркинга
на болницата. В този момент отдясно наляво по посока на движение на л.а. Ровер
предприема пресичане по пешеходна пътека потърпевшата П., вследствие става
става съприкосновението между нея и автомобила. Пътното платно е широко 14 метра, двупосочно с по две ленти за всяка
посока, разделени с прекъсната осова линия. Пътят е прав, асфалтов, без
неравности. Времето е бил облачно, сухо и с добра видимост. В района на ПТП
няма пътни знаци.
По делото са събрани и гласни доказателства. Св.И.К.П. изяснява механизма на ПТП от своя гледна
точка като участник в процесното ПТП. Същите
показания са обсъдени от АТЕ.
Доказателства
за други факти не са ангажирани.
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът намира следното:
Искът е основателен.
Разпоредбата
на чл.226 от КЗ(отм.) дава право на увреденото лице при пътно-транспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”.
По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане
срещу водач на МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно
поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно.
Не се оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение.
По
отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав
зачита, по правилото на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда (определение за одобряване на
споразумение) по НОХД №857/2016г. по описа на Районен съд – В., с което И.К.П.
е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.3,
пр.последно, б.”а”, пр.2-ро във вр.с ал.1, във вр. с чл.342, ал.1 от НК. Съгласно разпоредбата
на чл.383 ал.1 НПК
одобреното споразумение от съда има
последици на влязла в сила присъда. Тя е задължителна по
настоящето дело относно деянието, противоправността му и вината на дееца. Тя
установява, че на посочените в исковата молба дата и място той по
непредпазливост е причинил телесни увреждания на ищеца, т.е. че е извършил
противоправно и виновно деяние.
Възражението на ответника за наличиена съпричиняване
от страна на пострадалата е неснователно- не се събраха доказателства в тази
насока.
Безспорно
са установени неимуществените вреди, търпяни от ищцата в резултат на ПТП,
реализирано от деликвента, изразяващи се в болки и страдания. Причинната връзка
между вредоносното действие и вредите е извън съмнение с оглед заключенията на
СМЕ.
Досежно
размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне
между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Като се има предвид телесните увреждания,
оперативните интервенции на ищцата, непълното й възстановява, както и икономическите
условия в страната и установения застрахователния лимит, настоящият съдебен
състав определя обезщетение в размер на 30 000 лв., за колкото искът
следва да се уважи, а за разликата да се отхвърли.
Не се
представиха доказателства, а и няма твърдения в тази насока, че ответникът е
изплатил определенето от него обезщетение, поради което и съдът не го приспада.
По
правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД деликвентът се счита в забава за обезщетяване
на причинените от него вреди от момента на увреждането. Отговорността на
застрахователя е функция на отговорността на застрахования – каквото дължи той,
това следва да изпълни и застрахователят. Поради това ответникът е в забава от
момента на увреждането и дължи обезщетение за забавено изпълнение в размер
законната лихва върху главното парично задължение до окончателното изплащане на
сумата.
Видно от данните по делото размерът на
адвокатското възнаграждение не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.4 от Н №1 за размера на адв. възнаграждение и уважената част от иска приема, че адв. възнаграждение е в размер на 1730 лв.
При този изход на делото и
ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска-чл.78,
ал.3 ГПК, а именно 125лв.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна
такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на 1200лв., както и 200лв. разноски на СГС за
възнаграждение на вещи лица.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.К. “Л.И.” АД, вписана в
Търговския регистър с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявана заедно от Изпълнителните директори М.М.- Г. и П.Д., да заплати на Ц.К.П., ЕГН **********, постоянен
адрес: ***, чрез адвокат Р.М.П. - САК, с адрес ***, по иск с правно основание чл.226 от КЗ(отм.) обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 19.03.2016г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 30 000 лв. (тридесет
хиляди лева) до пълния предявен размер от 40 000лв.(четирдесет хиляди лева).
ОСЪЖДА Ц.К.П., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, чрез
адвокат Р.М.П. - САК, с адрес ***, да
заплати на З.К. “Л.И.” АД,
вписана в Търговския регистър с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявана заедно от Изпълнителните директори М.М.- Г. и П.Д., на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски по
делото в размер на 125лв.(сто
двадесети пет лева).
ОСЪЖДА З.К. “Л.И.” АД, вписана в Търговския регистър
с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявана заедно
от Изпълнителните директори М.М.- Г. и П.Д., да заплати на адвокат
Р.М.П. - САК, с адрес ***, адвокатско възнаграждение в размер
на 1730 лв.(хиляда седемстотин и тридесет лева).
ОСЪЖДА З.К. “Л.И.” АД, вписана в Търговския регистър
с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявана заедно
от Изпълнителните директори М.М.- Г. и П.Д., да заплати по сметка на СГС държавна такса
в размер на 1200 лв.(хиляда и двеста лева), както и 200(двеста)лева разноски за вещи лица.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок
от съобщаването на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: