ОПРЕДЕЛЕНИЕ №667
гр. Варна, 26.10.2018г.
Варненският апелативен съд, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията
Славов в. ч. гр. дело № 1665/18г., намира следното:
Производството е образувано по частна
жалба, подадена от В.Б.И. *** против определение № 2264/12.09.18г., постановено по гр.д. № 1665/18г. на ОС-Варна, с което производството по делото пред ВОС е било
прекратено и делото изпратено по подсъдност на РС-Варна. Жалбоподателят
признава, че съдът се е съобразил с нормата на чл. 104, ал. 1, т. 4 от ГПК
относно подсъдността на делото според цената на иска. Същевременно обаче счита,
че определението следва да се отмени, тъй като ищецът още с исковата си молба е
отправил искане делото му да се разгледа от РС-София, тъй като от една страна е
налице преписка в Главна прокуратура, която се води в гр. София, а от друга
страна счита, че лицата от администрацията в гр. Варна се стараят да спъват
съдопроизводството. Претендира се отмяна на определнието и изпращане на делото
извън района на ОС-Варна.
Предвид наличието на хипотезата
на чл. 129, ал. 3 от ГПК, препис от частната жалба не е изпращан на насрещните
страни.
Частната жалба е подадена в срок,
от страна с правен интерес от обжалването му, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е частично основателна по следните съображения:
Производството пред ВОС е
образувано въз основа на документ, озаглавен „искова молба”, подаден от В. Б. И.
и насочена против цитирана заповед и „мълчалив отказ” на АГКК да изпълни
решение на АдмС-Варна № 811/15г. и срещу община Варна за отнемането на част от
ПИ с идентификатор 10135.5506.182 и обособяването на общински такъв с
идентификатор № 10135.5506.486. В исковата молба са изложени множество
твърдения, които не са свързани логически и липсва яснота относно вида на
накърненото субективно право, ответниците и отправената до съда претенция (в
петитума е посочено, че са съборени външна ограда, масивен гараж, вътрешна
подпорна стена и са налице щети по изградената сграда, налагащо нейното
конструктивно укрепване, както и че е съборена изградената подпорна стена
съгласно заповед от наводнението). Всичко това е дало основание на
първоинстанционния съдия да остави без движение производството по делото с
определение № 2018/07.08.18г., давайки указания на ищеца да приведе исковата си
молба в съответствие с нормите на чл. 127 и 128 от ГПК като посочи субектите,
спрямо които предявява иска или исковете си; да посочи цена на иска; да изложи
фактически твърдения, обосноваващи наличието на правен спор и засегнато
субективно право на ищеца и да заяви конкретен петитум - искане за защита на
накърненото му субективно право.
С молба от 31.08.18г. ищецът е
посочил, че насочва иска си против Община Варна и против АГКК. Цената на иска
му против общината е в размер на 8 484.92 лв., от които 5 000 лв.за
съборения му гараж, 3113.72 лв. за подпорната стена и 371.20 лв. за оградата.
Посочено е, че имот с идентификатор № 10135.5506.182 в момента е с площ от 517
кв.м., а според АДС от 01.02.2005г. е държавен и с площ от 647 кв.м. Община
Варна незаконно се е снабдила с АОбС № 7985/10.10.14г. като имотът е с площ от
517 кв.м., а останалите 123 кв.м. са влезли в незаконно прекаран от общината
път и общинските власти са съборили гаража на ищеца, подпорната му стена и
оградата. В резултат на това са и претенциите за обезщетяване на описаните
щети. Отделно от това е посочено, че АГКК не изпълнява решение на Адм.С-Варна
по адм.д. № 8111/15г. по силата на което е била възстановена собствеността на
държавата, като посочената агенция не включва цялата площ на имота от 647
кв.м., а оставя незаконно прокарания път в собственост на община Варна.
Формулиран е петитум за осъждането на Община Варна да заплати на ищеца сумата
от 8 484.92 лв. като обезщетение за съборените имот и части от имота му и
да върне незаконно заграбените 123 кв.м. държавна земя към описания ПИ, а АГКК
да бъде задължена да попълни КК с реалната квадратура на имота според АДС от
01.02.2005г.
На осн. чл. 103 и по арг. за
противното от чл. 104, т. 4 от ГПК, предявеният иск против Община Варна с цена
под 25 000 лв., е подсъден на районен съд, поради което и определението за
изпращането на делото по този иск по подсъдност на местно и родово компетентния
Районен съд-Варна, е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Друг е
въпроса относно това дали са отстранени нередовностите на исковата молба, но
това е от компетентносттта на ВРС.
В частта обаче, с която делото е
било изпратено по подсъдност на РС-Варна и по предявения против АГКК иск,
определението е незаконосъобразно и следва да се отмени и делото да се върне на
ВОС за предприемане на допълнителни процесуални действия. Същите са необходими
за изясняване предмета на предявеното до съда искане „да се задължи АГКК да
попълни КК с реалната квадратура на имота”, за който ищецът сочи, че е държавен
– дали се обжалва отказ на административен орган – изричен или мълчалив /който
следва да бъде точно описан като индивидуален административен акт/, неговият
издател – АГКК-София или СГКК-Варна, както и какво е отправеното искане до
съда, обосновавайки правен интерес като ищецът изхожда от нарушението на негово
субективно право. Едва тогава може да се прецени и кой е компетентния съд да
разгледа предявената против АГКК претенция.
На жалбоподателя следва да се
посочи, че в случая не му е предоставена изборна местна подсъдност, поради
което оплакването за несъобразяването на съда с изразеното от ищеца желание за
съд, който да му разгледа делото, е неоснователно.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2264/12.09.18г.,
постановено по гр.д. № 1665/18г. на ОС-Варна, В ЧАСТТА
МУ, с която производството по предявените от В.Б.И. *** за заплащане на
сумата от 8 484.92 лв. като обезщетение за съборените му имот и части от
имота му и да върне незаконно заграбените 123 кв.м. държавна земя към описани
ПИ, е било прекратено пред ВОС и делото е изпратено по подсъдност на РС-Варна.
ОТМЕНЯ
определение № 2264/12.09.18г., постановено по гр.д. № 1665/18г. на ОС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която производството по предявения от В.Б.И. иск
против АГКК е било прекратено пред ВОС и делото изпратено по подсъдност на
РС-Варна, И ВРЪЩА делото на ВОС за предприемане на съответните процесуални
действия по индивидуализация на повдигнатия пред съда спор, след което да се
направи преценка и за компетентния съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в първата му
(потвърдителна) част подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от връчването му с
частна жалба пред ВКС, а във втората (отменителна) част не подлежи на
обжалване – по арг. за противното от чл.
274, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: