МОТИВИ
към присъдата по
НОХД №289/2015 г. по опис на РС Девня, четвърти състав
Девненският
районен прокурор е възвел обвинителен акт срещу Д.Т.Г., ЕГН **********, за това, че:
На 14.05.2015 г. в с. Чернево, обл. Варна, управлявал МПС
– л. а. “Пежо 306”, рег.№ ***, без да притежава свидетелство за
управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред
за управление на МПС без съответно свидетелство за правоуправление с НП №15-0442-000036
от 20.02.2015 г. в сила от 04.05.2015 г. и НП №15-0442-000091 от 08.04.2015 г.,
в сила от 07.05.2015 г, двете по опис на Четвърто РУ на МВР Варна – престъпление по чл.343в, ал.2,
вр. ал.1 НК.
При
съдебното следствие подс. Д. Г. дава обяснения като отрича да е извършил процесното
деяние и твърди, че е бил возен на предната дясна седалка в процесния автомобил
от свой дългогодишен познат, който поради факта, че бил издирван от органите на
МВР, непосредствено след спирането му за проверка напуснал превозното средство
през предната дясна врата, при което подс. Д. Г. се преместил от предната дясна
седалка на мястото за водача на предната лява седалка и затова когато
полицейските служители извършили проверката, счели, че той е управлявал
автомобила.
При съдебните прения прокурорът поддържа
обвинението, като счита същото за безспорно доказано. Моли съда, да признае
подс. Д. Г. за виновен по възведеното обвинение и да му наложи предвиденото наказание
„лишаване от свобода“ за срок към максималния установен към датата на извършване
на деянието – две години, поради наличието на множество и съществено отегчаващи
отговорността обстоятелства без наличие на каквито и да е смекчаващи.
Защитникът на подс. Д. Г. не приема
визираната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка
за установена по несъмнен начин и счита за реалистични наведените от подсъдимия
твърдения за управление на процесния автомобил от трето лице, което да е
напуснало превозното средство непосредствено след спирането му за проверка, а на
неговото място да се е преместил подс. Д. Г., поради което моли съда, да
признае неговия подзащитен за невиновен. При условията на евентуалност, в
случай, че фактическите твърдения по обвинителния акт бъдат счетени за
доказани, моли съда, да наложи на подс. Д. Г. предвиденото наказание „лишаване
от свобода“ за срок към средния предвиден – една година.
След
преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Към м. май 2014 г. подс. Д. Г. имал регистрирани
предходни осъждания както следва: 1.
по НОХД №3469/2000 г. на РС Варна, в сила от 20.09.2000 г., с общо най-тежко
наказание съобразно чл.23, ал.1 НК – “лишаване от свобода” за срок осем месеца
за общо десет отделни престъпления по чл.195, ал.1 НК, извършени в периода от
25.03.2000 г. до 30.05.2000 г.; 2.
по НОХД №3968/2001 г. на РС Варна, в сила от 20.12.2001 г., с наказание
“лишаване от свобода” за срок една година, за престъпление по чл.195, ал.1, т.3
и т.7 НК, извършено на 03.08.2001 г.; 3.
по НОХД №3249/2003 г. на РС Варна, в сила от 31.10.2003 г., с наказание
“лишаване от свобода” срок една година, за престъпление по чл.196, ал.1, т.2,
вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК, извършено на 16.12.2002
г.; 4. по НОХД №1931/2003 г. на РС
Варна, в сила от 27.07.2004 г., с наказание “лишаване от свобода” за срок
четири години и шест месеца, за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195,
ал.1, т.3 и т.4 НК, извършено на 27.07.2004 г.; 5. по НОХД №4337/2004 г. на РС Варна, в сила от 28.02.2005 г., с
наказание “лишаване от свобода” за срок осем месеца, за престъпление по чл.195,
ал.1, т.3, пр.1, т.4, пр.1, вр. чл.20, ал.2 НК, извършено на 21.04.2000 г.; 6. по НОХД №1896/2006 г. на РС Девня, в
сила от 23.12.2006 г., с общо най-тежко наказание съобразно чл.23, ал.1 НК –
“лишаване от свобода” за срок единадесет месеца, за престъпления по чл.195,
ал.1, т.3, пр.1, т.4, пр.1 и пр.2, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК,
извършено през периода от 28.12.1998 г. до 10.02.1999 г. и по чл.346, ал.2,
т.1, пр.1 и пр.2, т.2, пр.2, т.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК, извършено през
периода от 28.12.1998 г. – до 05.02.1999 г.; 7. по НОХД №5548/2006 г. на РС Варна, в сила от 06.03.2007 г., с
наказание “лишаване от свобода” за срок десет месеца, за престъпление по
чл.346, ал.2, т.2, пр.1, т.3, вр. ал.1 НК, извършено на 01.07.2006 г.; 8. по НОХД №5053/2008 г. на РС Варна, в
сила от 14.02.2009 г., с общо най-тежко наказание съобразно чл.23, ал.1 НК –
“лишаване от свобода” за срок единадесет месеца за общо седем отделни
престъпления по чл.195, ал.1 НК, и за престъпление по чл.346, ал.2, т.1 и т.3,
вр. ал.1, вр. чл.18 НК, извършени в периода от м. 10.1998 г. до 08.11.1998 г.; 9. по НОХД №6607/2009 г. на РС Варна, в
сила от 23.11.2010 г., с наказание “лишаване от свобода” за срок три години, за
престъпление по чл.206, ал.3, пр.2, вр. ал.1 НК, извършено през м. ноември 2008
г.; 10. по НОХД №5356/2010 г. на РС
Варна, в сила от 25.01.2011 г., с наказание “лишаване от свобода” за срок три
месеца, за престъпление по чл.343б, ал.1 НК, извършено на 10.06.2010 г.; 11. по НОХД №6795/2010 г. на РС Вана, в
сила от 16.02.2011 г., с наказание “лишаване от свобода” за срок една година,
за престъпление по чл.343в, ал.2, вр. чл.26, ал.1 НК, извършено през периода от
29.04.2010 г. до 23.09.2010 г.; 12.
по НОХД №4213/2010 г. на РС Варна, в сила от 11.03.2011 г., с наказание
“пробация” чрез пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес с
периодичност два пъти седмично за срок две години, задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок две години и 200 часа годишно безвъзмезден
труд в полза на обществото за срок две години, за престъпление по чл.343в, ал.2,
вр. чл.26, ал.1 НК, извършено в периода от 21.11.2009 г. до 03.04.2010 г.; 13. по НОХД №1981/2011 г. на РС Варна,
в сила от 04.05.2011 г., с наказание “лишаване от свобода” за срок три месеца,
за престъпление по чл.343в, ал.2, вр. чл.26, ал.1 НК, извършено на 13.09.2010 г.;
14. по НОХД №151/2011 г. на РС
Девня, в сила от 16.06.2011 г., с наказание “пробация” чрез пробационни мерки
задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за
срок една година и шест месеца, задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок една година и шест месеца, за престъпление по чл.343в, ал.2,
вр. ал.1 НК, извършено на 30.11.2010 г.; 15.
по НОХД №3417/2011 г. на РС Варна, в сила от 13.07.2011 г., с наказание
“лишаване от свобода” за срок девет месеца, за престъпление по чл.343в, ал.2,
вр. ал.1 НК, извършено на 19.11.2010 г.; 16.
по НОХД №4591/2011 г. на РС Варна, в сила от 08.08.2011 г., с наказание
“пробация” чрез пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес с
периодичност четири пъти седмично за срок две години, задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок две години и 250 часа годишно безвъзмезден
труд в полза на обществото за срок две години, за престъпление по чл.343в, ал.2,
вр. ал.1 НК, извършено на 07.12.2010 г.; 17.
по НОХД №288/2011 г. на РС Девня, в сила от 25.10.2011 г., с наказание
“пробация” чрез пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес с
периодичност четири пъти седмично за срок две години, задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок две години и 250 часа годишно безвъзмезден
труд в полза на обществото за срок две години, за престъпление по чл.343в,
ал.2, вр. ал.1 НК, извършено на 27.01.2011 г.; 18. по НОХД №470/2011 г. на РС Силистра, в сила от 23.11.2011 г., с
наказание “лишаване от свобода” за срок единадесет месеца, за престъпление по
чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4, пр.1 и пр.2, и т.5, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК, извършено на 01.01.2011 г. Също така, след м. май
2015 г., към датата на приключване на съдебното следствие в настоящото
първоинстанционно производство, спрямо подс. Д. Г. са влезли в сила и следните
осъждания: 1. по НОХД №2601/2015 г.
на РС Варна, в сила от 24.06.2015 г., с наказание “пробация” чрез пробационни
мерки задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично
за срок три години, задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок три години и 320 часа годишно безвъзмезден труд в полза на обществото за
срок една година, за престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 НК, извършено на
05.06.2015 г.; 2. по НОХД №2154/2015
г. на РС Варна, в сила от 13.07.2015 г., с наказание “пробация” чрез
пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два
пъти седмично за срок две години, задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок две години, за престъпление
по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 НК, извършено на 13.05.2015 г.; 3. по НОХД №153/2015 г. на РС Кубрат, в сила от 22.10.2015 г., с
наказание “лишаване от свобода” за срок шест месеца, за престъпление по
чл.343в, ал.2, вр. ал.1 НК, извършено на 03.09.2010 г. 4. по НОХД №5361/2015 г. на РС Варна, в сила от 16.03.2016 г., с
наказания “лишаване от свобода” за срок три години и “глоба” в размер 2000 лв,
за престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 НК, извършено на 14.10.2015 г.; 5. по НОХД №5028/2015 г. на РС Варна, в
сила от 28.03.2016 г., с наказания “лишаване от свобода” за срок една година и
три месеца и “глоба” в размер 700 лв, за престъпление по чл.343в, ал.2, вр.
ал.1 НК, извършено на 01.10.2015 г.
Към м. май 2015 г. подс. Д. Г.
не притежавал правоспособност като водач на моторно-превозно средство. На 05.09.2014
г. около 01.45 ч. в с. Чернево, при преминаване по главен път III-2009 в посока
към гр. Девня, управлявания от него л. а. „Пежо 306“, рег.№ ***, бил спрян за
проверка от служители на РУП Девня – свид. В.В. и колегата му Д.Д., които
установили, че водачът не притежава свидетелство за управление на МПС. В
последствие, след справка в масивите на КАТ Варна, било установено, че спрямо водачът
Д. Г. от 04.05.2015 г. и от 07.05.2015 г. били влезли в сила съответно НП №15-0442-000036
от 20.02.2015 г. и НП №15-0442-000091 от 08.04.2015 г., двете по опис на Четвърто
РУ на МВР Варна за допуснати идентични нарушения по чл.150 ЗДвП, изразяващи се
в управление на МПС без съответно свидетелство за правоуправление.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът приема за безспорно и категорично установена след
анализ по отделно и в съвкупност на приобщените доказателства. Относно
обстоятелството, кой е управлявал л. а. „Пежо 306“ към момента на проверката,
съдът не кредитира обясненията на подс. Д. Г., доколкото същите са вътрешно
противоречиви и нелогични, а и се опровергават категорично от другите гласни
доказателства. Преди всичко, вътрешно противоречиви са твърденията на
подсъдимия, че към момента на проверката бил возен от друго лице, защото се
въздържал да шофира, тъй като той лично имал множество нарушения, доколкото
същевременно заявява, че в деня непосредствено преди проверката, въпреки наличието
на толкова много нарушения от същия вид и очевидно – без съответните
притеснения, лично управлявал автомобила до гр. Вълчи дол, без да е считал за
необходимо да ангажира за това друго лице. Изобщо, тезата, че подс. Д. Г. ангажира
трети лица като водачи на ползваното от него превозно средство с оглед
множеството му регистрирани нарушения, е напълно несъстоятелна именно с оглед видния
и от актуалната му справка за съдимост факт, че същият системно, включително непосредствено
преди процесната дата, както и само три седмици по-късно, определено не е имал
никакви задръжки да управлява сам превозното средство. Наред с това, твърденията
на подс. Д. Г. са и напълно нелогични, доколкото, спрямо описанието, че
возещото го трето лице, незабавно след спирането на автомобила е избягало, без
да му обяснява, защо постъпва така, е изцяло неадекватно последващото му
твърдение, да се е преместил на мястото на напусналия автомобила водач,
представяйки се по този начин сам за извършител на престъпление, вместо да остане
на мястото до водача и да не се стига до невиновно самоуличаване. Каквото при
това би било и безпричинно, тъй като по собствените му обяснения, подс. Д. Г. е
узнал едва на следващия ден, че отдавна познатият му спътник е избягал, защото
бил обявен на издирване и поради това, подсъдимият не е имал тогава още дори
алтруистичния аргумент, да действа по описания нелогичен начин, за да прикрива избягалия
от автомобила свой спътник. Тези вътрешно противоречащи си и нелогични
обяснения от подс. Д. Г. всъщност се и опровергават категорично от
кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени лични
възприятия показания на свид. В. В., който, пределно ясно, категорично и конкретно,
описва напълно различна от твърдяната от подсъдимия фактическа обстановка като
посочва, че при спирането за проверка, автомобилът е спрял на осветен от улично
осветление участък само на няколко метра от проверяващите, че свид. В. В. е
възприел именно подс. Д. Г. като водач на автомобила още докато се е движел
непосредствено преди спирането и че при приближаването си към автомобила,
свидетелят не е възприел никакво движение на лица вътре в превозното средство,
както и че подсъдимият е останал на мястото на водача до пристигането на полицейския
служител.
Изцяло в
подкрепа на визираната фактическа обстановка са и приобщените по реда на чл.283 НПК документи: АУАН №025824 от 14.05.2015 г.; докладна; справка за
нарушител/водач Д. Г.; НП №15-0442-000036 от 20.02.2015 г.; НП №15-0442-000091
от 08.04.2015 г.; справка за съдимост; справка УРИ-242р-8654/15г. по опис на ОД
на МВР Силистра; АУАН №438561 от 03.04.2015 г.; АУАН №438530 от 06.02.2014 г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема че подс. Д. Г. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343в, ал.2, вр.
ал.1 НК, за това, че:
На 14.05.2015 г. в с. Чернево, обл. Варна, управлявал МПС – л. а. “Пежо
306”, рег.№ ***, без
да притежава свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно
свидетелство за правоуправление с НП №15-0442-000036 от 20.02.2015 г. в сила от
04.05.2015 г. и НП №15-0442-000091 от 08.04.2015 г., в сила от 07.05.2015 г,
двете по опис на Четвърто РУ на МВР Варна.
Деянието е осъществено
при пряк умисъл като подсъдимият е съзнавал, че управлява МПС без да притежава необходимата
правоспособност и преди да е изтекла една година от предходното негово
санкциониране по административен ред за същото деяние.
Причини за извършване на престъплението - незачитане от
подсъдимия на установения в страната правов ред и конкретно изискванията към
водачите при управление на превозни средства.
При
определяне вида и размера на наказанието за подс. Д. Г., съдът прецени степента на обществена
опасност на деянието като висока, предвид значителния ръст на този вид
престъпления и опасността, която
подобно поведения създава за всички участници в пътното движение. Всъщност,
именно високата степен на обществена опасност на този вид престъпление е
изрично отчетена от законодателя като в периода след извършване на процесното
деяние, с ДВ, бр.74 от 2015 г., наказанието е съществено увеличено с прилагане
на законоустановен минимален и завишен максимален срок. Изтъкнатите
обстоятелства относно високата степен на обществена опасност на деянието, съдът
прецени като отегчаващи отговорността на подсъдимия. Съдът прецени степента на обществена опасност на подсъдимия като
съществено висока и съответно
– като съществено отегчаващо неговата отговорност обстоятелство, предвид изключително
големия брой предхождащи деянието осъждания – общо 18 пъти. Като допълнително
отегчаващо отговорността на подсъдимия за това деяние, съдът отчита и обстоятелството,
че общо седем от предходните негови осъждания са за същия вид престъпление, включително
с ефективно налагани наказания “лишаване от свобода”. Също като отегчаващо
отговорността за този подсъдим, съдът прецени обстоятелството, че до датата на
извършване на настоящото деяние, същият е бил осъществил и други две
престъпления от същия вид, а в рамките на пет месеца след настоящото деяние е
извършил и други четири престъпления от същия вид, за които до приключване на
настоящото първоинстанционно производство са влезли в сила отделни осъдителни
присъди. Като допълнително отегчаващо отговорността, съдът прецени и
обстоятелството, че видно от представената от сектор КАТ при ОД МВР Варна
справка, подс. Д. Г. има регистрирани внушителните общо 47 бр. наказателни
постановления за нарушения при управление на МПС, всички осъществени при
липсата на валидно издадено свидетелство за правоуправление. Визираните
констатации, сочат настойчиво и дръзко демонстрирано отявлено незачитане на
това основно изискване към водачите на МПС и пълна липса на поправително
въздействие от предходно налаганите му санкции. Същевременно, смекчаващи
отговорността обстоятелства за подс. Д. Г. не са налице. Съобразно изтъкнатото,
при преценка за висока степен на обществена опасност на деянието и за изключително
висока степен на обществена опасност на подс. Д. Г., а също и за твърде
съществена тежест и множественост на констатираните отегчаващи отговорността
обстоятелства и липса на смекчаващи такива, съдът намира, че предвиденото
наказание “лишаване от свобода”, в параметрите до влизане в сила на ДВ, бр.74
от 2014 г. съобразно чл.2, ал.2 НК, следва да бъде определено при
условията на чл.54, ал.1 НК за срок
към максималния установен, а именно – две години, което наказание, съобразно
чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 ЗИНЗС, следва да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим в затвор.
Съдът
счита, че с тези наказания и по този начин ще бъдат постигнати целите на
специалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
Водим
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: