Определение по дело №1512/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1330
Дата: 12 август 2020 г.
Съдия: Надежда Наскова Дзивкова
Дело: 20205300501512
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 20 юли 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№1330, 12.08.2020г., Пловдив

 

 

Окръжен съд, Пловдив                                                     граждански състав,

на дванадесети август                                       две хиляди и двадесета година                                                  

в закрито заседание в следния състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Дзивкова

                                                           ЧЛЕНОВЕ : Виделина Куршумова

                                                                                    Таня Теоргиева

Като разгледа докладваното от съдия Дзивкова

Ч. гражданско дело  № 1512  по описа за 2020 година

и за да се произнесе взе предвид следното :

         Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

         Производството е образувано въз основа на частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, против  Определение № 5250/29.05.2020г., пост. по гр.д.№ 3011/2020, ПРС, с което е върнато подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против С.Г.А..

Жалбоподателят е развил доводи за неправилност и незаконосъборазност на обжалвания акт, като сочи, че в това производство не следва да се събират доказателства във връзка с извършени цесии на вземането, в какъвто смисъл заповедният съд е давал указания за събиране на доказателства. Излага съображенията си за необходимите доказателства, които следва да се представят в заповедното производство, както и за характера на самото заповедно производство. Поддържа отмяна на обжалвания акт и произнасяне по същество.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице – заявител в производството. Същата е насочена против подлежащ на обжалване по реда на чл.413 от ГПК акт, подадена е в срок, внесена е ДТ,  поради което и същата се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Пред районният съд е постъпила молба от Агенция за събиране  на вземания ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК против С.Г.А.. Сочи се в заявлението, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит № *********/28.02.2017г. между длъжника и „Провидент файнешъл България“ ООД, като вземането по този договор е прехвърлено с рамков договор за цесия на заявителя. Към заявлението е приложено копие от договора за паричен заем. С Разпореждане № 18699/25.02.2020, съдът е оставил заявлението без движение до представяне на заверен препис от рамковия договор за цесия. В дадения тридневен срок заявителят не е представил исканите доказателства.  След изтичане на срока за отстраняване на нередовности с обжалваното определение № 5250/29.05.2020, съдът е върнал заявлението и е прекратил производството по делото, поради неотстраняване на посочени нередовности.

Настоящата инстанция не споделя изводите на заповедния съд . Нормата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, предвижда в случаите, в които вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат писменият договор, заедно с всички негови приложения и изменения. Целта на законодателя да въведе посоченото изискване е заповедния съд да извърши служебна проверка за неравноправни клаузи в потребителския договор / чл.411, ал.2, т.3 от ГПК/.

В процесното заявление се претендира вземане по договор за потребителски кредит. Направени са и твърдения за извършена от кредитора цесия в полза на заявителя. Законодателят, обаче, не е предвидил възможност за проверка на законосъобразността на цесията в рамките на производството по чл.410 от ГПК. Ето защо даването на указания за представяне на копие от договора за цесия е незаконосъобразно, а следователно неизпълнението им не предпоставя връщане на заявлението като нередовно.

С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато за разглеждане на заявлението по същество.

         По изложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

 

         ОТМЕНЯ Определение № 5250/29.05.2020г., пост. по ч.гр.д.№ 3011/20, ПРС и ВРЪЩА делото на РС-Пловдив за произнасяне по същество на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на  „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД , ЕИК *********.

 Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

        

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                              ЧЛЕНОВЕ :