РЕШЕНИЕ
№ 1931
Гр.
Пловдив, 22.10.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІII състав, в открито заседание на двадесет и първи септември
през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при
участието на секретаря ДИАНА КАРАИВАНОВА и прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като
разгледа докладваното от съдия ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ КНАХД № 2029 от 2021 г. по описа
на Административен съд – гр. Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно
производство по реда на по чл. 63 ал. 1 пр. 2 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Постъпили
са касационни жалби от Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/
– гр. Пловдив, представлявана от директора Й.Й.и от „АЛАДИН ФУУДС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ЖК Люлин, бул.“Европа“ № 119, представлявано от управителя
си К.А.Х., чрез адв.Л.Б., против Решение № 672 от 25.05.2021 г., постановено по а.н.д. 20215330201958/2021г.
по описа на Пловдивски районен съд, ХХ наказателен
състав, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ №24 от 24.02.2021 г.,
издадено от РИОСВ гр. Пловдив, с
което на „Аладин
Фуудс“ ООД, за нарушение на чл.48, ал.1 т.3 от Закона за
водите на основание чл.200, ал.1 т.6 от
Закона за водите е наложена „имуществена
санкия” в размер
на 2000 лв.,
като наложената „имуществена санкция” е намалена от 2000 лв.
на 1000 лв.
Касационният
жалбоподател и ответник по касацията - РИОСВ – гр. Пловдив оспорва решението на районния съд, в
частта с която е изменено оспореното НП. В жалбата са изложени доводи, че неправилно
ПРС е приел, че размера на наложената на дружеството имуществена санкция следва
да бъде изменена, като размера следва да бъде намален до предвидения от закона
минимум от 1 000 лева. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Касационният
жалбоподател и ответник по касацията – „АЛАДИН ФУУДС“ ООД, с жалбата си до съда навежда твърдения за незаконосъобразност
на обжалваното НП, предвид недоказаността на деянието. Алтернативно моли да
бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Редовно призован, не изпраща представител.
Окръжна
прокуратура – Пловдив намира жалбите за неоснователни, като моли решението на
районния съд да бъде оставено в сила.
Касационната
инстанция, след като провери служебно валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон, въз основа на доказателствата
по делото, намери жалбата за допустима, а по същество за неоснователна.
От
фактическа страна е установено, че с Акт за установяване на
административно нарушение АУАН № 11/22.11.2021 г., било констатирано, че на а
19.11.2020 г. при извършена проверка от служители на РИОСВ-Пловдив съвместно
със служител на Регионална лаборатория към ИАОС – Пловдив на обект „локално
пречиствателно съоражение” към „Предприятие за месни продукти и заготовки
Еливекс” гр. Съединение, общ.Съединение, със
собственик и ползвател
„ Аладин Фуудс”
ООД е установено нарушение, изразяващо се в заустване
от страна на дружеството на отпадъчни води с показатели, които
превишават ИЕО.
Нарушението е установено, като при проверката
е взета проба отпадъчна вода, формирана от дейността на обекта
и заустена във
водопориемника река Потока съгласно
протокол за вземане на проби
/извадки от води № 909 от 19.11.2020 г. След
извършване на необходимите
изследвания с писмо
вх.№ О-3745/10.12.2020 г. на
Регионална лаборатория към ИАОС –Пловдив в РИОСВ - Пловдив е
представен протокол за
изпитване № 10-1782/26.11.2020 г., от
който е
видно, че пробата
не отговаря на
индивидуални емисионни ограничения /ИЕО/,
определени в притежаваното
от дружеството разрешително за
заустване, по показатели
както следва :
неразтворени вещества – измерено 68+/-8 mg/dm3 при норма 50,00 mg/dm3;
биохимична потребност от кислород / БПК 5/ измерено 623+/-78 mg/dm3 при норма
15,0 mg/dm3; химична потребност от кислород /ХПК/ измерено -1730+/-69 mg/dm3 при
норма 70,0 mg/dm3, извършена в присъствие
на управител на
обекта, за което
бил съставен протокол от проверка
№ 0000960/19.11.2020 г.
Записано
било от актосъставителя, че по този начин са нарушени разпоредбите на чл.
48, ал.1 т.3 от Закон за водите /ЗВ/. Актът бил предявен на жалбоподателя,
който го подписал с възражения, но такива не депозирал в законоустановения срок.
Въз
основа на съставения АУАН е издадено наказателно постановление, в което
административнонаказващият орган възприел залегналата в акта фактическа
обстановка, която и преповторил в обстоятелствената му част, като подвел
нарушението под нормата на чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ.
Районен
съд-Пловдив е приел, че АУАН и НП
са съставени при
спазване на сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН, от
компетентни лица, в кръга на предоставената им
материална и териториална
компетентност. Нарушението е описано по ясен начин, даващ възможност на
нарушителя да упражни правото си на защита в пълен обем.
Първоинстанционният
съд е приел, че конкретния случай не касае
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото е налице висока степен
на обществена опасност на деянията, нарушаващи нормите на ЗВ, тъй като е налице
превишение на разрешените
индивидуално определени
норми, което е
значително.
За
да измени обжалваното НП, в частта относно размера на наложеното наказание
Районен съд-Пловдив е посочил, че в обжалваното наказателното постановление
наказващият орган не е обосновал позицията си, заради която е наложил санкция
над законовия минимум. Ето защо наказателното постановление се явява необосновано
в частта за наказанието и следва да бъде
изменено, като наложената имуществена санкция от 2000 лв. следва да бъде
намалена на 1000 лв.
Настоящата касационна инстанция напълно
споделя изложените в решението мотиви, като намира, че Районния съд правилно е
очертал предмета на доказване в производството, а именно – извършено ли е
нарушението, описано в АУАН, извършено ли е от лицето, срещу което е издаден акта,
което прави излишно тяхното преповтаряне. В тази насока районният съд е
осъществил пълно съдебно следствие – събирането на писмени и гласни
доказателства. От тях безспорно е установено, че твърдяното нарушение, описано
в АУАН и в наказателното постановление е извършено от санкционираното дружество.
Изводът на първоинстационният съд за
безспорна установеност на нарушението по чл. 48 ал.1 т. 3 от ЗВ е правилен, като същият се базира на събраните
писмени и гласни доказателства в тази връзка.
„АЛАДИН ФУУДС“ ООД има задължение за
спазване на определените в издаденото му разрешителното за
заустване индивидуални
емисионни ограничения. С разпоредбата на чл.38, ал.3 от Наредба № 2/08.06.2011г.
законодателят изрично е посочил какво означава нарушение на емисионни норми, а
именно неспазването на определените в разрешителното емисионни
норми. Посочен е
и смисълът, вложен
в санкционната разпоредба на чл.200, ал.1 т.6 от ЗВ. В тази връзка,
възраженията свързани с неправилно приложение на съответстващата на
нарушението сакционна разпоредба от страна на дружеството, са
неоснователни.
С оглед конкретната фактическа
обстановка, установена от първоинстанционния районен съд, настоящия
съдебен състав намира, че осъщественото деяние не покрива признаците на
маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. От събраните по делото
доказателства се безспорно се установява, че в конкретния случай дружеството при
заустване на отпадъчни води е допуснало
превишение на разрешените
индивидуално определени норми, което
е установено като значително.
Изложеното
до тук налага да се приеме, че решението на районния съд е валидно и допустимо.
При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.
При
този изход на спора разноски на страните не се дължат.
Ето
защо и на основание чл.221, ал. 1 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІII състав,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 672
от 25.05.2021 г., постановено по а.н.д. № 20215330201958/2021 г. по описа на
Пловдивски районен съд, ХХ наказателен състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /П/
ЧЛЕНОВЕ :1. /П/
2./П/