Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 243
15.02.2020 година, гр.Бургас
Административен
съд – Бургас, в съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Съдия: Чавдар Димитров
при секретар Ирина Ламбова,
като разгледа адм.д. № 2270/2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по глава десета раздел І от АПК във връзка с чл. 124 ал.1 от Закона за
държавния служител (ЗДСл).
Образувано
е по жалба от Д.Д.К. с ЕГН ********** ***, с
процесуален представител адвокат В.Х. ***, против заповед № ОСОС-49/02.11.2020
година на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните
(БАБХ) при Министерство на земеделието, храните и горите.
Със
заповедта, на основание чл.106, ал.1, т.2 във връзка с чл.5, ал.1, т.10 и ал.2,
т.1 от Устройствения правилник на Българска агенция за безопасност на храните
(последна актуализация по изм. И доп - Д.В. бр.90 от 20.10.2020г., в сиал от
01.11.2020г., е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя,
заемала длъжността началник на отдел „Контрол на храните“ към ОДБХ – Бургас, с
ранг I-ви младши, считано от датата на връчване на заповедта.
В
жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Описва се
хронологията на предходни спорове с органа, свързани отново с прекратяване на
служебното й правоотношение в БАБХ. Поддържа се становището, че липсва
действително съкращаване на длъжността в щатното разписание на агенцията, тъй
като тя продължава да съществува в останалите областни дирекции. Сочи, че
последната промяна в правилника не засяга глава пета „Областни агенции по
безопасноста на храните“, а единствено е разширена компетентността на ОДБХ
Бургас, като е вменено да изпълнява допълнителни функции по граничен контрол на
храни от неживотински произход, попадащи в обхвата на относимите регламенти на
ЕС. Счита това за увеличаване на задълженията по съществуващите компетентности,
а не по включване на нови компетентности. Сравнява новоустановената структура в
ОДБХ Бургас, с тази в другите областни дирекции, на които също са били вменени
идентични функции по граничен контрол на храни, като преценя, че структурата на
администрацията е променена единствено в ОДБХ Бургас. Позовава се на Заповед №
РД 11 1320/22.06.2020г. на Изпълнителния директор на БАБХ, като сочи, че в
същата не се разпорежда промяна на щатното разписание, създаване на нов отдел,
с предмет касаещ нововъведените компетенции, нито се уточнява кой от
съществуващите отдели ще поеме тези нови функции. Жалбоподателят подчертава, че
не са били издавани нови дл. характеристики на служителите на ОДБХ във връзка с
новото длъжностно разписание, в действие от 01.11.2020г. Заключава за наличието
на преднамереност в действията на ответния орган.
На
следващо място обосновава жалбата си с факта, че при постъпването си на работа
на 02.11.2020г. на жалбоподалката са били връчени едновременно две
заповеди - №ВР - 7 от 30.10.2020г. за
възстановяването й на работа, както и процесната заповед. Според нея по този
начин органът практически не е изпълнил постановеното и влязло в сила съдебно
решение №2008/21.11.2019г., по адм. д. №1129/2019г. на АС Бургас, потвърдено с
Решение № 12749 от 15.10.2020г. на ВАС по адм.д. №5944/2020г. на ВАС, тъй като
счита, че реално не е била допусната до работа и не е встъпила в изпълнение на
служебните си задължения. Претендира заповедта да е противоречаща на целта на
закона, като се позовава и на правните принципи, установени в разпоредбите на
чл.6, ал.1 и ал.2 АПК. На следващо място обяснява, че липсва техническа
възможност заповед № ОСОС-49/02.11.2020г. да е била издадена след влизане в
сила на измененията на Устройствения правилник на БАБХ, тъй като липсва
техническа възможност в началото на работния ден, тя да е била подписана от
изпълнителния директор, изпратена от седалището на БАБХ гр. София и пристигнала
в гр. Бургас при явяването й за заемане на длъжността, на която е била
възстановена. Жалбата приключва с обобщение за дългогодишно тенденциозно
отношение на органа по назначението към нея, целящо недопускането й до
работното място. С допълнение към жалбата се излагат допълнителни аргументи в
подкрепа на това й становище, вкл. доказателства за обстоятелството, че
съгласно указания на органа от 04.11.2020г. до 15.11.2020г. приключването на
единните здравни документи за въвеждане ще бъдта приключвани както досега - от
компетентния орган на ГКПП, с което обосновава липсата на спешност и
необходимост от постановяване на заповедта за уволнение на 02.11.2020г. Иска се
съдът да отмени обжалваната заповед, като незаконосъобразна. Претендират се
разноски.
В
съдебното заседание жалбоподателят поддържа жалбата – лично и чрез процесуален
представител. Представя допълнителни писмени доказателства. Поддържа искането
за присъждане на разноски.
Ответникът
оспорва жалбата чрез процесуален представител. Представя преписката и
допълнителни писмени доказателства. Иска присъждане на разноски.
Административен съд Бургас, като
взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по
чл.149, ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен
интерес от оспорването, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е
процесуално допустима.
След като се запозна със
събраните по делото доказателства и изложеното от страните, от фактическа страна съдът
установи следното от фактическа страна.
От представената административна преписка се
установява, като не се спори между страните, че с решение № 2008/21.11.2019
година по адм. дело № 1129/2019 година АдмС - Бургас е отменил заповед заповед
№ ОСОС-25 от 08.05.2019 година на изпълнителния директор на Българска агенция
по безопасност на храните при Министерство на земеделието, храните и горите, с
която на основание чл. 106 ал. 1 т. 2 от ЗДСл, чл. 5 ал. 1 т. 10 от
Устройствения правилник на БАБХ и утвърдено длъжностно разписание на ОДБХ –
Бургас, е било прекратено служебното правоотношение на Д.К., поради съкращаване
на длъжността. Решението е било оспорено пред Върховния административен съд и
последният със свое Решение № 12749 от 15.10.2020г., влязло в сила на същата
дата, по адм.д. №5944/2020г. е оставил в сила решението на първоинстанционния
съд.
Със заявления вх.№18044/26.10.2020г. и
Бс-5420/27.10.2020г. жалбоподателката заявила последователно пред изпълнителния
директор на БАБХ, както и пред прекия си ръководител - директор ОДБХ желанието
да бъде възстановена на заеманата преди уволнението й с отменената заповед
длъжност. С допълнително заявление вх.№ Бс-5452/29.10.2020г. жалбоподателят
поискала фактическото й завръщане на предходнозаеманата длъжност да бъде
осигурено на 29.10.2020г. в 09,00 часа. В отговор на последното заявление
жалбоподателката получила уведомление от директора на ОДБХ Бургас, с което била
уведомена да се яви в административната сграда на ОДБХ Бургас на 02.11.2020г.
за възстановяване на длъжност. На посочената дата при явяване на служебното си
място на жалбоподателят били връчени едновременно Заповед № ВР-7/30.10.2020г.
за възстановяването й на длъжност началник отдел Контрол на храните при Областна
дирекция по безопасност на храните - Бургас (получена в 09,45 часа), като и
заповед № ОСОС - 49/02.11.2020г. (процесната, получена в 09,50 часа). с която
служебното правоотношение на д-р К. е прекратено, на основание чл.106, ал.1,
т.2 от ЗДСл., вр. чл.5, ал.1, т.10 от Устройствения правилник на БАБХ и
утвърдено, считано от 02.11.2020г. длъжностно разписание на ОБДХ, поради
съкращаване на длъжността.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
На първо място, заповед №ОСОС-49 от 02.11.2020 г. е
издадена от компетентен орган, в случая от изпълнителния директор на БАБХ, по
арг. от чл.108, ал.1 ЗДСл. и чл.5, ал.1, т.10 от Устройствения правилник на
Българската агенция по безопасност на храните.
На второ място, същата е издадена в предвидената от
закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити.
На следващо място обаче заповедта е издадена при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
материалния закон и целта на закона и съображенията за това са следните:
Процесната заповед е издадена в нарушение на
разпоредбата на чл.168, ал.4 АПК. Според същата „съществено нарушение на административнопроизводствените правила при
всички случаи e когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване
гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като
страна в производството по издаване на индивидуален административен акт.“
Според ал.5 на същата норма „Когато съдът
установи наличието на съществено нарушение на административнопроизводствените
правила по ал. 4, той отменя акта и изпраща преписката на съответния
компетентен административен орган, без да проверява основанията по чл. 146, т.
4 и 5“ АПК.
В конкретния случай процесната заповед е издадена без
участие на адресата в производството по постановяването й, тъй като видно от
времето на връчването й, същата е връчена 5 минути след фактическото
възстановяване на жалбоподателя на заеманата от нея длъжност, като липсва дори
теоретично технологично време за провеждане на производството по прекратяване
на служебното правоотношение на К. с нейното действително участие. Това
обстоятелство представлява самостоятелно основание за отмяна на процесния
административен акт.
За пълнота на изложението съдът намира за необходимо
да изложи мотиви и по съществото на спора.
Служебното правоотношение на жалбоподателя Д.Д.К. е прекратено на основание чл.106, ал.1, т.2 ЗДС.
Според цитираната норма, органът по назначаването може да прекрати служебното
правоотношение с едномесечно предизвестие, при съкращаване на длъжността. В
случая срокът за предизвестие не е спазен, но на основание чл.106, ал.4 ЗДС е
разпоредено изплащане на обезщетение в размер на последната получена брутна
работна заплата.
При сравнение на поименното щатно разписание на ОБДХ Бургас от
01.11.2020 г. и на предходно действащото от 06.07.2020г. се налага
извода, че на практика с разписанието от 06.07.2020 г. длъжностните лица от
отдел „Контрол на храни и граничен контрол“ съществуват и в двете разписания, като
е намален щатът на служителите в отдела с двама държавни служители. Напрактика
и в двете щатни разписания липсва самостоятелен отдел „Контрол на храните“ на
каквато длъжност същата е била възстановена със Заповед № ВР-7/30.10.2020г.
Т.е. става ясно, че възстановяването е единствено формално, документално , а не
реално извършено. Тъй като длъжността на която е възстановена жалбоподателя
липсва по щат в структурата на местната администрация. Вместо това , налице е
динствено длъжността началник отдел „Контрол
на храни и граничен контрол“, която не е била разделена, нито е била
освободена, за заемане от страна на К.. Излаганите аргументи от страна на
ответния орган, че жалбоподателят не е разполагала с необходимото образование и
компетенции за заемане на „обединения“ общ отдел е ирелевантен за настоящия
спор. Подобни аргументи е могло и е следвало да бъдат изложени в заповедта за
възстановяване на жалбоподателя на заеманата длъжност, което не е било сторено.
Видно от оспорената заповед, предмет на настоящото производство, К. е била
назначена и съответно съкратена от длъжността началник отдел „Контрол на
храните“, т.е. назначението на несъществуваща в щатното разписание длъжност и
уволнението и от същата представлява заобикаляне на нормативното задължение за
изпълнение на влязлото в сила решение за реално възстановяване на държаавния
служител на заеманата от него длъжност, посредством документална имитация на това
изпълнение. Същото не постига целения от закона и съдебното решение резултат, а
напротив, цели избягването му, посредсвом фиктивно възстановяванена служителя
на несъществуваща в щата длъжност и уволнението му от. Уволнението от същата би
било действително и законосъобразно отново единствено при действителното
съществуване и надлежното заемане на тази длъжност от жалбоподателя,
предхождащо уволнението му от нея. В конкретния случай, както несъществуването
на длъжността, така и поради липсата на ясно отграничение между момента на
заемане на същата от жалбоподателя и момента на уволнението му, не може да бъде
прието, че влязлото в сила съдебно решение изобщо е било изпълнено. Формално
предприетите безрезултатни постъпки, както бе споменато по-рано представляват
форма на заобикаляне на закона, поради преследването на резултат, различен от законовопредвидения
такъв. Съкращаване на длъжността по смисъла на чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл. е налице
при кумулативна наличност на следните предпоставки: 1/ отпадане на длъжността
като нормативно определена позиция и 2/ пълно премахване на функциите, задачите
и задълженията на тази длъжност или такова значително изменение на същите, че
новата им съвкупност и изискванията за тяхното осъществяване налагат извод за
качествено нова длъжност. В конкретния случай
изискванията на чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл. не са изпълнени- длъжността
началник отдел „Контрол на храните” на ОДБХ Бургас е отпаднала от щатното
разписание от 06.07.2020 г., поради премахване на този отдел като самостоятелно
звено в структурата на ОБДХ и създаване на нов отдел „Контрол на храни и граничен контрол“. Независимо от
това, присъщите за длъжността функции са запазени, като вече се осъществяват от
началника на новосъздадения отдел, видно от представената по делото длъжностна
характеристика за тази позиция. Той ръководи, организира, контролира и координира
работата на пряко подчинените му служители, в това число и на длъжностните
лица, заемали позиции в отдел „Контрол на храните“, съгласно предходно
действащото поименно щатно разписание.
Освен това, към датата на утвърждаване на щатното
разписание от 06.07.2020г. и издаване на оспорената заповед, не е било налице
влязло в сила съдебно решение, по силата на което жалбоподателя да бъде
възстановен на длъжността началник отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ Бургас. Такъв съдебен акт е бил постановен
по-късно – на 15.10.2020г., когато е било постановено Решение № 12749 от
15.10.2020г. на ВАС, едва след чието постановяване органът по назначаването е
бил наясно с вероятно предстоящото възстановяване на служителя на заеманата от
него длъжност, потвърдено и от заявеното пред него желание за това, но не е
подготвил и осигурил действителното му завръщане. Така органът по назначаването
макар да е бил длъжен, не е осигурил на възстановения служител възможност да
изпълнява служебните си функции. Вместо това, служебното правоотношение на
жалбоподателя е било прекратено повторно, въпреки, че са налице предпоставките
на чл.122, ал.1 ЗДСл. и в нарушение на цитирания текст, по силата на който
служебното правоотношение е следвало да бъде възстановено във вида, в който е
съществувало преди отмяната на заповедта за уволнение. В случая не е изпълнено
влязлото в сила съдебно решение, а само формално е издадена заповед за
възстановяване на д-р К. на работа, като още преди явяването й за заемане на
възстановената длъжност, са били утвърдени структурни промени и такива в
щатното разписание на ОБДХ Бургас,
водещи до съкращаване на длъжността, на която служителят е следвало да бъде
ефективно възстановен. На това основание в същия ден е издадена и оспорената
заповед за прекратяването на служебното правоотношение. Тези обстоятелства
сочат на извода, че оспорената заповед противоречи на целта на закона, тъй като
правомощията на органа по назначаването са упражнени превратно с оглед
заобикаляне законовите последици от отмяната на незаконосъобразен
административен акт и в нарушение на правото на незаконно уволнения служител да
бъде възстановен на предишната заемана от него длъжност.
Отделно от изложеното, заповедта е издадена и в
противоречие с принципите, установени в чл.6, ал.1 и ал.2 АПК, а именно, че
административният орган следва да упражнява правата си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо и че административният акт и неговото изпълнение не
могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава.
Изложеното мотивира съда да приеме, че оспорената
заповед като издадена при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с
материалния закон и неговата цел е незаконосъобразна, което налага нейната
отмяна.
Само за яснота следва да бъде отбелязано и
обстоятелството, че видно от представената от страна на жалбоподателя
длъжностна характеристика, връена и на 20.07.2020г. за длъжността Директор ОДБХ
– Бургас е видно, е в т.5.5 от преките й задължения по изпълнение на сочената
длъжност е включено организирането извършването на контрол на внос на
храни от животински продукти, странични
животински продукти , храни от неживотински произход , материали и предмети в
контакт с храни и фитосанитарен контрол на постъпилия внос на територията на
отдел „Граничен контрол“, което обстоятелство говори за наличие на
компетентност за изпълнение и на тази част от функциите на длъжността началник
отдел „Контрол на храни и граничен контрол“, както и за наличие на обективна
възможност за изпълнение на съдебното решение на ВАС посредством
възстановяването й на тази действителносъществуваща длъжност, вместо на
несъществуваща такава.
При този изход на спора в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят направените по делото разноски, които са в общ размер на
1000.00/хиляда/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение, съобразно
договор за правна помощ №884221/л.45 от делото/. Претенцията за извършени пътни
разходи в размер на 200,00 лева съдът намира за недоказана по размер, предвид
липсата на релевантни доказателства за това, както и поради предвиждане
заплащането им в договора за правна помощ, поради което същата не следва да
бъде уважавана.
По тези съображения и на основание чл. 172, ал.2 АПК,
Административен съд Бургас, ІІІ-ти
състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед № ОСОС-49/02.11.2020г. на изпълнителния
директор на Българска агенция по безопасност на храните/БАБХ/, с която на
основание чл.106, ал.1, т.2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, чл.5, ал.1,
т.10 от Устройствения правилник на БАБХ и утвърдено длъжностно разписание на
Областна дирекция по безопасност на храните/ОДБХ/ Бургас от 06.07.2020г., е
прекратено служебното правоотношение на д-р Д.Д.К. ***,
поради съкращаване на длъжността, считано от 02.11.2020 година.
ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните/БАБХ/
да заплати на Д.Д.К. разноски в размер на
1000.00/хиляда/ лева.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му, пред Върховен административен съд на Република
България.
СЪДИЯ: