Р Е Ш Е Н И Е
№…………
14.12.2018 г. ГР. П Л Е В
Е Н
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ възз. граждански състав
на ПЕТИ ДЕКЕМВРИ две хиляди и
осемнадесета година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: ПЕТЪР ПЕТРОВ
Прокурор: ……………………
като разгледа докладваното от съдията
ПЕТРАКИЕВ
В.ГР.Д. № 772 по
описа за 2018 година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл.258 и следващите
от ГПК.
С Решение № 1209/26.07.2018 г., Районен съд – гр. П.по гр. дело №
2813/2018 г. по описа на същия съд е осъдил
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, гр. С., ул.
Пиротска № 171А да заплати на В.Ц.В. ЕГН
********** *** сумата 2931,60 лева,
представляваща обезщетение с правно основание чл.234, ал.1 от ЗМВР
представляваща разликата от платените 8 брутни трудови възнаграждения до
дължимите 10 брутни трудови възнаграждения, ведно със законната лихва, считано
от 25.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Осъдил е
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” гр. С., да
заплати на В.Ц.В., ЕГН ********** на основание чл.234 ал.5 от ЗМВР сумата 200
лв., представляваща левовата равностойност на еднократно вещево имущество.
Осъдил е Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението” гр. С. да заплати на В.Ц.В., ЕГН ********** сумата 450 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
Осъдил е Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението” гр. С. да заплати по сметка на ПлРС сумата 167,26 лв.
представляваща държавна такса.
Срещу така постановеното решение на Районен съд – гр. П.е
постъпила въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението” чрез процесуалния представител Гл. юрк. К.Т.. В жалбата се
изразява становище, че първоинстанционното решение е неправилно, поради
нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост, постановено е
в противоречие с разпоредбите на чл.234 ал.1 и чл.235 от ЗМВР, както и че при
постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е
постановил решението си въз основа на неверни фактически изводи. По делото не
съществуват писмени доказателства, които да установяват, че В.Ц.В. е била в
трудови правоотношения с Министерство на извънредните ситуации. За периода от
17.03.2008 г. до 28.12.2009 г. В.В. е била гл. експерт ОКИЦ в Дирекция
„Гражданска защита“ – гр. П.към Министерството на държавната политика при бедствия
и аварии, впоследствие преименувано в Министерство на извънредните ситуации,
като тази длъжност същата е заемала като държавен служител по реда на Закона за
държавния служител. Във връзка със заповед на Министъра на вътрешните работи,
считано от 28.12.2009 г. В.В. е заела длъжност в МВР на държавен служител,, но
не по Закона за държавния служител, а по Закона за МВР. Съгласно чл.234 ал.1 от
Закона за МВР при прекратяване на служебното правоотношение, държавните
служители имат право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения,
колкото прослужени години имат, но не повече от 20 .От значение за възникване
на размера на обезщетението за прекратяване на служебното правоотношение на
служители на МВР са само реално прослужените години на длъжностите,
изчерпателно изброени в чл.235 от Закона за МВР. Сред тези изброени длъжности
не попада стажа в ДАГЗ. Със заповед на Министъра на вътрешните работи от
26.02.2018 г. е прекратено служебното правоотношение на В.В., като до този
момент тя е имала прослужени 8 години, 2 месеца и 24 дни. В съответствие с
това, на същата е изплатено обезщетение за реално прослужените години в размер
на 11726,40 лв. При заплащане на така дължимото обезщетение, работодателят е
спазил и тримесечния срок по чл.234 ал.10 от закона. Видно от представените
писмени доказателства, В.В. по Закона за държавния служител, В.В. има
прослужени 1 година, 9 месеца и 11 дни. Същата има прослужени над 10 години
общо по двата закона – ЗДСл и ЗМВР. Съдът не е обсъдил събраните по делото
доказателства в тяхната взаимовръзка с относимите материално-правни разпоредби,
а е възприел единствено твърденията на ищцата В.В.. Въззивникът моли Окръжния
съд, да постанови решение, с което да отмени изцяло първоинстанционното
решение, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради
неговата необоснованост, постановено в противоречие с разпоредбите на чл.234
ал.1 и чл.235 от ЗМВР и при допуснати
съществени процесуални нарушения.
Постъпил е писмен отговор от В.Ц.В. чрез процесуалния
й представител – адв. Р.М. от Адвокатска колегия – гр. Плевен. Въззиваемата
счита, че жалбата е неоснователна. Правилно и обосновано първоинстанционният
съд е приел, че работата й като държавен служител към Държавна агенция „Гражданска защита“ и работата й в
„Оперативен комуникационно-информационен център“, група „Планиране, оперативна
дейност и оперативен комуникационно-информационен център“ в Областно управление
„Гражданска защита“ – МВР, впоследствие в Главна дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението“ – гр. С. е работа при един и същ работодател.
Неоснователна е жалбата и против уважения иск по чл.234 ал.5 от Закона за МВР.
Правото не е обвързано с придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Въззивницата моли Окръжния съд, да остави без уважение въззивната
жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, гр. С.,
като неоснователна.
Окръжният
съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото,
намира за установено следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Безспорно между страните, и видно от представеното по делото копие от
трудова книжка на ищцата, е че същата е
работила на длъжност Главен експерт в МИС, Дирекция Гражданска защита П.по
трудово правоотношение за периода 17.03.2008г. -28.12.2009г., с общ стаж от 1г.
9 месеца и 11 дни.
Също така не се спори и е видно от трудовата книжка и
от приложения по делото акт за встъпване в длъжност от 28.12.2009г. че
въззиваемата от 28.12.2009г. е започнала работа в МВР, ОУ „Гражданска защита
Плевен“ на длъжност „специалист ІVст.“.
Не се спори и че със заповед № 1426/26.02.2018г. е
прекратено служебното правоотношение на инспектор В.Ц.В.- инспектор по ЗН ІV
степен към РД „ПБЗН“П.на осн. чл.226 ал.1 т.1 от ЗМВР, поради навършване на
пределна възраст за служба в МВР.
От представеното удостоверение е видно, че
въззиваемата има 8 г. 2 м. и 24 дни прослужено време в структурите на МВР.
Също така не се спори, че на ищцата е изплатено
обезщетение по чл.234 ал.1 от ЗМВР в размер на 8 месечни възнаграждения,
съответстващи на 8г трудов стаж в МВР.
Спорен по делото е въпросът колко е общия стаж на
въззиваемата, който следва да бъде отчетен по чл.234 ал.1 от ЗМВР и какъв е
размера на обезщетението, което му съответства. В тази връзка стажът от 1г. 9 месеца и 11 дни, прослужен в МИС следва
ли да се приеме като прослужени години по чл.234 ал.1 от ЗМВР? Ако стажът е над
10 години дължи ли се и равностойността за допълнително вещево имущество?
За да уважи предявения иск РС-П.е приел, че стажът
като експерт в МИС се приравнява на стаж в МВР и следва да бъде включен в
годините, за които се изчислява обезщетението по чл.234 ал.1, като е присъдил
разликата от 8 до 10 заплати. Тъй като изчислени по този начин прослужените
години са повече от 10 то е приел, че въззивника дължи и заплащането на сумата
от 200лв. по чл.234 ал.5 от ЗМВР.
Тези изводи на първата инстанция не се споделят от
настоящия въззивен състав.
По принцип правилни са разсъжденията на съда, че по
силата на извършените по силата на закона правоприемства МВР е правоприемник на
закритото МИС, преди това с наименование Министерство на държавната политика
при бедствия и аварии, което е осъществявало дейността по гражданската защита
на населението най-вече чрез своята Главна дирекция „Национална служба
„Гражданска защита” и други дирекции и териториални звена, които също не са
били самостоятелни юридически лица. С оглед разпоредбите на § 64 от ПЗР на
ЗМВР, препращата към § 57 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР
следва да се приеме, че служебното правоотношение на ищеца се зачита за
работа при един и същ работодател.
Разпоредбата на чл. 234, ал.1 от ЗМВР
предвижда възможност за държавните служители при прекратяване на служебното им
правоотношение да получат обезщетение в размер на толкова месечни
възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20. В същото
време разпоредбата на чл. 235, ал.1 от ЗМВР предвижда, че при определяне
размера на обезщетението по чл. 234 се вземат предвид прослужените години като
държавен служител, офицер или сержант в МВР; като гражданско лице в МВР по отменения
Закон за Министерството на вътрешните работи; като служител по отменения §19 от
ПЗР на ЗИД на ЗИН; на военна служба, с изключение на служилите редовна военна
служба като срочнослужещи, като съгласно ал.2 на същия законов текст при
определяне размера на обезщетението по чл. 234 се вземат предвид само
прослужените години по ал.1 без приравнения трудов стаж.
За да получи обаче обезщетение по чл.234 ал.1 от ГПК
следва да е налице освен прекратяване на служебно правоотношение, което
безспорно е налице и прослужени години на някоя от длъжностите изрично изброени
в чл.235 ал.1 т.1-4 от ЗМВР. Изрично в чл.235 ал.2 от ЗМВР е посочено, че „При
определяне размера на обезщетението по чл. 234 се вземат предвид прослужените години по ал. 1 без приравнения трудов
стаж.“
Заеманата от В.В. длъжност Главен експерт в МИС не е
сред посочените в чл.235 ал.1 т.1-4 от ЗМВР длъжности. Независимо, че с оглед
множеството промени по отношение подчинеността на тогавашния й работодател
Дирекция Гражданска защита Плевен, в последствие същата е назначена в МВР и с
оглед законодателната уредба работодателят се счита за непроменен, то стажът в
МИС се явява приравнен, но не може да бъде отчетен като такъв по чл.234 от ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на §57 от ПЗР към ЗИД ЗМВР
/Обн., ДВ, бр.44 от 12.06.2012 г., в сила от 1.07.2012 г./ Стажът, придобит по Закона за държавния служител и по Кодекса на труда от служителите по §64 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР (ДВ, бр.93 от 2009 г.), се зачита за работа при един и същ работодател,
съответно орган по назначаване. Действително установената с тази материално
правна норма фикция относно стажа на визираните в нея служители от МВР /по §64 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР /ДВ, бр.93 от2009 г./ се отнася само за заварените служебни
правоотношения, които вече са били прекратени преди посочената дата - 01.07.2012
г., но в същото време установената с нея фикция за идентичността на
работодателя, няма връзка с предпоставките по чл. 234 от ЗМВР. Съгласно
цитираните разпоредби от значение за еднократното възнаградително обезщетение
при прекратяване на служебните правоотношения на служители от МВР са единствено
реално прослужените години на длъжностите, изчерпателно изброени в ал.1 на чл. 234 от ЗМВР, без да се взема предвид приравнения трудов стаж. Последният би имал
значение единствено в случай, че въззиваемата бе придобила право на пенсия към
момента на прекратяване на последното служебно правоотношение.
Тъй като служебното правоотношение на В. не е
прекратено, с цитираната по-горе заповед, поради придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, то в случая не е приложима и нормата на чл.106
ал.3 от ЗДСл.
В подкрепа на изложеното е и константната практика на
ВКС на РБ - Решение № 304 от 30.11.2017 г. на ВКС по ГД № 729/2017 г., IV г.
о.; Решение № 78 от 29.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4697/2014 г., III г. О;
Решение № 330 от 17.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2780/2014 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Б.Ц.; Решение №211/12.12.2014г. по гр.д. №7769/13г. ІІІ-то
г.о.; Решение №56/29.04.2015г. по гр.д. №4325/14г. ІV-то г.о.
Във всички тези решения е възприет крайния извод, че
тълкуването на правната норма на по §64 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР /ДВ, бр.93 от2009 г. „няма връзка с приложението на чл.253 и чл.252 от ЗМВР /отм./, понастоящем същите текстове са чл.235 и чл.234 от ЗМВР, тъй като
според тези разпоредби от значение за възникването на вземане и за размера на
обезщетението при прекратяване на служебно правоотношение на служител на МВР са
единствено реално прослужените години на длъжностите, изброени изчерпателно в
чл.253 ал.1 от ЗМВР 2006г. /отм./“ сега чл.235 ал.1 от ЗМВР.
С оглед на изложеното предявения иск с правно
основание чл. 234 от ЗМВР за заплащане на сумата от 2931,60 лв лева,
представляваща разлика между претендираното от ищцата обезщетение в размер на
10 брутни месечни възнаграждения и
изплатеното такова в размер на 8 /осем/ брутни месечни възнаграждения се явява
неоснователен и недоказан.
По същите съображения неоснователен е и искът за
сумата от 200лв. представляваща левовата равностойност на еднократно вещево
имущество, тъй като въззиваемата няма прослужени повече от 10 години на длъжностите
по чл.235 ал.1 от ЗМВР, а това е задължително изискване за получаването му.
Предвид на гореказаното решението на Плевенски районен
съд е валидно и допустимо, но се явява неправилно и незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото следва на осн. чл.78 ал.3 от ГПК В.Ц. В. да бъде осъдена да заплати на Главна Дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението” гр. С. сумата от 83.53лв. – държавна такса на
въззивната инстанция, както и сумата от 100лв. – юрисконсултско възнаграждение
определено на осн. чл.25 ал.1 от НАРЕДБА
за заплащането на правната
помощ.
Водим от горното, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на осн.чл.271 от ГПК №
1209/26.07.2018 г. на Районен съд – гр. П.по гр. дело № 2813/2018 г. по описа
на същия съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
на осн. чл.234 ал.1 от ЗМВР иск от В.Ц.
В. ЕГН ********** *** против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО”, гр. С., ул. Пиротска № 171А за сумата от 2931,60 лева,
представляваща разликата от платените 8 брутни трудови възнаграждения до
претендираните 10 брутни трудови възнаграждения, ведно със законната лихва,
считано от 25.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения
на осн. чл.234 ал.5 от ЗМВР иск от В.Ц.
В. ЕГН ********** *** против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО”, гр. С., ул. Пиротска № 171А за сумата от 200 лева, представляваща
левовата равностойност на еднократно вещево имущество, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на осн.
чл.78 ал.3 от ГПК В.Ц. В. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И
ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО”, гр. С., ул. Пиротска № 171А разноски в производството -
сумата от 83.53лв. – държавна такса на въззивната инстанция, както и сумата от
100лв. – юрисконсултско възнаграждение определено на осн. чл.25 ал.1 от НАРЕДБА за заплащането
на правната помощ..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване на осн. чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :