МОТИВИ по
н.а.х.д. № 1074/2010 г. по описа на Районен съд- Н.
Н.ският
районен прокурор е внесъл постановление с предложение за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание на И.В.Д., роден
на ***г***, с постоянен адрес: гр.Петрич, обл.Благоевград,
ул. “В.К.” №**, ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, със
средно образование, неосъждан, безработен, за това, че на 05.06.2010 г. около
18.00ч. в гр.О., общ.Н., до
автомивка, находяща се на ул. „С.”, е причинил лека телесна повреда на лицето С.Б.Г.
от гр.О., общ.Н.,
изразяваща се в кръвонасядания и травматични отоци в
областта на лицето, подкожни кръвоизливи в областта на долните клепачи на двете
очи, кръвоизливи под конюктивата на лявото око,
травматичен левостранен конюктивит
и разкъсно-контузна рана в областта на носа, довели
до временно разстройство на здравето неопасно за живота, като деянието е
извършено по хулигански подбуди- престъпление по чл.131, ал.1, т.12,
вр. с чл. 130, ал.1 от НК.
Районна прокуратура- Н. не изпраща
представител в съдебното заседание. Не сочи нови доказателства.
Обвиняемият не се явява в съдебното заседание. Не заявява
становище по предложението на прокурора.
Защитникът на обвиняемия пледира за налагане на
наказание в минималния размер, предвиден от закона, като заявява, че не оспорва
обстоятелствата, изложени в предложението на РП- Н.. Счита, че при определяне
размера на наказанието следва да се съобрази “кризисната обстановка в
страната”, както и обстоятелството, че обвиняемият няма доходи, а е на издръжка
на родителите си.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
На 05.06.2010 г. около
18.00 ч. свид. С.Б. от гр.О. посетил
автомивка, находяща се на ул. “С.” в гр. О.,
където срещнал своя познат свид. Х.П.. Докато двамата разговаряли, по улицата покрай тях преминал неколкократно с висока скорост мотоциклетист, който вдигал
силен шум. Възмутен от поведението на последния, свид. Б. му махнал с ръка, за да спре. След като мотоциклетистът спрял, Б. му направил забележка за опасното шофиране в града, вследствие на което
между двамата възникнал спор.
Мотоциклетистът заявил, че ако пожелае,
може да запали града от четирите му страни, след което изненадващо се приближил към Б., ударил го с юмрук по лицето и избягал в посока автогарата, оставяйки мотора на улицата. Впоследствие бил установен собственикът на мотора- свид. К.М. от гр.Бяла, който
посочил обвиняемия Д. като лицето, на което е предоставил мотора си
непосредствено преди инцидента.
В резултат на
нанесения му удар, свид. Б. получил кръвонасядания
с травматични
отоци по лицето, кръвоизливи под конюктивната на лявото око и разкъсно-контузна
рана на носа, довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, видно от заключението на
назначената по делото съдебномедицинска експертиза.
Разпитан в хода на досъдебното производство, обвиняемият Д. не се е признал за виновен. Същият
не оспорва факта, че е участвал във възникналия инцидент със свид. Б., но сочи, че последният е значително по
едър и здрав физически, и е бил в
явно нетрезво състояние, и е налетял към него да
го удря. Заявява, че ако е нанесъл някакви удари, целта му била да се защити. Тези
твърдения не съответстват на останалите гласни доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство- показанията на свид. Г., П., Д. и П., които с категоричност заявяват, че непосредствено
след отправената му забележка, обвиняемият е нанесъл удар в лицето на свид. Б.. Съдът няма основания да не кредитира показанията
на посочените свидетели, тъй като същите са последователни и непротиворечиви, и
кореспондират както помежду си, така и с останалите доказателства по делото-
съдебно-медицинска експертиза и показанията на свид. М.,
който заявява, че непосредствено след инцидента е посетил мястото, за да вземе
мотора си и е видял, че от лицето на единия мъж тече кръв. Същите не се
опровергават и от показанията на свид. С., който не е
присъствал на инцидента и не е придобил непосредствени впечатления, а е изложил
факти, които са му известни от разказа на обвиняемия за случилото се.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема, че с деянието си обвиняемият И.В.Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.1 от НК. От обективна страна, същият е нанесъл удар с ръка по лицето на С.Б.Г.,
като му е причинил разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК- лека телесна повреда. Съдът приема, че деянието е извършено по хулигански
подбуди, предвид липсата на личен мотив, както и предвид извършеното грубо нарушение
на обществения ред и демонстриране на незачитане на приетите норми на
поведение, чрез посегателството върху пострадалия Г..
От субективна
страна, деянието е извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл, като
обвиняемият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици
и е искал тяхното настъпване.
Съдът счита, че са налице условията за освобождаване
на обвиняемия Д. от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание- същият е пълнолетен, от приложената по досъдебното
производство справка за съдимост е видно, че не е осъждан, не е освобождаван от
наказателна отговорност по чл.78а от НК, за престъплението по чл. 131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.1 от НК
законът предвижда наказание „лишаване от свобода” до три години, от деянието не
са причинени имуществени вреди.
При
определяне размера на наказанието на обвиняемия Д., съдът съобрази степента на
обществена опасност на деянието, необремененото съдебно минало на обвиняемия и
младата му възраст. Преценявайки тези обстоятелства,
съдът счете, че на обвиняемия следва да се наложи наказание „глоба” в
минималния размер, предвиден от закона, а именно 1000 лева, което се явява
адекватно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, и е
достатъчно за постигане целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на обвиняемия разноските по делото
в размер на 40 лева.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: