№ 39
гр. Благоевград, 10.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас И.
като разгледа докладваното от Атанас И. Въззивно гражданско дело №
20251200500005 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК *********, срещу
решение № 318/ 11.10.2024 г., постановено по гражданско дело № 644/ 2022 г.
по описа на Pайонен съд – Разлог, с искане за отмяна.
Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като
първоинстанционния съдът се е ограничил до твърдения и просто изложение
на обстоятелства, без да достига до доводите си, изхождайки от конкретни
съображения по процесуалните действия на страните и събрания
доказателствен материал.
Поддържа се, че делото е образувано във връзка с претенции относно
ползването на трафопост, оборудване, кабели СрН. кабели НИ и ел. табла.
Навежда се, че енергийните съоръжения - трафопост с идентификатор
02676.19.126.2 по КККР на гр. Б. кабелни линии средно напрежение/СрН/.
кабелни линии ниско иапрежение/I И1/ и главни електромерни табла/ГЕТ/ са
изградени въз основа на сключен между „Британско-Български център за
регионално развитие“ ООД/ББЦРР/ и „ЧЕЗ Разпределение България“
АД, Договор за присъединяване на обекти на потребители към
разпределителната мрежа по реда на чл. 20, ал. 5, т. 2 от НПППЕЕПРЕМ, с
1
№ ДПЕРМ № 35082-63/11.10.2007г., в който са определени условията за
присъединяване към електроразпределителната мрежа на обект „Жилищна
сграда“, находища се в имот 09126, местността „Г.“ в землището на гр. Б.
Съоръженията за присъединяване, съгласно чл. 6, ал.1 ог цитирания
ДПЕРМ се изграждат от присъединяваното лице, в случая от ББЦРР
ООД. С Нотариален акт № 124, том 4, рег.№ 3973, дело 696/2009г., на
нотариус С. В., per. № 489 на НК, вписан в СВ- Разлог с вх. per. №
4759/14.08.2009г.. Акт № 73, том 19, дело № 3643/2009г. „Британско-
Български център за регионално развитие“ООД е прехвърлило в полза на
„МАУНТИН BIO ЛЕНД“ООД, правото на собственост върху изграденият
трафопост, в недвижимият имот с № 019126, местността „Г.“, гр. Б. В този
нотариален акт подробно е описан имотът, в който е изграден ТП.
Съоръженията за присъединяване, които са изградени от ББЦРР ООД-
кабели НН/ниско напрежение/, кабели СрН/средно напрежение/ и
ГЕТ/главни електромерии табла/, въобще не са били предмет на тази
сделка.
С Постановление за възлагане на недвижим имот от 29.09.2016г..
вписано в СВ- Разлог с вх. per. № 4006/06.10.2016г., Акт №1, том 12, дело
2497/2016г. на З. И. И. е възложна собствеността върху: 62 кв.м. идеални части
от ПИ с идентификатор 02676.19.126 по КК на гр. Б. ведно с построените в
него Сграда за енергопроизводство с идентификатор 02676.19.126.2 по КК на
гр. Б. включително уредби СрН, Уредби НН и Трансформатори, както и
външно ел. захранване до БКТП състоящо се от кабели СрН 20 kV, кабели НН
0.4 кУ. Между З. И. И. и „ЧЕЗ Разпределение България"АД е сключен
договор, в нотариална форма, за покупко-продажба на на ТП и учредяване на
сервитути по чл. 64 от ЗЕ / НА № 157. том 2, рег.№ 3131, дело 309/2017г. на
нотариус М. К., рег.№ 553 на НК, вписан в CB-Разлог с вх.рег.№
4593/03.11.2017г.. Акт № 153. том 14, дело 1848/2017г.
Поддържа се, че в противоречие на процесуалните правила съдът не е
обсъдил възраженията на въззивника относно прилагането на § 4 от ДР на ЗЕ,
във връзка с твърдението, че процесиите съоръжения са извън свободния
търговски оборот. Сочи се, че в Решение № 129 от 12.03.2024г., постановено
по въззивно граждански дело № 230 -2024г. на ОС-Благоевград, с което се
отменя публична продан на ТП, се посочва, че „ТП, като енергиен обект е
оглед на функционалното си предназначение може да бъде използван
2
единствено и само за целите на пренос и разпределение на ел. енергия и
доставка на същата до потребителите. Съгласно чл.40, ал.1. т. 2 и чл. 88, ал. 1
ЗЕ, във вр. с Глава пета от ЗЕ, такива вещи са извън търговския оборот, като
могат да бъдат ползвани по предназначение само от лице енергийно
предприятие, което притежава издадена от КЕВР лицензия за доставка и
разпределение на ел. енергия. Изключение се допуска, когато обектът
снабдява с енергия само един потребител. За сделките със същите се изисква
разрешение на КЕВР, дадено по реда на чл. 53, ал.1 от ЗЕ.‘* Поддържа се, че в
настоящия случай се установило, че чрез процесиите съоръжения се доставя
ел. енергия на множество потребители, които са описани в таблицата на
експертизата. Тези разрешения съответстват на разрешението, прието с
Решение № 300 от 28.06.2010 г. по гр.д.№ 169/2010 г. на ВКС. I г.о., според
което: „относно собствеността на енергийните обекти принципът, залегнал в
законодателството е, че те трябва да принадлежат на лицата, които са
получили лиценз да осъществяване на дейности в областта на енергетиката,
което се извежда от анализ на разпоредбите на чл. 58 и §67, ал2 от ПЗР от
отменения закон за енергетиката и енергийната ефективност и чл. 40, ал.1, т.2
и §4, ал. 11 от ПЗР от действащия закон за енергетиката/.В подкрепа на
горните правни аргументи е и трайната съдебна практика по въпроса за
собствеността върху енергийните обекти за пренос, разпределение и пласмент
на електрическа енергия, например: Решение № 11 от 21.05.2001 г. на
Конституционния съд на Република България по к.д. № 18/ 2000 г.; Решение
№ 1549 от 10.02.06 г. на ВАС по адм.д. № 3663 от 2005 г. на III отделение;
Решение № 1064 от 09.12.08 г. по Гр.д. № 3969 от 07 г. на ГК, II ГО на ВКС;
Решение № 225 от 07.04.09 г. по Гр.д. № 675 от 08 г. на ГК, IV ГО на ВКС:
Решение № 95 от 01.09.08 г. по Гр.д. № 403 от 2007 г. на Елинпелински
районен съд: Решение от 05.06.06 г. по В.гр.т.д. № 112 от 2006 г. на
Великотърновски апелативен съд; Решение от 24.09.09 г. на СГС по Гр.д. №
1424 от 2007 г.
Поддържа се, че в противоречие на процесуалните правила съдът не е
обсъдил възраженията на въззивника относно липсата на идентичност между
съоръженията, описани в постановлението за възлагане и тези, ползвани от
електроразпределителното дружество. Твърди се, че тези съоръжения не са
идентични- отговор на въпрос 1, повторна/допълнитлена СТЕ, стр. 3. Прн
3
неустановяване на такава идентичност искът се явявал недоказан поради това,
че на място не се ползва такива съоръжения, каквито са описани в
постановлението за възлагане и не би следвало да се дължи наем за ползване
на съоръжения, които на практика не се ползват.
Поддържа се, че първата инстанция не е допуснала изготвянето на
повторна оценителна, с искане да бъде изготвена от друго вещо лице, с която
да се докаже, че размерът, определен от това вещо лице, за дължим месечен
наем е завишен, вкл. и неправилно определен, като се прави довод, че това е
процесуално нарушение, както и е допуснато нарушение, тъй като вещото
лице. изготвило съдебно-оценителната експертиза, вкл. и в техническата й
част, не притежава необходимата квалификация за това.
Твърди се, че при справка в публикувания списък на вещите лица се
установява, че Любен Терзийски не е включен в списъка за Съдебна
инженерно-техническа експертиза и не притежава квалификация за оценка на
съоръжения, което води до необоснованост на съдебното решение.
Поддържа се, че съгласно непротиворечивата съдебна практика, вкл. и
тази, на която се позовава ищеца-въззиваем, размерът на дължимото
обезщетение за ползване на енергийни съоръжения се определя по правилата
на Методиката на КЕВР. В точка 3 от тази методика ясно е посочено, че при
определяне на обезщетението се взима „пазарната стойност на ДМА“, като в т.
3.3. от Методиката е посочено, че „Пазарната стойност на ДМА се прилага и в
случаите, в които собственика на уредби и/или съоръжения, чрез които се
предоставя достъп, е физическо лице.“, като в настоящия случай ищец е
физическо лице.
Твърди се, че в експертизите, които съдът приел, пазарната стойност не е
определена, като те са изготвени на базата на количествено стойностна
сметка/КСС/ на тези съоръжения, която по същество не представлява
пазарната им стойност.
Отделно от това в СТЕ, приета по делото, не е взето и предвид
условието дали тези съоръжения се ползват от дружеството в процесния
период, съгласно условието на Методиката на КЕВР, вкл. технологичните
разходи и загубите на ел. енергия при ползването на тези съоръжения- т. 10 от
Методиката на КЕВР.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 318/
4
11.10.2024 г., постановено по гражданско дело № 644/ 2022 г. по описа на
Pайонен съд – Разлог, като бъдат отхвърлени исковете.
Във въззивната жалба се правят искания за събиране на доказателства
при въззивната проверка, като се иска и присъждане на сторените при
второинстанционната проверка разноски.
Искането е за допускане на съдебно-оценителна експертиза, тъй като
назначеното в първата инстанция вещо лице не е притежава квалификация
оценка на съоръжения.
Искането е за допускане на съдебно-електротехническа експертиза, тъй
като назначеното в първата инстанция вещо лице не е взело предвид пазарната
стойност на съоръженията и дали тези съоръжения се ползват от дружеството.
Искането на жалбоподателя за назначаване на експертизи е редовно и
допустимо, но се явява неоснователно. Няма съмнения досежно
квалификацията на вещото лице, дало заключение пред районния съд. В
текста на заключението изрично е посочено, че експертът е събрал
максимално широк кръг релевантна информация, като е направил справки във
фирми за производство и доставка на силови трансформатори и оборудването
им, справки в специализирани интернет портали, справки в
енергоразпределителни дружества и справки за продажните цени на
строителните материали и транспорта, а освен това е взел предвид и
количествено-стойностната сметка за изграждането на процесния обект.
Фактът, че вещото лице не притежава диплома, свидетелство, удостоверение,
сертификат, лиценз или друг документ за оценител на съоръжения, не
опорочава неговото заключение. Това не е задължително условие за
компетентността на експерт по допусната съдебно-оценителна експертиза – в
чл. 7 от Наредба № Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и
възнагражденията на вещите лица, придобиването на правоспособност за
оценител не е визирано като условие за нужната квалификация за
утвърждаване на лицето като експерт по съдебни дела - така и Решение № 87
от 03.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2311/2022 г., I т. о., ТК.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, не е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
5
допустима.
Във въззивната жалба не се прави искане за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка.
Водим от горното и на основание чл. 267 и сл. от ГПК, Окръжен съд -
Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА в. гражданско дело № 5/ 2025 г. по описа на ОС -
Благоевград в открито съдебно заседание за 20.02.2025 г. от 09.00 часа, за
която дата да се призоват страните.
Съдът приканва страните към спогодба, както и указва на
последните, че има и друг способ за разрешаване на спора- медиацията,
която според Закона за медиацията е доброволна и поверителна
процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето
лице- медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.
ОСТАВЯ без уважение искането на „„Електроразпределителни мрежи
Запад“ ЕАД, ЕИК ********** за допускане на съдебно-оценителна и съдебно-
електрическа експертиза, като неоснователно.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6