№ 318
гр. Варна, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело
№ 20223001000310 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №8551/08.04.2022 г. по описа на
ВОС на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК *********,
седалище град Варна, подадена чрез пълномощник юрисконсулт М. Х., срещу
решение №104/22.03.2022г. на Варненски окръжен съд, търговско отделение,
постановено по т.д. №828/2021 г. по описа на ВОС.
С обжалваното решение жалбоподателят – ответник в
първоинстанционното производство „Електроразпределение Север” АД е
осъден да заплати на ищеца „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, сумата 28 055,64 лв., съставляваща сбор от сумите,
присъдени с влязлото в сила решение № 4785/27.11.2015 г. по гр. дело №
1456/2015 г. по описа на Варненски районен съд, във връзка със сключен с
„Тебса” ООД, ЕИК *********, договор за застраховка
№11022044864/22.10.2011г. и настъпило на 09.02.2012г. застрахователно
събитие, включващи дължимо застрахователно обезщетение в общ размер на
1
16 863,56 лв. (с ДДС), обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата от 16863,56 лв., чийто общ размер за периода от 01.03.2012
год. до окончателното плащане, сторено на 26.04.2016 год., е 7 289,70 лв.,
присъдените разноски по делото в общ размер на 3 887,38 лв., и 15.00 лв. -
разходи за ликвидация по щета №11020311200795, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба -
18.04.2019 г., до деня на окончателното изплащане на сумата, на основание
чл.213, ал.1 КЗ /отм./, чл.86 от ЗЗД, както и сумата 6 401,45 лева,
представляваща сторени разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Оплакванията във въззивната жалбата са, че решението е неправилно,
необосновано, несъобразено с нормите на материалния закон и постановено
при нарушаване на процесуалните нравила поради което се иска неговата
отмяна. Твърди се, че в случая няма основания за ангажиране на
отговорността на „Електроразпределение Север” АД, тъй като не е налице
твърдяното от ищеца противоправно поведение на ответното дружество,
изразяващо се в неизпълнение на негови задължения съгласно Закона за
енергетиката и Общи условия на договорите за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителните мрежи (ОУДПЕЕЕМ), не е била
доказана и причинно-следствена връзка между противоправно поведение на
ответното дружество и причинените вреди на собственика на процесната
климатична инсталация. Това твърдение е подробно обосновано с
установени, според жалбоподателя, фактически положения по делото
свързани с датата на настъпване на увреждането, причината за настъпване на
вредите, неспазване на реда за реализиране на отговорност за причинени
щети, предвиден в чл.56 от ОУДПЕЕЕМ.
В срока по чл.263 ГПК ищецът - въззиваема страна „ДЗИ-Общо
застраховане” ЕАД, ЕИК *********, е подал писмен отговор на въззивната
жалба вх. №11382/13.05.2022г. по описа на ВОС. Като излага подробно
коментара си по оплакванията на ответника, обоснован с направен собствен
анализ на събраните по делото доказателства и приложими към спора
законови разпоредби, въззиваемият ищец аргументира искане въззивната
жалба на ответника да бъде оставена без уважение като неоснователна,
съответно обжалваното с нея осъдително решение на първоинстанционния
Варненски окръжен съд да бъде потвърдено изцяло като правилно,
обосновано и законосъобразно.
2
В проведеното от въззивния съд открито съдебно заседание, в което е
даден ход по същество, въззивникът „Електроразпределение север“ АД, чрез
пълномощника си по делото юрисконсулт М. Х., заявява, че поддържа
подадената жалба и моли за нейното уважаване. Претендира и присъждане на
сторените разноски по делото, за които представя нарочен списък по чл.80
ГПК.
Въззиваемата страна „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, представлявана
по пълномощие от адвокат П. Петкова, ВАК, поддържа становището си за
неоснователност на въззивната жалба по обоснованите в подадения отговор
аргументи и моли за потвърждаване на обжалваното с нея решение.
Претендира присъждане на разноски като представя списък по чл.80 от ГПК.
Третото лице помагач на страната на ответника ЗАД „Алианц
България“, ЕИК *********, със седалище гр.София, не е взело участие в
заседанието на въззивния съд, не е представило становище по въззивната
жалба.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба,
съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
исковата молба на ищеца „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, с която е поискано ответникът
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК *********, със седалище гр.
Варна, да бъде осъден да му заплати сума в общ размер 28 055,64 лева,
включваща изплатеното от ищеца – застраховател и подлежащо на
възстановяване от ответника застрахователно обезщетение за поправяне на
щетите, причинени на застрахована вещ - отоплителна инсталация „Дайкин -
Алтерма” и хидравличен бокс със спомагателен нагревател, вследствие на
нейното замръзване в резултат на преустановяване на електрозахранването за
периода от 22.01.2012 до 08.02.2012 г., в размер на 16 863,56 лв., законната
лихва за забава в размер на 5 070,82 лв. за периода от 01.03.2012г. до
09.02.2015г., съответно в размер на 2 218,88 лв. за периода от 09.02.2015г. до
26.04.2016г., и разноски за исковото производство в общ размер на 3 887,38
лв., които суми са присъдени с влязло в сила решение по гр.д. №1456/2015г.
на Варненски районен съд, XIV състав, потвърдено с решение по в.т.д.
3
№267/2016г. на Варненски окръжен съд, както и обичайните разноски за
ликвидация на преписка по щета №11020311200795 в размер на 15 лева),
ведно със следващото се обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата 28 055,64 лв., считано от датата на подаване на исковата
молба (19.04.2019г.) до окончателното погасяване на задължението.
Така предявените искове намират своето правно основание в нормата на
чл.213, ал.1 от Кодекса за застраховането (отм.) и чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Суброгационното си право спрямо ответника ищецът обосновава с
твърденията, че между „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД и „ТЕБСА”
ООД, ЕИК *********, e била сключена имуществена застраховка „Пожар и
други опасности” за притежаваната от застраховащото дружество вила № 4,
находяща се в гр. Балчик, вилна зона „Сборно място”, ул.”Шеста” № 29,
ведно с домашното имущество. Договорът е сключен по застрахователна
полица №11022044865 със срок на застрахователно покритие от 24.10.2011 до
23.10.2012 година. На 13.02.2012г. до застрахователя е било подадено
уведомление за щета – констатирано на 09.02.2012г. увреждане на тръби и
климатичната инсталация, монтирана в застрахования обект, в резултат на
преустановяване на електрозахранването за периода от 22.01.2012г. до
08.02.2012, което е възпрепятствало активиране на вградени в нея защити
срещу измръзване и довело до настъпване на вреди по елементите й. По
образуваната преписка №11020311200795 застрахователят извършил оглед,
при който констатирал уврежданията на вътрешната отоплителна инсталация,
но впоследствие постановил отказ за плащане на застрахователно
обезщетение. Застрахованият „ТЕБСА” ООД предявил претенцията си по
съдебен ред С влязло в законна сила решение №4785/27.11.2015г. по гр.д. №
1456/2015г. на Районен съд - Варна, застрахователят „ДЗИ ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД бил осъден да заплати на застрахования собственик
застрахователно обезщетение в размер на 16 863,56 лв., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска - 09.02.2015г., до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл.208, ал.1 КЗ (отм), обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху присъдената главница за периода
от 01.03.2012г. до 09.02.2015г., възлизащо на 5 070,82 лв., на осн. чл.86 ЗЗД,
както и съдебно - деловодни разноски в размер на 2 382,38 лв. Решението е
4
било потвърдено от въззивния съд - решение по в.т.д. №267/2016г. на
Варненски окръжен съд, като на ищеца са били присъдени и разноски за
въззивното производство в размер на 1 500 лева. Всички присъдени суми
били погасени от застрахователя чрез извършено на 27.05.2016г. плащане.
Твърди се, че щетите по застрахованата вещ са причинени в резултат на
допуснато неизпълнение от страна на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР”
АД на вменените му с чл.89, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката и чл.14, т.1 и
т.2 ОУ задължения, а именно да осигури непрекъснатост на
електроснабдяването и качество на доставената електрическа енергия и да
пренася ел. енергия, чрез ел.уредби, отговарящи на техническите норми и на
изискванията за безопасност, както и да обезпечава сигурността,
непрекъснатостта и качеството й.
Същността на повдигнатия от ответника спор, поддържан и във
въззивното производство с подадената въззивна жалба, се свежда до
основанията, изключващи обезщетителната отговорност на ответното
дружество в случаите на имуществени вреди, причинени на потребителите от
аварии в електроразпределителната система в района на гр. Балчик. В
процесния случай въззивникът „Електроразпределение Север“ АД се позовава
на следните правоизключващи обстоятелства: - а) застрахователното събитие
“прекъсването на eлектрозахранването на процесния потребителски обект за
процесния период” не е установено, по безспорен начин; - б) не е спазен реда
за реализиране отговорността на електроразпределителното дружество,
определен в чл.56 от ОУДПЕЕЕМ, изискващ пострадалата страна в срок до 3
работни дни да извърши уведомление за настъпилата вреда; - в) вредите на
процесната климатичната система са причинени от нейното замръзване в
резултат единствено на необичайно ниските температури в процесния период.
Събраните в първоинстанционното производство писмени
доказателства и свидетелски показания, както и извършената комплексна
техническа експертиза, ценени в своята съвкупност сочат ясно, че
застрахователното събитие, довело до изплащане на застрахователното
обезщетение от страна на ищеца „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД, се състои в
повреда на застрахованата при него “климатична система”, изразяваща се в
нейното замръзване в резултат на невъзможността за включването на
5
защитния механизъм, поради аварийно спиране на електроподаването.
Вещото лице, в дадените от него обяснения в проведеното на 11.12.2019г.
съдебно заседание, изяснява причинно-следствения механизъм, довел до
аварийното спиране на електроподаването като посочва за първоизточник
“допиране на жиците на далекопровода”, което се дължи на “неполагане на
дистанционери между трите проводника”, предназначението на които е “да се
ограничи клатенето на жиците”. В резултат на “допиране на жиците” се
преустановява подаването на електричеството към трафопоста, което
изключва неговите предпазители и спира захранването на трафопоста, а оттам
и доставката на електроенергия към процесния обект и изградената в него
климатична инстанция.
Тази факти от приничинно-следствения механизъм и взаимовръзката
между тях не са оспорени и съответно не са опровергани от ответника
„Електроразпределение Север“ АД. В делото не се установяват релевантни
обстоятелства, които да обясняват и оправдават липсата на
предохранителните “дистанционери”. В този смисъл не са налице
предвидените в чл.122 от ЗЕ предпоставки, при които операторът на
електроразпределителните мрежи по изключение следва да бъде освободен от
обезщетителна отговорност. Въведеният от законодателя критерий в тези
случаи е “по независещи от електроразпределителното предприятие
причини”, за установяването на което положение доказателствената тежест се
носи от ответника. В случая тази доказателствена тежест не е изпълнена. В
този ред възражението за липса на “причинно-следствена обусловеност” в
поведението на ответното електроразпределително дружество се явява
неоснователно и недоказано.
Що се касае защитната позиция на въззивника за неизпълнение на
задължението на абоната да уведоми в рамките на три работни дни
електроразпределителното предприятие за прекъсване на електроподаването
към абоната и за настъпилите от това вреди, то това възражение, от гледна
точка на установения в случая причинно-следствен процес не носи
признаците на “съпричиняване на вредата” и съответно на това се явява
ирелевантно за обезщетителната отговорност обстоятелство.
На следващо място, сочените от въззивника “необичайно ниски
температури” с оглед на причинно-следствения механизъм не разкриват
6
признаците на релевантните за чл.122 ЗЕ обстоятелства, при наличието на
които законът освобождава от отговорност електроразпределителното
предприятие. Следователно, това възражение следва да бъде отхвърлено като
необосновано.
Досежно доводите на въззивника, че първоинстанционният съд
неправилно и незаконосъобразно e отхвърлил възражението за “липса на
консумация на електрическа енергия в обекта на Тебса ООД”, трябва да се
отбележи отсъствието на доказателства в делото, които да показват, че през
процесния период електричеството в процесния обект е било изключено от
страна на собственика. Дадените от свидетеля С. в съдебното заседание на
26.02.2020г. пред първоинстанционния съд показания установяват, че в
процесния период е работил в обекта на Тебса ООД, като същия не е бил с
прекъснато електрозахранване до настъпване на аварията в далекопровода,
причинила аварията в трафопоста (“И помня, че когато слагах вратата на
вилата на единия гардероб – вътре има вградени гардероби, слагах вратата,
когато изгасна тока”). На въпроса “Докато работехте на вилата, включвахте
ли климатика?”, свидетелят С. дава следния отговор – “Той си работеше, аз не
пипам. Те си работят, включват и изключват.” При така установените факти,
оплакването за неправилното отхвърляне от първоинстанционният съд на
възражението, че собственикът на процесния обект е изключил
електричеството през процесния период, не може да бъде споделено като
доказано по делото.
Съответно на проверката на релевантните за отговорността на
електроразпределителното предприятие факти, настоящият въззивен съд
стига до заключението за липсата на основания от фактическа и правна
страна, които в условията на установения причинно-следствен процес на
увреждането на процесната климатична инстанция да обосноват
освобождаването на въззивника от предявената му от застрахователя по
имуществената застраховка на увредената вещ ДЗИ Общо Застраховане ЕАД
регресна отговорност. Ето защо и като препраща на основание чл.272 ГПК
към мотивите на първоинстанционното решение въззивният съд заключава,
че същото следва да бъде потвърдено като правилно.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК като
основателна се цени претенцията на ищеца – въззиваема в настоящото
7
производство страна, за осъждане на ответника да му репарира сторените
разноски за въззивното производство. Същите, съобразно представения
списък по чл.80 ГПК и приложеното към него доказателство (л.49-50) са в
размер на 1 400 лева – платено адвокатско възнаграждение, и се възлагат
изцяло в тежест на въззивника „Електроразпределение Север” АД.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.272 от ГПК,
въззивният Варненски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №104/22.03.2022г. на Варненски окръжен
съд, търговско отделение, постановено по т.д. №828/2021 г. по описа на ВОС.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК
*********, седалище град Варна, да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане”
ЕАД, ЕИК *********, седалище град София, сумата 1 400 лева (хиляда и
четиристотин лева), представляваща сторени разноски за въззивното
производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на ЗАД „Алианц България”,
ЕИК *********, седалище град София като трето лице – помагач на страната
на въззивника „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд
на Р. България с касационна жалба, подадена в едномесечен срок, считано от
датата на връчване на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8