РЕШЕНИЕ
№ 253
гр. Бургас, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Ангел Д. Гагашев
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Лена Р. Димитрова
в присъствието на прокурора Сузана Т. Чинева-Койнова
като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20222100600823 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивен протест на прокурор при Районна прокуратура-
Бургас, против присъда № 8 от 30.06.2022 г., постановена по НОХД №
27/2022 г. по описа на Районен съд – Царево.
С протестираната присъда подсъдимият М. Т. К. с ЕГН ********** е
признат за невиновен за това на 12.01.2022 г. в гр. ***, без надлежно
разрешително съгласно чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите (ЗКВНП) - „Забранява се производството,
преработването, търговията, съхраняването, вносът, износът, реекспортът,
транзитът, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването,
използването и притежаването на растенията, наркотичните вещества и
техните препарати от списъка по чл. 3, ал. 2, т. 1 на ЗКВНП“, да е държал в
жилище, находящо се на ул. “***” № *, високорискови наркотични вещества
по смисъла на Списък I — „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени
1
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”, приет с Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, влязла в
сила от 10.11.2011 г., а именно коноп (канабис, марихуана) с нетно тегло
0,679 грама и съдържание на активният наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 16,60 %, на стойност 4,07 лева, поради което е оправдан
по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал.3,
т.1 от НК.
Присъдата на Районен съд - Царево е протестирана с бланкетен въззивен
протест като незаконосъобразна, неправилна, необоснована. Иска се нейната
отмяна и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият К. да бъде
признат за виновен и осъден по предявеното му обвинение.
С допълнителен протест, постъпил преди разглеждане на делото от БОС
в открито съдебно заседание, прокурорът конкретизира възраженията си
срещу първоинстанционния съдебен акт. Изразява несъгласие с възприетата
от районния съд теза, че наркотичното вещество е закупено и държано от
приятелката на подсъдимия – св. Т. Е., тъй като същото е било открито в дома
на подсъдимия, той единствен е разполагал с ключ за жилището и е имал
възможност необезпокоявано да упражнява фактическа власт върху него.
Прокурорът намира, че показанията на св. Е. е трябвало да бъдат изключени
от доказателствения материал, тъй като същата в хода на съдебното следствие
се била позовала на правото си по чл. 119 от НПК да откаже да свидетелства.
Прокурорът подлага на съмнение въобще тезата, изложена от Е., че тя е
закупила наркотичното вещество за лична употреба, тъй като в нейна
подкрепа били само нейните показания и тези на бащата на подсъдимия, но не
и показанията на другите разпитани свидетели, в това число показанията на
нейните родители и събраните писмени доказателства. Моли протестираната
присъда да бъде отменена, а подсъдимият К. да бъде признат за виновен и
осъден по предявеното му обвинение.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на
Окръжна прокуратура – Бургас поддържа протеста на основанията, посочени
в него. Намира обвинението за доказано и моли за отмяна на първостепенната
присъда, и постановяване на нова присъда, с която К. да бъде признат за
виновен за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, като му
бъде наложено наказание в размер на две години лишаване от свобода при
2
първоначален общ режим, както и глоба в размер на минималния размер,
определен от закона.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, подсъдимият, редовно
призован, се явява и изразява становище за неоснователност на въззивния
протест. Заявява, че се придържа към становището си, изложено пред
първоинстанционния съд, както и че понастоящем е студент в гр. ***.
Упълномощеният му защитник изразява становище за неоснователност на
протеста. Намира атакуваната първоинстанционна присъда за
законосъобразна и правилна, доколкото съответства на събрания
доказателствен материал. Твърди, че обвинителната теза е останала
недоказана, включително и заради множеството противоречия в показанията
на разпитаните по делото полицейски свидетели. Акцентира на правилото, че
всяко съмнение следва да се тълкува в полза на подсъдимия и моли въззивния
съд да потвърди оправдателната присъда.
Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на
присъдата, независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и
пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира
въззивният протест за процесуално допустим, поради подаването му в
законоустановения 15-дневен срок от съответната компетентна прокуратура
срещу подлежащ на въззивен контрол, не влязъл в сила, съдебен акт.
Разгледан по същество, въззивният протест се явява неоснователен.
Настоящият въззивен състав, в съответствие с правомощията си,
извърши собствена проверка и анализ на доказателствената съвкупност по
делото, и прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М. Т. К. е роден на *** г. в гр. ***, живее в гр. ***, общ.
***, област ***, *** гражданин е, има завършено *** образование, работи
като *** в „***“ - ***, ***. С определение от 10.12.2021 г. по НОХД №
652/2021 г., влязло в сила на 10.12.2021 г., РС – Царево е одобрил
споразумение, по силата на което подсъдимият К. е бил признат за виновен за
извършени на 06.12.2021 г. в гр. Ахтопол две престъпления – по чл. 343б, ал.3
от НК и по чл. 354а, ал.3, предложение второ, т.1 предложение първо от НК,
като му е било определено едно общо наказание в размер на шест месеца
лишаване от свобода с три години изпитателен срок (л. л. 27-29 от ДП).
Подсъдимият К. и св. Т. Е. живеят заедно на семейни начала, вкл. и към
3
момента на първоинстанционното производство. От края на 2021 г. двамата
обитавали под наем жилище, собственост на св. А. М. и находящо се в гр.***,
ул. „***“ № *. Към него момент св. Е. била ученичка в последен гимназиален
клас.
В началото на 2022 г. св. Е. закупила марихуана за лична употреба от
непознато за нея лице, която прибрала в кутия от цигари „Ротманс“. Когато
се прибрала в квартирата, между нея и подсъдимия К. възникнала кавга по
повод закупеното наркотично вещество – подсъдимия се притеснявал, тъй
като малко преди това бил осъден за държане наркотично вещество и не искал
повече да има проблеми. Св. Е. обещала да не използва марихуаната и
оставила кутията на етажерка в стаята.
На 12.01.2022 год. около 16:10 часа, подсъдимият К. седял на пейка на
ул. „Рибарска“ в гр. Царево, заедно със свидетелите Д. Д. и Т. Е.. Д. и Е.
пушили общо една цигара с марихуана, донесена от св. Д..
По същото време, свидетелите Р. П. К. и Ж. М. Д. – и двамата
служители на РУ на МВР – Царево, били в наряд и осъществявали
задълженията си по охрана на обществения ред в гр. Царево. Когато
наближили улицата, двамата забелязали К. и Д., и тъй като знаели последните
като лица, употребяващи наркотици, решили да направят проверка. Близо до
пейката, на която били седнали подсъдимият К. и двамата свидетели,
свидетелите К. и Д. усетили във въздуха силен мирис на марихуана.
Полицейските служители се приближили към седящите, легитимирали се и
поискали документите им за проверка. Когато К. и Д. попитали подсъдимия
К. дали притежава забранени от закона вещества или предмети, същия им
заявил, че в жилището което обитавали съвместно със св. Е., находящо се в
гр. ***, на ул. „***“ № *, държи марихуана. Заявил, че желае да я предаде
доброволно на полицейските служители. Свидетелката Е. също била попитана
от полицейските служители, дали в момента има в себе си наркотични
вещества, но същата заявила, че няма. Помолила полицейските служители да
я освободят, за да отиде на училище.
Тъй като и св. Д. заявил, че има в дома си марихуана, която иска да
предаде, свидетелите К. и Д. се обадили на дежурния офицер, за да изпрати
техни колеги, които да го придружат, а те двамата, заедно с подсъдимия,
отишли до квартирата, обитавана от К. и св. Е.. В жилището, подсъдимият
4
свалил от етажерка в помещението и показал на полицейските служители
кутия от цигари марка „Ротманс“, съдържаща зелено- кафява листна маса. За
същата, К. заявил, че представлява марихуана. След това предал доволно на
свидетеля К. цигарената кутия, с намиращата се в нея тревиста маса.
Полицейският служител съставил протокол за доброволно предаване (л. 25 от
ДП) и уведомил за случая оперативния дежурен при РУ на МВР – Царево. К.
бил задържан за срок до 24 часа в РУ на МВР – Царево. На предадената от
подсъдимия К. кутия от цигари марка „Ротманс“, съдържаща зелено-кафява
листна маса, бил извършен оглед на веществени доказателства. На листната
маса бил направен полеви наркотест, който реагирал на канабис (коноп,
марихуана).
В хода на досъдебното производство била назначена съдебна химическа
експертиза за изследване на предадената от подсъдимия тревиста маса. Видно
от представеното по делото писмено заключение, намиращата се в кутията от
цигари листна маса, представлява коноп (канабис, марихуана) с нетно тегло
0,679 грама, със съдържание на активния наркотично-действащ компонент
тетрахидроканабинол е 16,60 %.
Стойността на предаденото вещество била определена съгласно
Постановление № 23/29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството (обнародвано ДВ брой №
15/1998 г.) в размер на 04,07 лева.
В хода на проведеното първоинстанционно съдебно следствие е била
назначена и изготвена съдебна дактилоскопна експертиза, чиято задача е била
да установи наличието на дактилоскопни отпечатъци върху предадената от
подсъдимия кутия, съдържаща наркотично вещество. Видно от представеното
писмено заключение, върху кутията не са били установени годни за
изследване дактилоскопни отпечатъци.
Гореизложените фактически констатации, приети за безспорни след
извършения от настоящият въззивен състав самостоятелен анализ на
доказателствата по делото, се припокриват с фактическата обстановка, приета
за установена от първостепенния съд.
В хода на проведеното първоинстанционно съдебно следствие, при
спазване на съответният процесуален ред, е събран достатъчен по обем
доказателствен материал, включващ всички възможни и необходими за
5
правилното решаване на правния спор доказателства и доказателствени
средства.
Фактическата обстановка, необходима за правилното разрешаване на
правния спор, в достатъчна степен, по същество и по отношение на
основните, относими към предмета на делото факти и обстоятелства, е
напълно изяснена от първоинстанционния съд, изложена е в мотивите му и
съответства на наличните по делото доказателства и доказателствени
средства.
Първоинстанционният съд не само е изложил в мотивите към присъдата
си, относимите по делото факти и обстоятелства, приети от него за безспорно
установени, но е извършил и анализ на наличните доказателства и
доказателствени средства (намерил израз в мотивите към присъдата), с което
е изпълнил задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 303 ал.3 от
НПК.
Неоснователни са оплакванията на прокуратурата, че атакуваният
съдебен акт е постановен при неправилна преценка на доказателствата (с
оглед на изложените конкретни доводи и аргументи в съдебно заседание, с
които се оспорват доказателствените изводи на районният съд, както и
цялостната му дейност по преценка и анализ на наличният по делото
доказателствен материал). Настоящата инстанция напълно споделя изводите
на районния съд по отношение преценката му на доказателствените
източници като допустими, достоверни и относими към предмета на
доказване, както и изложените в тази връзка доводи и аргументи, затова
намира за ненужно да ги преповтаря. Същевременно, с оглед направените с
въззивния протест конкретни възражения касателно конкретни
доказателствени средства по делото и извършеният от районния съд техен
анализ, въззивният съд прецени, че следва да посочи допълнителни
съображения, с които да им отговори.
Неоснователни са претенциите на прокуратурата относно
допустимостта и достоверността на показанията на св. Т. Е.. Не може да бъде
споделено разбирането, развито във въззивния протест, че нейните показания
е трябвало да бъдат изключени от решаващия съд от съвкупният
доказателствен материал по делото, тъй като Е. се била позовала в съдебно
заседание на правото си по чл. 119 от НПК. Очевидно прокуратурата има
6
предвид изявлението на свидетелката в съдебното заседание от 30.06.2022 г.,
че отказва да дава показания (л. 84, гърба, от НОХД № 27/2022 г.). Думите й
обаче не следва да се тълкуват като позоваване на разпоредбата на чл. 119 от
НПК – за правилният им анализ следва да се вземат предвид и
обстоятелствата, в чиито условия те са били произнесени.
Св. Е. не е била разпитана в хода на досъдебното производство, макар
от доказателствата по делото е видно, че тя е основен свидетел – очевидец на
проверката, извършена от свидетелите К. и Д.. Не провеждането на разпит на
толкова важен свидетел е обстоятелство, което само по себе си налага извода,
че проведеното предварително разследване не е било достатъчно пълно,
всестранно и обективно. Впрочем този пропуск донякъде е обясним заради
съдържанието на показанията на полицейски служители К. и Д. при
проведеният им сравнително повърхностен разпит в досъдебното
производство, когато те демонстрират странна амнезия, като не споменават
въобще присъствието на тази свидетелка по време на въпросната проверка.
Св. Е. е разпитана за първи път в хода на съдебното следствие, в открито
съдебно заседание, проведено на 06.04.2022 г., като там за първи път са й
били разяснени правата като свидетел, вкл. и правото й по чл. 119 от НПК да
откаже да дава показания. Е. е отговорила, че разбира правото си да откаже да
даде показания, но желае да свидетелства, което и реално прави, като по
време на разпита й тя е отговаряла на зададените й въпроси от страните,
включително и от прокурора.
За съдебното заседание на 30.06.2022 г. свидетелката Е. е била
призована, по искане на прокуратурата, за провеждане на очни ставки между
нея и свидетелите К. и Д.. При извършването на тези процесуално-следствени
действия свидетелката е отговаряла на всичките поставени й от страните
въпроси. След приключване провеждането на очните ставки, прокурорът е
поискал, без посочване на конкретни аргументи за това, провеждането на
повторен разпит на свидетелката, което искане съдът е уважил. Последвало е
ново разясняване на правата й като свидетел, на което Е. отговорила: „Наясно
съм с правата си в наказателния процес, както и с правото си да откажа да
давам свидетелски показания, които биха уличили мен в извършването на
престъпление или в извършване на престъпление лицето, с което живея на
семейни начала … поради което отказвам да свидетелствам“. След това
изявление съдът освободил свидетелката от залата.
7
Изложеното дотук налага извода, че свидетелката Е. никога не се е
възползвала от правото си по чл. 119 от НПК – напротив, тя е заявила
изрично, че въпреки предоставената й възможност да откаже, желае да
свидетелства, което и направила в две съдебни заседания. Последното й
изявление (на 30.06.2022 г.) следва да се тълкува като позоваване на правото
й по чл. 121, ал.1 от НПК, доколкото буквално то е било такова по своя
смисъл. Когато лице, имащо правото по чл. 119 от НПК, заяви, че въпреки
това желае да даде показания, същото не губи правото си по чл. 121, ал.1 от
НПК да отказва да отговаря на въпроси, които биха уличили него или негови
ближни в извършване на престъпление. Не почива на закона и разбирането,
че щом лице, имащо правата по чл. 119 от НПК, се позове на разпоредбата н
чл. 121, ал.1 от НПК и откаже да даде отговори на поставени му въпроси, то,
чрез това си действие, практически се позовава и на правата си по чл. 119 от
НПК и неговите досегашни показания следва да се изключат изцяло от
доказателствения материал по делото. Тези принципни положения намират
своето обяснение с наказателната отговорност по чл. 290, ал.1 от НК, която
свидетелят принципно носи за лъжесвидетелстване, или по-точно – за
затаяване на истина или казване на неистина. Предвид съществуващите
особени и близки емоционални връзки между конкретен подсъдим и неговия
най-близък семеен и роднински кръг, законодателят дава възможност на тези
хора, когато са разпитвани като свидетели, да избегнат риска от наказателна
отговорност – или като откажат въобще да дават показания, или като
свидетелстват подобно на другите свидетели, т.е., само за факти и
обстоятелства, чието обективно проявление те са възприели, но и да затаят
такива факти и обстоятелства, които иначе биха утежнили положението на
подсъдимия, или биха станали повод за наказателна репресия срещу тях
самите или техни близки роднини.
Неоснователен е упрека на прокуратурата към решаващият съд, че е
приел за достоверна версията за придобиването и държането на наркотичното
вещество, изложена от св. Е.. Сам по себе си фактът, че тя е заинтересована
от изхода на делото, тъй като живее на семейни начала с подсъдимия, не
означава априори, че нейните показания са недостоверни. В конкретния
случай, изложената от нея фактология се потвърждава от показанията на
разпитаните по делото свидетели, включително и от тези на полицейските
служители К. и Д., разпитани в хода на съдебното следствие и които по
8
правило би трябвало да са незаинтересовани от изхода на делото. Както
правилно сочи първостепенният съд, твърденията на Е., че към
инкриминираната дата е живяла на съпружески начала с подсъдимия във
процесното жилище, се потвърждават не само от обясненията на подсъдимия,
но и от показанията на К. и Д., които признават, че в квартирата са видели
женски дрехи и са останали с впечатление, че там живее и жена, а така също
и от показанията на родителите на Е. и на бащата на подсъдимия, които
потвърждават факта на семейно съжителстване на свидетелката с подсъдимия
към инкриминираната дата. Твърденията на Е., че понякога употребява
марихуана, както и че тя е закупила процесното наркотично вещество, се
потвърждават косвено от показанията на св. Д. и св. К., пред които тя е
признала тогава тези обстоятелства. Възражението на прокуратурата, че
твърдението на Е. за употребяване на марихуана противоречало на
показанията на родителите й, както и на конкретни писмени доказателства –
писмо от училището, където учи свидетелката и изготвената справка за
криминалистична регистрация, следва да се приеме за неоснователно,
доколкото то е плод на индуктивен метод на разсъждение. Обстоятелството,
че в училището и в полицията не е постъпвала информация, че свидетелката
употребява наркотично вещество, не води автоматично до категоричен извод
за обратното. Липсата на информация в училището или в семейството може
да се дължи както на липсата на завишен контрол и заинтересованост към
проблемите на тийнейджърите от страна на училищното ръководство и
родителите, така и поради липсата на промяна в поведението и успеха на
свидетелката, която би настъпила само при системно употребяване на
наркотични вещества, но за такава системност липсват доказателства.
С оглед изложеното дотук, настоящият въззивен състав приема, че
присъдата на РС – Царево не е необоснована и не е постановена при
непълнота и противоречивост на доказателствата. Атакуваният съдебен акт е
обоснован, тъй като приетите за установени и изложени в мотивите на
присъдата фактически положения, кореспондират напълно с наличния,
събран и проверен в хода на проведеното съдебно следствие, доказателствен
материал. От друга страна, в хода на това съдебно следствие са събрани
необходимите доказателства, достатъчни за изясняването на всички
релевантни в случая обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното наказателно производство.
9
Доколкото приетата за установена и относима към делото фактическа
обстановка намира своята доказателствена обезпеченост в приетите за
допустими и годни доказателствени материали, правилен е правният извод на
районния съд, че деянието, извършено от подсъдимия М. Т. К. не покрива
обективните и субективни параметри на престъпния състав по чл. 354а, ал. 3,
т. 1 от НК.
Между страните по делото няма спор, че на инкриминираната дата
подсъдимият К. е предал на свидетелите К. и Д. – полицейски служители,
марихуана, намираща се в квартирата, която обитавал тогава. Спорът е, дали
тази фактология е достатъчна, за да се приеме, че К. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е
обвинен. Спорът е породен от показанията на св. Т. Е., според които
процесното наркотично вещество е било придобито от нея, за да бъде
употребено от нея и тя го е оставила в квартирата на подсъдимия, където
двамата съвместно живеели на семейни начала.
Както бе посочено вече, по делото са събрани достатъчно доказателства
– показанията на родителите на св. Е., на бащата на подсъдимия, а косвено и
показанията на полицейските служители свидетелите К. и Д., които
потвърждават по категоричен начин твърдението на св. Е., че към
инкриминираната дата е живяла на съпружески начала с подсъдимия, на
процесния адрес - гр. ***, на ул. „***“ № *. При това положение, доколкото
изпълнителното деяние на чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК се изразява в
упражняване на фактическа власт върху процесното наркотично вещество,
когато се установи, че помещението, в което то е намерено, се обитава
постоянно и от други лица, а не само от подсъдимия, въпросът за
наказателната отговорност на последния зависи от това, дали събраните по
делото доказателствени източници разкриват факти и обстоятелства, чиято
съвкупна преценка и анализ логически водят до единствения възможен
отговор, а именно, че подсъдимия е извършил престъплението, за което е
обвинен. В настоящият казус това не е така.
Обвинителната теза се гради на показанията на свидетелите Р. К., Ж. Д.
и изложеното от подсъдимия в протокола за доброволно предаване, че
наркотикът е за лично ползване. Посочените доказателствени източници не са
достатъчни, за да се приеме тази теза за доказана – както правилно е посочил
10
районният съд, показанията на двамата полицейски свидетели са производни
доказателствени средства в частта им, касаеща изявленията на подсъдимия
при доброволното предаване на наркотичното средство. Осъдителна присъда
не може да почива на производни доказателствени средства, особено ако
тяхното доказателствено съдържание се различава от съдържанието на
основния доказателствен източник, в случая обясненията на самия подсъдим,
дадени в хода на съдебното следствие. От друга страна, изявленията на
дадено лице пред полицейски служител, който не е свързан с действия по
разследване, както и изявленията му относно дадени факти и обстоятелства,
вписани в приобщени към делото протоколи за извършени процесуално-
следствени действия, преди това лице да има статут на обвиняем,
представляват извънпроцесуални негови изявления и могат да бъдат
използвани само за проверка достоверността на обясненията му като
обвиняем/подсъдим, но не и да са доказателства, въз основа на които да се
постанови осъдителна присъда, щом липсват други доказателства, които да
потвърждават достоверността на съдържанието на извънпроцесуалните
изявления. В конкретният случай поведението на К., а именно да скрие от
свидетелите К. и Д., че св. Е. е закупила наркотичното вещество, има своето
естествено и логично обяснение предвид характера на техните
взаимоотношения - подсъдимият е искал да предпази приятелката си от
обвинение,което би се отразило неблагоприятно за нея и предвид
предстоящото й завършване и бъдеща професионална реализация, а и
очаквал, заради минималното количество на наркотичното веществода не се
образува досъдебно производство.
В противовес на обвинителната теза е представена тезата, че
процесното наркотично вещество е придобито и държано от св. Е., която след
спор с подсъдимия, го е оставила на рафт в стаята, която и двамата са
обитавали постоянно като живеещи на семейни начала. Тази теза, изразена от
самата Е. при разпита й в хода на съдебното следствие, както вече бе
посочено по-горе, се потвърждава по убедителен начин от показанията на
свидетелите Е., на св. К., както и косвено от показанията на св. Д. и
свидетелите К. и Д.. При това положение, правилно районният съд е приел, че
липсват категорични доказателства, че именно подсъдимия К. е извършил
престъплението. Не може да бъде споделено разбирането, развито във
въззивният протест, че щом подсъдимият К. е имал ключ за квартирата и е
11
имал постоянен достъп до наркотичното вещество, той е упражнявал и
постоянна фактическа власт върху процесното наркотично вещество. Преди
всичко, показанията на собственика на квартирата – св. А. М., че е предал
ключ само на подсъдимия, не могат да обосноват категоричен извод, че св. Е.
е нямала ключ от нея, след като е несъмнено установено, че тя е живяла
постоянно там заедно с К.. От друга страна, фактът на постоянно семейно
съжителстване във въпросната квартира налага изводът, че св. Е. също е
имала постоянен достъп до наркотичното вещество, т.е. имала е действителна
възможност необезпокоявано да упражнява фактическа власт върху него, още
повече, че безспорно следва да се приеме за доказано, че тя се е снабдила с
него преди това и тя е оставила кутията, в която се е намирала марихуаната,
на рафт в едно от помещенията на квартирата. При това положение,
доколкото процесното наркотично вещество не е било намерено във вещи,
ползвани единствено и лично само от подсъдимия К., не може да се направи
единствено възможен и категоричен извод, че точно той е извършител на
престъплението, за което е обвинен.
С оглед изложените съображения, настоящият въззивен състав прие, че
законосъобразно и правилно първоинстанционният съд е признал
подсъдимият М. Т. К. за невиновен в това на 12.01.2022 г. в гр. ***, без
надлежно разрешително съгласно чл. 30 от ЗКВНП, да е държал в жилище,
находящо се на ул. “***” № *, високорискови наркотични вещества по
смисъла на Списък I към Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, влязла в сила от 10.11.2011 г., а именно коноп
(канабис, марихуана) с нетно тегло 0,679 грама и съдържание на активния
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 16,60 %, на стойност
4,07 лева, поради което законосъобразно го е оправдал по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, поради
което атакуваното първоинстанционно решение на РС – Царево следва да
бъде потвърдено.
Ръководен от изложеното и на основание чл. 334, т.6 и чл. 338 от НПК,
Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 8 от 30.06.2022 г. на Районен съд –
12
Царево, постановена по НОХД № 27/2022 г. по описа на същия съд.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13