№ 5628
гр. София, 31.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20241110202291 по описа за 2024 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ЗКД”ЕООД, ЕИК ХХХ, представлявано от ДСД, против
Наказателно постановление (НП) №737286 – F727268/10.11.2023 г., издадено от Стоян Кенов
Дечев - Началник на отдел „Оперативни дейности“ - София, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД“Фискален контрол“ към Централно управление на Национална Агенция за
Приходите (ЦУ - НАП), с което на основание чл.185, ал.2, вр.ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в размер
на 500,00 (петстотин) лева за нарушение на чл.27, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18/13.12.2006 г.).
В жалбата са изложени бланкетни доводи за незаконосъобразност на издадения
санкционен акт. Оспорват се и приетите за установени от наказващия орган фактически
положения, доколкото дружеството, макар и регистрирано по Закона за данък добавена
стойност (ЗДДС), е извършило освободени доставки, по смисъла на чл.46 от ЗДДС –
финансови услуги, за които не се начислява ДДС. Упоменати са особеностите на договора за
отпускане на кредит срещу престация (лихва), която дейност изрично е включена в обхвата
на хипотезата на чл.46, ал.1 ,т.1 от ЗДДС. Акцентирано е, че регистрирането на сделката
„такса за съхранение на вещи“ в група „А“ за услуги, за които ставката на данъка е 0%, е
обусловено от обстоятелството, че съхранението на вещи е гаранционна услуга, съпътстваща
тази по отпускането на кредит и няма самостоятелно значение извън основния договор да
кредитиране, поради което и следва неговия режим. В тази връзка са релевирани доводи за
неправилно приложение на материалния закон. Моли се за цялостна отмяна на атакуваното
наказателно постановление. В алтернатива се обсъжда наличието на предпоставки за
подвеждане на случая като маловажен под хипотезата на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят „ЗКД”ЕООД, редовно призован, не се
представлява.
Въззиваемата страна Началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, редовно
1
призована, се представлява от юрисконсулт П. Същата оспорва жалбата. Моли
наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Съдът, като изслуша доводите на страните, провери изцяло атакуваното наказателно
постановление, извърши преценка на събраните по делото доказателствени материали –
поотделно и в съвкупност, съобразно законовите разпоредби, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от
процесуално легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с
чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Депозирана е от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност,
което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект,
а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Жалбоподателят „ЗКД”ЕООД, представлявано от ДСД, е търговец, вписан в
търговския регистър с ЕИК ХХХ. Към месец юли 2023 г. дружеството стопанисвало
търговски обект - заложна къща, находящ се в гр. София, на ул.”Кирил Григоров”№1. За
нуждите на своя оборот търговецът бил сключил договор за техническо обслужване и
разполагал с регистрирано в работен режим фискално устройство „Daisy SX01“, с
индивидуален номер DY557619 и номер на фискална памет 36706092, регистрирано в НАП
с потвърждение №4513310.
На 25.07.2023 г., в 09:29 часа инспектори по приходите към ЦУ на НАП – свидетел
М. В. И. и ЕСП извършили инцидентна проверка на търговския обект, експлоатиран от
въззивника на посочения по-горе адрес.
Влизайки в заложната къща проверяващите били посрещнати от служител. Те се
легитимирали и пристъпили към реализация на контролната дейност, за нуждите на която
изискали документи, свързани с дейността на юридическото лице.
Фискалният апарат в обекта бил проверен. Той бил в изправно състояние, като на
вниманието на проверяващите били представени документи за него. По нареждане на
контролните органи бил изваден финансов отчет, с разчетен оборот. От записите в
генерирания КЛЕН било установено, че предоставяната от дружеството услуга „съхранение
на заложени вещи“ била отчитана в данъчна група „А“, като доставка, за която данъчната
ставка, съобразно разпоредбите на Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС), е 0%.
Според проверяващите тази практика била порочна, доколкото споменатите услуги следвало
да бъдат облагани с 20% данък върху добавената стойност. По тяхно искане служителят
предоставил копия на разписки за заложени вещи и такива, удостоверяващи удължаване
срока на заложни билети. Извършен бил и опис на наличните в касата парични суми.
Резултатите от проверката били обективирани в протокол серия АА №0129436 от
25.07.2023 г., в който били споменати и съответни книжа (съставени и иззети при
проверката). Документът бил връчен на представител на „ЗКД“ЕООД. В протокола била
вписана покана до управителя на дружеството - съдържател на обекта, да се яви в офиса на
данъчната администрация за представяне на допълнителни материали.
След като преценила, че е извършено административно нарушение на
разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г., свид. М. И. на 12.09.2023 г.,
в присъствието на пълномощник на жалбоподателя и на свидетеля ЕП, съставила акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) серия AN №F727268/12.09.2023 г., в
който описала констатираните в хода на проверката обстоятелства и отразила цифром и
словом нарушените разпоредби. Препис от акта бил предоставен на представляващия
търговеца след подписването му.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпили писмени възражения, в които били
споделени идентични съображения на тези, изложени в жалбата, инициирала настоящото
съдебно производство.
2
Въз основа на посочения АУАН било издадено наказателно постановление (НП)
№737286 – F727268 от 10.11.2023 г. от Стоян Кенов Дечев - Началник на отдел „Оперативни
дейности“ - София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД“Фискален контрол“ към
Централно управление на Национална Агенция за Приходите, с което при пълно
възпроизвеждане на фактическите и правни доводи от АУАН на дружеството – въззивник на
основание чл.185, ал.2, вр.ал.1 от ЗДДС била наложена „имуществена санкция” в размер на
500,00 (петстотин) лева за неизпълнение на правно задължение по чл.27, ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 г.
Горната фактическа обстановка се извежда въз основа на събрани по делото
доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетеля И., разписка за
връчване на наказателно постановление, протокол за извършена проверка от 25.07.2023 г.
серия АА №0129436, дневен Х-отчет от фискално устройство, КЛЕН от 24.07.2023 г.,
16.06.2023 г. и от 02.07.2023 г., опис на парични средства в каса, Заповед № ЗЦУ –
1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, пълномощни за процесуално
представителство, възражение срещу АУАН, писмени справки от ЦУ на НАП, вх.
№82846/12.03.2024 г. и вх.№23585/21.03.2024 г. – двете по описа на СРС, с приложения –
извлечение от регистър на издадени наказателни постановления и предупреждения по реда
на чл.28 от ЗАНН, копие на разписка от 25.07.2023 г. за заплатена сума за удължаване срок
по заложен билет №2950912.
Съдът кредитира показанията на свидетеля И. - служител на ЦУ на НАП - София,
като непротиворечиви и кореспондиращи си с останалите доказателства. Те позволяват да се
проследи хронологията на контролната дейност, респ. поставените в нея акценти и реда за
събиране на относимите доказателства. Свидетелят последователно и логически свързано
споделя фактите, които е възприел непосредствено в качеството си на контролен орган при
извършената проверка, вида и съдържанието на проверените документи, удостоверени
идентично и в изготвения от него констативен протокол, респ. залегнали като основа на
фактологията, възпроизведена в АУАН. Депозираните от И. сведения не са фрагментарни и
не указват заинтересованост. Въпреки това съдът цени така инкорпорираните по делото
гласни доказателствени средства като източници на факти, върху които позовава своите
изводи единствено по отношение на хронологията на контролната дейност. Отказва да ги
ползва обаче при изграждане на становището си по съществото на правния спор, доколкото
заявеното от свидетеля, че според него е неправилно отчитането на услугата, за която е
издадена разписката за удължаване срока конкретно по заложен билет №2950912, като
доставка, неподлежаща на данъчно облагане по ЗДДС, е правен въпрос, отношение по който
следва да се вземе единствено от страните и съда в настоящото производство.
Данни за наличието на предоставени от дружеството услуги, за които не е начислена
данъчна ставка, се откриват и при запознаване със съдържанието на приобщените като
писмени доказателства дневен отчет и КЛЕН от установения в обекта на „ЗКД“ЕООД
фискален апарат. Откриват се и в изисканите от жалбоподателя разписки, издадени на
25.07.2023 г. във връзка със заплащани такси за съхранение на вещи по представени заложни
билети. Конкретният вид на сделката, станала повод за констатациите на контролните
органи, се установява и от прочита на представеното по делото копие от разписка за
удължаване сроковете на заложен билет. Този факт е намерил отражение и в констатациите,
обективирани в съставения по повод проверката протокол, целящ удостоверяване на реда на
контролната дейност и закрепване на установеното от контролните органи. Документът е
съставен от длъжностно лице, в кръга на неговата служба (изводимо от представените по
делото заповеди), поради което следва да се зачете и неговата удостоверителна сила по
отношение на отразените в него обстоятелства.
Допълнително изясняват фактическата обстановка и писмените доказателства по
делото - заповед на Изпълнителния директор на НАП, пълномощни и писмен отговор от
НАП, с извлечения към него от системата за издадени наказателни постановления и
предупреждения по реда на чл.28 от ЗАНН, от които се извеждат материалната
компетентност на наказващия орган и обстоятелства относно дейността на дружеството –
жалбоподател, свързани с наличието или липсата на други нарушения на данъчното
законодателство.
3
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес,
доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на
ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления,
да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с
чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН
или наказателното постановление.
Съдебният състав извърши служебна проверка относно компетентността на органите
и длъжностните лица, които са съставили АУАН, респ. са издали НП. Видно от разпоредбата
на чл.193, ал.2 от ЗДДС, актовете за установяване на административни нарушения се
съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от
изпълнителния директор на НАП или упълномощено от него длъжностно лице.
Правомощието на органите по приходите да образуват административнонаказателни
производства за неспазване разпоредбите на ЗДДС и да съставят АУАН, произтича от
законовата разпоредба, което не налага делегирането му с нарочен акт. Приложената към
материалите по делото Заповед № ЗЦУ – 1149 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор
на НАП, в т.1.1 овластява и началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция
„Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ на Централно управление на
НАП да издават наказателни постановления за налагане на административни наказания за
нарушения на чл.185 от ЗДДС. Този административен акт е цитиран и в обжалваното НП,
което е доказателство, че към датата на издаване на наказателното постановление неговият
автор е притежавал нужната материална компетентност да участва като наказващ орган в
производството. С тези съображения съдът отхвърля като неоснователно възражението на
въззивника за некомпетентност на участвалите в производството административни органи.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя,
респективно – 2 години от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са
спазени всички фатални срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
Съставът на настоящата инстанция обаче намира, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато друго съществено процесуално
нарушение, довело до ограничаване правото на посоченото като нарушител лице да разбере
фактическите параметри на предявената му отговорност.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е
основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е дейност от
процесуално естество, от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в
голяма степен ефективността на последващата юрисдикционна-наказателна дейност на
административно наказващия орган. Чрез съставения акт се сезира оторизираният
административно наказателен орган със съответния административно наказателен спор и се
иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно
извършено административно нарушение от определен вид. Абсолютно задължително е в
акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление
административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е
санкциониран, да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички
обективни и субективни признаци на посочената като нарушена норма от съответния
нормативен акт. Също така следва да съществува правно единство между описаното като
нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.
Съставения в конкретния случай АУАН и издаденото въз основа на него НП не
4
отговарят на императивните изисквания на разпоредбата на чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, доколкото датата на приетото за реализирано от жалбоподателя нарушение и
неговият предмет не са формулирани в двата процесуални акта с нужната конкретика,
поради което не се явява удовлетворено изискването за пълнота на обвинителната теза и
адекватното упражняване на реципрочното й право на защита на лицето, срещу което се
насочва административнонаказателната принуда.
Нормите на чл.42, т.4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН въвеждат изискването в АУАН и
в НП да бъдат отразени всички обстоятелства, които изпълват отделните признаци,
квалифициращи конкретна деятелност като административно нарушение. Възведената в
казуса фактология касае неизпълнение от задълженото лице на правилото на чл.27, ал.1, т.2
от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, да регистрира
извършваните в обекта си продажби на стоки и услуги по съответната данъчна група,
съобразно вида на продажбите и по- конкретно група „Б“, предполагаща облагане на
доставките с 20% данък върху добавената стойност. Буквалният прочит на цитираната като
нарушена законова новела (чл.27, ал.1, т.2 от Наредбата), тълкувана съвместно и с
разпоредбите на чл.118, ал.1 от ЗДДС и чл.25, ал.1, т.1, вр.чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18,
налага извод, че консумирането на състава на административно нарушение по необходимост
предполага даденост на няколко кумулативно свързани компонента - установен факт на
извършена доставка, индивидуализирана с достатъчни белези, така че да се направи извод,
че представлява основание за пораждане на задължение за стопанския субект да съобразява
поведението си с нормите на специалния закон и липса на въвеждане на същата чрез
фискалното устройство към правилната данъчна група, извършено към конкретен времеви
момент, съвпадащ с датата на получаване на плащането. Ангажирането на факти в подкрепа
наличието на нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 задължително налага
включване на всяко от така описаните обстоятелства в текстовата част на АУАН и на
санкционния акт, доколкото именно те се явяват изискуеми елементи от важимото правило,
установяващо и съответно задължение.
Противно на изискванията, както в АУАН, така и в НП е посочено, че „ЗКД”ЕООД,
в качеството си на задължено по специалния закон лице, не е регистрирало услуги – такса за
съхранение на вещи, в група „Б“, без да се уточнява коя е датата на отчетените през
фискалното устройство плащания, визирани като неправилно въведени. Действително, в
двата акта е вписана дата на извършена проверка „25.07.2023 г.“, с пояснението, че тогава
нарушението „е било установено“. Така изнесеното фактическо положение обаче не е аналог
на датата на деянието, с оглед споменатите и по- горе особености на състава на
административното нарушение, който се счита за изпълнен към момента на получаване на
плащането за съответната услуга, когато именно е дължимо регистрирането на облагаемата
или необлагаемата услуга. Изводът се налага още повече когато при сравнение с изисканите
от съда и приложени към материалите по проверката счетоводни документи – клен от ФУ,
част от сумите по сделки са въведени на различни дати от тази на проверката - 24.07.2023 г.,
16.06.2023 г., 02.07.2023 г., а според представените разписки – и на 25.07.2023 г. В следващ
план актосъставителят и наказващият орган не са индивидуализирали услугите,
представляващи „такса за съхранение на вещи“, които са отнесени неправилно към група
„А“ със ставка на данък добавена стойност 0%. За тях не са описани номера на документи,
брой на предоставените услуги, единичната им или поне тяхната обща стойност, което
поставя нарушителя в положение да гадае, кои сделки от съответния вид (част от тях или
всички), извършени от него, са предмет на нарушение.
Подобна неконкретизирана формулировка на обвинителната теза е недопустима,
защото лишава санкционираното лице от възможността да съобрази и да изгради своята
защита съобразно предявеното му административно обвинение, чиито параметри се
детерминират, както първоначално със съставения АУАН, така и окончателно посредством
съдържанието на издаденото наказателно постановление. Констатираните пропуски водят до
неопределеност на предмета на доказване и невъзможност за проверка наличието на
материално правните предпоставки за налагане на наказание. Същите не биха могли да
бъдат разглеждани в светлината на техническа грешка, която да не повлиява съществено
5
върху законосъобразността на атакувания санкционен акт, доколкото те пряко засягат
основните му реквизити и предпоставят невъзможност за установяване действителната воля
на издаващия го орган на власт. Датата и предметът на нарушението са основни фактически
признаци на нарушението, обуславящи темпоралните, пространствените и съдържателните
рамки на обвинението. Те пряко кореспондират с възможността извършеното да бъде
обективно установено като факт от действителността, което е основна предпоставка за
неговото санкциониране, включително и за упражняване на последващ контрол за
законосъобразност върху така извършената наказателна дейност. Недопустимо е
извеждането на тези признаци от фактическия състав въз основа на анализ на
доказателствата едва в процеса по проверка правилността на издаденото наказателно
постановление, доколкото в последното това съществено обстоятелство не е намерило
своето отражение. В настоящото производство, на основание чл.63 от ЗАНН, въззивният съд
може да потвърди или да измени наказателното постановление, но не и да внася промени
във фактите, които обосновават приложената правна квалификация на нарушението.
Съдържанието на окончателния правоохранителен акт е единственото указание за това,
каква е действителната воля на решаващия орган, как са формирани неговите изводи по
фактите и приложимия закон и дали съответстват на реално установимата от
доказателствения материал фактическа обстановка. Именно с него се очертават окончателно
параметрите на претендираната отговорност, които съдът не разполага с компетентност да
подменя или да тълкува и извежда от събрания по делото доказателствен материал,
доколкото противното разбиране би поставило правомощията на контролиращата инстанция
в противоречие с принципа reformatio in peius и по съществото си би представлявало
изземване на компетентност. Констатираните пороци са съществени и неотстраними, поради
което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.
Независимо от наличието на формални основания за ревизия на издадения
санкционен акт, съдът намира за необходимо да сподели и доводи по съществото на делото и
приложението на материалния закон.
Административнонаказателната отговорност на въззивника „ЗКД”ЕООД е
ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 27, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006
г., като на основание чл. 185, ал. 2, вр.ал.1 от ЗДДС на търговеца е наложена имуществена
санкция в размер на 500,00 /петстотин/ лева.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано по този закон лице е длъжно
да отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална
касова бележка от съответното устройство. Нормата на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС предвижда, че
министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът
за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация,
регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с
фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност; сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и
функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на
дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите;
издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат; видът на подаваните данни, формата
и сроковете на подаването им. В случая такава се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Нормата на чл.27, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. съдържа правило, съгласно което:
„Лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни
да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на
продажбите: 1. група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от
облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за
продажби, за които не се начислява ДДС; 2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на
които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност; 3. група "В" - за продажби на
течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива; 4. (изм. - ДВ, бр. 48 от
2011 г., в сила от 24.06.2011 г.) група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат
6
с 9 % данък върху добавената стойност.“ Инкриминираната разпоредба е част от
установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи
фискални устройства и има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата
наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби във
всеки един момент. Всяко проявено бездействие в насока отразяването на получените срещу
облагаеми или необлагаеми услуги средства в съответната група препятства проследяването
на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за
регистрация и отчетност. Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС и чл. 25, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 3, ал.
1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ моментът, в който следва да се регистрира
продажбата на стока или услуга, е този на получаване на плащането.
Жалбоподателят се явява адресат на задължението по чл.3, ал.1 от Наредба №Н-
18/13.12.2006 г. на МФ, съгласно което всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД. Установено от
доказателствата по делото е (приложени към административната преписка и разписки и
заложни билети, изискани допълнително от съда), че в управляваната от него заложна къща
към момента на извършване на проверката от контролните органи е било налично работещо
фискално устройство, през което той е регистрирал и отчитал извършваните от него сделки.
Като безспорен факт се налага, че обслужените от дружеството към датата на проверката
25.07.2023 г. доставки на услуги, обозначени като „такси“, сред които и „такса за съхранение
на вещи“ и „лихви“, начислявани при удължаване на срокове, уговорени по договори за
залог на вещи срещу отпускане на парични заеми, които допълнителни уговорки са били
оформяни документално чрез разписки и за тях е получавано плащане в брой, са били
въвеждани чрез фискалното устройство в данъчна група „А“, като освободени доставки, за
които се прилага 0% ДДС. Този съд обаче достига до извод, че така извършеното
регистриране е изпълнено изцяло при съобразяване разпоредбите на Наредба №Н-
18/13.12.2006 г. на МФ, поради което е нормативният регламент на чл.27, ал.1, т.2 от
цитирания подзаконов нормативен акт не е дерогиран.
Основната икономическа дейност на „ЗКД“ЕООД е свързана с предоставяне на
парични заеми, обезпечени със залог върху движими вещи, която се осъществява в
търговския обект, находящ се на адрес: гр. София, ул.“Кирил Григоров“№1 и се подчинява
на правилата, уредени с Наредба за заложните къщи. За изпълнението й дружеството
предлага финансови услуги, попадащи в хипотезата на чл.46, ал.1, т.1 от ЗДДС, които се
разглеждат от закона като освободени доставки. В техния обхват се включва договарянето,
отпускането и управлението на кредит срещу насрещна престация (лихва) от лицето, което
го отпуска. Константна е практиката на съдилищата при тълкуване на понятието "лихва",
която се съсредоточава върху разбирането, че неговият предмет се изпълва „освен от
уговорения лихвен процент, така и всички такси за управление и администриране на
кредит/заем, комисионните възнаграждения и други подобни.“ (така Решение № 352 от
12.01.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 1884/2023 г.). Не следва да има съмнение, че тези
съображения се отнасят, както до клаузи, уредени в първоначалното съглашение, така и
такива, уговорени между страните по един договор в хипотезата на неговото изменение или
допълнение, реализирано посредством своеобразни анекси (в случая оформени като
разписки), включително такива, с които се удължава срок за отпуснат заем, доколкото
правоотношението, за което те се отнасят и чието изпълнение са призвани да гарантират, е
едно и също. Още повече когато така постигнатите допълнителни уговорки за заплащане на
лихви и такси, които са част от дейността по управлението на един кредит, разкриват
гаранционен, обезщетителен характер.
В конкретния случай основното правоотношение между страните, за което
първоначално е оформен заложен билет (в случая с №2950912), е имало за свое съдържание
предоставяне от заложната къща на съответното физическо лице паричен заем, ограничен с
определен срок, след който отпуснатите финансови средства следва да бъдат върнати и за
обезпечението на който е приета предоставена от заемополучателя в залог вещ.
Впоследствие между страните е постигнато съгласие срокът на договора за заем да бъде
удължен с един месец, оформено чрез разписката от 25.07.2023 г., представена към
материалите по делото, като правата на заложния кредитор са гарантирани посредством
7
уговорка за заплащане на лихва и такса за съхранение на заложената вещ. Тези плащания са
с гаранционен характер и се свързват изцяло с дейността по управление на отпуснатия заем.
Те разкриват акцесорна функция, доколкото са подчинени да обслужат основното
правоотношение по отпуснатия паричния заем. Идентични, впрочем, изводи се достигат и
при преглед на останалите приети и регистрирани в група „А“ през деня плащания в
търговския обект, изводимо от представените от дружеството заложни билети и разписки по
тях, с които са били удължавани срокове по заемите, конкретно към дата 25.07.2023 г.)
Не може да се отрече правото на страните по договор за заем срещу залог на вещи
да постигнат съгласие за изменение на правоотношението помежду си в частта на
уговорения срок. Характерът на платените суми, съгласно разписката от 25.07.2023 г. по
заложен билет с №2950912, се извежда недвусмислено и е в зависимост от волята на
страните. За да се отговори на въпроса какво стои зад паричната престация, удостоверена
посредством разписката от 25.07.2023 г., следва да се установи като каква я третират
страните по първоначалния договор за заем срещу залог на вещ и дали възприетото от тях
противоречи на императивни данъчни норми. Съгласно чл. 20 от Закона за задълженията и
договорите при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на
страните и целта на договора. Пристъпвайки към тази дейност съдът е длъжен да изходи не
само от материализираното в договора волеизявление, а и от други доказателства,
установяващи косвено истинската воля. От съдържанието на уговорките, материализирани
посредством споменатия частен документ, е видно, че сумата, представляваща сбор от лихва
и такса, се предоставя на датата, на която е постигната допълнителна договорка за
продължаване срока на действие по вече сключен договор – този по заложен билет с
№2950912. Изрично е посочено, че с нея „не се погасява главницата по заложен билет“.
Налага се извод, че постигнатото съгласие не установява възникването на ново
правоотношение, а въвежда допълнителна клауза, продължаваща съществуването на
първоначалното такова и че то илюстрира волята на страните да бъдат уредени
допълнителни гаранции за неговото законосъобразно приключване, посредством които да
бъде обезпечена дейността по управлението на отпуснатия заем. Последната, при кредит
срещу залог на вещи, неминуемо се свързва с полагане на определени грижи за
предоставената в залог вещ от страна на кредитора, за покриването на които именно служи
таксата, определена от наказващия орган като такава по „съхранение на вещи“.
Следователно така обсъжданите допълнителни уговорки имат обезщетително-гаранционна
функция, подчертаваща техния несамостоятелен характер, доколкото основанието им следва
да се търси в първоначалното облигационно отношение и изключваща разглеждането им
като отделни доставки, тъй като са обособено цяло (в този смисъл и Решение № 2842 от
26.04.2018 г. на АдмС - София по адм. д. № 4065/2015 г., Решение на Съда (първи състав) от
21 юни 2007 година по дело C-453/05 (Volker Ludwig срещу Finanzamt Luckenwalde),
(Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht des Landes Brandenburg по
приложението на чл.135, §1, б.“Б“ от Директива 2006/112/ЕО), Judgment of the Court (Fifth
Chamber) of 13 December 2001 - Commissioners of Customs & Excise v CSC Financial Services
Ltd (Case C-235/00), Решение № 778 от 14.06.2024 г. на АдмС - София област по адм. д. №
355/2024 г. и други).
Доколкото в конкретния случай уговорената такса за съхранение на вещи няма
самостоятелно правно значение, а е част от дейността по управлението на кредит срещу
насрещна престация, то и тази услуга следва режима на основната такава - предоставения
заем срещу залог на вещ и подлежи на регистриране и отчитане именно в данъчна група
„А“, като услуга, освободена от облагане с данък върху добавената стойност, която се облага
с 0%ДДС.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, протеклата
фаза на административнонаказателното производство по установяване на административно
нарушение и по налагане на административно наказание е опорочена от съществени
процесуални нарушения, ограничили правото на защита на санкционираното лице и от
неправилна интерпретация на фактите, довело до незаконосъобразно ангажиране
отговорността на търговското дружество.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО,
2-ри състав,
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №737286 - F727268/10.11.2023 г., издадено от
Стоян Кенов Дечев - Началник на отдел „Оперативни дейности“ - София, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД“Фискален контрол“ към Централно управление на Национална
Агенция за Приходите (ЦУ - НАП), с което на основание чл.185, ал.2, вр.ал.1 от ЗДДС на
„ЗКД”ЕООД, ЕИК ХХХ, е наложена „имуществена санкция” в размер на 500,00 (петстотин)
лева за нарушение на чл.27, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин (Наредба №Н-18/13.12.2006 г.), като неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК пред
Административния съд – София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9