РЕШЕНИЕ
№ 170
гр. Добрич , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, I СЪСТАВ в публично заседание на десети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Детелина Вл. Михова
като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Гражданско дело №
20203230102357 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по реда на чл. 415 и чл. 422 от
ГПК. Със заповед № 355/14.05.2020 г. по ч. гр. дело № 901/2020 г.
Добричкият районен съд е разпоредил ДЛЪЖНИКЪТ Е. Ю. Х. с ЕГН
********** от гр. Д., ж.к. „***” бл. *** вх. ***, ап. *** ДА ЗАПЛАТИ на
„***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ж.к. „***”
бл. ***, вх.**, ап. *** представлявано от управителя С. Д. П., сумите от: 1)
400 лв. /четиристотин лева/, представляваща неизпълнено задължение за
изплащане на дължимо възнаграждение по сключен между страните Договор
за консултантски услуги № **/*** ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.05.2020 г. до окончателното й изплащане; 2) 8,67
лв. /осем лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за
забавено плащане на главното задължение, определено по размера на
законната лихва за забава, считано от 11.02.2020 г. до 28.04.2020 г.; 3) 25 лв.
/двадесет и пет лева/, представляваща сторените по делото съдебни разноски.
Съобщение до длъжника е изпратено до регистрираните постоянен и
настоящ адрес. Тъй като длъжникът не е открит и не се е намерило лице от
1
домашните му, съгласно да получи съобщението, длъжностното лице по
призоваването е залепило уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК с
указания до длъжника, че в двуседмичен срок от залепването следва да се яви
в канцеларията на ДРС, за да получи книжата по делото.
На основание чл. 47, ал. 5 от ГПК заповедта за изпълнение се счита за
връчена на длъжника с изтичане на срока за получаването й от канцеларията
на съда.
При служебна проверка в ТД на НАП Варна, офис Добрич, е
установено, че длъжникът няма регистрирани трудови договори към
настоящия момент.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК /изм. ДВ, бр.
86 от 2017г./ съдът с разпореждане от 06.08.2020 г. е указал на заявителя, че
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе
дължимата държавна такса. В изпълнение на посочените указания кредиторът
е завел искова молба /предмет на гр. дело № 2357/2020 г. по описа на
Добричкия районен съд/ срещу длъжника, като е предявил иск за
установяване съществуване на вземането му относно процесните суми.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения му
особен представител адвокат М.Ж. от АК – гр. Д., е депозирал отговор на
исковата молба, според който предявените искове са неоснователни и
недоказани. Въведеното с отговора на исковата молба възражение, че
процесният договор е нищожен, в съдебно заседание особеният представител
заявява, че не го поддържа.
Според изложените в исковата молба твърдения между страните е
сключен договор за консултантски услуги на трудови имигранти във връзка с
избягване на двойно данъчно облагане, изчисляване размера на дължим данък
върху дохода при работа в чужбина, получаване на европейски формуляри,
упражняване на социално-осигурителни права, както и цялостно съдействие
при окомплектоване и подаване на необходимите документи за тази цел.
Ищецът сочи, че е осъществил поетите с договора задължения, като
ответникът е следвало да заплати уговореното по договора възнаграждение в
размер на 400.00 лв. /четиристотин лев/. Е. Ю. Х. не е заплатил в срок, поради
което „*** е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на
2
издадената заповед не може да се снабди с изпълнителен лист, тъй като
заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Ищецът е предявил
иск с правно основание по реда на чл. 415 – чл. 422 от ГПК, същият има
правен интерес от исковата защита, с оглед установяване дължимостта на
процесното вземане.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 11.09.2019 г. между Е. Ю. Х., от една страна като възложител, и ***,
от друга страна като изпълнител, е сключен Консултантски договор, с
предмет: консултантски услуги. Страните са уговорили възложителят да
заплати на изпълнителя възнаграждение в размер на 400 лв., платимо в срок
от 4 месеца от подписване на договора, т.е. падежът на главното задължение е
на 11.01.2020г.
Ищецът сочи, че е изпълнил поетите с Договора задължения като е
предоставил на ответника консултански услуги на трудови мигранти във
връзка с избягване на двойно данъчно облагане, изчисляване размера на
дължим данък върху дохода при работа в чужбина, получаване на европейски
формуляри, упражняване на социално-осигурителни права, както и цялостно
съдействие при окомплектоване и подаване на необходимите документи за
тази цел. В подкрепа на това по делото е представено Удостоверение за данък
общ доход за 2018 г. – корекция, във вид на превод от немски език, с посочен
работник Е.Х. и работодател – „******“
Договорът за поръчка, съобразно разпоредбите на чл. 280-292 от ЗЗД, е
двустранен, безвъзмезден, консенсуален, неформален. От него възникват
права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова
изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено
от изпълнението на задължението на другата страна. Задължение на
довереника е да извърши възложените му правни действия с грижата на добър
стопанин, съгласно дадените му нареждания /чл. 281 и 282 от ЗЗД/.
Следващото основно задължение на довереника е да предаде на доверителя си
всичко, което е получил във връзка с мандата.
По отношения на доверителя законът е вменил следните задължения: да
3
авансира довереника, да заплати разноските, които довереникът е направил в
изпълнение на поръчката, заедно с лихвите върху тях от деня на
изразходването им, да плати вредите, които довереникът е претърпял във
връзка с изпълнението на поръчката, да плати на довереника уговореното
възнаграждение, както и да поеме задълженията, които довереникът е поел
към трети лица в изпълнение на манадата.
В случая ищецът доказа, че е изпълнил поетите с договора задължения,
указал е консултантски услуги съобразно указанията на ответника, с оглед
избягване на двойно данъчно облагане и изчисляване на дължим данък върху
дохода при работа в чужбина.
Ответникът носи доказателствената тежест да докаже, че е извършил
плащане на исковите суми, като са допустими само писмени доказателства с
оглед нормата на чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК и чл. 77 от ЗЗД. Доказателства в
това отношение по делото не са представени. След като ищецът е установил
при условията на пълно и главно доказване съществуването на елементите от
фактическия състав на твърдяното от него накърнено субективно материално
право, поради което предявеният установителен иск касателно посочената по-
горе сума е основателен и доказан.
Установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме,
че изтъкнатите от ответника възражения по чл. 414 от ГПК нямат характера
на правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи
такива, които биха могли успешно да се противопоставят на вземането на
кредитора.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД длъжникът изпада в
забава след покана от кредитора, ако няма определен ден за изпълнение, като
обезщетението за забава, в размер на законната лихва, се дължи от деня на
забавата /чл. 86 от ЗЗД/, т.е. покана би била необходима, когато няма
определен срок на изпълнение. Предвид изложеното искането за присъждане
на обезщетение за вредите от забавеното изпълнение на главното парично
задължение по посочения договор е основателно.
С оглед изхода от спора по отношение на главния иск, на уважаване
подлежи и предявения иск за признаване дължимостта на сумата от 8,67 лв.,
4
представляваща обезщетение за забавено плащане на главното задължение, в
размер на законната лихва за времето на забава, считано от 11.02.2020 г. до
28.04.2020 г. Извършеното пресмятане с програмен продукт Calculator.bg
сочи, че законната лихва върху сумата от 400 лв. за посочения по-горе период
е 8,67 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на сумата от 625
лв. /шестстотин двадесет и пет лева/, представляваща сторените по делото
съдебни разноски, от които: 25 лв. – платена държавна такса, 300 лв. –
възнаграждение за упълномощения адвокат, и 300 лв. – внесен депозит за
особен представител, назначен на ответника по делото.
По отношение на съдебно-деловодните разноски, дължими по
заповедното производство, същите възлизат на 25 лв. /двадесет и пет лева/,
представляваща платена държавна такса. Ищецът претендира в настоящото
производство да му бъде присъдена и сумата от 300 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за воденото производство по чл. 410 от ГПК.
Това искане е неоснователно, доколкото в рамките на ч. гр. дело № 901/2020
г. по описа на Добричкия районен съд такива разноски не са претендирани, а
и няма данни по това дело заявителят да е бил упълномощил адвокат –
заявлението е подадено от управителя на дружеството – кредитор.
С оглед изложените съображения, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че
Е. Ю. Х. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Д., ж.к. „*** бл.
***, вх. *** ап. *** ДЪЛЖИ по издадената от Добричкия районен съд заповед
№ *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.
дело № 901/2020 г. в полза на кредитора „И***, със седалище и адрес на
управление: гр. Д., ж.к. „** бл. *** вх. ***, ап. *, представлявано от
управителя С. Д. П. сумите от: 1) 400 лв. /четиристотин лева/,
представляваща неизпълнено задължение за изплащане на дължимо
5
възнаграждение по сключен между страните Договор за консултантски
услуги № 36/11.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 04.05.2020 г. до окончателното й изплащане; 2) 8,67 лв. /осем лева
и шестдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забавено
плащане на главното задължение, определено по размера на законната лихва
за забава, считано от 12.02.2020 г. до 28.04.2020 г.
ОСЪЖДА ЕРД. Ю. Х. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
гр. Д. ж.к. „***” бл. *** вх. ***, ап. ** ДА ЗАПЛАТИ на „***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Д., ж.к. „*** бл.**вх. * ап.*,
представлявано от управителя С. Д. П., сумите от: 625 лв. /шестстотин
двадесет и пет лева/, представляваща сторените по настоящото дело съдебни
разноски; 25 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща сторените по ч. гр.
дело № 901/2020 г. по описа на Добричкия районен съд съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6