№ 1166
гр. Велико Търново, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20214110101195 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „В. к. - В.Т.” против В. Г. СТ. и
Д. П. В., с която се иска да бъде прието за установено, че ответниците дължат
солидарно сумата от 702.38 лева (уточнение в о.с.з. от 28.9.2021 г.) - причинена вреда,
изразяваща се в липса на стоково-парични ценности, установена с акт за начет от
20.6.2016 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че ответниците са били продавач-консултанти и материално-
отговорни лица в магазин на кооперацията в с. Ш., както и че при извършена в периода
от 26.8.2015 г. до 24.6.2016 г. тематична проверка е установена липса на парични
средства и стоки в размер от 702.38 лева. Заявява, че във връзка с проверката е
съставен акт за начет, който е връчен на ответниците, както и че до момента
констатираната липса не е заплатена.
Ответницата В. Г. С. оспорва констатациите и изводите в акта за начет. Заявява, че
магазинът е бил обект на чести кражби, като във връзка с конкретно установени
посегателства са сигнализирани както преките й ръководители, така и органите на
МВР. Сочи, че при инвентаризацията не са посочени липсващите стоки – техният вид,
брой и стойност, както и че самата тя не е присъствала на инвентаризацията. Твърди,
че е действала добросъвестно при изпълнение на трудовите си функции, но вследствие
противоправното поведение на трето лице се е стигнало до липси. Обръща внимание,
1
че актът за начет е входиран четири дни преди да приключи ревизираният период, а
обхватът на ревизията включва период, в който тя не е работила при ищеца. Заявява, че
в магазина е имало стоки, за които се прилагат разпоредбите на Наредба за пределните
размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материалните ценности при
съхраняването и транспортирането им, за които стоки се прилагат нормативно
признати проценти липси, дължащи се на фири, но поради непосочването на
конкретни артикули стоки не може да се определи какви са тези стоки и за кои от тях
се прилагат разпоредбите на Наредбата.
Ответницата Д. П. В. оспорва твърдението на ищеца, че в търговския обект има
липса на парични средства и стоки, като заявява, че не е нарушавала противоправно
трудовите си задължения и че не е налице причинно-следствена връзка между
неизпълнение на нейни отчетнически функции и твърдяната липса. Твърди, че
работодателят не е осигурил нормални условия за опазване на стоките от
неправомерни действия на трети лица, като в този ред на мисли заявява, че
евентуалната липса се дължи на кражби, за които работодателят е уведомяван. Оспорва
констатациите в акта за начет, като прави и възражение за изтекла погасителна давност
относно исковата претенция.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата
претенция. Заявява, че ответниците са материално-отговорни лица и че не следва да се
кредитира тяхната позиция, че липсите се дължат на извършени кражби. В писмена
защита доразвива аргументите си за основателност на исковата молба.
Процесуалният представител на ответницата В.С. оспорва претенцията. Заявява, че
работодателят неправилно е прехвърлил отговорността за опазване на стоките върху
продавачите и че са налице обстоятелствата по чл. 29 ЗДФИ, доколкото са установени
вредоносни действия на трето лице.
Процесуалният представител на ответницата Д.В. също оспорва претенцията, като
заявява, че се касае за липси, дължащи се на извършени кражби.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание 422, вр. чл. 415 ал. 1 ГПК, вр.
чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ.
За доказване на претенцията си ищецът следваше да установи липсата на стоково-
материални ценности, възникнала по време на упражняване от ответниците на
съответната трудова функция, размера на липсата и че същата е с неустановен
произход. Ищецът следваше да установи също, че актът за начет отговаря на
изискванията за редовност, че същият е подкрепен с доказателства относно
2
съдържащите се в него констатации и е завършена процедурата по връчването му. На
свой ред, ответниците следваше да установят, че липса не е налице, а ако такава все
пак е налице - че същата не е вследствие на тяхно виновно поведение.
По делото не е спорно, че страните са били в трудови правоотношения, по силата
на които ответниците са заемали длъжността „продавач-консултант” при ищцовата
кооперация. Видно е от представените длъжностни характеристики (л. 24-25 и л. 27),
че трудовите задължения на ответниците са включвали приемането на парични суми и
тяхното съхраняване до отчитането им в касата на Кооперацията, приемането на стока
и следенето за нейното количество и качество, като част от отговорностите им са били
тези за опазването на стоките от повреди и констатирането на липси.
Не е спорно също, а и се установява от представената заповед (л. 9), че
председателят на ЦКС е наредил извършването на тематична проверка и съставянето
на акт за начет във „В. к. - В.Т.”. Видно е от представения акт за начет (л. 15), че при
извършената тематична проверка за времето от 28.8.2015 г. до 24.6.2016 г. е установена
липса в размер на 702.38 лева. Актът е изготвен въз основа на резултатите от планова
инвентаризация на „Смесен магазин“ в с. Ш., извършена на 25.2.2016 г. Актът е връчен
на ответниците на 23.6.2016 г., като в обясненията си пред работодателя Д.В. заявява,
че ревизията от 25.2.2016 г. не е планова, а е извършена по нейно настояване и след
намесата на полицейски служител, разследващ посегателствата над магазина по нейн
сигнал.
Според показанията на св. Д. И., на 25-ти и 26.1.2016 г. тя и колежката й М.В. са
извършили ревизия в магазин на „В. к. - В.Т.”, находящ се в с. Ш.. Свидетелката описва
начина на протичане на самата ревизия, като заявява, че актът за резултати от същата е
връчен на продавачките.
В показанията си св. М.В. също описва начина на протичане на извършената
ревизия и заявява, че при същата е установена липса от около 700.00 лева.
От показанията на св. П. П. – кметски наместник на с. Ш. се установява, че в
период от м. август 2015 г. до м. юни 2016 г. в магазина на „В. к. - В.Т.“ в посоченото
населено място са станали поредица от кражби и посегателства, включително и
взломна кражба. Свидетелят заявява, че ответницата Д.В. му се е оплакала, че лице от
с. Ш. е извършило посегателство на стоки от магазина, както и че по този повод той
лично е гледал записи от видеокамерите в обекта. Сочи, че по този повод са
сигнализирани органите на МВР.
Св. Д.С. – полицейски служител, отговарящ за района на с. Ш., потвърждава
казаното от св. П. по повод установени кражби от магазина, във връзка с които по
сигнал на Д.В. е било образувано досъдебно производство. Свидетелят С. заявява, че
3
лицето, извършило посегателствата е установено, като пред него същото е признало за
извършена в периода от 11.12.2015 г. до 12.1.2016 г. поредица от кражби.
От представения протокол за преглед на камери за видеонаблюдение от смесен
магазин в с. Ш. се установява, че на различни дати в периода от 11.12.2015 г. до
12.1.2016 г. лице с имена Ц.С.Н. е вземало различни продукти от магазина, които
впоследствие не е заплащало. В протокола са посочени откраднатите стоки по вид,
брой и единични цени, като е посочено, че общата стойност на липсващите стоки
възлиза на 702.38 лева. Протоколът е подписан от служителките в магазина Д. П. В. и
В. Г. СТ., както и от председателя на „В. к. - В.Т.“ В.П.Л..
В случая от представяния акт за резултатите от проверка на стоково-материални
ценности (л. 28) се установява по безспорен начин, че при извършената на 25/26.2.2016
г. ревизия е установена липса в размер на 702.38 лева – обстоятелството, което не е
спорно между страните. Актът е подписан от проверяващите, от материално-
отговорното лице, като въз основа на същия е издаден процесният акт за начет.
Данните в тези писмени доказателства кореспондират със свидетелските показания на
св. Д. И. и св. М.В., които са участвали в самата ревизия.
От друга страна, от ответниците са ангажирани писмени и гласни доказателства, от
които се налага извод, че липсата не е вследствие на тяхно виновно поведение, а е
резултат от посегателства на трети лица. За да достигне до този извод, съдът
съобразява най-вече представения протокол за преглед на камерите за
видеонаблюдение от магазина в с. Ш., който е подписан от председателя на ищцовата
кооперация и съдържанието на който представлява извънсъдебно признание на
неизгоден за ищеца факт – че в периода от 11.12.2015 г. до 12.1.2016 г. трето лице е
вземало различни продукти от магазина, които не е заплащало, т.е. че са налице
кражби на обща стойност 702.38 лева. Така направеното признание следва да се цени
съгласно чл. 175 ГПК с оглед всички обстоятелства по делото – в случая с оглед
показанията на свидетелите П. П. и Д.С. и на материалите по приложеното ДП № ЗМ-
199/2016 г. по описа на РУ – Велико Търново. В този ред на мисли, следва да бъде
прието за основателно възражението на ответницата В.С., че в случая е налице
хипотезата на чл. 29 ЗДФИ, доколкото липсата е настъпила в резултат на установени
вредоносни действия на трето лице. Обяснението на председателя на кооперацията в
съдебно заседание, че не е гледал записите от видеокамерите, а само е подписал
протокола за преглед на същите остава без правно значение, доколкото съдържанието
на протокола, носещ подписа на страната, така или иначе, не е оспорено, а и същото
кореспондира с останалите събрани доказателства. В случая, както отбелязва и
процесуалният представител на ответницата В.С., в проведения в рамките на
досъдебното производство разпит на В.П.Л. – председател на ищцовата кооперация (л.
17 от ДП), същата е заявила, че при извършването на ревизията не е можело да се
4
установи с точност каква е стоката, която липса, а се е правила стойностна ревизия.
Т.е. от изявлението на председателя пред разследващите органи се налага извод, че по
време на ревизията не са установени конкретните липсващи стоки, извод за което може
да се направи и от предадените от В.Л. на 12.3.2016 г. документи, изготвени във връзка
с тази ревизия, сред които липса представения по настоящото дело опис на липсващи
артикули към 25.2.2016 г. И тук съвсем резонно възниква въпросът защо ако този опис
е бил наличен към 12.3.2016 г., същият не е представен на разследващите органи. В
този ред на мисли, преценявайки показанията на В.Л. пред разследващите органи по
реда на чл. 175 ГПК и отчитайки липсата към тази дата на представения едва в
настоящото производство опис на липсващи артикули, съдът приема, че въпросният
опис е изготвен именно за целите на производството. Тук следва да се има в предвид,
че този опис не е подписан – нито от лицата, извършили ревизията, нито от
продавачките, като по делото няма данни същият да е бил връчван на ответниците след
приключване на ревизията. На следващо място, доколкото актът за начет има
предписано в закона съдържание (чл. 43, ал. 2 ППЗДФИ), същият следва да отговаря на
това съдържание, за да е редовен и за да действа установената в чл. 22, ал. 5 ЗДФИ
презумпция за истинност на отразените в него фактическите констатации по чл. 43, ал.
2, т. 4 ППЗДФИ. За да се ползва актът за начет с презумптивна доказателствена сила е
необходимо същият да е съставен по надлежния ред: проверката да е извършена от
надлежно овластено лице при гарантирано право на участие на материално-
отговорното лице и въз основа на надлежни доказателства, доклада за резултатите от
финансовата инспекция и съставения акт за начет да са връчени на проверяваното лице
и да съдържат мотивирано заключение на инспектора по становището и по подадените
възражения. Ако актът за начет не е съставен по надлежния ред, отпада неговата
материална доказателствена сила. В случая констатациите на ревизора, намерили
отражение в акта за начет, са документирани по смисъла на чл. 44, ал. 1 ППЗДФИ с
изготвените в хода на ревизиите от 26.8.2015 г. и от 25.2.2016 г. актове за
инвентаризация и със справка за получени и отчетени продажби в периода от 27.8.2015
г. до 24.2.2016 г. Никъде в акта за начет и в неговите приложения обаче, не е намерил
отражение опис или друг документ, от който може да се направи извод за липсващите
артикули, поради което актът се ползва с материална доказателствена сила само по
отношение на установената липса на стойност 702.38 лева, но не и по отношение на
това какви са видът, броят и стойността на липсващите стоки. Междувпрочем, липсата
на каквото и да било обсъждане в акта за начет на описа за липсващи артикули,
приложен в настоящото производство, само потвърждава извода, че въпросният опис
не е бил наличен при изготвянето на акта.
С оглед изложените по-горе съображения, съдът приема, че предявеният иск за
установяване дължимостта на претендираната от ответниците сума се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
5
По разноските:
С оглед изхода на делото ответниците имат право на сторените от тях разноски.
В полза на ответницата В. Г. СТ. следва да се присъди сума в размер от 600.00 лева
– разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство и в
производството по ЧГД № 1977/2016 г. по описа на Великотърновския районен съд.
В полза на ответницата Д. П. В. следва да се присъди сума в размер от 315.26 лева
– разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство и такса за
издадени преписи от документи.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „В. к. - В.Т.”, ЕИК *** против В. Г. СТ., ЕГН ********** и
Д. П. В., ЕГН ********** за приемане за установено, че ответниците дължат солидарно
сумата от 702.38 лева - причинена вреда, изразяваща се в липса на стоково-парични
ценности, установена с акт за начет от 20.6.2016 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по
ЧГД № 1977/2016 г. по описа на Великотърновския районен съд.
ОСЪЖДА „В. к. - В.Т.”, ЕИК *** да заплати на В. Г. СТ., ЕГН ********** сумата
от 300.00 лева, представляваща направените в настоящото производство разноски,
както и сумата от 300.00 лева, представляваща разноските по ЧГД № 1977/2016 г. по
описа на Великотърновския районен съд.
ОСЪЖДА „В. к. - В.Т.”, ЕИК *** да заплати на Д. П. В., ЕГН ********** сумата
от 315.26 лева, представляваща направените в настоящото производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6