Решение по дело №92/2020 на Районен съд - Средец

Номер на акта: 260008
Дата: 9 февруари 2021 г. (в сила от 10 март 2021 г.)
Съдия: Сирануш Сахак Артинян
Дело: 20202170100092
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №

 

09.02.2021г., град Средец

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански състав, след проведено открито съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесета и първа година, в следния състав: 

                                                                                      Районен съдия: Сирануш Артинян

 

При участието на секретаря Маринка Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 92 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов” № 3, ет.4, представлявано от инж.Г.Й.Т., чрез пълномощника гл.юрисконсулт Д.З., против Л.П.А., родена на ***г. и К.С.А., родена на ***г., двете гражданки на Руската Федерация и с адрес: село Равда, община Несебър, област Бургас, ***.

Ищецът твърди, че Л.П.А. и К.С.А., са клиенти на дружеството по силата на валидно възникнало и съществуващо правоотношение с предмет доставка на В и К услуги по отношение на следния водоснабден обект – апартамент в сграда в режим на етажна собственост с идентификатор 61056.501.489.1.14 и с административен адрес: село Равда, община Несебър, област Бургас, ***, със заведена партида в базата данни с аб.№ 703175. Счита, че ответниците притежават качеството потребител на ВиК услуги от момента на придобиване на правото на собственост върху водоснабдения обект, съобразно чл.3, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Излага, че съобразно разпоредбата на чл.8 от Наредба № 4 предоставянето на ВиК услугите се извършвало съобразно Общи условия, одобрени от КЕВЕР, които били публично известни. Релевира, че в съответствие с чл.23, ал.4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата на чл.32, ал.4, предл. второ от Наредба № 4, за процесния период отчитането на водомера на абонатите се осъществявало по електронен път, посредством използване на мобилно устройство, като водомерът бил разположен в санитарния възел на апартамента, поради което клиентът или обитаващите имота лица имали задължението да осигурят достъп до водомера. Ищецът излага, че начинът на електронно отчитане на потребителя се удостоверявал от заверено копие от справка – извлечение, в която били отразени състоянията на измервателното устройство, начина му на отчитане, както и съответния режим на работа на електронното устройство. Сочи, че съобразно чл.23, ал.1, т.3 от ОУ било допустимо за сезонните обекти да бъдат отчитани от ВиК оператор два пъти годишно. След всяко отчитане по електронен път, в законоустановения срок били издавани за процесния период данъчни фактури, в чийто реквизити фигурирали отчетените водни количества, отчетения период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги – вода, канал и пречистване, като за процесното вземане били издадени следните фактури: фактура № **********/26.09.2017г. по която дължимата сума е в размер на 73,25 лева, фактура № **********/25.09.2018г. за сумата от 57,30 лева, фактура № **********/25.09.2019г. за сумата от 83,83 лева. Ответниците следвало да заплащат, но не са заплатили своевременно задълженията по издадените фактури в 30 – дневен срок от датата на издаване на всяка от тях, което имало за последица тяхното изпадане в забава и на основание чл.86 от ЗЗД потребителите дължали обезщетение в размер на законната лихва върху сумите предмет на издадените фактури от датата на падежа на вземанията до датата на подаване на исковата молба - т.е. от 27.10.2017г. до 11.02.2020г. в размер на 27,14 лева, както и лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Отправя искане да бъде постановено решение, с което ответникът Л.П.А. да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 117,19 лева, представляваща ½ от общата сума от 214,38 лева, което задължение произтича от доставена, отведена и пречистена вода по издадени фактури за периода от 26.09.2017г. до 25.09.2019г., с отчетен период от 02.06.2017г. до 02.09.2019г., ведно с обезщетение за забавено плащане върху главницата в размер на 13,57 лева, представляваща ½ от общата сума 27,14 лева, за периода от 27.10.2017г. до 11.02.2020г., както и обезщетение в размер на законната лихва върху неизплатената главница за периода от завеждане на исковата молба до датата на окончателното изплащане, както и ответникът К.С.А., да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 117,19 лева, представляваща ½ от общата сума от 214,38 лева, което задължение произтича от доставена, отведена и пречистена вода по издадени фактури за периода от 26.09.2017г. до 25.09.2019г., с отчетен период от 02.06.2017г. до 02.09.2019г., ведно с обезщетение за забавено плащане върху главницата в размер на 13,57 лева, представляваща ½ от общата сума 27,14 лева, за периода от 27.10.2017г. до 11.02.2020г., както и обезщетение в размер на законната лихва върху неизплатената главница за периода от завеждане на исковата молба до датата на окончателното изплащане. Претендира разноски.

В хода на производството ищецът се представлява от юрисконсулт К.Б., които поддържат исковата претенция и отправят искане за нейното уважаване. Прави се изменение на иска. Същото е уважено от съда и е допуснато изменение на предявените искове от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД против ответниците Л.П.А. и К.С.А.,   като следва да се считат по отношение на Л.П.А. за предявени за сумата от 64.31 лева,  представляваща 30% от общата сума от 214.38 лв., което задължение произтича от доставена, отведена и пречистена вода по издадена фактура за периода от 26.09.2017 г. – 25.09.2019 г., с отчетен период по фактури 02.06.2017 г. – 02.09.2019 г., ведно с обезщетение за забавено плащане върху главниците в размер на 8,14 лева, представляващи 30% от общата сума от 27.14 лева за периода от 27.10.2017 г. – 11.02.2020 г., както и лихва върху търсената главница за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на задължението, като е прекратено производството за исковата претенция за главница за разликата над 64,31 лв. до пълния предявен размер от 117,19 лв. и по отношение на лихвата за забава за разликата от 8,14 лв. до пълния предявен размер от 13,57 лв.,  а по отношение на ответница  К.С.А. исковата главница да се счита за предявен за сумата от 150.07 лева, представляваща 70% от общата сума от 214.38 лв., което задължение произтича от доставена, отведена и пречистена вода по издадена фактура за периода от 26.09.2017 г. – 25.09.2019 г., с отчетен период по фактури 02.06.2017 г. – 02.09.2019 г., ведно с обезщетение за забавено плащане върху главницата в размер на 19,00 лева, представляващи 70% от общата сума от 27.14 лева за периода от 27.10.2017 г. – 11.02.2020 г., както и лихвата върху търсената главница за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на задължението.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответниците Л.П.А. и К.С.А., чрез особения представител адв.М.С.. С отговора заявява, че исковете са допустими, но неоснователни. Оспорва конкретно дължимостта на главницата в размер на 83,83 лева претендираната на основание фактура № ********** от 25.09.2019г., тъй като отразените в нея показатели за количеството на доставена питейна вода, пречистване и отвеждане не отговарят на действителното потребеното от ответниците, като отчитането било служебно. В тази връзка оспорва фактурата. Оспорва претенцията против Л. П. А. по размер, тъй като притежава само 30% от собствеността върху водоснабдения имот и следва да дължи за предоставената от ищеца услуга сума съобразно дела ѝ в съсобствеността.  

При проведеното открито съдебно заседание ответниците не се явяват, но се явява особения представител адв.М.С., която поддържа отговора на исковата молба.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становището на страните, съдът установи от фактическа страна следното:

Видно от представената справка за показания на студен водомер с мобилно устройство на адрес село Равда, община Несебър, област Бургас, ***, за титуляр на партидата Л.П.А. , с абонатен номер 703175, за периода от 02.06.2017г. до 02.09.2019г., начисленото количество вода е отчетено по показания  на водомера, които са дадени от клиента и служебно, като количеството отчетено вода на индивидуалния водомер е 85 куб.метра, а от разпределение не начисленото количество вода. За начислените суми за вода са издадени следните фактури: фактура № **********/26.09.2017г. по която дължимата сума е в размер на 73,25 лева, фактура № **********/25.09.2018г. за сумата от 57,30 лева, фактура № **********/25.09.2019г. за сумата от 83,83 лева.

По делото е прието заключение на Съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От него се установява, че водоснабденият обект представлява апартамент в село Равда, община Несебър, област Бургас, *** като за отчитането на доставеното и консумираното водно количество била открита партида в програмата на водния оператор и еднозначно индивидуализирала водоснабдявания обект, като абонатният номер на партидата бил 703175, а идентификаторът на имота бил 61056.501.489.1.14. За отчитане на водомерите служителите на ВиК ЕАД Бургас били снабдени с мобилни промишлени компютри, като във всеки водомерен възел, който се отчитал с електронно устройство имал поставен баркод и в него била криптирана информация, която се отнасяла само за абонатния номер, на който бил поставен и представлявал средство за директна връзка с базата данни на дружеството. Отчитането на измервателното средство ставало по следния начин – служителят на водния оператор сканирал баркода, т.е. влизал в базата данни на дружеството и по този начин се индикирало, че състоянието на отчитането на водомера се извършва нормално и същият е видян. В случай на неосигурен достъп до измервателното устройство, инкасаторът набирал на мобилния компютър режим „служебно отчитане“. Предвидена била и възможност клиентът сам да предостави данните от измервателното устройство по уговорен начин и тогава начина на отчитане бил „самоотчет“. В заключението се сочи, че тъй като абонатният номер имал монтирано измервателно устройство, за отчетения период от 02.06.2017г. до 02.09.2019г. доставената и консумирана питейна вода преминала през измервателното устройство била 85 куб.метра и не били начислени количество вода от разпределение.

В доказателствената съвкупност в настоящото производство е приобщено заключение на Съдебно – икономическа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От него се установява, че представените по делото фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца по партида на ответника, като за Л.П. А. с  абонатен № 703175 били издадени три броя фактури на обща стойност 222,78 лева с основание „вода, пречистване и канал“ за имот в село Равда, община Несебър, област Бургас, ***, като общият размер на неизплатените суми по трите фактури била 214,38 лева. Законната лихва за забава по фактурите в размер на 214,38 лева, изчислена за претендирания период – от датата следваща дата на падежа на всяка една фактура до 11.02.2020г. възлизал в размер на 27,14 лева. Съобразно предоставената счетоводна информация от дружеството, не били отразени плащания по фактурите предмет на делото, с изключение на частичното плащане по първата фактура, което било взето предвид в цената на иска. В заключението е посочено, че отчетеното количество вода, както и услугите по „пречистване и канал“ е фактурирано с цените, действащи в периода на издаване на фактурите, одобрени с решения на КЕВР № Ц-11/31.05.2016г., БП-Ц-20/30.11.2017г., Ц-34/15.12.2017г. и Ц-20/28.12.2018г.

Представена е и справка по лице от Служба по вписванията - Несебър с данни за ответниците, видно от която те са собственици на имот, находящ се в село Равда, община Несебър, област Бургас, ***, с идентификатор 61056.501.489.1.14, като Л.П.А. притежавала 30% идеални части, а К.С.А. притежавала 70% идеални части. В доказателствената съвкупност е приобщен Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №  10, том, III, рег.№ 2603, нотариално дело № 441 от 2013г., видно от който ответниците са придобили имота с въпросния идентификатор и административен адрес: село Равда, община Несебър, област Бургас, ***, като Л.П.А. притежавала 30% идеални части, а К.С.А. притежавала 70% идеални части.  Представен е Протокол за неосигурен достъп за отчет на водомера на процесния имот, видно от който на дата 02.09.2019г. не е осигурена възможността на инкасатора М.И.Ж. да отчете водомера за абонатен № 703175.

В хода на проведеното съдебно дирене е разпитана свидетелката М.И.Ж.. Същата е отчитала показанията на водомера в процесния имот от 2015г. Излага че, имотът бил сезонен, а в блока, в който се намирал, собствениците на апартаментите били предимно чужденци, които идвали през различно време на годината и отчитането ставало много трудно. За периода от 2015г. до 2019г. показанията за апартамента на ответниците били давани на свидетелката от Д.Б. – домоуправител на обекта. Отчитането ставало с електронни машини през баркод, но показанията на водомера били нанасяни ръчно. За 2019г. на свидетелката Ж. не било осигурен достъп до имота, предвид което нанесла служебно количество вода по показания на централния водомер, тъй като нямало басейни или площи, които да се поливат, за да има някакъв страничен разход за вода.   

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Основателността на предявените искове се обуславя от установяване на следните кумулативно изискуеми предпоставки от страна на ищеца: наличие на качеството потребител на водоснабдителните и канализационни системи по отношение ответниците, съобразно общите условия на дружеството, за водоснабдения имот, находящ се в село Равда, община Несебър, област Бургас, ***, валидно възникнало облигационно отношение с ответниците по партида с абонатен № 703175, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода за въпросния  обект. Следва да се докажат и твърденията на ищеца за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми, редовността на представените фактури. В доказателствена тежест на ответниците е да докажат правопогасяващи и правоизключващи факти, включително, че са погасили задълженията си чрез плащане. 

За периода, за който ищецът претендира, че ответниците му дължат стойността на потребени ВиК услуги, режимът на ползване на ВиК системи е регламентиран от Наредба № 4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – гр.Бургас. В тях е предвидено, че за да бъде обвързано едно лице от договор за получаване на услугите водоснабдяване и/или канализация при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че то има качеството на потребител за тези услуги.

Нормата на чл.3, ал.1, т.2 от Наредбата предвижда, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост. Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.1 от Общите условия на ищеца регламентира, че потребителите на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици,  ползватели и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят ВиК услуги, а ал.3 от същата норма предвижда, че качеството потребител може да има и наемател на имота, като съответно това става с изричното съгласие на собственика.   Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от ВиК оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – по аргумент от чл.198а, ал.1 и ал.2 от Закона за водите. В настоящото производство не е спорно, че оператор на ВиК услуги на територията на село Равда, община Несебър  е ищцовото дружество. Получаването на ВиК услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика/собствениците на водоснабдителните и канализационни системи или от оправомощени от него/тях лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най – малко в един централен и в един местен ежедневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник. В случая общите условия несъмнено са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР. 

Видно от представения нотариален акт по делото и справка по лице от Служба по вписванията  - Несебър, се установява, че ответниците са съсобственици на водоснабдения имот, находящ се в село Равда, община Несебър, област Бургас, ***. Предвид това в настоящото производство се установява обстоятелството, че Л.П.А., родена на ***г. и К.С.А. имат качеството на потребители на ВиК услуги. 

Съобразно чл.32 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдените и канализационните системи, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтирани водомери, а отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител, освен при отчитане по електронен път. Нормата на чл.23, ал.4 от Общите условия на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – гр.Бургас, също изисква отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета, като това не се прилага при използване на електронен карнет, както е в процесния случай. По делото е представено копие от извършени отчети с мобилно устройство на адреса на водомера – село Равда, община Несебър, област Бургас, *** и титуляр на партидата ответника Л.П. Л., видно от който за процесния период са вписани реални показания от монтирания водомер за периода от 02.06.2017г. до 03.06.2019г., чрез отчитане по електронен път – т.е. чрез индустриални мобилни компютри, при което отчитането е по данни на клиента, а данните от водомера се вкарват в мобилния компютър за обработка, където е създаден електронен карнет за абоната. Тъй като на дата 02.09.2019г. не е осигурен достъп до водоснабдения обект, изразходваното количество вода от 28 куб.метра е начислено служебно от инкасатора.

Относно начина на отчет и вписаните данни е допусната Съдебно техническа експертиза, от чието заключение, се установява, че отчитането на начислените количества вода е извършено чрез монтирано измервателно устройство – водомер, на адреса на водоснабдения обект. Количеството вода, отчетено от водомера за процесния период е 85 куб.метра, а от разпределение не е начисленото количество вода, като това се установява както от заключението на Съдебно – техническата експертиза, така и от представената справка извлечение за показанията на процесния водомер. Също така със записаните данни в електронния карнет се установи, че са отразени от инкасатор по данни, представени от клиента – т.е. от ответниците, както и служебно на база общия водомер, предвид това, че на инкасатора не е осигурен достъп до имота. 

Въз основа на описаните доказателства, анализирани по отделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът приема, че искът е доказан по основание. По несъмнен начин се установява, че ответниците са потребители на ВиК услуги. Възраженията на особения представител не се възприемат. По делото са ангажирани достатъчно ясни и категорични доказателства, че ищецът е предоставил услугите, чието плащане търси. Инкасаторът е правил реални отчети, след снемане на показания от водомера по данни от клиента и служебно начислени количества на база общия водомер, за който няма данни да е неизправен. Също така съобразно чл.11, ал.5 от Наредба № 4/2004г. вменява в задължение на потребителите доставката, монтажът, проверката и ремонтът на индивидуалните водомери. В тази връзка поддържането на изправно измервателно устройство за потребените количества вода в имота е задължение на ответниците. При отчитането на показанията на водомера са спазени ОУ на дружеството, доколкото отчитането е ставало по електронен път с мобилно устройство.

За така отчетените количества вода са издадени фактури за периода от 26.09.2017г. до 25.09.2019г., като количествата вода и услугите канал и пречистване са начислени съобразно действащите цени, обективирани в решенията на ДКЕВР, съобразно изводите на Съдебно – икономическата експертиза. Отразено е също, че счетоводството на дружеството е водено редовно, както и че не са отразени плащания от страна на ответниците по претендирането суми в издадените фактури. Стойността на издадените фактури, която не е заплатена е в размер на 214,38 лева. Вземанията за потребените ВиК услуги съобразно общите условия на дружеството, са изискуеми след издаване на фактурите, в които същите са начислени съобразно цените, одобрени с решенията на ДКЕВР. Относно лихвата за забава, видно от заключението на съдебно – икономическата експертиза, нейният размер е 27,14 лева, колкото се претендира с исковата молба, с оглед на което следва въпросната акцесорна претенция да бъде уважена в заявения размер.

В чл.33, ал.2 от Общите условия е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30 – дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл.40 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съобразно чл.86 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Тъй като плащане на претендираните суми за ВиК услуги не се установи в настоящото производство, е дължимо и претендираното обезщетение за забава за исковия период.

Поради изложеното, исковете за главни и акцесрони вземания са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени. Основателно е и искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда на 14.02.2020г. до окончателното погасяване на задължението. Предвид това ответниците следва да бъде осъден да заплати дължимите вземания за главница за ВиК услуги от общо 214,38 лева – задължение по издадени фактури в периода от 26.09.2017г. до 25.09.2019г., с отчетен период от 02.06.2017г. до 02.09.2019г., обезщетение за забавено плащане върху главницата от 27,14 лева, дължимо за периода от 27.10.2017г. до 11.02.2020г., както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, както следва съобразно притежавани квоти в съсобствеността от ответниците: Л.П.А. следва да бъде осъдена да заплати 64,31 лева – главница и 8,14 лева – лихва за забава, а К.С.А. следва да бъде осъдена да заплати сумата от 150,07 лева – главница и 19,00 лева – обезщетение за забава.

С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски. Направено е искане от страна на ищеца за присъждане на разноските, а именно: 100 лева, представляваща платена държавна такса, 100 лева – депозит за възнаграждение на особения представител, назначен по делото, 230 лева – депозит за възнаграждение за вещото лице по Съдебно – техническата експертиза, 150 лева –  депозит за възнаграждение за вещото лице по Съдебно – икономическата експертиза и юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ определя в размер на 100 лева или общо сторените разноски в исковото производство са в размер на 680 лева, които следва ответниците да бъдат осъдени разделно да заплатят на дружеството ищец, както следва: Л.П.А. – 340 лева и К.С.А. – 340 лева.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Л.П.А., родена на ***г., гражданка на Руската Федерация и с адрес: село Равда, община Несебър, област Бургас, ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов” № 3, ет.4, представлявано от инж.Г.Й.Т., чрез пълномощника гл.юрисконсулт Д.З., следните суми: 64,31 лева /шейсет и четири лева и тридесет и една стотинки/, представляваща 30 % от общо 214,38 лева, за потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода, за които са издадени фактури за периода от 26.09.2017г. до 25.09.2019г., с отчетен период от 02.06.2017г. до 02.09.2019г., за абонатен номер 703175, за обект, находящ се в село Равда, община Несебър, област Бургас, ***, 8,14 лева /осем лева и четиринадесет стотинки/, представляваща 30% от общо 27,14 лева за обезщетение за забава за периода от 27.10.2017г. до 11.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда на 14.02.2020г. до окончателното погасяване на задължението и 340,00 лева /триста и четиридесет лева/, представляваща ½ от общо 680 лева,  за сторените разноски пред районния съд.

ОСЪЖДА К.С.А., родена на ***г., гражданка на Руската Федерация и с адрес: село Равда, община Несебър, област Бургас, ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов” № 3, ет.4, представлявано от инж.Г.Й.Т., чрез пълномощника гл.юрисконсулт Д.З., следните суми: 150,07 лева /сто и петдесет лева и седем стотинки/, представляваща 70 % от общо 214,38 лева, за потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода, за които са издадени фактури за периода от 26.09.2017г. до 25.09.2019г., с отчетен период от 02.06.2017г. до 02.09.2019г., за абонатен номер 703175, за обект, находящ се в село Равда, община Несебър, област Бургас, ***, 19,00 лева /деветнадесет лева/, представляваща 70% от общо 27,14 лева за обезщетение за забава за периода от 27.10.2017г. до 11.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда на 14.02.2020г. до окончателното погасяване на задължението и 340,00 лева /триста и четиридесет лева/, представляваща ½ от общо 680 лева,  за сторените разноски пред районния съд.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото пред Окръжен съд – Бургас.

 

 

    Районен съдия:………………………